Някой е лъгал за изборите на сърцето
 |
| Снимки: BMW Group |
На тези снимки виждате кола, която няма нужда от представяне, още по-малко тук.
Герой от филми като поредицата за Мистър
Бийн и „Италианска афера“, за която също се сещам, пишейки, Mini Cooper е возило, най-често
по-известно от каращите го лица. От край време в шофьорския ми дневник „Мини“
е еталон за радостни, забавни, бързи, малки хечбекове, а петото поколение и
този нов Cooper S заплашват да са последна генерация, движеща се на
бензин: оттук нататък, казват, щял бил да се придвижва само на електричество. Аз
обаче някак не им вярвам (нищо не е станало, докато не е станало, знаете), така че предлагам днес да зарежем съмненията си и да се
концентрираме върху това как петият купър се вписва в богатия генотип на
предшествениците си.
Дизайн
Най-лесният начин да разбереш, че това е най-новият Cooper S, е да го
огледаш откъм задната му четвърт, демонстрираща новата естетика на триъгълните,
матрични задни светлини с индивидуални диодни елементи, които могат да бъдат
конфигурирани така, че да показват три различни анимации, включително добре
познатия мотив на британското знаме. Подобно на тях, безрамковите кръгли фарове
също разполагат с персонализация. Осмоъгълната предна решетка е доста по-голяма,
а двете й части са разделени от внушителната линия на предната броня в цвета на
купето. В духа на спортната си тема Cooper S няма да ви подразни с външен хром; вместо него в
менюто има щедра щипка лъскав черен кант около решетката, огледалата, покрива и
вратата на багажника. В двуцветната му версия, която карах, покривът и
корпусите на огледалата могат да бъдат бели. Черни са и кантовете около фаровете и арките
на колелата а двуцветните алуминиеви 18-ки само допълват естетиката на
класическото „Мини“: двуобемно купе с къса предница и колела, поставени в
четирите най-отдалечени края на малкия му отпечатък (3,88/1,74/1,43 м.).
Всичко това е поднесено в една максимално изчистена откъм детайли външна
естетика: обикалям и се чудя кое от двете надделява – намигването на
дизайнерите му към LEGO, изтънчената простота
или пък скуката? Не, последното определено не; по-скоро са успели да намерят
златното сечение между пуризма на формите и рационализирането в технологията на
обработката на външните стоманени панели – един инструмент за управление и на продуктовата
себестойност.
Но не това е най-важното, колкото обстоятелството, че в името на политическата
коректност и аеродинамичната оптимизация новият Cooper S се е лишил от предните си въздухозаборници
и, което предизвика справедливия ми гняв, двойката видими изпускателни накрайници. Тук главата
ми се клати в енергичната амплитуда на отрицанието; сърцето отзивчиво й
приглася.
Вътре
В стремежа си към радикален минимализъм Mini са придали изчистен вид на
таблото, отказвайки се от инструментите пред мен. 9,4-инчовият OLED централен чувствителен
екран заедно с Head-Up дисплея
поемат функциите им, показвайки подходяща информация за шофиране, в зависимост
от режима, в който се намирате.
Екранът е с отлична графика и разделителна способност и пътуването из менютата е гладко. При все това функционалното богатство означава, че ви трябва време, за свикване. „Мини“ са оседлали модата на устойчивите материали в арматурното табло (индустриалният текстил включително), вратите и седалките, по-голямата част от които изглеждат доста нетрадиционно и добре, но аз съм много любопитен как се поддържат чисти във времето. С дизайна си с две твърди спици и опънатата тъкан на мястото на третата воланът е приятен не само за окото – удоволствието е и на пипане. Подобно на M версиите на BMW той е предизвикателно дебел, което не пасва еднакво добре във всяка длан (конкретно аз го предпочитам). Предните седалки са удобни: поддържат ме добре на ниското шофьорско място и предлагат добра електрическа регулируемост през допълнителен пакет. Както можете да се досетите, отзад не е особено просторно, а възрастните могат да се поберат на втория ред само за по-кратки разстояния; попадането там също няма да е лесно заради малкото разстояние между облегалката на предната седалка и B колоната. Това, което има значение обаче е изключително приятната текстура на бежовата изкуствена кожа с контрастни шевове, както и двусекционния люк над главата ми, който внася усещането за простор и светлина в купето.
Продължавайки още по-назад, ще стигнете по още един маршрут до извода, че тривратата версия на Cooper S не се избира с главата: 210-литровият му багажник, разширяващ се до 725 при сгъване на делимите задни облегалки, е под възможностите на повечето други малки градски возила.
Под капака и в движение
В основата на новия оксфордски триврат хечбек F66 е силно актуализирана версия на платформата на
изходящото Mini. Агрегатът е познатият 2,0-литров турбо-бензин B38 с очакваните подобрения: в сравнение с предходната кола мощността е скочила
до 204 к.с. и 300 нютонметъра въртящ момент в широкия диапазон 1500 – 4600 оборота и изпраща мощността си все
така към предните колела.
Завъртете фалшивия „ключ“ в централната конзола и четирите му цилиндъра оживяват: семплият въртящ се превключвател ме кара да се чувствам малко като в самолет и допринася за „якия фактор“. Ауспухът, макар и не особено натрапчив, има приятен дрезгав тон, и, както повелява модата на много актуални спортни коли, Cooper S също доозвучава движението си през аудиосистемата със синтетично синтезиран звук. Да, знам, някои биха го нарекли светотатство, но аз всъщност мисля, че подобрява изживяването – нали днес говорим за сърцето. Този много популярен агрегат на BMW Group се оказа пикът под капака на леката (1285 кг.) кола, тъй като силата е в изобилие, а отзивчивият му нрав просто ви кани да го натиснете по-здраво: в градския трафик минито дърпа чевръсто и нахакано от ниски обороти, както се очаква.
Двигателят е комбиниран със 7-степенен автоматик с двоен съединител: бърз, отзивчив и съобразяващ се с режима на шофиране, той или ще превключи на по-висока предавка възможно по-рано, за да пести гориво, или ще държи на по-ниска по-продължително за максимална сила. Карам и се чудя дали липсата на механична скоростна кутия тук е недостатък: без планки във волана и без функция за ръчно превключване – само с единия малък превключвател за избор на посоката на придвижване – единственият начин да го предизвикам да свали предавка е като натисна по-здраво педала на газта и след това изчакам трансмисията да реагира. Малко е разочароващо за енергичен хечбек като Mini Cooper S, а липсата на лост за ръчната спирачка ви лишава от възможността да си поиграете с нея в завой: кофти е, признавам, но това е положението – духът на времето не предразполага към по-първични, въглеродно интензивни, шофьорски удоволствия, а за част от тях по принцип има и една друга версия – John Cooper Works.
В движение купърът е бърз и енергичен, което личи не толкова от времето за
ускорение до 100 от 6,6 секунди (субективното усещане е за по-малко) в Go-Kart режим, колкото от увереното теглене на по-дългите предавки. И
въпреки липсата на ръчно управление скоростната кутия е достатъчно бърза, изреждайки
надолу, което позволява да се шмугвате в пролуките на дразнещия с бавността си
трафик.
Mini Cooper S предлага седем режима, всеки с уникално заобикалящо
осветление и екранна графика. Само три от тях обаче – Core, Go-Kart и Efficient
– променят реалното шофьорско изживяване на практика. Core е стандартният,
предлагащ най-добър баланс между производителност и ефективност. Ефективен,
както подсказва името, е Efficient режимът, който притъпява реакцията на газта и
трансмисията в интерес на ефективността.
Cooper S грее най-ярко в Go-Kart режим, разбира се. В него се усеща буквално като картинг: тъкмо
тук двигателят, скоростната кутия и десният педал са най-отзивчиви и колата сякаш се смалява около мен.
Спирачките са прецизни, със силно първоначално захапване, последвано от прогресивна спирачна сила. По не толкова идеалните софийски улици Cooper S се чувстваше естествено скован от късото си междуосие, а по-безотговорните общински неравности са и доста по-разтърсващи. Възможности за регулиране на твърдостта няма, тъй като амортисьорите не са адаптивни, а ниските странични бордове на допълнителните 18-ки влошават качеството още малко. Всичко това обаче няма нищо общо с твърдата като дъска и активно подскачаща брутална лагерна количка от миналото: усещането е твърдо, но цивилизовано. Подкарайте го по някой от редките идеално асфалтирани по недоглеждане на изпълнителя участъци на Пътната агенция и разбирате, че всичко си е на мястото – окачването е изключително грамотно, просто както трябва. Останалото е въпрос на физика и късо междуосие.
Твърдостта на возене всъщност означава, че колата е пъргава и стегната в завоите, без абсолютно никакъв крен – друго подобно нещо в категорията й просто няма; воланът й е точен, директен и в кривите Cooper S е чевръст и едва недозавиващ чак при прекомерно шпорене към върха им. Центрирането му е механично прецизно, а просмукването на въртящ момент в ръцете ми е осезаемо, добре дозирано и напълно в генотипа на колата: без него радостта от карането тук просто няма да живее. Както всички минита от миналото, новият Cooper S e лесен, спонтанен и приветлив на общуване. Фактът е, че в Оксфорд спестяват най-доброто от себе си за истински спортната версия на John Cooper Works, но ведрият му бодър нрав е все така основната причина за избора на тая кола не с разума, а със сърцето. И да, разходът на гориво тук определено няма никакво значение.
Да обобщим
Няма какво да го увъртам: на цена в порядък 80 000 за човешки оборудвана
кола Mini Cooper S е нещо,
което можеш да избираш само със сърцето. Това е една миниатюрна и много
непрактична, но неустоимо очарователна техника (Harman/Kardon също са се постарали много, въпреки
че възпроизвеждането на аудио от USB е вече невъзможно, трябва ви музиката от свързания
смартфон), чийто нрав остава
все така жив и приятно остър, както очаквате от малка спортна кола с характер.
А дали това ще е последният бензин, нека оставим времето да ни покаже: за
сега изборът на сърцето остава правилен; някой ви е лъгал подло, че това се прави само с главата.
Всички подробности ще научите от сайта им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар