За моторните и безмоторните спортове, когато цената е без значение: BMW X3 xDrive35d

Х3 осигурява хармония между моторните и безмоторните спортове.

Това ли е пределът в средния клас?

Въпросът е много уместен, а отговорът е... е, потърпете до края.

Защото конкуренцията движи техниката напред с бясно темпо: още през моделна година 2013 ще видим новости, които могат да родят нови претенденти за репутацията на настоящия. Сигурното е само едно - че съревнованието ражда забележителни резултати.

Малко история

Когато се появи през 2003-а, първото поколение на X3 беше единственият породист представител на вида всъдеходи от среден клас. Разработен до голяма степен от австрийската Magna Steyr и използващ ходовата част на леката трета серия, той не беше посрещнат радушно: сурово окачване, пуритански интериор и липса на извънпътни възможности бяха сред основните кусури. Независимо от това успя на пазара и предизвика реакцията на врага с модели като Audi Q5 и Mercedes GLK.

Въпреки няколкото визуални и съдържателни промени, първата генерация на BMW X3 обаче така и не опроверга първоначалните впечатления.

Настоящето

е напълно преосмисленият наследник, който се появи през 2010-а и представлява качествена крачка напред.

          Всъдеходът от категория „средна” е пораснал и усвоил много от Х5.

Пораснала във всяко отношение, платформа F25 вече е доста по-близка до Х5; всъщност Х3 е почти идентичен с първата генерация на по-големия брат.

Средният клас SUV на BMW е по-зрял във всяко отношение: от хармоничния си външен вид, който започва с по-изразителна предница и завършва с типичната „извивка на Хофмайстер”, през обичайната германска технологична висота, до практичността и енергийната му ефективност, която е неразделна с атлетичния баварски нрав.

Всичко това оформя нещо, което въпреки средните си размери (дължина 4,65 без два милиметра) напомня повече на X5. Което никак не е лошо.

Философският въпрос

Всъдеходът с мюнхенско потекло предизвиква незабавно един философски въпрос: възможно ли е да се подходи със смирение към 313 коня с 630 нютона въртящ момент, свързани с осемстепенна скоростна кутия към спортната ходова част на джип с тегло под два тона, ускоряващ до 100 за 5,8? За малко да пропусна: и вдигащ 240...

           В сравнение с предшественика всичко вътре е крачка напред.

Бързам да отговоря с да, защото във версия 35d X3 е нещо много повече от автомобил, предразполагащ към пътна арогантност: това е единство между форма и съдържание, което не изпитва нужда да доказва каквото и да било на когото и да било. 

Сядате на високата спортна седалка зад дебелия М-волан, палите и под предния капак оживява расов трилитров редови дизелов шестак с двустепенно принудително пълнене и двойнствена същност. От една страна е буйният му нрав, който при ускорение едва го сдържа да не избере свободата и да зареже „оковите” на колата, поемайки сам напред; от друга - рафинираната му работа и желязната ръка на триото скоростна кутия, ходова част и кормилен механизъм се грижат това да не се случи. И успяват до такава степен, че бързо осъзнавате пълното безсмислие на спора с останалите на пътя: това е автомобил с много повече аргументи от самоцелното „претопяване” в огледалото за обратно виждане. Тук моментално разбираш основното: имаш работа с машинария, обезпечаваща (почти) пълен контрол, както самият аз се убедих, но за това след малко.

Фактът, че въртящият момент се появява на 1500 оборота означава, че позволените от закона скорости не налагат да карате с над 2000. И още нещо: с такова поведение си осигурявате реален среден разход от немислимите доскоро 8.8, както и усещането, че не докосвате пътната настилка. Дори нашата.

Точно така: резултатът от тези усещания е смирение. 

Възможностите на средния джип (веднага чувам как претенциозните ме поправят с размахан пръст - SUV!) на BMW предизвикват и душевно спокойствие. То обаче не се появява незабавно, защото джаджите са много и ви трябва време да ги осмислите: от настройването на информацията, проектирана върху предното стъкло, до монитора за състоянието на електрическия теглич – всичко се нуждае от внимание. 

BMW на две колела

Не стига това, ами на гърба си имате сравнително компактен и лек багажник с два велосипеда, които ви канят да зарежете четириколесната техника изобщо и да се отдадете на общуване с природата на две колела. Да, BMW предлага и велосипеди, въпреки че не ги произвежда, а по-скоро е в ролята на добрия „вело-сомелиер”, който подбира компонентите, за да ги събере в едно тяло с логото на бяло-синия пропелер.

„На гърба” си носите безгрижно две колела върху конструкция, позволяваща отварянето на електрическия багажник.

Радикалните байкъри гледат с усмивка на брендираните колела. И с право: автомобилните производители ги предлагат само като приятно допълнение към основния си продукт. Те нямат претенциите на специализираните марки, но ако сте от практически несъществуващия тук вид на запаления по марката платежоспособен авантюрист, то няма никакъв проблем да си подарите и велосипед-два. Особено ако ви доставят същата радост от живота, както на мен.

Тъпото е, че у нас на колелото се гледа с презрение, което говори само за невежество и липса на физическа и двигателна култура, но дотук с физкултурната фразеология; това са и съпътстващите комплекси на бедността.

С баварски дизайн и подбор на компоненти тези велосипеди са родени за естетично допълнение към основния избор.

И двете колела, качени на алуминиевия багажник на Х3, бяха модели от преди две години: грамотна селекция на добри компоненти. Според разбирачите, в този клас вече господства карбонът и теглото е под 10 кг. (тук е 12.9), но аз не съм такъв радикал, а и идеята зад тези колела е съвсем друга: от тях се очаква да бъдат дизайнерската спортно-елегантната добавка към активен начин на живот. 

От двете възможности избрах кросовата версия Cross Country. С подходящо налягане в гумите и  - много е важно - амортисьорите, можете да си доставите десетки километри удоволствие, както в парка, така и в планината. Туристическото колело Cruise Bike е по-скоро дамско, но има същата природа. 

Багажникът е с логичен механизъм и чевръсто усвоих упражнението „монтаж и демонтаж за време”. 

 

Пълният контрол   

 

Да се върна на контрола: Х3 има хармонично (от по-твърдия тип, но го предпочитам) пътно поведение във всички променливи режими на окачването: независимо от почти 168-те си сантиметра ръст това е проходим автомобил с поведение на лек. Всички волни съчетания от промени в посоката с газ или спирачка се изпълняват с лекота, граничеща с насмешка, а задължителните... задължителните също. 

В планината ми се наложи да изпълня елемента спиране със заобикаляне на внезапно изскочило на пътя стадо кози, заедно с козаря и кучето – нещо като усложнена балканска етно версия на „Лосовия тест”. Усложнението произтича и от криволиците на тесния и осеян с дупки път, и въпреки ниската скорост и правилното си поведение, не успях да заобиколя всички – X3 не може да лети. Резултатът: налетях на една от тези, които помнят Булгаррено и схванах моментално ползата от гумите тип Runflat, даващи възможност да се движиш дори и след обстоятелства, които обикновено означават крик и резервна гума. BMW е най-големият потребител на този тип „непукаеми” гуми в гамата си.

След първоначалния вулкан от самоунищожителен гняв, постепенно си дадох сметка, че ведно с колата излязохме почти невредими от ситуация, която би могла да свърши по съвсем друг начин, ако не беше хладнокръвният контрол. 

Поуката: може и да си въобразявате, че контролирате поведението си зад волана, а автомобилът ви се подчинява безусловно, но не влияете на заобикалящата среда. Така че умната - не се надценявайте.

Та това ли е пределът в средния клас?

Все още не съм проверил промените при конкуренцията за моделна година 2013, но:

С практичност, пътно поведение и енергийна ефективност на спортно семейно комби, както и с нарастнал и добре направен интериор, BMW X3 е возило с много таланти. У мен то насърчи смирението. И как иначе, когато техниката се превръща в продължение на мислите, а размерът е в рамките на разбиранията за оптимум.

Проблемът е, че всичко това е постигнато на цена от около 144 000 лв. с ДДС, без велосипедите, а потребителската култура тук е такава, че продажбите на Х3 с този двигател са две за половин година, главно за сметка на Х5. Жалко.

Да, на този етап, но само до септември, това изглежда е технологичният предел в класа на средните всъдеходи. 

С една много съществена уговорка: когато цената няма никакво значение.