Глътнетe шкембето и бръкнете по-дълбоко
GLC Coupe – кросоувър
купе, скроено като хечбек
|
Не вярвам да сте пропуснали
завръщането на тесните джинси преди няколко сезона. Излезли от мода след
разцвета си през 80-те, когато стягаха прасците на пънк и метъл божествата от
сцената, те бяха форма на протест срещу слонски дълбоките харлемски деним
потури, пръкнали се през 70-те. Скачащи по сцените заедно със задниците на
несвестните си носители, те имаха по-скоро комичния вид на домашно стеснени от
бабите им бричове, отколкото култовия статус на модно изявление.
Но времената се менят и еластанено
тесните им наследници от XXI
век вече съумяват да изглеждат стилно-консервативни още на щанда, предлагайки
на купувачите си относително безболезнен път към най-новите тенденции, докато
приходите на марките им укрепват.
Mercedes-Benz GLC Coupe е продукт на
сходна логика. Базиран на продавания като топъл геврек (с вградена трилъчка, естествено) конвенционален кросоувър GLC, GLC Coupe още от края на конвейера
започва да мери коефициентите на стила и последната мода, докато в същото време
се опитва да не бяга твърде от заложената си утилитарна мисия – пренасяне на хората с нещата им.
С т.нар. „четириврато
купе“ Х6 мюнхенската конкуренция потопи
пръст във водата на еволюиращите нагласи още през 2008-а и модно
ориентираното автомобилно потребление на часа се строи надлежно – по
дълбочина на портфейлите. Шест години по-късно Х4
напипа сходен резонанс, констатирайки категорично, че иде реч за по-устойчива
промяна на потребителския вкус.
От гледна точка на производителя
нещата изглеждаха дори по-добре: тежката работа по разработката на платформата
бе вече свършена в основните модели; „бабите“ от дизайна просто трябваше да
стеснят по-професионално кройката на вече ушитото.
С едно-единствено изключение, интериорът представлява златно
сечение между естетика, качество и функционалност
|
Така дойде и краят на чудатите
аномалии: GLC Coupe вече
е просто най-новото попълнение в отбора на благородните кросоувъри с външност
на купета.
По-пригладен
Както често бива при панталоните,
работата с купето (с
форма на правоверен хечбек впрочем) е в стесняването: докато високата линия на покрива при GLC е предназначена да
обезпечи пространство за главите и бохчите отзад, то е някак видимо по-шик.
Посланието му сякаш е: „хей, може и да съм практичен, но не се давам.“
С габарити от 4.73 (дължина) и 1.60 (височина) купето е по-дълго и по-ниско от брат
си, като смисълът на добавената дължина е в изтеглянето на елегантния покривен
полусвод и съхраняването на пропорциите. Крайният визуален резултат е успех:
това е едно от определено по-сполучливите графични усилия, придаващо на
стеснените щутгартски джинси по-пригладен и естествен силует от този на напрегнатата
пряка конкуренция. Така видът му принципно го отличава и от нахалното безочие на
по-големите GLE Coupe/X6.
GLC Coupe със сигурност привлича вниманието повече от обикновения си колега, с който са еднояйчни близнаци. С изключение на някои дребни промени в настройките на окачването (втвърдено) и управлението (по-директно), колите са инженерно идентични.
GLC Coupe със сигурност привлича вниманието повече от обикновения си колега, с който са еднояйчни близнаци. С изключение на някои дребни промени в настройките на окачването (втвърдено) и управлението (по-директно), колите са инженерно идентични.
Преведено на човешки език, това
означава, че GLC, макар
и не така остър, както някои от най-амбициозните си съседи по сегмент, е
фундаментално приятен за каране. Както е редно в годините на масовата
електрификация, воланът на мерца е лишен от чувства и въпреки отличния баланс
на механичното окачване (има и пневматично), страничният му наклон в завоите е осезаем.
Общо петте версии на мощностното
отдаване, скоростната кутия, шасито и управлението дават известна възможност да
настроите колата на вкус: от тежкия като делва мед (но все така без обратна връзка) волан в Sport+ до удобната мекота в Comfort, GLC Coupe остава минимално
пространство за шумовете от настилката под тесните ви панталони. Благодарение
на добрата аеродинамика няма и шум от вятъра; звукът на добре познатия 2.1-литров дизел
със 170 коня идва сподавен, не дрезгав като в С-класата. 400-те нютона
въртящ момент още от 1400 оборота предразполагат добро ускорение в движение и
въпреки усещането за напрегнатост под пара, ниският му оборотен диапазон е уверен.
9-степенният автоматик в повечето
случаи се справя с приоритетите – поддръжка на най-ниските възможни
обороти и гладко превключване – на обичайното си високо ниво. При някои
специфични пътни ситуации, налагащи намаляване, последвано от рязко ускорение,
е малко тромав, но случаите са редки, а общото впечатление от трансмисията е автентично
добро.
Двойното предаване пък носи неутрална
аура с известна склонност към недозавиване, както е в реда на нещата при този
тип возила.
Разходът, който видях на дисплея,
бе 8.8 и като имате предвид, че се наложи да качим значително темпото, за да не
пропуснем първите акорди от концерта на Майк Стърн и Дейв Уекъл в Пловдив, всъщност е много добър за кола с размерите и теглото на
GLC Coupe.
Според нормата в актуалната гама на „Мерцедес“, интериорът е сред най-убедителните в този ценови клас. Всичко, което съм казвал за GLC, важи с пълна сила и тук: предните седалки са много удобни, а качеството на материалите (дори ниските пластмаси) – превъзходно. Мекият и логичен дизайн на таблото е отмора за очите, а единственото изключение от иначе постигната хармония е интерфейсът за управление на инфоразвлечението, към който, знаете, съм традиционно свръхчувствителен. Работата е там, че ако не си в меню Media, не можеш да превклюваш директно парчетата от албум в USB-то. Дребнав – ще отсъдите, но при такава прецизност и най-малките отклонения лъсват.
Според нормата в актуалната гама на „Мерцедес“, интериорът е сред най-убедителните в този ценови клас. Всичко, което съм казвал за GLC, важи с пълна сила и тук: предните седалки са много удобни, а качеството на материалите (дори ниските пластмаси) – превъзходно. Мекият и логичен дизайн на таблото е отмора за очите, а единственото изключение от иначе постигната хармония е интерфейсът за управление на инфоразвлечението, към който, знаете, съм традиционно свръхчувствителен. Работата е там, че ако не си в меню Media, не можеш да превклюваш директно парчетата от албум в USB-то. Дребнав – ще отсъдите, но при такава прецизност и най-малките отклонения лъсват.
Мястото отзад стига за двама (заради високата позиция и
трансмисионния тунел третият колан е символичен), стига да не надхвърлят стандартите за
височина по БДС твърде – линията на покрива. Размерът на багажника, макар и
предостатъчен, е също подстриган – с 10-на процента.
Джон Милтън и тесните джинси
Ако ще се придържаме към
прагматично-привлекателната концепция на кросоувъра, то т.нар. „купе“
версии на основните модели много ми напомнят тесните джинси, с които просто не става
да отидеш на строежа. И както при всеки друг предмет на потреблението от
последното столетие, маркетингът и дизайнерите работят върху разширяването на атрактивността на основния продукт, обогатявайки предлагането с (по правило по-скъпи) деривати.
Та GLC Coupe представлява тъкмо това –
стилизирано превъплъщение на основния
модел с добавена цена (около
5 000 лева в днешния случай).
А дали ще изберете да глътнете
шкембето, изръсвайки се повече пред олтара на по-тясната кройка, или ще
посегнете към рафта с по-достъпната класическа стока, е въпрос на избор.
И суета: в „Адвокат на дявола“ Джон Милтън я
боготвореше.
П.П.
Знам, че отбелязахте липсата на
новоизкованото прилагателно „премиум“ – любима автомобилна финтифлюшка в
клиширания словар на зелените пишман текстописци из агенциите. За тях е напомнянето на
старата поговорка, че колкото повече са прилагателните, толкова по-слабо е
съществителното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар