вторник, 20 февруари 2018 г.

Нишата на злото: BMW M550d xDrive

По-добре да не знаете за нея




     Макар че ми е много рано за равносметки, погледнато ретроспективно, едва ли някога съм страдал от наивната илюзия, че след Съдния ден биха ме настанили на някой райски облак – №7, да кажем.

Вместо това, оглеждайки трезво пейзажа на Дантевата „Божествена комедия“, откривам добра алтернатива – втори, или една от първите две ями в осми кръг. По избор. Ще бъде справедливо. И не се съмнявам, че с надзирателите ще се спогодим. Пък и този изкусителен, каменист и леко ветровит, пейзаж... Да, изложението вероятно ще е северно и да, някои аспекти от дневния режим ще товарят тялото, но душата тайничко ще се подсмихва. Защото няма Божествена санкция, способна да накаже телесните радости с пропорционална изобретателност – в гнева си Създателят е праволинеен.

Започвам с тая кратка изповед, защото ни е ден за къси записки върху една от истински предизвикателните – тази, доставена ми от обитаващата изолирана ниша АлбенаBMW M550d xDrive.

Самотна 

     По начало в Мюнхен могат само да се гордеят с петицата – тя е най-успешният породист среден седан на тая планета. Гордостта им впрочем е напълно оправдана. Ала не толкова от количествените показатели, които правят последния ред в EBITDA-то. А от качествените. 

Както вече имахме случай да говорим миналото лято, това е не просто пазарен успех, който, знаем, често няма общо с продуктовия. Серия 5 на Бе Ем Ве е най-добрата обосновка за битието на един от класическите автомобилни видове – този на елита от лимузините в средния клас. 

Трудно ще намерим друга, която да се доближава достатъчно близо до неповторимата смесица от силен, волеви характер, поднесен с превъзходно дозиран усет за подчинение. И всичко това, облечено в техника, изпълняваща прищевките ви с лазерно наточена прецизност. 

Такива качества в най-голяма степен притежава една от версиите в гамата й без аналог – на най-могъщия шестцилиндров дизел в индустрията, M550d xDrive.

Уникална в сегмента си, тази разновидност на петицата обитава върха на нафтовата хранителна верига в едно критично време – време на спад в доверието, време на всеобщо презрение към изобретението на Рудолф Дизел. Тъкмо заради това дързостта да направиш подобно изявление е още по-възбуждаща. 

А то е много сериозно: трите турбини от X6 M50d са вече четири. Идеята е в това двете по-малки да осигурят 60% от 760-те нютона въртящ момент още на 1000 оборота, а останалото да е факт със съдействието на по-големите две при 2000. 400-те коня просто маркират факта, че Албена е направила решителната крачка: от изтънчена съблазън към демонично изкушение. 

Знам, че бързам, но не съм в състояние да се контролирам, а и не желая: карането на тази кола в най-дивия й режим – Sport + е едно от истински блажените мъжки състояния, сравнимо само с, хм, тези, водещи до вечна continental breakfast във втория кръг… 

Превеждам за недосетливите: нишата на злото е обитавана от мощ, която се разгръща практически линейно – до видимо консервативно ограничените 250. Белязаната от сподавен рев образована зла сила стига до настроеното с 60-процентов баланс назад двойно предаване през 8-степенен, спортен Steptronic от ZF.

20-цоловите колела с двойни спици, „Тип 668“, с различна ширина на двата моста, са поставени върху свалено, активно окачване с изключително леки компоненти, носещи спортна спирачна система, белязана от сините М спирачни апарати. Всичко това, управлявано от активно усилен волан с променливо предавателно число, контролиращ и задния мост. 

Освен със заслужаващото специално внимание озвучаване, не смятам да ви занимавам с подробности като класически агресивния външен вид и подобаващо хармонизираната вътрешност – те говорят сами.

В този вид Албена е олицетворение на дяволския синхрон между дух и тяло, въплътен в кола. Набираща до 100 за 4.4. Което съвсем не е най-интересното. Още по-предизвикателно е междинното ускорение, което в нашия случай би следвало да се мери в по-нестандартния диапазон 150 – 250. Тук нещата вече са поднесени с разбираемата склонност към Вагнеров драматизъм – на нивото на доста по-скъпи от струващата над 231 000 петица, екзотични, суперспортни, бензинови купета.

Цялата тази, способна да подчини света, сила е в ръцете ви със специалното съдействие на воланен алгоритъм, настроен най-вероятно от майсторите на най-гъстата и фина сметана на Bontemps в Париж (Лувъра може и да подминете, ала 57 Rue de Bretagne – никога). 

Нишата на злото 

    BMW M550d xDrive обитава самотна ниша; ниша без преки конкуренти. И слава богу – там сме само двамата. 

Ефектът от присъствието на пътя на тази иначе сухо категоризирана като „лимузина“ средноразмерна спортна кола с четири врати е сходен с внезапната поява, посред бял ден, на елитен римски легион в центъра на днешен Манхатън: тези зад вас изостават с облекчение, докато нещастниците, изтеглили късата клечка да попаднат отпред, се отдават на спонтанно – и паническо – бягство. 

Това е техника – казвам го без увъртане – с художествен размах. 

Греховният екстаз да бягаш пред вятъра има специален компаньон – озвучаването от Bowers&Wilkins. Изкуството на звука тук е на нивото на техниката: Hammerhead от Emotion & Commotion на Jeff Beck. Сякаш самият Зевс е слязъл на земята да учи смъртните на китара… 

-

    BMW M550d xDrive е самотен обитател в най-опасната ниша – тази на образованото зло; там, където всички искат, но малцина могат. 

По-добре да не знаете за нея. Защото е само моя.  

Записките на щастливец. От втория кръг. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар