Умно обновление: Opel Corsa

Opel освежават решително субкомпактния си играч

Еволюция от Opel: външният вид на Corsa е изолиран пример за визуална приемственост в гамата

Сигурно ви прави впечатление лежерното отношение към съдържанието на понятието „нов“ в маркетинга на автомобилните производители: сякаш вече претръпнахме да приемаме за ново всяко символично добавяне на цвят, предна решетка или ниво на оборудване, което ни пробутват. Причината е проста – темпото на обновление в електронната индустрия е 18-месечно в най-лошия случай, докато цикличността в автомобилната е 80 в най-добрия; така потреблението развива рефлекторни очаквания за новост.

Това обстоятелство принуждава производителите да поддържат потребителския интерес чрез лишена от реално съдържание комуникация, което си е чисто подвеждане. Днес обаче предлагам да им простим прегрешението и вместо да се заяждаме, да се концентрираме върху един друг аспект на новостта – практичният. 

Чудо невиждано

Приемствеността в моделната гама на Opel в последния четвърт век е непознат феномен: единственото забележително изключение е моделът, за който говорим днес – цели 22 години от 1993 насам външността на Opel Corsa утъпква пътя на еволюционното си развитие - невиждано чудо в гамата им. 

Една от причините е историческа – това е най-глобализираният продукт на Рюселсхайм. Другата е политическа: в продължение на пет години до 2005-а GM притежаваше 20% от FIAT, което предопредели съвместна работа върху няколко платформи, една от които – SCCS вече 10 години е в основата на малкия „Опел“ и продължава да бъде базова архитектура на последното му обновяване. Ще го познаете по т.нар. „твърди точки“ – A, B и С колоните и линията на стъклата, които по технологични причини не подлежат на промяна без промени в архитектурата. А тя е алчна за инвестиции във времена на сурови финансови ограничения. 

От гледна точка проектното бюджетиране и развитието в сегмента това обаче е добро решение: Opel постепенно се измъкват от една от най-тежките си исторически кризи, а субкомпактният сегмент е далеч от историческия пик през 2009-а и под натиска на потребителския интерес към кросоувърите и по-големите модели изобщо голямата им моделна инвестиция логично е концентрирана върху предстоящата Astra - истински новата архитектура за Corsa ще почака още три години. 

Всичко това съвсем не означава, че малкият гражданин на Рюселсхайм не e минал през истинско обновление: с изключение на покрива, всички външни панели са нови; на преосмисляне са подложени окачването и интериора, а силовата и трансмисионна гама са сериозно актуализирани.

На практика това води до съхраняване на основните размери (дължина - 4,02, ширина – 1,75, височина – 1,40 м. и тегло, започващо от 1163 кг.) и осезаемо външно освежаване в духа на Adam - добра новина. Практическият визуален резултат при Corsa E (както е името на моделното поколение) е една обща модернизирана приемственост – добър пример за всички модели в гамата. Лирично отстъпление: крайно време е стратезите в Opel да осмислят приемствеността като ключова автомобилна добродетел, недвусмислено възнаграждавана от пазара. А ако все още имат проблем с разбирането на тази фундаментална истина, могат да изучат опита на някои от преките си конкуренти. 

И ако външните разлики са по-скоро козметично-еволюционни, то интериорът е претърпял драстично осъвременяване: от инструменталния панел през волана и седалките до инфоразвлечението - всичко е ново. Край с масивното табло на предшественика – линиите са по-леки и общото усещане за пространство отпред е развито. Отзад е друга история: ако длъгнестият, надраснал с 20 см възрастта тийнейджър седне зад високия си 1.85 баща, очевидно няма да изтрае дълго. Да не забравяме обаче, че говорим за коли от В сегмент, в които никой не очаква да се шири отзад. По-важното в случая е, че наместването не е проблем, а логиката на таблото и удобството зад волана предразполагат към каране на дълги разстояния. Една от положителните страни в централната конзола на колата е запазеното директно управление на ветилацията през въртящи се бутони – грешката от Peugeot 208, в което те са запокитени из менютата за общи настройки е избегната. Материалите определено са евтини, но при всички случаи не неприятни, стига да внимавате с избора на текстил, който може да ви скрои неприятен номер с отсъствието си във вратите.
 

Пълната промяна вътре е в духа на Adam

Под капака на малкия германски автомобилен транспорт има сериозни новости – гладкият трицилиндров еднолитров турбо бензин е свързан с нова 6-степенна скоростна кутия. Прекият резултат е субективно усещане за пъргавина, надхвърляща значително очакванията за 90 к.с. мощност – агрегатът тегли почти линейно от 1500 до червения сектор на оборотомера, а скоростната кутия е най-гладката, която „Опел“ са правили. Звукът на второто поколение малки бензини с принудително пълнене вече не е зает от градинската микромеханизация; всичко е спретнато и тихо – сбогом на вибрациите.

Добра новина е и тихият и напълно адекватен на задачата базов 1.3-литров дизел със 75 к.с., който благодарение на добрите предавателни числа на 5-степенната си скоростна кутия се оказа способен на реален разход от 4.8 при магистрално темпо 140-150, което е резултат за отличници. Бензиновият се отчете с около 7 (осезаемо подобрение в сравнение със стария четирицилндров 1.2), а и двата имат въглеродни емисии под 100 гр/км, но у нас, както добре знаем, данъците не се трогват от този факт.

Шумът в движение, особено този от вятъра при магистрално темпо е намалял а устойчивостта на страничен вятър е прилична. Благодарение на новата си предна подрама малкият „Опел“ се оказа композиран и реагиращ по-зряло на любимите ми български серийни асфалтови неравности. Страничният наклон в завой е съхранен, но това е достъпна кола за изпълнение на стандартни транспортни задачи и е в рамките на преимливото. Настройките на волана (прекалено лек и безчувствен – типичен недостатък на електрическото усилване при малките коли в наши дни) и окачването водят до известна магистрална нервност, но на обикновен път със завои сте възнаграден с живи реакции и сцепление. 

По-интересното за мен бе, че общият краен резултат е положителното усещане за лекота: в бензиновия вариант Corsa тежи 1163 кг., което е с над 150 кг. повече от Renault Clio, например, но това остава незабелязано главно благодарение на дуета двигател-трансмисия, който се представя много добре под съпровода на ревизираното окачване.

Инфоразвлечението обаче ме смути: в този клас коли то логично не е последна дума на човешката цивилизация, но странности от типа невъзможност за възпроизвеждане на песните от един албум в оригиналната последователност на файловете (вероятно има нещо общо с интерпретацията на метаданните им) и липсата на централен въртящ се бутон ме изнервиха. Постарах се обаче да проявя и разбиране – все пак това е кола, която води войната с конкуренцията предимно с ценови средства. 

Да обобщим

Opel Corsa не е нов модел в традиционния, технологично-архитектурен смисъл на думата, но актуализациите на съществуващата концепция са толкова всеобхватни, че в крайна сметка капитулирах – приемам, че е нова. Поне до 2018-а Opel са осигурили конкурентното си участие в един сегмент, от който се очаква да работи усърдно за пазарния им дял.

Ако към този резултат прибавим и доброто разпределение на ограничения кеш между инвестиционните им продуктови приоритети, цялостното преосмисляне на вече 10-годишната концепция категорично заслужава определението умно обновление.

Сп. "Тема"