Ако нещо не е счупено: BMW M340i xDrive

Властта все още развращава

   Снимки: BMW AG

     Последният път, когато бях на среща с тогава новата G20, успях надлежно да пофилософствам на тема високата летва на очакванията, които дългото и много успешно родословие на третата серия на BMW поставя пред последния си модел. Затова и днес няма да го правя.

Три години по-късно пред нас е най-продаваната Серия 3 за всички времена: въпреки въздействието на всякакви световни кризи и амбициите на вечните й утвърдени конкуренти, до момента са продадени около 1,2 милиона; тя има 14-процентен дял в глобалните продажби на мюнхенската марка, а в шкафа с трофеите й влязоха и нови.

В това, че тройката води D премиум сегмента на пазари като Щатите, Китай и Европа вече отдавна не е изненада, а че оценките на високите автомобилни сомелиери останаха в района около петте звезди е постижение, способно да впечатлява дори вечно наежени скептици като мен.

Ако нещо не е счупено

   И така, с целия този успех зад гърба на най-популярния им модел, можете да разберете защо BMW са избрали сдържания подход към освежаването в средата на живота му: ако нещо не е счупено, не го поправяй, знаете, е стара англосаксонска поговорка с доказана отдавна мъдрост. В днешния случай ключовите визуални разлики включват по-ясно структурирани повърхности и линии в освежената с нова броня предна част, съдържаща голям, шестоъгълен  централен въздухозаборник и широко разположени отвори на вертикалните въздушни завеси; напълно преработени и функционално обогатени по-тънки фарове, както и предна решетка с нов дизайн – за щастие не по-голяма. Отзад акцент са леко разширените обеми около колесните арки, отново светлините и преосмислената задна броня с по-категорично акцентирания дифузьор, разположен между черните трапецовидни накрайници на изпускателната система. Така описаният пакет с класически триобемен профил е с отлично челно съпротивление C_d x A – едва 0,26. Стилен акцент са полираните черни кантове на предната решетка, капаците на огледалата и задния спойлер – все част от визуалните акценти на една откровена спортност, която в моя случай включвашe черно акцентираните М светлини, червените спирачни апарати на усилената M Sport спирачна система и контрастните шевове на предпазните колани в духа на цветовете на BMW M GmbH.

   Вдигайки дума за коланите, пренасяме се вътре, където промените са доста по-сериозни. Най-забележима е появата на двата дисплея (12,3 + 14,9`), обединени в широк, леко извит общ панел с висока разделителна способност, познат от iX и Серия 2 Active Tourer. Това ни отвежда директно към версия 8 на операционната система, което пък означава изчистено от бутони табло, чийто минимализъм се допълва от новия дизайн на централната конзола: скоростният превключвател също се е преобразил в нещо, наподобяващо кръстоска на лост с плъзгач, което те кара да държиш волана с две ръце много по-често, отколкото си свикнал.

Общата картина отпред е прогресивно изчистена и сравнително бързо схващаш, че липсата на механични бутони за управление на вентилационната система подлежи на компенсация с доста напредналото в схватливостта си гласово управление – просто трябва да се сетиш, че работата с постоянно изведените на екрана температурни контроли не заслужава безценния ти пръстов отпечатък на екрана.  Това ме подсеща, че общуването между човек и машина се развива и трябва да отдадем дължимото на хората в Мюнхен, чийто гласов контрол е сред най-добрите в индустрията – не е безгрешен, но реакциите му при настройка на температурата бяха точни.

Добрата новина за адвокатите на механичния бутон, сред които съм и аз, е, че звукът се регулира с механично копче, а добре познатото iDrive навигационно колело си остава много добре дошло на борда на дискретно фейслифтираната тройка. Самият екран е бърз и отзивчив, функционалните му плочки са достатъчно големи за точно натискане в движение, а графиката им е страховита. Комбинацията от актуализации по въздуха, в които BMW са сред водещите производители, Apple CarPlay, Android Auto и отличната навигационна функционалност би следвало да не оставят пространство за мрънкане на борда.

Най-общо казано, голямото подобрение е интериорът: безрамковият, извит екран добавя един реално елегантен щрих към среда, която остава сред най-добре премерените в сегмента, благодарение на отличното си оформление, ергономичност, субективно възприятие за качество и материали. Нищо не се е променило по отношение на общия пакет и пространството, така че можете да качите двама възрастни отзад удобно, а 480-литровият багажник ще е уместен за семейна употреба; организацията му е също на ниво.

Въпреки неизбежните промени, в механично отношение колата остава в много голяма степен същата, а от общо 11-те й моторизации (всички стандартно с 8-степенен Steptronic хидротрансформатор от ZF) скочих директно на най-високата – M340i xDrive. Трилитровият, шестцилиндров редови B58 с двуструйна турбина представлява 48-волтов мек хибрид (стартер-генераторът е с мощност 8 kW) с 374 к.с. и 500 Nm въртящ момент в широкия диапазон 1 900 – 5 000.

Далеч по-важно от играта на числата е обстоятелството, че M340i, макар и да е с доста по-малко от пенливите 510 на лунатика M3, всъщност е правилната М кола по всички начини, които имат някакво значение. Както обикновено, в допълнение към стандартните варианти на Серия 3, тя получава специфична М настройка за всички важни части, окачването и неговите адаптивни амортисьори, монтираният отзад електронен блокаж на диференциала, софтуерът на скоростната кутия и контрола на стартирането включително. Двойното предаване xDrive също сервира повече склонност към задния мост, така че на хартия тук има всички предпоставки за онази М магия, която всички чакат с нетърпение.

В движение

    Разбира се, тя не разочарова. Карах къде ли не из отечеството: от различно качествени по-бързи или по-бавни участъци от това, което у нас смело наричаме „автомагистрала“ до гладкия асфалт по извития черен гръбнак на тичащите между селата пътища, които свършиха основна работа в открояването на диапазона от таланти в тая кола.

Характерът в движение е онова специфично пространство, в което Серия 3 винаги е стояла с една глава над останалите, почти без значение кой силов вариант ще изберете. И все пак седанът M340i е несъмнено най-добър от всички в балансирането между превъзходния механичен финес на дългото пътуване и неутолимостта в мимолетния шофьорски кеф на ентусиаста.

Дори в стандартния Personal режим (Normal явно се смята за твърде елементарно самообяснителен) колата се усеща стегната и отзивчива. Воланът й е лек, но и достатъчно осезаем, за да го почувстваш разумно ангажиращ и комуникативен, дори в по-бърз ритъм, и само при подходящо енергично каране по-тежката реакция Sport става по-вдъхновяваща. Тъкмо за тия мигове на въодушевление е предназначена и функцията Sprint, в която трансмисията има за цел да предава ултрабързо ускорителните тласъци на агрегата в средния диапазон, което превръща карането на тези 1 810 килограма метал в онова специфично усещане за развращаваща духа, греховна власт, с което се познаваме така добре.

При бързо ускорение на излизане от стегнат завой усещаш, че в настройката на xDrive витае един особен, игрив дух на възхитително нахалство, даващ безопасен, но забавен с лекотата си импулс на презавиване, а инак като цяло върши превъзходна работа в осигуряването на внушението за непоклатима сигурност, която не компрометира плавния, бдителен стил на завиване, с който Серия 3 по правило се отличава.

И стептроникът се буди малко в спортен режим, но, давайки усещане за повече контрол, ръчната игра през предавателните числа по правило е по-забавна. Да го похвалим също, че държи избраната предавка, дори и при достигане на ограничителя, а Sport Plus се напряга още повече – с по-слаб контрол на сцеплението и повече ентусиазъм в пукането и бумтенето от ауспусите.

Говоря аз всичко това, ала дългият и гладък среден диапазон на редовия шестак е с такъв характер, че няма никаква нужда да му извивате врата, за да получите най-хубавото. Казвам си го честно: независимо дали извличате всичко от недрата му, или просто се мотаете, наслаждавайки се на дискретното ръмжене и непринудени реакции, това е просто едно прелестно инженерно творение.

M340i дискетно ме подсеща да си знам, че въпреки някои впечатляващи четирицилиндрови и батерийни алтернативи, поискам ли каймака от всяка пътна дисциплина, кралят й притежава шест цилиндъра. Веднъж примирил се с тая политически некоректна мисъл, не ми остава нищо друго, освен да се прибирам, а M340i се завръща към нрава си на изтънчен спътник: двигателният шум притихва, скоростната кутия маскира превключванията перфектно – мога просто да се поотпусна, концентрирайки се върху приятността на возенето и аудиото от Harman Kardon, което върти първия албум Moonlight на амбициозните италиански фюжън активисти от Drift Lab…

Освен това е изненадващо удобен, не леко твърд, както го намерих първоначално: адаптивното M Sport окачване и 19-цоловите мишлени Pilot Sport 4S  изглеждат като истинския трик за подобрения комфорт на возене, справящ се с острите гребени и хлътнали капаци на дренажните шахти почти без тревога или суетене – само малко стегнатата вертикална амплитуда на активния амортисьор и дискретното потропване върху крайностите на незаобиколимите ни градски мрълявщини.

Ах, да, за малко да пропусна, че цялата тази палитра впечатления дойде с цената на разход в порядък 9,4-10,1/100 – едно високо реално постижение, което не ми остави време да се фокусирам върху пълния набор подпомагащи шофирането, паркирането и маневрирането системи от Ниво 2 на автономия по SAE J3016, които оставям да прегледате самостоятелно – просто днес е ден за каране без външна помощ.

Да обобщим

     Тук ми е лесно – ще съм кратък: най-общо казано, BMW Серия 3 остава високата летва, каквато винаги е била. Не просто M340i xDrive, а цялата й гама е петзвездна работа, без особено съмнение. Сега е станала още една идея по-лъскава и по-технологична, но девизът в крайна сметка е непроменен: ако нещо не е счупено, не го поправяй. Мда, не съм щастлив да го призная, но развращението от властта й е по-рафинирано от всякога; и това ако не е лукаво инженерно вероломство…

     Всичко, което днес пропуснах, както обикновено подлежи на наваксване в сайта им.

Въпрос на воля: BMW 340i xDrive

За евентуалните марсианци и шопския Джейсън Борн 

    Независимо от това, че всички погледи в момента са вперени в петицата, а периферията на моделния им портфейл е обект на постоянно разширение, трябва да знаете, че ако се наложи да говорим за истинското ядро на гамата на BMW, това без никакво съмнение е третата серия. Така вече 42 години.

Сещам се, че ако марсианец попадне евентуално на планетата ни и, заглеждайки лекия, колесен транспорт, се натъкне на „БМВ“, то краткият отговор на въпроса за най-същественото в гамата към земния му автомобилен екскурзовод сигурно би бил кратък – 320d.

Някога, в далечната 1975-а, първата тройка представляваше само двуврат седан; днес има и комби, и любопитната конструкция Gran Turismo, и купета, и кабриолети (дегизирани вече като серия 4)… В същността си обаче те са една и съща кола. Цялата тази видова манипулация – независимо кой модел е под микроскопа обаче – има един общ знаменател, който бих определил като неутолимата амбиция да водиш; каквото и да правят с нея, тройката  винаги трябва да представлява възможно най-доброто от техниката на 4 колела.

Настоящото й поколение F30 продължи най-добрите традиции на Мюнхен в знаменития дух на задното предаване и дълго време прекара на върха на всички мислими сегментни класации. Работата е там, че пряката и непряка конкуренция в лицето на Mercedes-Benz, Audi, Jaguar и даже Alfa Romeo вдигна летвата драстично, така че стоенето на едно място определено не представлява предпоставка за успех.

Това обяснява и масивната работа, която са свършили; тя надхвърля далеч обичайната актуализация на модела в средата на живота му: свършена е сериозна консолидация. Въпреки, че включва нови LED светлини и освежени брони, тя далеч не се изчерпва с програмата на стандартния им ъпгрейд. Под предния капак влизат нови принудително пълнени бензини и дизели, 8-степенният автоматик от ZF е развит; значително променено е окачването, напредък има в интериора и оборудването. 

Това от пръв поглед подсказва, че нивото на амбициите на адрес Petuelring 130 е високо, както винаги. Когато става дума за нов продукт обаче, миналото е без значение. 

В ядрото 

    И ако тройката е ядрото на гамата, то в рамките на модела тази роля играе лимузината с четири врати: дериватите от нея произлизат, като спици на джанта.

По отношение на чистия си дизайн F30 има далеч по-отличителен вид от ултраконсервативния си предшественик Е90: колата е голяма – по-дълга от петата серия преди 30 години. Общата й дължина е нараснала с над 9 см, като повечето от е отишло между колелата – добре за седящите отзад. Пропорционалният ръст на следата пък придава на тройката безпрецедентен отпечатък. Въпреки това, благодарение на стоманите с висока якост, общото количество метал в колата е намаляло, а теглото е спаднало – с 40 кг. 

Независимо от това промените в пропорциите не са довели до това третата серия да изглежда толкова по-голяма, колкото всъщност е; напротив – линията е по-пригладена, по-ниска и в крайна сметка по-спортна. Ефектът се усилва от предната решетка – най-широката и ниско разположена в историята, която, комбинирана със свитите предни светлини, придава на тройката някак по-зорко изражение. 

Двойно щанцованата странична линия и ясно изразените гънки отзад работят отлично в полза на зрителната измама по оптичното прикриване на реалните обеми.

Развитието на окачването е по линия броя на точките за контакт с шасито – от три той е нараснал на пет, което спомага за подобрената твърдост и бистрота на усещанията, идващи отдолу, както и на общо развитата опора на теглото на колата върху иначе много ниските й неокачени маси. Всичко това позволява да се повиши класът на твърдост на пружините и амортисьорите без жертви в гладкостта. И така: твърди пружини, нови двубутални амортисьори, сантиметър по-ниско активно окачване.

В двигателната гама днес не ме вълнува нищо друго, освен новият 3-литров, двутурбинен, редови, бензинов шестак: 326 коня, 450 нютона в диапазон 1 380 – 5 000. 

И как е? 

    Страховито. И забележително – по най-разлини начини. Дали обаче представлява „алфа мъжкаря“ в прайда на компактните лимузини?

Да започнем с това, че – при цялата си фантастична техника – това не е върхът в гамата. Бърлогата там се обитава от бруталния хищник M3, който обаче не представлява машина за цивилна употреба, така че отпада от критериите. 

Та този агрегат – един от двата, дебютиращи под капака – е истинската тема днес. Но търпение, уважаеми – да огледаме интериора. 

Там незабавно осъзнавате къде е паднало най-голямото старание в неутрализацията на безспорния напредък у пряката конкуренция – Mercedes-Benz и Lexus. 

Не че нещо драматично се е променило, но общото впечатление е за умно развитие. При цялата злоупотреба с прилагателното „smart“ в последните години, тук то е на място: първичният контакт с текстурата на основните пластмаси е радващ дланите, а материалите на декорацията над тях са умело развити. Хромът е завладял нови територии, а кожата с цвят на пресни стриди е радост не само за окото. 

Professional – най-високият клас инфотейнмънт, за който днес няма да говорим специално, е вече 4G-съвместим, работи с разни смартфон приложения, от които не се вълнувам (за разлика от нивото на възпроизвеждане на добрите ми 96/24 FLAC-ове), а навигацията е достатъчно схватлива да избере предпочитания маршрут от работа до къщи след само няколко дни. Не че не го знам и без нея… Което е отлично, но кой, по дяволите, си купува BMW 340i заради качеството на навигацията? 

Превъзходството на комбинацията между двигател и трансмисия е отвъд всякакво съмнение: новият шестак ме упои както с рафинираната си учтивост при нормална употреба, така и с волния полет на въртящия си момент от много ниски обороти. В главата ми се въртят все политически понятия –  гъвкавост, свобода, власт. 

Те превръщат 340i xDrive в сериозно бърза кола – до 100 ускорява за 5.1, което е приблизително колкото Е46 М3; и най-вероятно много по-бърза от нея в междинното си ускорение. В автоматичната й версия се твърди, че гори 7.3/100 по NEDC, докато аз (с радикалния си въглеродно интензивен стил на каране) постигнах 11.7.

Недостатъци? Хм, да: онези, очакващи изключителния сценично-акустичен чар на мотора, ще се разочароват. Да отбележим, че мнозинството ще се задоволи напълно с предложеното – аз включително: истеричният рев, който не чух, някак не ме въодушевява.

Някои от най-крайните фенове сигурно ще се разочароват и от липсата на твърдата като прегорен хляб странична устойчивост и пъргавият като монголски лък контрол на шасито на отиващия си F30. Трябва обаче да приемем, че потребителските вкусове се променят: на усърдието вече не се гледа така критично – преобладава комфортът. А той е факт. 

Шопският Джейсън Борн – вместо епилог 

    В сравнително топла и суха декемврийска вечер на софийски петък с тази кола човек с по-слаба воля би могъл да си докара куп премеждия. 

Ако решите да излезете по вечерно време просто, за да си покарате, както е в реда на нещата с подобна техника, хромираната двуцевка на синята тройка привлича като мощен електромагнит кандидат женихи за нощно улично чифтосване от всеки пол и занятие – лепят се като комари на лампа. 

Гетоизираната ми София, която въпреки това обичам, е свърталище на радикални BMW маниаци, преработващи това, което всички нормални хора изхвърлят, в машини за нощен дрифт.

В миг въздухът около мен затрепери от жадни за неравностойно съревнование кандидати с Е-та от всички исторически епохи и близки околии – до едно обезобразени от псевдоамбициозни доработки. 

При по-слаб характер евентуалният нощен софийски пишман дрифтър рискува да влезе в ролята на шопски еквивалент на Джейсън Борн: съпровождан и предизвикван от непознатите си преследвачи, той е изкушен да им се поддаде. Или е обречен на вечно бягство.  

Не би. 

В моя случай сработи инстинктът за отговорността на силния, познат от X6 M50d. Припомням, че тя е не в това което правиш, а в онова, от което се въздържаш. 

Така охотно избрах маската на надменността пред риска за невинния живот.  

Иначе BMW 340i xDrive e автентично изкушение. И като всяко друго, е въпрос на воля. И морал. 

Точка.