Из чаршията: България 2015 - растеж плюс още от същото

Започваме новия цикъл с преглед на изминалия

 

Така изглежда българският автомобилен пазар в последните четири години. За съпоставимост данните на ААП са коригирани и допълнени с информация от МВР и усреднен 20-процентов реекспортен фактор

Традициите трябва да се уважават - начало на нова година без кратък преглед на изминалата не бива. 

Ако в световен план тя бе изпълнена с динамика, напрежение, възходи и падения, обединени под общия знаменател на олимпийския девиз Citius, altius, fortius!* и неговите най-разнообразни индустриални интерпретации, то българската автомобилна 2015-а премина по-скоро под мотото „Растеж плюс още от същото“. За участниците на българския автомобилен пазар тя бе година на растеж, който без съмнение е добра новина: мнозина вдигнаха глава от безкрайната рецесия, някои от погледите на колегите ми си върнаха позитивния блясък, а гласовете им - мажорния лад. Тя бе и година на най-добрия автосалон, който сме имали в последните две десетилетия, за което стискаме ръка на ААП.

Тук му е мястото да пофилософствам, че срастването на автомобилите с обществената тъкан е достигнало такива мащаби, че дори у нас функцията на жизнеопределящи обществени отношения и процеси отдавна е немислима без тях. Изглежда, че по аналогия с безусловния базов доход обществото има някакъв праг на безусловно базово автомобилно потребление, без което колективните системи, производството и обмена на блага стават немислими. Каквото е качеството на автомобилния парк, който вграждаме в основата им, такова ще е и качеството на крайния резултат – елементарна, подразбираща се истина, пред която стоим с широко затворени очи.

Месечната пазарна динамика отразява завишеното търсене в Европа 
през последното тримесечие, дължащо се на преосмислянето на 
стимулите за обновяване на парка в някои важни държави. Югът се събуди

Нищо от макроикономиката, демографията, доходите или инфраструктурата през 2015-а не се промени до такава степен, че да послужи като трамплин на автомобилния ни пазар. С изключение на лихвите по кредитите, които склониха големи паркови оператори към отдавна отлагана подмяна, всичко е такова, каквото го познаваме. И с още едно изключение – падащите, макар и много по-бавно от цените на петрола, горива, които също отключват потребление. 

Не виждам нов фундаментален вътрешен фактор, който да ме подтиква към изводи, различни от вече направените. За дванайсет месеца нищо в картината на българския автомобилен пазар не е напреднало в положителна посока – гаврата с него продължава. 

Информационният режим в МВР, благодарение на който един от белите икономически сектори в страната кара без светлини, не е помръднал. Да, наясно съм със съществуването на портала за отворени данни, но от гледна точка на автомобилния сектор данните в него не вършат работа заради базовото си общообразователно съдържание и липсата на навременност. И въпреки, че ми е драго да наблюдавам декларирания от настоящия вътрешен министър информационен ентусиазъм, не разбирам какво пречи на институциите да поддържат съответните раздели в сайтовете си.
 

Поради липсата на достатъчно информация данните за продажби 

по марки през последното тримесечие не са коригирани с реекспорт, 

така че ги четете много критично

Подобно отношение към информацията за регистрациите в България, продължаващо вече 27-а година, очевидно не подлежи на бърза и оперативна промяна: вместо просто решение към администрацията на Министерския съвет ще бъде създадена централизирана платформа за достъп до обществена информация, но тя ще заработи едва от средата на 2017 г. (!) И не, не вярвам, че ще се справят. 

Стига се до парадокси, като този в работната група за транспониране на Директива 2014/94/ЕС за разгръщане на инфраструктурата за алтернативни горива, държавата да иска от браншовите организации информации и прогнози, базирани на данни, достъпът до които тя затруднява преднамерено под най-различни предлози.

И още нещо: цялата тази тема ми е опротивяла до смърт. Защото данните у нас не са даденост и вместо бързо да анализираме ситуацията и мерките за положителната й промяна, и още по-важно – да предприемем действия, ние пилеем безценно време и усилия в борба с информационния си недоимък. Няма да ми омръзне да повтарям, че така повече не може - данните са наша собственост и публичната администрация ни ги дължи. Безплатно.

Докато се въртим като дервиши в шизофренния си информационен танц, българският автомобилен пазар растеше: от БНР научих, че през 2015 са регистрирани около 25 000 нови и 325 000 употребявани автомобили. За първото число ще говорим след малко, а второто илюстрира поредната година на свободно падане на вторичния автомобилен пазар: ако продажбите на нови автомобили растат в порядък 14%, но само приблизително половината от този ръст се дължи на вътрешни фактори, то при употребяваните ръстът е внушителните 24%, които са изцяло предмет на вътрешно търсене.

Логиката тържествува: последни в ЕС сме по 
регистрации на нови зарядни автомобили

Така вече добре познатият ви структурен срив се задълбочава – от България продължава да се носи миризмата на разлагащ се автомобилен парк. По тази причина няма да повтарям анализа на предпоставките да се самонастаним в това положение, а ще наблегна на обобщената информация, която, както обикновено, е сложна комбинация между данните от ААП, трохите от МВР и допускания, правени на база едните или другите в различен исторически момент. Обобщена справка този път няма да покажа, тъй като изпитвам известен срам от гювеча, който ви сервирах през октомври. 

Въпреки това държа на изводите в него, а информацията, която ще видите днес, е тяхно естествено продължение. Както личи от графиките, основната част от ръста е консумирана в последните месеци на годината, което е в унисон със силното европейско четвърто тримесечие, а ние сме източник на евтини автомобили за растящия континентален пазар (16,6% в много силен декември). В условия на продължаваща производствена рационализация дори малки пазари като нас са полезни за обиране на пиковете в растящото западноевропейско търсене (9,3% за цялата 2015-а) – това е още една глътка въздух за можещите да си го позволят у нас. 

На този етап стратегия - различна от неписаната за насърчаването на стареещ на всяка цена конвенционален парк - нямаме. В момента няма предпоставки и да имаме. Така наличието на електромобилен дял от незабележимите с просто око 0,0047% се вписва напълно естествено в актуалната ни автомобилна среда. Сравнете как стоят нещата в глобален план. 

На този екзотичен фон, както и да интерпретираме данните им, водят Renault-Nissan, а след тях интересна и равностойна партия играят две марки на Volkswagen Group (Skoda, VW) и Toyota. 

В условията на странния коктейл от нестабилност плюс ниски цени на петрола и през ум не ми минава да прогнозирам; само ще кажа, че се надявам растежът да продължи. Добре е да не забравяме и че всичко е в наши ръце: няма сила, която да ни спре, ако решим да нормализираме мобилността си; няма и кой да ни спаси от тресавището на юрския ни автомобилен парк, ако сами не разкопаем калта му.

И не се поддавайте на медийния екстаз по декемврийските резултати от България, отчетени от ACEA в петък - информацията им от нас, както много пъти сме говорили, не е надеждна.

Източник: МВР

* По-бързо, по-високо, по-силно! лат.