Из чаршията: България – зимно преброяване

Някои съображения за 2015-а преди да я архивираме с поглед напред 

Иде ли краят поне на информационната зима?

Допускам, че вече познавате мнението ми, поради което този път карам направо - към данните на МВР за автомобилните регистрации в България през 2015 година. Ако се абстрахираме от това, че са платени, неточни, непълни, ненавременни и неритмични, останалото е наред. 

Регулациите 

Дори след година на известно раздвижване автомобилният ни пазар не е излизал от несигурността си: от трупаните с десетилетия системни проблеми през хаоса покрай недомисленото въвеждане на „Данък уикенд“ и доставките на регистрационни табели до неизвестните около приложението на измененията в Директива 2007/46/ЕС, третиращи типовото одобрение на превозните средства, облаците на хоризонта се сгъстяват. Причината е, че има сегменти, в които сертифицираните по този начин автомобили правят до 80% от продажбите и всяка регулаторна промяна води до нова несигурност в и без това устойчивата в лабилността си по всички линии среда.  

Всичко това от една страна ме кара да държа на януарските си думи; от друга –  информацията от МВР за регистрациите през 2015-а, както обикновено, озадачава със съдържанието си и отново се питам в какво състояние е базата им данни на двайсет и седмата година от т.нар. преход и защо досега са се мотали с модернизацията й.

Въпреки, че това е една от най-аналитичните справки от МВР, които съм виждал, в нея е пълно с пропуски (извън заданието от ААП), нуждаещи се от корекция преди решението за редовното й публикуване. Добре е да са наясно, че тя подлежи на ритмична ежемесечна актуализация от самото начало - не разполагат с нови 27 години да го схванат

Примерите 

1. За целите на промяната в категория N1 вносител X прави еднодневни регистрации на автомобили в държава от ЕС, където TÜV NORD издават N1 сертификати, осигуряващи данъчните им облекчения в България. След това те  - нови и по двата критерия на ЗДДС: доставени много преди шестия месец от датата на първата си регистрация и с пробег далеч под 6000 км (под 60 на практика) - се внасят у нас. В базата данни на КАТ обаче, заради прекратените си регистрации, тези возила влизат като употребявани и отпадат от справката. Едно от преките последствия е, че вносителят влиза в напрегнат обяснителен режим с производителя, наложен от шизофренната ни информационна среда, в която данните и от двата източника – ААП и МВР, макар и по различни причини, не вършат работа. 

Както правилно се досещате, всички, минали по тази стандартна процедура, катастрофират в същия проблем.

2. В информацията от МВР представляващите марка Y откриват сериозно разминаване с реалността:  от нея необяснимо изчезват коли - сертифицират ги в България, следователно причината е друга. 

Двата примера се отнасят за количества в порядък стотици и подсказват, че след приемането на проекта за правителствено решение за отваряне на данни (и без промени в последния момент, моля – запазете ред 74) някой ще трябва да поработи здраво заедно с МВР върху качеството на данните им. Министерството очевидно не може да се справи само с информационния си масив и има нужда помощ. Но трябва да я поиска.
 

Сборовете по категории, дори в този им вид, подсказват, че N1 е 
основен консуматор на растежа през 2015 г. Промените в Директива  
2007/46/ЕС вещаят напрегнато очаквани промени

Друг аспект от регулаторния хаос е, че леките (по същество) автомобили с този сертификат плащат годишния си данък на всеки започнат тон товароносимост, което намалява дължимата сума с десетки пъти, превръщайки я в сериозен финансов аргумент за целия им експлоатационен период. Същевременно обаче този режим лишава фиска от приходи; казано иначе, това не е устойчивият начин да „промъкнем“ няколко хиляди нови автомобила през през иглените уши на враждебното си законодателство.

Като добавим и вехтата конструкция на автомобилните ни данъци по модела на недвижимите имоти (новите плащат повече), получаваме бедна на калории регулаторна каша. Философията на данък МПС изглежда се корени някъде в средата на ХХ век – времето на динамичната ни автомобилизация, когато притежаването на автомобил е било ясно откроим стратификационен маркер. През 80-те към него пришиваме катализатора, а напоследък и електромобилите. Така днешната ни автомобилна данъчна еклектика е вече на около 60 години и представлява част от системния проблем, нуждаещ се от решение.

Продължавам да се питам какво чудо трябва да стане, за да рационализираме ситуацията в духа на насърчаване на модернизацията и енергийната ефективност на автомобилния ни парк? 

Как мислите, може би не е лоша идея да приемем истинска национална стратегия за автомобилизацията и мобилността си? Или ви звучи твърде радикално и свързано с непосилните усилия за промяна, поради което по-добре да си останем в топлия, комфортен задух на последни във всяка позитивна европейска класация?

Пазарът 

При всички уговорки за пропуските, които биха разместили първата десетка, информацията от КАТ все пак предоставя възможност за по-ясна преценка на вътрешното търсене. Тя потвърждава очевидното: системно незначителният български нов автомобилен пазар е експортно ориентиран към европейския. Това за пореден път пролича особено силно през четвърто тримесечие на 2015 г., когато на хартия (разбирайте данните от ACEA с произход ААП) и за радост на нямащите понятие от материята медии българският ръст изглеждаше впечатляващо, а голяма част от него всъщност представляваше износ, подхранван от европейското търсене.

Водещата десетка изглежда по един начин така и по друг, ако се 
изчистят грешките в методиката на МВР

Така годишната динамика при леките автомобили е символична, а преобладаващ двигател на ръста на вътрешното търсене естествено са средствата за превоз от N1. Както обикновено, информацията не дава възможност да дълбаем по сегменти, но картината е ясна. 

Колкото до тежко болния ни вторичен пазар, той подлежи на спешно въвеждане в XXI век, тъй като вредността му в този вид е пропорционална на средната възраст на свободно продавания у нас евроскрап и огромната скрита цена, която обещството плаща за пасивността си към такава структура на автомобилния парк.


Прогнозата 

Постоянни единствено в системната си непоследователност, ние неспирно доказваме вътрешно присъща неспособност за дефиниране и управление на обществените си отношения. В подобна среда прогнозите за българския автомобилен пазар заприличват на практикуването на екстремен спорт и като всеки екстремен спорт са въпрос на известно безразсъдство. 

Въпреки това обаче, предвид температурата на европейските прогнози и собствената ни фундаментална уязвимост, най-добронамерено бих залял разгорещените чакащи на перона на мощния пазарен ръст с ободряваща кофа студена вода.