Пословичната лява алтернатива: Lexus RX 450hL AWD

Хроничен аутсайдер на единия бряг, безапелационен победител на другия 

Ако случайно – вместо въведение 

    Ако случайно някой ден, преследвани от най-обикновено школско любопитство, дръзнете да ме попитате какво е Lexus RX, ще бъда истински затруднен. Причината ще произтича от драстичната разлика в пазарното му представяне по двата бряга на Атлантика. От нашата страна той прави четвърт от продажбите на един от ключовите си конкуренти, Volvo XC90 и под 1/6 от резултатите на друг – BMW X5. Така първата част от отговора би била: пословичният аутсайдер сред SUV-та от европейския елит.

Ситуацията е коренно различна на западния бряг обаче: с продажби стабилно над 100К годишно, там RX е безапелационният сегментен шампион, надпродаващ двойно вечната си конкуренция от BMW и Mercedes. Че и повече. Шизофренично положение, ще кажете, и е много вероятно да сте прави, ала каквото и да е то, RX e глобално много важен за марката, защото прави около 20% от пазарните й резултати и е с най-добрия марж в гамата.

Вече 20 години от 2005-а RX е и пионер на хибридната философия в сегмента – факт, който заедно със странния дизайн, неизменно му позволява да остави своя отпечатък. И сега – в средата на живота на четвъртото си поколение – настъпи време за ъпгрейд.

Новото? 

    Външната естетика на „Лексус“ винаги се е отличавала със скулптирания си дизайн: погледнете гамата им – от малкия UX до хипер екстравагантния LC 500 това е неизменната естетика на летия метал. Същото при RX L: удълженото до точно пет метра (23 см. повече от базовия модел) и наддало с 95 кг. до 2 205 стоманено добиче има меко казано внушително присъствие. 

От импозантната, вретеновидна предна решетка, която е сред първите кандидати за ново лого на Топлофикация (в случай, че решат да влязат в модерността) и стеснените и осъвременени предни LED матрици със забележителна светлинна графика, през акцентираните отвори за въздух в предната броня, до изострения ъгъл на петата врата и гладко интегрираните тръби на изпускателната система в задния сплитер, това – доколкото изобщо е възможно за кола с подобни пропорции – е нещо определено по-изострено и стремително.

Вътре, както подобава на Lexus, цари ориентиран около водача простор и изобилие от истински добре подбрани материали и текстури, прецизно събрани в много разнообразни и предизвикателни комбинации; всичко е така солидно, че създава илюзията за сечено от камък. Специфичната им технология на правене на седалките, както винаги предава усещането, че са лети по задните ви части, а обзорът към външния свят е на нивото на корабния капитански мостик. Арматурното табло е доминирано от традиционно изглеждащия хибриден, аналогово-дигитален панел, а централният е вече чувствителен на докосване, което помага да избегнеш общуването със странния му, подобен на компютърна мишка, макар и подобрен, контролер. Ъпгрейдът на инфоразвлечението е съществен и включва Android Auto и Apple CarPlay, както и обновен интерфейс. Това е явен знак на внимание към резултатите от анкетите за клиентско задоволство, чиято традиционна критика бе към тъкмо този аспект от колата.

Отзад – широко, дори за високи над 1.80, а липсата на присъщия на двойното предаване трансмисионен тунел не поставя седналия по средата в познатото му от конвенционалните коли тежко неравностойно положение. Добавеният трети ред естествено подхожда само на деца и той е, който ме кара да се питам кой всъщност е целевият потребител на удължената версия?

Определянето му в Щатите изглежда лесна работа: третираната стриктно според клаузите в брачния им договор лачена съпруга на члена на борда, до не повече от късните си четиридесет, обитаваща затвореното за света предградие, на която веднъж седмично се пада да води на училище и децата на съседите, а те любезно връщат жеста, за да не пропуска часовете за Шиацу в сряда.

С навлизането на зарядните хибриди в сегмента и все по-нюансирания и обвързан с въглеродните емисии достъп до инфраструктура нещата в Европа обаче стават деликатни, а в България направо ми е трудно да си го представя. Имам настойчивото подозрение, че продажбите на L-версията по тия земи ще бъдат изключение.

Това ме подсеща за две думи по повод съхранената технология под капака: 6-цилиндров, 3.5-литров бензин, подпомаган от два (преден и заден) синхронни електрически мотор-генератора, с обща системна мощност 308 к.с. и въглеродни емисии от 138 гр/км. Токът се съхранява в никел метал-хидридна батерия, осигуряваща енергия за сценариите на употребата му, които Lexus твърдят, че са далеч по-разнообразни от простото, тихо квартално промъкване. Трансмисията е безстепенен вариатор от старата школа, допълнен от пера на волана, даващи най-доброто от себе си да създават усещането за 6 виртуални предавки, но опитът им страда от неубедителност; акцентът очевидно не е върху работата с тях, поради което ги и изоставих.

Нов волан, развито активно окачване и цели пет предварителни настройки, от които Sport S ми се стори най-подходящ за каране, останалите са повече или по-малко ориентирани към возенето зад волана, което впрочем подобава точно и на целевия му клиент. 

В движение

    Японците споделят, че основният им акцент тук е бил в корекциите на пътния характер у RX. Не съм карал предшественика, но при тези размери няма начин и да е друго: усещанията за тежест и липса на спортна душа са необратими, но придвижването и завиването се изпълняват с ясно осезаем механичен финес.  

Усилието във волана е линейно, а контролът му – точен. Не, това категорично не е спортна кола, но тя и никога не го е претендирала: старанието на Пътната агенция да поддържа родния асфалт в постоянна готовност за изпитание на движещата се върху му механична фауна остави RX равнодушен към безапелационните й успехи; това е една от най-гладко плъзгащите се коли, предлагани в района на 87-те хиляди евро. Новите амортисьори и активното им подпомагане в завой вършат отлична работа в контрола на недозавиването и крайният резултат е онази специфична хомогенна убедителност, подлежаща единствено на осезаване, не и на описание. 

Хората от клуба на собствениците на „Лексус“ ще ви кажат в хор, че всеки опит за лакомо нахвърляне върху завоите с RX е някак варварски и нецивилизован. Те и ще напомнят, че това е изискана, спокойна техника, която се радва най-много, ако я третираш като висока лимузина; подходиш ли към нея плавно, в отплата ще получиш щедрите надбавки. 

Тихата му природа ме подсеща да кажа две думи за аудиото, които тук са задължителни. Сложният дизайн на централната конзола е доминиран от вече надживения CD плейър, ала дори и с него всичко е точно според предписаното от лекуващия лекар: 7.1-канална архитектура, 12-канален усилвател клас D, 15 говорителя (20-сантиметровият супербас е в багажника), 835 вата мощност. Mark Levinson завъртат любим Джордж Бенсън – Give Me the Night. Тук той завършва пътешествието си от джазовия корен към върха на поп-джазовата кросоувър (простете за терминологията) сцена. С доказаното си родословие на изпълнител, автор и продуцент, а и в компанията на хора като Куинси Джоунс, току-що открил за света феномена Майкъл Джексън с Off the Wall, той демонстрира не просто използването на китарата като вокална линия, но и фактът, че новата му публика не го е накарала да забрави джазовите си корени. Резултатът е Грами за джаз вокал и блажена левитация на лирическия герой в RX. Дори не обърна внимание, че по архитектурно-технологични причини багажникът е малко по-малък… 

Лявата алтернатива – вместо заключение 

    Ако принадлежите към рядката порода на индивидуалния потребител и приемете разхода му на гориво (порядък 12 – 13 в моя случай) – по-висок от сходния дизел или правилно карания заряден хибрид – RX би бил мечта за притежаване. Пропорциите на дългата му версия не са ми фаворит, но общото представяне на техниката, водена от древната японска занаятчийска концепция „такуми“, винаги е било удивително високо и устойчиво – такава е и репутацията на обслужването впрочем.

И не, Lexus RX пословично не е избор за всеки; не и преди да видим как ще приемат идеята за миграция към зарядния хибрид, чийто дефицит поне в Европа ще става все по-осезаем. Така той остава нещо като лява алтернатива за предпочитащите различността пред гранитната, ала консервативна репутация на десните тевтонски хегемони.

За което днес не стана дума, надникнете в сайта им.