По познат курс

Затворихме и тази първа трета

    „Tempus fugit“ са изписвали древните римляни върху слънчевите си часовници. Времето действително лети бързо, много бързо: колкото и невероятно да звучи, първата трета от годината приключи – с ударна доза несигурност.

   Червено почти от-до – такава е рецесионната 

 вирусна реалност

Практически няма значим автомобилен пазар, който да е заобиколил долната мъртва точка. Докато данните от април все още се пекат, първата информация меко казано не розовее: англичаните са паднали до най-ниското си ниво от 1946-а, заради драстичните мерки на правителството продажбите в Италия се сринаха с 98%; голямото индийско затваряне не даде възможност на Maruti Suzuki (произвеждат грубо половината от колите на субконтинента) и Mahindra & Mahindra (най-големият им SUV производител) да доставят нито една кола на дистрибуторите си. Следват Южна Африка с 98-процентен спад, Нова Зеландия с -90, Бразилия с -76%, Канада назад със 75, Германия – с 61 и тъй нататък… 

Тектоничните вълни на пандемията са толкова силни, че пред производители като Nissan изглежда е стоял дори въпросът за съхраняване на европейското им присъствие, а сякаш имунизираните срещу всичко лошо на тоя свят Skoda в понеделник отчетоха 25-процентен спад в оперативната си печалба за първото тримесечие и още повече песимизъм за второто. От друга страна, първите сигнали за възстановяването на Китай дават надежда и за Европа, но да не прибързваме пожелателно.

   Вътрешното търсене е традиционно по-слабо

Паралелно с това практически без изключение, макар и с различно темпо, мащаб и особености, компании и държави работят по възстановяване на производството, докато рестартът на търсенето е тема, по която цари повече или по-малко неопределеност: възгледите варират от дълбока, но кратка и все пак регионално нюансирана, V-образна криза при силните и богатите до дълга и мъчителна L-образна пострецесионна агония в ограничителния режим на новата нормалност у бедните им роднини. 

Междувременно всички признават тежестта на обществено-икономическия трус, а трансформацията, за която стана дума миналия месец, е факт: просто трябва да изчакаме търпеливо разсейването на дима от отломките и постепенното натрупване на ретроспективна дистанция, за да правим изводи.

Както е видно от инфографиките, нашего брата през април започва да усеща истинския мащаб на икономическата ръчна спирачка: спадът в регистрациите е близо 3/4, а притокът на нови лийдове практически е спрял.

Сега е моментът, в който следпродажбеното обслужване поема тежестта на фиксираните разходи на целия дистрибуционен организъм; с цената на балансите си производителите от своя страна правят възможното да подкрепят местните партньори, разсрочвайки и преструктурирайки финансовите условия, както могат. Докато търсенето не започне да се възстановява, тяхната способност пък да абсорбират нов продукт е сведена до критично ниски нива заради обездвижените пълни складове.

   Електромобили ли? В страна с толкова ниска покупателна сила и 

дефицит на политика е логично да ги няма никакви

Представете си само как след триседмично пътуване от Япония натовареният с около 2 000 нисана Rouge и седани на Infiniti кораб Jupiter Spirit като никога е трябвало да чака на рейд пред пристанището на Лос Анджелис заради пълния му догоре с неразпределени коли огромен паркинг...

Междувременно Асоциацията на европейските автомобилни производители ACEA публикува списък от 25 препоръки за рестартиране на европейския автомобилен сектор. 

Никак няма да е лошо, ако ние тук се съберем и формулираме поне петнайсетина, отразяващи регионалните ни особености, препоръки към правителството за възстановяване на един отрасъл, който в голяма степен се характеризира с високи бизнес стандарти и обезпечава квалифицирана заетост и платени данъци.

   Зарядните хибриди се представят малко по-добре, главно по 
естествен път: предлагането им расте по еврорегулаторни причини 
и не са така зависими от липсващата зарядна инфраструктура

Нещо много повече: в бедна държава като България една от многото диспропорции в зле скроените ни обществени системи е високият дял на автомобилния транспорт (за сметка на железопътния и водния) в превоза на стоки и хора, така че зависимостта на обществените ни отношения от сектора, обезпечаващ качеството на транспортните му средства,  става само още по-висока – някой трябва да го подскаже на правителството.

   Ето го и неспирния поход на старите дизели в условия на пълно 
бездействие

Проблемът е в това, че докато преустановяването на потреблението явно е светкавичен процес, възстановяването му – особено на изначално слаб откъм първично, платежоспособно търсене пазар като нашия – ще е дълго и мъчително. 

Добрата новина е, че глобалният форсмажор е отличен повод за санитарно преосмисляне на raison d'être при всички агенти, структури и процеси: някои просто ще изчезнат, други качествено ще се видоизменят; кризата е възможност – до смърт банално е, но факт. В тези дни на изпитание ще проличи и кой как е прекарал изминалото десетилетие + 1 от предходния пазарен колапс, от който така и не се възстановихме напълно впрочем; вместо това едва-едва допълзяхме до 80% от нивата на 2008-а – само един от индикаторите за последователния ни и безпросветен непукизъм.

–

    С такива мисли из главата обхождах априлските числа, а размишлението ми върху тях бих могъл да обобщя съвсем накъсо: те отразяват състоянието на екосистемата България в пълния й блясък на липсващ автомобилен хоризонт и напълно отсъстваща държава в лицето на отдавна загубилите посока институции, които от съществуване в условия на абсолютен комфорт са натежали до неузнавамеост от целулита на бездействието. 

Крайно време им е да се поразмърдат под професионален натиск – шансът няма да ни чака до безкрайност. Инак можем неуморно да копаем по добре познатия курс – доказано е.

   Динамиката на последното десетилетие: България = кошче за автомобилен боклук