понеделник, 31 юли 2017 г.

Албена: BMW Серия 5

Една история на прегрешението




Петъчен гаражен здрач. Тя бе първа – разпозна ме безпогрешно. Присвитият ми, непривикнал още с мрака, поглед мигом хвана синия ореол на светлините и грима й BMW Individual Shadow Linе. Прекрачих прага. Инстинктивно я погалих. Прегърна ме. И всичко започна…


Тя 

    Всичко започва през 72-ра: 45 години от тогава BMW Серия 5 е в мокрите сънища на милиони бизнес потребители – тя олицетворява седана за каране. Исторически погледнато, комбинацията от талантите й често е била хвалена и рядко постигана: комфорт, превъзходни интериори и винаги, когато ви пристегне под лъжичката, вълнение през задните й двигателни колела. Така вече седем поколения.

В приемствеността е и основната причина новата петица с кодово наименование G30 да не представлява драматична крачка встрани от познатото. Рекордните над 2 милиона продажби на предходната, заедно с обратната връзка от потреблението, са изпратили в Мюнхен категоричен сигнал: най-удачният курс към успеха е рафинирането на формулата, не преосмислянето й.

В този ред на мисли, мен ако питате, от провинция Бавария доставят една нова Серия 5, която по същество представлява умален модел на 7-та. Голяма част от общото външно, художествено оформление, както и технологията под него, представляват преки заемки или най-малкото адаптации от флагманския кораб, което е естествено – колите споделят модулната си платформа.

Албена бе представена с квартет от два бензина (530-540i) и два дизела (520-530d). Каквито и хули да чувате за тях напоследък, двойката правнуци на Рудолф Дизел правят към 90% от продажбите й, а скоро в гамата ще влязат четирицилиндров турбо бензин и среден дизел. 

В последно време впрочем стоицизмът й е поставен пред ново изпитание: то не е в превъзходния Mercedes-Benz E-клас, нито в останалите средни лимузини с благороден произход – Audi A6, Volvo S90, Jaguar XF и Lexus GS, да не изброявам поименно. Сегментът на премиум лимузините в центъра никога не е бил така населен с изключителна техника. Работата е там, че въпреки ръста, потреблението бавно, но сигурно мигрира към SUV-та и по-компактните седани. 

В подобен контекст тя е изправена пред деликатната задача да съблазнява – повече от всякога, без да престава да е себе си. 


С дъх на седмица 

   Живеем във времена, в които „рефлексът на матрьошката“ (възпроизвеждането на една визуална концепция с различни размери в цялата гама) пленява не само дизайнерите, но и финансовите им директори, а и управителните съвети над тях. Ключовото словосъчетание е „икономия от мащаб“, пред което чупките в кръста на 90 градуса са от страна и на едните, и на другите. Ентусиастите оплакват дефицита на въображение, а истината е, че разумът слуша гласа на финансистите.

Сходен е подходът в „Бе Ем Ве“: естетизираният, прилежно изгладен, но консервативен, дизайн взема предвид традицията, но се съобразява и със споделената архитектура – новият седан носи натрапчивия дъх на седмица. Сходството обаче, настрани от дефицита на индивидуалност, не е непременно лош признак. Със себе си то привнася добродетелите на CLAR (от клъстерна архитектура) платформата с метал, обогатен с още алуминий, магнезий и титан (без запазения за Der 7er карбон). Така Албена е отслабнала със 100 килограма, подобрявайки и устойчивостта си на усукване. Подобно с окачването: преосмислени са както двойните носачи отпред, така и задната, 5-точкова концепция.

При това положение изборът е сред цели 4 настройки: стандартна – с пасивни амортисьори; адаптивна, която препоръчвам на всеки, дръзнал да я притежава; свалена за М-версията и – венецът на творението, използван при 540i – комбинация от второто плюс електромеханични щанги с електронен контрол. Въпроси?

Като сме се заговорили за ходовата част, в гамата е двойно предаване xDrive с активно управляеми задни колела в два режима, улесняващи маневреността в града и изострящи усещането за контрол в завой извън него. 

В нея 

   Как ще се чувствате вътре е въпрос на приоритети: едни ще оценят осезаемо увеличеното пространство отзад, други (като мен) ще харесат ниската шофьорска позиция и сваленото табло. Към която и група да принадлежите обаче, всеки детайл в интериора на петицата е правен с цел внушаване на усещането за респектиращ, луксозен седан – просмукването на естетика и технология по вертикала помага. Едва ли ще се намери и един притежател на F10, който да не разпознае генотипа на петата серия, но дизайнът е вдъхновен отново изцяло от седмата. И тази визуална миграция е преобладаващо привлекателна.


Сходно с по-голямата сестра вътре е практически всичко: от вградените в огледалото за обратно виждане датчици за разпознаване на жестове през управлението на климатизацията до разположения в широката конзола между седалките инфоразвлекателен блок. Свободно стоящият 10-инчов екран е радващо допълнение, каквато е и прецизната графика на основния инструментален панел, а и последната версия на Head-Up дисплея.

Освен всичко друго, петицата идва с последно поколение iDrive, който автоматично ме подсети за флагманския интерфейс. От функционална гледна точка развитието е по-скоро естетично и организационно, с по-изчистено основно меню, съхраняващо логиката, с която собствениците на BMW са вече свикнали. Честно казано, интуитивността му е развита до степен, в която чувствителността на допир и жестовия контрол ми дойдоха в повече.

По любимата ми тема за озвучаването, освен базовото, менюто предлага средно ниво от Harman-Kardon и върхово от Bowers & Wilkins. Второто определено е за предпочитане, докато B&W звучи по-скоро като допустима за едва единиците оцелели по тия ширини представители на вида автомобилен аудиофил  – цена 9 400.

Унесен по стегнатия и детайлен звук, както и новия материал, за малко да пропусна две думи как е отзад: ако не е широкият трансмисионен тунел, трима от всички размери определено биха се ширили. Багажникът – на кой му пука точно колко голям – е напълно достатъчен.

Във всичко останало Албена представлява утоляваща порива за качество амалгама от висококласни пластмаси, естествени материали и бялата й, ръчно обработена, кожа. Точка. 

520d 

   Изминаха 20 години, откакто под капака на петиците има не само редови дизелови шестаци, но и отдадени на карето бутала мотори. Времената обаче се менят и днес 190-те коня на по-малкия дизел са точно толкова, колкото бяха под капака на Е39 през 2003-а – от 3 литра. Свързани с 8-степенния хидротрансформиращ Steptronic на ZF, те отиват към задните или четирите колела.


На ускорение до 100 под границата на осемте секунди (7.6 по-точно) вече не се гледа като на нещо извънредно – само идва да подскаже колко високи са станали очакванията от правещия 80% от продажбите агрегат, независимо от размерите на заобикалящия метал. Тъкмо там, а не в пространството под капака, е и изключителното в тази версия, въпреки че 400 нютонметъра още от 1 750 оборота го правят надеждно бърз при всички обстоятелства, освен при максимална атака – един автентичен Swiss Army Knife. 

Любопитната техника тук обаче е внедряването на това, което BMW наричат „Синергична термоакустична капсула“ (Syntak) за намаляване на шума от двигателя. Комбинирана с други технологични мерки за сваляне на теглото и допълнителната изолация на двигателния отсек, тя върши истинско чудо по филтрирането на вибрациите от южногерманския комън рейл. Комбинирано с меките като масло предавки на трансмисията, приглушеното му спокойствие се нуждае от фанатичен идеологически противник да отрече факта, че 520d е направил още една крачка до благородството на 530d. 

540i 

   Ситуацията в тази версия е оксиморон: налице е пълно противоречие между расовата, призова потентност на шестцилиндровия, редови турбо бензин, чието ДНК печели „Двигател на годината“ в категорията си цели 12 пъти в общо 18-годишната история на конкурса. И копринената му мекота.

Отдаването на 340-те конски сили през 450 Нм въртящ момент в абсурдния диапазон от 1 380 до 5 200 оборота правят развъртането на този агрегат смесено чувство: от една страна е бруталното му ускорение до 100 (4.8) и подвеждащата лекота, с която води нататък до върха на километража… От друга – дискретният му, сподавен във високите обороти, рев, който с нищо не предразполага подобрени М показатели отпреди 10 години.

Като всичко силно в този живот, и той е свръхчувствителен, дори към най-малката амплитуда на газта, а устремът му напред е неутолим, каквато е и жаждата ми за още и още километри с него. 

С нея

    С по-лека и тънка талия, Албена не е загубила и грам от авторитета, пропорциите и поведението си на голям седан. Ъпгрейдът от третата серия е осезаем, а превъзходството в размера е подчертано от дворцово внушение за невъзмутим комфорт. При всякакви условия.

Разликата между различните настройки на окачването и размерите на гумите този път е по-малък проблем: тя маркира както еволюцията в компонентния избор, така и намаляването на неокачената си маса. Всичко изброено, плюс следването на динамичния компромис, приближаващ я до седмата серия – на достатъчно разумна дистанция от свръхинтензивната тройка.

С преосмислените си адаптивни амортисьори в комфортен режим (настройката по подразбиране), тя вози с апломб, разбиран предимно през комплексно чувство за изолация. Изобилстващата с по-дълбоки неравности българска „инфраструктура“ не остава неусетна за по-спортните настройки на шасито, но въпреки по-големите колела, всяка неравност изглежда забележително дистанцирана от обитателите й – при всякакви скорости.

Истинският триумф в управляемостта на G30 обаче – аспект на по-ниското й тегло и плътното кормилно управление – е в убедителната способност да пренася тази неусетност през обилните ни, по-малко благоприятни, пътни участъци.

Погледнато ретроспективно, реалните качества на ходовата част се проявяват най-ясно на хълмист терен, по добър, осеян със завои, асфалт. Там преминаването от безоблачния комфортен режим в директния Sport става насъщна потребност. Албена мигом се преобразява в строг дресьор на тялото си, което е от фундаментално значение за превеждането на по-високите скорости през серийни завои. Нежно кимаща във всяка крива, дори при остри промени в посоката, тя неуморно напомня за високо ценения подход в спортните М шасита.

Управлението, с дебелия му като първокласна френска сметана пласт от достоверна плътност, потвърждава големокалибрената й, лесно достъпна способност (дискретно, но категорично изразена при 540i) да кривне – често много далеч – от правия път…

За нея 

   В лицето на скептиците относно бъдещата легитимация на директорския автомобилен клас, доминиран все повече от големите SUV-та и парвенюшките компактни седани, новата Серия 5 на BMW хвърля блестяща обосновка за предимствата на стила, висшето удобство, работоспособността и динамичните нрави, присъщи на елита от старата школа. Нещо повече: всички показатели издигат без усилие Албена отвъд предшественика й, чийто качества го деляха от глутницата гладни сегментни преследвачи. 

Преминала през диета и механично премоделиране, тя олицетворява репера за абсолютна отдаденост на дълга към безкрайния пробег. Това, че волната й надеждност все така превъзхожда се очакваше; че рядко позволява на непоклатимата си рафинираност да изпадне в отчуждение или равнодушие към своя партньор зад волана обаче е похвално. Добавете уместното развитие на по-представителната седмица в ариергард, и средната лимузина на BMW започва да изпълва с реално съдържание профила на лидер в актуалната среща на върха. 

Всичко друго, за което не успях да ви разкажа, ще откриете тук.

За прегрешението – вместо епилог

    Петъчен гаражен здрач. Тя бе първа – разпозна ме безпогрешно. Присвитият ми, непривикнал още с мрака, поглед мигом хвана синия ореол на светлините и грима й BMW Individual Shadow Linе. Прекрачих прага. Инстинктивно я погалих. Сложих колана. Прегърна ме. И всичко започна…

Деликатният бленд на властна сила и чувствена охота към подчинение преряза бодливата тел и пред последния рубеж на неутолимо жадния за кръв критик. Албена е първото превозно средство в ръцете ми, с което преминах отвъд карането – бяхмение.

Прагматично погледнато от границата с Ниво 3 от Нивата на автоматизация в придвижването на пътните превозни средства на SAE International, тя е в състояние да бди над всеки, пазейки го от изчерпване и на последната му капка здрав разум. Без да го замества.

Преди да е посегнала към моя, нека изповядам, перифразирайки класика: грешна е тая кола, но хубава.

Съди ме, Господи сурово – съгреших. И не, не се разкайвам. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар