За евентуалните марсианци и шопския Джейсън Борн
Независимо от това, че всички
погледи в момента са вперени в петицата, а периферията на моделния им портфейл е
обект на постоянно разширение, трябва да знаете, че ако се наложи да говорим за
истинското ядро на гамата на BMW,
това без никакво съмнение е третата серия. Така вече 42 години.
Сещам се, че ако марсианец попадне евентуално на планетата ни и, заглеждайки лекия, колесен транспорт, се натъкне на „БМВ“, то краткият отговор на въпроса за най-същественото в гамата към земния му автомобилен екскурзовод сигурно би бил кратък – 320d.
Някога, в далечната 1975-а, първата тройка представляваше само двуврат седан; днес има и комби, и любопитната конструкция Gran Turismo, и купета, и кабриолети (дегизирани вече като серия 4)… В същността си обаче те са една и съща кола. Цялата тази видова манипулация – независимо кой модел е под микроскопа обаче – има един общ знаменател, който бих определил като неутолимата амбиция да водиш; каквото и да правят с нея, тройката винаги трябва да представлява възможно най-доброто от техниката на 4 колела.
Настоящото й поколение F30 продължи най-добрите традиции на Мюнхен в знаменития дух на задното предаване и дълго време прекара на върха на всички мислими сегментни класации. Работата е там, че пряката и непряка конкуренция в лицето на Mercedes-Benz, Audi, Jaguar и даже Alfa Romeo вдигна летвата драстично, така че стоенето на едно място определено не представлява предпоставка за успех.
Това обяснява и масивната работа, която са свършили; тя надхвърля далеч обичайната актуализация на модела в средата на живота му: свършена е сериозна консолидация. Въпреки, че включва нови LED светлини и освежени брони, тя далеч не се изчерпва с програмата на стандартния им ъпгрейд. Под предния капак влизат нови принудително пълнени бензини и дизели, 8-степенният автоматик от ZF е развит; значително променено е окачването, напредък има в интериора и оборудването.
Това от пръв поглед подсказва, че нивото на амбициите на адрес Petuelring 130 е високо, както винаги. Когато става дума за нов продукт обаче, миналото е без значение.
В ядрото
Сещам се, че ако марсианец попадне евентуално на планетата ни и, заглеждайки лекия, колесен транспорт, се натъкне на „БМВ“, то краткият отговор на въпроса за най-същественото в гамата към земния му автомобилен екскурзовод сигурно би бил кратък – 320d.
Някога, в далечната 1975-а, първата тройка представляваше само двуврат седан; днес има и комби, и любопитната конструкция Gran Turismo, и купета, и кабриолети (дегизирани вече като серия 4)… В същността си обаче те са една и съща кола. Цялата тази видова манипулация – независимо кой модел е под микроскопа обаче – има един общ знаменател, който бих определил като неутолимата амбиция да водиш; каквото и да правят с нея, тройката винаги трябва да представлява възможно най-доброто от техниката на 4 колела.
Настоящото й поколение F30 продължи най-добрите традиции на Мюнхен в знаменития дух на задното предаване и дълго време прекара на върха на всички мислими сегментни класации. Работата е там, че пряката и непряка конкуренция в лицето на Mercedes-Benz, Audi, Jaguar и даже Alfa Romeo вдигна летвата драстично, така че стоенето на едно място определено не представлява предпоставка за успех.
Това обяснява и масивната работа, която са свършили; тя надхвърля далеч обичайната актуализация на модела в средата на живота му: свършена е сериозна консолидация. Въпреки, че включва нови LED светлини и освежени брони, тя далеч не се изчерпва с програмата на стандартния им ъпгрейд. Под предния капак влизат нови принудително пълнени бензини и дизели, 8-степенният автоматик от ZF е развит; значително променено е окачването, напредък има в интериора и оборудването.
Това от пръв поглед подсказва, че нивото на амбициите на адрес Petuelring 130 е високо, както винаги. Когато става дума за нов продукт обаче, миналото е без значение.
В ядрото
По отношение на чистия си дизайн F30 има далеч по-отличителен вид от ултраконсервативния си предшественик Е90: колата е голяма – по-дълга от петата серия преди 30 години. Общата й дължина е нараснала с над 9 см, като повечето от е отишло между колелата – добре за седящите отзад. Пропорционалният ръст на следата пък придава на тройката безпрецедентен отпечатък. Въпреки това, благодарение на стоманите с висока якост, общото количество метал в колата е намаляло, а теглото е спаднало – с 40 кг.
Независимо от това промените в пропорциите не са довели до това третата серия да изглежда толкова по-голяма, колкото всъщност е; напротив – линията е по-пригладена, по-ниска и в крайна сметка по-спортна. Ефектът се усилва от предната решетка – най-широката и ниско разположена в историята, която, комбинирана със свитите предни светлини, придава на тройката някак по-зорко изражение.
Двойно щанцованата странична линия и ясно изразените гънки отзад работят отлично в полза на зрителната измама по оптичното прикриване на реалните обеми.
Развитието на окачването е по линия броя на точките за контакт с шасито – от три той е нараснал на пет, което спомага за подобрената твърдост и бистрота на усещанията, идващи отдолу, както и на общо развитата опора на теглото на колата върху иначе много ниските й неокачени маси. Всичко това позволява да се повиши класът на твърдост на пружините и амортисьорите без жертви в гладкостта. И така: твърди пружини, нови двубутални амортисьори, сантиметър по-ниско активно окачване.
В двигателната гама днес не ме вълнува нищо друго, освен новият 3-литров, двутурбинен, редови, бензинов шестак: 326 коня, 450 нютона в диапазон 1 380 – 5 000.
И как е?
Страховито. И забележително – по най-разлини начини. Дали обаче представлява „алфа мъжкаря“ в прайда на компактните лимузини?
Да започнем с това, че – при цялата си фантастична техника – това не е върхът в гамата. Бърлогата там се обитава от бруталния хищник M3, който обаче не представлява машина за цивилна употреба, така че отпада от критериите.
Та този агрегат – един от двата, дебютиращи под капака – е истинската тема днес. Но търпение, уважаеми – да огледаме интериора.
Там незабавно осъзнавате къде е паднало най-голямото старание в неутрализацията на безспорния напредък у пряката конкуренция – Mercedes-Benz и Lexus.
Не че нещо драматично се е променило, но общото впечатление е за умно развитие. При цялата злоупотреба с прилагателното „smart“ в последните години, тук то е на място: първичният контакт с текстурата на основните пластмаси е радващ дланите, а материалите на декорацията над тях са умело развити. Хромът е завладял нови територии, а кожата с цвят на пресни стриди е радост не само за окото.
Professional – най-високият клас инфотейнмънт, за който днес няма да говорим специално, е вече 4G-съвместим, работи с разни смартфон приложения, от които не се вълнувам (за разлика от нивото на възпроизвеждане на добрите ми 96/24 FLAC-ове), а навигацията е достатъчно схватлива да избере предпочитания маршрут от работа до къщи след само няколко дни. Не че не го знам и без нея… Което е отлично, но кой, по дяволите, си купува BMW 340i заради качеството на навигацията?
Превъзходството на комбинацията между двигател и трансмисия е отвъд всякакво съмнение: новият шестак ме упои както с рафинираната си учтивост при нормална употреба, така и с волния полет на въртящия си момент от много ниски обороти. В главата ми се въртят все политически понятия – гъвкавост, свобода, власт.
Те превръщат 340i xDrive в сериозно бърза кола – до 100 ускорява за 5.1, което е приблизително колкото Е46 М3; и най-вероятно много по-бърза от нея в междинното си ускорение. В автоматичната й версия се твърди, че гори 7.3/100 по NEDC, докато аз (с радикалния си въглеродно интензивен стил на каране) постигнах 11.7.
Недостатъци? Хм, да: онези,
очакващи изключителния сценично-акустичен чар на мотора, ще се разочароват. Да
отбележим, че мнозинството ще се задоволи напълно с предложеното – аз
включително: истеричният рев, който не чух, някак не ме въодушевява.
Някои от най-крайните фенове
сигурно ще се разочароват и от липсата на твърдата като прегорен хляб странична
устойчивост и пъргавият като монголски лък контрол на шасито на отиващия си F30. Трябва обаче да приемем,
че потребителските вкусове се променят: на усърдието вече не се гледа така
критично – преобладава комфортът. А той е факт.
Шопският Джейсън Борн – вместо епилог
В сравнително топла и суха декемврийска вечер на софийски петък с тази кола човек с по-слаба воля би могъл да си докара куп премеждия.
Ако решите да излезете по вечерно време просто, за да си покарате, както е в реда на нещата с подобна техника, хромираната двуцевка на синята тройка привлича като мощен електромагнит кандидат женихи за нощно улично чифтосване от всеки пол и занятие – лепят се като комари на лампа.
Гетоизираната ми София, която въпреки това обичам, е свърталище на радикални BMW маниаци, преработващи това, което всички нормални хора изхвърлят, в машини за нощен дрифт.
В миг въздухът около мен затрепери от жадни за неравностойно съревнование кандидати с Е-та от всички исторически епохи и близки околии – до едно обезобразени от псевдоамбициозни доработки.
При по-слаб характер евентуалният нощен софийски пишман дрифтър рискува да влезе в ролята на шопски еквивалент на Джейсън Борн: съпровождан и предизвикван от непознатите си преследвачи, той е изкушен да им се поддаде. Или е обречен на вечно бягство.
Не би.
В моя случай сработи инстинктът за отговорността на силния, познат от X6 M50d. Припомням, че тя е не в това което правиш, а в онова, от което се въздържаш.
Така охотно избрах маската на надменността пред риска за невинния живот.
Иначе BMW 340i xDrive e автентично изкушение. И като всяко друго, е въпрос на воля. И морал.
Точка.
Шопският Джейсън Борн – вместо епилог
В сравнително топла и суха декемврийска вечер на софийски петък с тази кола човек с по-слаба воля би могъл да си докара куп премеждия.
Ако решите да излезете по вечерно време просто, за да си покарате, както е в реда на нещата с подобна техника, хромираната двуцевка на синята тройка привлича като мощен електромагнит кандидат женихи за нощно улично чифтосване от всеки пол и занятие – лепят се като комари на лампа.
Гетоизираната ми София, която въпреки това обичам, е свърталище на радикални BMW маниаци, преработващи това, което всички нормални хора изхвърлят, в машини за нощен дрифт.
В миг въздухът около мен затрепери от жадни за неравностойно съревнование кандидати с Е-та от всички исторически епохи и близки околии – до едно обезобразени от псевдоамбициозни доработки.
При по-слаб характер евентуалният нощен софийски пишман дрифтър рискува да влезе в ролята на шопски еквивалент на Джейсън Борн: съпровождан и предизвикван от непознатите си преследвачи, той е изкушен да им се поддаде. Или е обречен на вечно бягство.
Не би.
В моя случай сработи инстинктът за отговорността на силния, познат от X6 M50d. Припомням, че тя е не в това което правиш, а в онова, от което се въздържаш.
Така охотно избрах маската на надменността пред риска за невинния живот.
Иначе BMW 340i xDrive e автентично изкушение. И като всяко друго, е въпрос на воля. И морал.
Точка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар