Някои съображения за 2015-а преди да я архивираме с поглед напред
Иде ли краят поне на информационната зима?
|
Допускам, че вече познавате
мнението ми, поради което този път карам направо - към данните на МВР за автомобилните
регистрации в България през 2015 година. Ако се абстрахираме от това, че са платени,
неточни, непълни, ненавременни и неритмични, останалото е наред.
Регулациите
Регулациите
Дори след година на известно раздвижване автомобилният ни пазар не е излизал от несигурността си: от трупаните с десетилетия системни проблеми през хаоса покрай недомисленото въвеждане на „Данък уикенд“ и доставките на
регистрационни табели до неизвестните около приложението на измененията в
Директива 2007/46/ЕС, третиращи типовото одобрение на превозните средства,
облаците на хоризонта се сгъстяват. Причината е, че има сегменти, в които
сертифицираните по този начин автомобили правят до 80% от продажбите и всяка
регулаторна промяна води до нова несигурност в и без това устойчивата в
лабилността си по всички линии среда.
Всичко това от една страна ме
кара да държа на януарските
си думи; от друга – информацията от
МВР за регистрациите през 2015-а, както обикновено, озадачава със съдържанието си
и отново се питам в какво състояние е базата им данни на двайсет и седмата
година от т.нар. преход и защо досега са се мотали с модернизацията й.
Примерите
1. За целите на промяната в категория N1 вносител X прави еднодневни регистрации на автомобили в държава от ЕС, където TÜV NORD издават N1 сертификати, осигуряващи данъчните им облекчения в България. След това те - нови и по двата критерия на ЗДДС: доставени много преди шестия месец от датата на първата си регистрация и с пробег далеч под 6000 км (под 60 на практика) - се внасят у нас. В базата данни на КАТ обаче, заради прекратените си регистрации, тези возила влизат като употребявани и отпадат от справката. Едно от преките последствия е, че вносителят влиза в напрегнат обяснителен режим с производителя, наложен от шизофренната ни информационна среда, в която данните и от двата източника – ААП и МВР, макар и по различни причини, не вършат работа.
Както
правилно се досещате, всички, минали по тази стандартна процедура, катастрофират в същия
проблем.
Друг аспект от регулаторния хаос е, че леките (по същество) автомобили с този сертификат плащат
годишния си данък на всеки започнат тон товароносимост, което намалява
дължимата сума с десетки пъти, превръщайки я в сериозен финансов аргумент за
целия им експлоатационен период. Същевременно обаче този режим лишава фиска от
приходи; казано иначе, това не е устойчивият начин да „промъкнем“ няколко
хиляди нови автомобила през през иглените уши на враждебното си законодателство.
Като добавим и вехтата конструкция на автомобилните ни данъци по модела на недвижимите имоти (новите плащат повече), получаваме бедна на калории регулаторна каша. Философията на данък МПС изглежда се корени някъде в средата на ХХ век – времето на динамичната ни автомобилизация, когато притежаването на автомобил е било ясно откроим стратификационен маркер. През 80-те към него пришиваме катализатора, а напоследък и електромобилите. Така днешната ни автомобилна данъчна еклектика е вече на около 60 години и представлява част от системния проблем, нуждаещ се от решение.
Продължавам да се питам какво чудо трябва да стане, за да рационализираме ситуацията в духа на насърчаване на модернизацията и енергийната ефективност на автомобилния ни парк?
Как мислите, може би не е лоша идея да приемем истинска национална стратегия за автомобилизацията и мобилността си? Или ви звучи твърде радикално и свързано с непосилните усилия за промяна, поради което по-добре да си останем в топлия, комфортен задух на последни във всяка позитивна европейска класация?
2. В информацията от МВР представляващите марка Y откриват сериозно разминаване
с реалността: от нея необяснимо изчезват
коли - сертифицират ги в България, следователно причината е друга.
Двата примера се отнасят за количества в порядък стотици и подсказват, че след приемането на проекта за правителствено решение за отваряне на данни (и без промени в последния момент, моля – запазете ред 74) някой ще трябва да поработи здраво заедно с МВР върху качеството на данните им. Министерството очевидно не може да се справи само с информационния си масив и има нужда помощ. Но трябва да я поиска.
Двата примера се отнасят за количества в порядък стотици и подсказват, че след приемането на проекта за правителствено решение за отваряне на данни (и без промени в последния момент, моля – запазете ред 74) някой ще трябва да поработи здраво заедно с МВР върху качеството на данните им. Министерството очевидно не може да се справи само с информационния си масив и има нужда помощ. Но трябва да я поиска.
Сборовете по категории, дори в този им вид, подсказват, че N1 е
основен консуматор на растежа през 2015 г. Промените в Директива 2007/46/ЕС вещаят напрегнато очаквани промени |
Като добавим и вехтата конструкция на автомобилните ни данъци по модела на недвижимите имоти (новите плащат повече), получаваме бедна на калории регулаторна каша. Философията на данък МПС изглежда се корени някъде в средата на ХХ век – времето на динамичната ни автомобилизация, когато притежаването на автомобил е било ясно откроим стратификационен маркер. През 80-те към него пришиваме катализатора, а напоследък и електромобилите. Така днешната ни автомобилна данъчна еклектика е вече на около 60 години и представлява част от системния проблем, нуждаещ се от решение.
Продължавам да се питам какво чудо трябва да стане, за да рационализираме ситуацията в духа на насърчаване на модернизацията и енергийната ефективност на автомобилния ни парк?
Как мислите, може би не е лоша идея да приемем истинска национална стратегия за автомобилизацията и мобилността си? Или ви звучи твърде радикално и свързано с непосилните усилия за промяна, поради което по-добре да си останем в топлия, комфортен задух на последни във всяка позитивна европейска класация?
Пазарът
При всички уговорки за пропуските, които биха разместили първата десетка, информацията от КАТ все пак предоставя възможност за по-ясна преценка на вътрешното търсене. Тя потвърждава очевидното: системно незначителният български нов автомобилен пазар е експортно ориентиран към европейския. Това за пореден път пролича особено силно през четвърто тримесечие на 2015 г., когато на хартия (разбирайте данните от ACEA с произход ААП) и за радост на нямащите понятие от материята медии българският ръст изглеждаше впечатляващо, а голяма част от него всъщност представляваше износ, подхранван от европейското търсене.
Водещата десетка изглежда по един начин така и по друг, ако се
изчистят грешките в методиката на МВР |
Колкото до тежко болния ни вторичен пазар, той подлежи на спешно въвеждане в XXI век, тъй като вредността му в този вид е пропорционална на средната възраст на свободно продавания у нас евроскрап и огромната скрита цена, която обещството плаща за пасивността си към такава структура на автомобилния парк.
Прогнозата
Постоянни единствено в системната си непоследователност, ние неспирно доказваме вътрешно присъща неспособност за дефиниране и управление на обществените си отношения. В подобна среда прогнозите за българския автомобилен пазар заприличват на практикуването на екстремен спорт и като всеки екстремен спорт са въпрос на известно безразсъдство.
Въпреки това обаче, предвид температурата на европейските прогнози и собствената ни фундаментална уязвимост, най-добронамерено бих залял разгорещените чакащи на перона на мощния пазарен ръст с ободряваща кофа студена вода.