петък, 11 януари 2013 г.

Специално издание: Mini Cooper S Rauno Aaltonen


За Суецката криза, Сър Антъни Идън, Сър Алекс Исигонис, барон Ленърд Лорд, „Проект ADO15”, кръстещия се съсед и любовта


Да не ви забележат с това? Чувате ли се...

Машина на времето 

Краят на юли 1956 година: президентът на Египет, Гамал Абдел Насър обявява Декрет за национализиране на Суецката компания, управляваща едноименния канал. С него започва т.нар. Суецка криза - 5-месечни преговори, последвани от едноседмична война. Геополитическата причина е новият световен ред след края на колонизацията, а конкретният повод - интересите на бившите империи. Политическият резултат от бързо развилите се събития са утвърждаване на независим Египет, край на Великобритания като глобална суперсила и оставка на министър-председателя Сър Антъни Идън. Икономическите последици са в дажбите за поскъпналия бензин, пазарния срив на големите жадни британски коли и бума във вноса на германските микро возила BMW Isetta 300, Messerschmitt KR200 и FMR Tg500. 

В това време потомъкът на отомански гърци от Смирна (днешен Измир) Сър Алексъндър Арнълд Константин Исигонис е дизайнер в British Motor Corporation и получава задание от автократичния си шеф да направи „правилната миниатюрна кола” – Ленърд Лорд, барон Ламбъри, презирал германските „мехури”. Така се ражда „Проект ADO15” с просто задание: да се събира в кутия с размери 3.0х1.2х1.2м и да използва съществуващ двигател. През октомври 57-а малкият екип от девет души е готов с прототип „Оранжевата кутия” (такъв бил цветът му) с напречно разположен двигател. 

Окончантелната версия на Mini e представена пред пресата през април 1959-а, а призводството започва през август. Останалото знаете – микроавтомобилът става един от фетишите на ХХ век, а до края на производството му на 4 октомври 2000 г. са произведени почти пет милиона и четиристотин хиляди. 

Без съмнение това е най-популярната британска кола; до днес е печелила много награди, една от които – тази в рали „Монте Карло” през 1967 г. – сред най-сладките. Mini вземат реванш за дисквалификацията си от първите три места през 66-а, а победителят Рауно Аалтонен е увековечен в едно специално издание. 

Духът на Mini - Rauno Aaltonen Special Edition е версия на Mini Cooper S, което в комбинация от люто червено, бели спортни ивици и 17-цолови джанти, допълнителни фарове и куп други външни и вътрешни визуални елементи създава истинския стил на ралито от класическата школа.

Откакто е собственост на BMW (иронията на съдбата е страшно нещо), марката се разви, но духът остана същият – чистата радост от карането е там, където винаги е била. 

Фактите 

Порастналата малка „кутия” е дълга 3.73, широка 1.68 и висока 1.41 метра. Тегло 1130 кг., колела във всеки край и междуосие от почти 2.47 довършват пропорциите. Под белия въздохузаборник има 1.6-литров бензинов агрегат с двойно принудително пълнене, мощност 184 коня и въртящ момент от 1600 до 5000 оборота. До 100 ускорява за 7 секунди, вдига 228 и на теория харчи 5.8 литра комбинирано (10.5 на практика), а в структурата й има много стомана с висока якост.

А сега ги зарежете – фактите нямат стойност без каране.

В Mini цари традиционна среда, с която човек свиква моментално. Отвесното предно стъкло първоначално създава особен поглед навън, но това не е проблем - видимостта е добра във всички посоки. Малката кола предлага прегледно табло с характерни копчета в централната конзола (и не само в нея) и приличащ на пица, огромен червен спидометър с вграден дисплей. Воланът с три спици, червени елементи и скоростният лост на 6-степенния автоматик само довършват усещането за викториански спортен уют за двама. Пред ентусиаста-доброволец на волана има само оборотомер с микро екран. Всичко е опаковано в съчетание от овали и прави линии, а материалите не са изключителни, за сметка на дизайна. 

Зверчето 

След натискане на копчето за старт не се случва нищо особено; особеното започва в момента, когато настъпите газта: мигом осъзнавате, че се намирате в практична джобна ракета с дяволит нрав (ускорението е линейно до червения край на оборотомера), който ви лепи на седалката на фона на водещ до пристрастяване спортен звук от хромираната централна „двуцевка”.

Тежестта на волана е точно колкото трябва, за да владеете игривото зверче в завой, а системите за сцепление се грижат да симулират работата на блокиращ диференциал, с която да обуздаят типичното недозавиване. Друга характерна черта на малкото чудо е ясно изразеното усещане от въртящия момент във волана: дайте повече газ в завой и ако не държите здраво, ще се озовете в премеждие.

Тук му е мястото на лиричното отклонение, че S не е върхът в хранителната верига на „Мини”; там е суперспортната версия John Cooper Works, чиято непрактичност обаче расте експоненциално на 27-те коня разлика в мощността. 

В града цари абсолютен контрол: всичко става така бързо и леко, че жонглирате с трафика - липсват само аплодисментите на публиката. Да, с Mini Rauno Aaltonen носим жизнерадост сред очуканото ежедневие. Само помнете: четириколесният братовчед на дяволчето Фют ще ви даде всичко без остатък, но е склонен към бели и отговорността за поведението му е ваша.

По завои, и още по-добре – на макадам, абсолютният контрол продължава: Mini е шедьовър на пътното поведение, позволяващ да изключите всички системи за подпомагане, контролирайки сами плъзгането му в завой. Ако сте куражлии, де...

За окачаването ви трябва само да знаете, че е приемлив компромис между вражеската ни пътна настилка и пълната липса на страничен наклон. Да, завивайки червената кутия не помръдва и понася забележителни странични натоварвания при топли гуми и добро сцепление - тази кола е в стихията си по завои и само усмивката, която ви причинява, не подлежи на управление.


Ясно е, че техника като тази има и ограничения: отзад е само за деца, а багажникът едва побира две раници, но пък се фука със страхотна мрежа. Целта тук са радостта и емоцията от придвижването, а те хич не се вълнуват от цифри, факти и багажник.

Вечерта след първия ден, в който неусетно навъртях 400 километра, оставих колата на паркинга и заключих. В миг, осветена в червено, горната част от корпуса на оборотомера започна да пулсира в ритъма на сърцето - как да не се разчувстваш...

На сутринта тъкмо сядам и виждам: съсед ме гледа и се кръсти:
- Как може толкова голям човек в толкова малка кола! – казва смаян.

Истината е, че нито човекът е толкова голям, нито колата – толкова малка, но на улицата никой не е безучастен към нас.

Няма да ви занимавам с подробности, защото не са важни - дяволът е в общото впечатление. А то е за напълно съхранен и доразвит дух на оригинала, въплатен в носталгична малка кола с чаровен спортен нрав, способен да привързва. Този тип возила решават не повече от една трета от транспортните ви проблеми и гарантирано създават поне още една трета от тях: 200, да кажем, поддържате без усилие. Но радостта от шеметното придвижване, гарнирано с пътно поведение и звук на класен спортен автомобил (иначе тих за размерите си), без неприятните му странични ефекти, не могат да получат друго освен любов. Това е кола, която ме кара да произвеждам първокачествен хормон на щастието в големи количества.

Вместо заключение

Оригиналът: Рауно Аалтонен

В това специално издание на Mini „Професор Рали”, както Рауно е познат, е достойно уважен: най-доброто от славата на старите времена е съхранено и доразвито с най-доброто от новите. Собственикът даже ще посети школата му за каране на сняг.

Но има два проблема: 

1. Цена

Срещу над 62 000 лева покривате само част от нуждите в гаража си. Добре де, най-приятната, но покупателната сила на пазара ни и качеството на пътищата за една година са „преглътнали“ точно едно мини от „ес” поколението и то вероятно не от ограничената серия. 

2. Свързано с първото

Целевата му група – прослойката активни свободни млади хора с доходи над средните в Европа се топи, а у нас практически не съществува. Както не съществува и средата, подхождаща на този автомобил: докато карах не ме напускаше натрапчивата мисъл, че цветната еуфория в душата ми воюва със сивата меланхолия навън. Хедонизмът и чистата радост от живота, която Mini Cooper Rauno Aaltonen носи, не се вписват  в реалностите наоколо.

Но не ми пука - нали съм влюбен...

сп. "Тема"

Няма коментари:

Публикуване на коментар