Показват се публикациите с етикет Peugeot 5008. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Peugeot 5008. Показване на всички публикации

понеделник, 29 януари 2018 г.

Langue d'oïl: Peugeot 5008 2.0 BlueHDi GT

Дължина и две седалки – останалото знаем




2010-а 

   Когато го представиха през 2010-а, първото поколение на Peugeot 5008 олицетворяваше добродетелите на вана: интериор с впечатляваща гъвкавост, еднообемен вид и непретенциозен нрав. Тези, които са го карали, споделят за ловкост на шасито, присъща на по-малките коли, както и ниска цена. Но нищо повече – поредният продукт на функцията.

Седем години по-късно играта се е променила драстично: въпреки, че все още се намират доброволци, които нямат нищо против традиционния пътнически превозвач, все по-малко от тях биха искали да ги видят в нещо такова. Сегментът се топи, а SUV/кросоувърите печелят с туше битката за тротоарния чар (у нас и буквално – нали тротоарите отдавна са места за паркиране). Цялата тази работа не е останала незабелязана от продуктовото планиране на Avenue de la Grande-Armée, което, по всичко личи, е гласувало за шикозния, приятно (и привлекателно) разпуснат, вид на SUV от C сегмент, с който общуваме днес.

Видът му е наистина далеч от първообраза и е практически базиран на малко по-малкия 3008 – с леко удължена, побираща още един ред седалки, каросерия. Влизайки в кръга на тази разширяваща се, претенциозна клика, пежото ще мери сили с коли като Skoda Kodiaq, BMW 2 Active Tourer и Nissan X-Trail. Ако ще чертае тънката червена линия между териториите на микробуса и многофункционалния, спортно-практичен транспорт, то от 5008 определено ще очаквам жилавото поведение и повдигнатия просвет да са поръсени с щедра щипка практичност, че и финес, на дълъг път.

Тук веднага трябва да добавим, че с присъщия тънък усет към строгото продуктово бюджетиране на Карлос Таварес 5008 е поставен в далеч не широката рамка на деликатния компромис между естетика, представяне, пътно поведение и ергономия – задача бая деликатна. Как ли са се справили?

Поставен върху поредната хитова в индустрията модулна платформа EMP2 на Peugeot-Citroen (вече и +Opel), 5008 е с точно 194 мм по-дълъг от 3008 и това личи в пропорциите, предназначени да преглътнат още две седалки. Колкото и умело да се преструва на кросоувър (аман от тая дума, но ме преследва и не мога да избягам – помагайте с хуманно звучащи синоними), транспортът на хора е истинският му жребий.

Строгият костюм обаче му стои – това е един определено добре блъфиращ, твърд, атлетичен дизайн, смекчен тук-таме с хромирани или лачени акценти. Двата края на колата са внушително отрязани, като предният е графично претрупан с елементи, които по някакъв чуден начин съумяват да не изглеждат натруфено: това определено е привлекателна гледка, подир която охотно се въртят глави. 

Усещането обаче не се дължи на съдържание: двойно предаване няма. Вместо него – Advanced Grip Control, с други думи контрол на сцеплението, с различни прагове на толерантност към приплъзване. Контрол на сцеплението – да, както и такъв на спускането, плюс континентали с хибридна шарка на джантите. Кратки забежки извън асфалта, ала нищо повече – това е. 

Да вървим  

   Както в 3008, така и тук, духът на интериорите в концептуалните пежа от последните години е пренесен почти изцяло. Начинът, по който таблото обгръща шофьорската седалка с необичайните си и поне на пръв поглед качествени материали отново ме мамят да ги докосвам при първо качване.

По-нататък любопитният изследовател ще остане с убеждението, че французите са доближили германското качество повече, отколкото тевтонците галския стил. Истината обаче е, че, макар и осезаемо скъсена, дистанция все така има.

И въпреки това: начинът, по който широкият централен тунел разделя седящите отпред е наистина необичаен за този клас коли; цялостното впечатление е, че 5008 е позициониран по-високо в хранителната верига, отколкото прилича на емблемата му – най-вече отличните, съчетаващи кожа с различни текстури и контрастни шевове, предни седалки и алуминиевите бутони над добре скулптирания скоростен джойстик. Това ме подсеща, че напълно разчистените при 308 бутони, за сметка на чувствителния на допир екран, тук се завръщат. 

Високо разположеният, 12.3-инчов дисплей пред каращия предлага плавна графика и заедно с малкия волан оформя нещо, което на парижки langue d'oïl французите наричат i-Cockpit. Иначе софтуерът показва много добра латентност – бавенето му е рядкост; дори гласовият контрол работеше добре при простите команди. Не и за навигацията обаче.

Заобикалящото осветление е много ефектно, но не то е най-важно, а озвучаването от висок клас, проектирано от доказано вещите френски майстори на аудио high end-а – FOCAL. С хубави, некомпресирани файлове от HDtracks стегнатият, детайлен звук с много приличен за кола сценичен мащаб неусетно ме накара да изпия 56-литровия резервоар. До дъно. Не пестете тия 1712 лева. Ако ви е мил животът…

От друга страна, прекрасно скулптираният, малък, елиптичен волан е безкрайно удобен за хващане, но също така странно дистанциран от пътя – и разположен някъде в деликатното пространство между коленете ми – както и да го настройвам. Въпреки това някак го харесах повече, отколкото в първото поколение на 208. Това обаче не пречи на изобилното пространство: отпред или отзад, в 5008 влизаш без колебание.

Колкото до двигателя, въпреки гордо звучащите 180 коня, той е по-скоро адекватен на задачата, отколкото изключителен. Да, силата му е предостатъчна да пренесе потенциално многото си обитатели до крайната им дестинация навреме, но мисълта за каквито и да било постижения трябва да усмирим веднага.

Няма съмнение, че комбинацията агрегат с 400 нютона въртящ момент и традиционен хидротрансформатор от Aisin са най-доброто, виждано по галските земи, но, гледано в по-широк контекст, това не е синоним на кой знае какви постижения.  Ускорението до 100 е за приличните 9.1, които не подсказват точно пъргавина, по-скоро достатъчност. 

Това, което обаче има значение, е, че двигателят доставя силата си изискано, с изненадваща плътност. И еластичност, да добавя: качването до червения сектор на оборотомера е шега, а поведението на автоматика е леко, пъргаво  и позитивно – добре познато от други марки.

По отношение на разхода, 9.1 са напълно приемливи с трима и багаж, предвид естествената ми склонност към въглеродно интензивното поведение.

Формулиран като SUV, ала насочен основно към черното пътно покритие, 5008 се представи като кадифен семеен асфалтов кръстосвач. Това, естествено, по оскъдните истински гладки пътни повърхности на Отечеството, демонстрирали добър контрол и пластичност на шасито, изолиращи обитателите от въртенето на колелата и шума от вятъра.

Видимостта е добра, а предавателното число на волана е пренастроено за намаления му диаметър, въпреки че на най-разнежените критици би им се сторил твърде директен. 

И така: за возило, предназначено да покрива предимно дълги разстояния, основно по първокласната пътна мрежа, пежото е напълно компетентно. Проблемите изникват по пътищата – наследство от министър Павлова, които по тези земи някак преобладават. Там пътните несъвършенства се пренасят в купето с изненадваща лекота, вибрациите от която не са типични за традициите на по-големите френски коли – факт.  

Страничните отклонения са добре контролирани, ала 5008 управлява по-несръчно вертикалните, демонстрирайки изострена небрежност под напрежение. Това, естествено, е аспект от компромисите в управлението на сравнително голяма кола, принудена да се съобразява с бюджета на инженерите си. И понеже все още сме в България, интензивната вертикална амплитуда съчетана с напрегнати криви, затруднява шасито в серийни завои. За моя радост „Пежо“ дават на това високоскоростно превозно средство достатъчно страничен контрол, така че толерира ангажираното ми завиване. Не знам дали ще се наслаждавате на тази кола, но еластичността на окачването й позволява достатъчно насилие, преди да я вкарате в недозавиване. 

Да заключим 

    Създавайки автомобил, орисан да достави практичността на ван, облечена в одеждите на младши SUV, Peugeot демонстрират яснота относно очакванията на потреблението си. 

Лъвът от Сошо заслужава насърчение за дързостта си: 5008 не е върхът на управляемостта, но колцина са в състояние да се мерят с предизвикателния стил, гъвкавостта и интериора му? Разликата от водещите обаче не е голяма – следващият опит в развитието най-вероятно ще ги догони. 

Bien joué, Peugeot! 

Всичко за 5008 ще откриете тук.