Ексцентрикът: Hyundai Kona Premier 1.6T-GDI 7 DCT 4WD

Още един закъснял, но открояващ се още с влизането

Да започваме 

    Не е като да става дума за пръв път тук, че возилата от спортно-практичната SUV/кросоувър порода са двигателят на растежа през десетилетието. Направете само един тегел по улиците на който и да е европейски град, София включително, и моментално ще осъзнаете влиянието на тоя вид многоцелеви транспорт върху сцената на уличния театър. Крак повлекоха нисаните: първо Qashqai, а четири години по-късно и Juke, който през 2010-а създаде един фактически несъществувал дотогава SUV-B сегмент.

Според числата на IHS Markit, за седемте години между 2010 и 2016-а продажбите на въздребните, високи четириколесни твари са тръгнали от 134 000, удряйки 1.13 милиона, като прогнозата е да опрат о двата до 2022-а.

Победоносният поход на вида SUV/кросоувър вероятно е пазарната приказка на десетилетието, а отговорът на въпроса на какво дължат бурната си сполука компактната и субкомпактната части от сегмента е сравнително очевиден: това са достъпни автомобилни платформи, предлагащи метод за открояване сред тълпата, докато я подлагаме на анализ от височината на шофьорската си седалка.

На континента Hyundai имат много прилична история с по-големите представители на вида: Santa Fe e един от тачените за добро съотношение цена/качество по-големи продукти; iX35 и наследникът му Tucson са позната сила в семейния сегмент. Не е лъжа, че корейците се справят и при малките i10/i20, ала и двата им модела там представляват консервативни хечбекове, та нищо отличително. 

За разлика от тях обаче, Kona идва с външност, решена на промяна: това е малък коросоувър (в месеца на Кирил и Методий е срамота да излизам с непреведена терминология, знам), даващ на емблемата подходящ конкурент на Nissan, водещото сегмента Renault Captur, както и новонастанилите се Citroen C3 Aircross и Seat Arona. 

С твърдението, че в следващите няколко години около половината от продажбите им ще са във въпросните сегменти, „Хюндай“ видимо са се взели много насериозно. Това обяснява и новата платформа, на която стъпва Kona – нищо общо с родството на KIA Stonic и двойката Rio/i20. Истинският замисъл на упражнението обаче лъсна в Женева, където корейските граждани на Рюселсхайм извадиха електрическата разновидност и новите дизели. 

Ексцентрикът 

   За момента предлаганото задвижване е просто: два бензинови мотора, по-големият от които (177 к.с./265 Nm) напоследък ми се отдаде случай да поразтъпча в региона.

Недоумявам защо из Европа по-големият двигател трябва да се предлага само с най-високото оборудване, ала тук сме лишени от тоя недостатък, което е отлична новина. Най-вероятната причина е традиционният инат на българското потребление да се доверява на предното предаване. С това развито, постмодерно състояние на инфраструктурата то е и понятно. Докато не видим тока и дизелите, по-големият бензин и двойното предаване гарантирано берат лаврите на интереса по нашите земи. И има защо: както често се случва, мощността върви с ред благини, от които сърце не дава да се лишиш: двойно предаване с блокаж на диференциала, второ поколение 7-степенен автоматик с два съединителя и многоточково задно окачване, което пък, както ще видим, е ключ към доброто поведение с възголемите, 18-цолови колела. 

По-съществен обаче е външният му вид – това определено е най-ексцентричният „Хюндай“, на който са ме представяли. Причините са ясни: B-SUV е сегмент, в който изборът определено е стилово мотивиран – само се огледайте. Дори по тукашните стандарти обаче, Kona изглежда смело: в дизайна му има елементи от гамата на Hyundai, но в по-голямата си част това е изявен ексцентрик. Дали са настъпили мотиката на предозирането е въпрос на личен избор: да, силният удар по масата е начин да те забележат, особено, когато си закъснял за купона. Харесвам и винаги аплодирам дързостта, но тук – още не съм решил единодушно прав ли съм – са попресилили финтифлюшките: преброих една основна и още четири по-малко и повече декоративни елемента, напомнящи за предна решетка. Същото отзад: четири обособени светлинни групи и още два цвята към основния, сребристото върху декоративния дифузьор включително. Поривът към насищане на дизайна с елементи и контрасти, вместо да се изчисти от тях, ще намери колкото фенове, толкова и противници – дума няма. 

И в двата лагера обаче, гарантирам, че ще се намерят въздъхващи с облекчение, че визуалният екстериорен панаир не е пренесен вътре. За кола, орисана да привлича младите, не само със свързаността, а и с шаренията си, Kona е с доста еднообразен интериор. Да, някои от по-контрастните комбинации предлагат акценти в духа на външността (коланите включително), но материалите вътре не вдъхновяват особено: няколко различни вида пластмаса обгръщат таблото и добре, че съм в най-високото ниво на оборудване, та изглеждат по-приемливо. 

Други с усет към мърморенето биха възроптали срещу пространството отзад, но между нас казано, то не ме интересува много – да му мислят обитателите му. Да, дългучите няма да изтраят и час на дълъг път без упражнения за раздвижване на долните крайници, но нека ви питам: какво повече да очакваме при дължина от 4.17, ммм? 

Истината е, че с удобните си, високо поставени, седалки, достатъчно пространство и прилична яснота, малкият „Хюндай“ е лесен за обзор. 

Шасито на Kona определено е настроено да реагира с недозавиване на всичко, наближаващо лимита на сцеплението му. С цялата честност, на която съм способен обаче, трябва да призная, че предницата се държи бойко, дори подхвърлена в остра крива. Това, само по себе си, не е така просто за предизвикване, както звучи, тъй като воланът е настроен „спортно“ (разбирайте възтежък за кола от тоя тип). Возилото държи добре страничния си наклон, ала плащате цена за това: по всичко, което с патриотичен патос бих нарекъл „наследството на Лиляна Павлова“ по многострадалните родни пътища.

От сравнително ниските, 18-цолови, колела ще е, но задницата на Kona има склонност към разтърсване из по-широките пътни фуги на Отечеството и като цяло изглежда някак придирчива към всичко, различно от гладък асфалт. Хубавата новина е, че тази придирчивост е поставена върху по-сложно задно окачване, което личи веднага: ако сте харесали най-хубавите колела, колкото и радикално да звучи, задължително изберете най-високото ниво на оборудване.

Придвижването иначе е тихо, с добре управляван шум от вятъра, а 1.6-литровият турбо бензин отпред показва зрелост и напълно задоволителна сила в средните обороти, когато е нужно. Ускорението е почти линейно до червения сектор (предизвиканата от турбината „дупка“ е малка, къса и добре неутрализирана от автоматика), а втората генерация скоростна кутия с два съединителя демонстрира податливост на изнервяне само в ниските предавки из града. 

Изцяло по моята част е амбициозното озвучаване, проектирано – приятна изненада – от Krell. Чак предозирано, с несъответствие в категориите, предвид, че за цената на най-високия им Master Reference усилвател се купуват две кони.

Не съм аз обаче, който ще пропусне да се израдва подобаващо на добрия звук и Hyundai/Krell са в района на голямата сполука: „68“ от 6 String Theory на Лий Ритенауър винаги ме е въодушевявало с убийственото вибрато, на което са способни едни от най-едрите животни в рок зоопарка – побратимите Слеш и Нийл Шон. Звукът е внушителен, пресъздаващ класическата мощ на два китарни колоса с подобаващи за репутацията им плътност и авторитет. 

Призьорките на НОИ от спирката, покрай която минавам, са слисани: спонтанен укор и гняв от липсата на възпитание се четат в разширените им зеници. Внуците от съседния тротоар обаче са изцяло на моя страна: кефят се щастливо на секундите, прекарани в изчакване на зебрата – всичко хармонира с ексцентричната природа на Kona. И е гарнирано с изправен, 8-инчов централен LCD панел, подобаваща свързаност, и допълнителен хедъп дисплей пред очите ми.

Да обобщим 

    И така: способността на Hyundai Kona да се хвърли пълноценно в сегментната война е вън от всякакво съмнение. Размишленията върху недотам разнообразния интериор и твърдото окачване са факт, но факт е приятно нюансираният му ексцентризъм, гарниран със солидни механични основи, придружени от джаджи, предназначени да информират, забавляват и пазят. 

Ако ви харесва как изглежда, не му мислете: в този сегмент се купува според стила, повече отколкото по всяка друга причина. Kona е преднамерен ексцентрик – това е част от същността му – прицелен в сърцето на градския планктон, нищо че контрастната му външност и двойно предаване подвеждат да мислим друго.

Да, за малко да забравя – пазарните резултати: за първо тримесечие на годината са 14 799. До пика има още – липсата на дизел е осезаема.

Ако пропуснах дума за разхода на гориво (10.4 в моя случай) и практичността, то е, за да ви остане нещо за разглеждане из сайта.