От Уругвай до
Казабланка
За почти 20 години от появата на
първото поколение на товарния френски лъв вече са произведени към два милиона и
половина. Благодарение на глобалното си производство от Уругвай до Казабланка,
ще го видите да пренася както много над 7 души (на пазара Сук в Маракеш съм го виждал с
още четирима в багажник на покрива), така и с опрели до тампоните амортисьори, пълен с бог знае
какво…
Ако правата на колите в България бяха конституирани, Peugeot Partner сигурно би бил един от първите тъжители по хиляди дела за насилие на работното място. Няколко години имах възможността да участвам както в огромната му популярност (продажбите са достигали трицифрени числа месечно, когато в България все още имаше наченки на реално търсене), така и в изучаването на изтънчените техники за мъчение, на които е подлаган. Какво да се прави, това е нерадостната съдба на безименния лекотоварен труженик, но през цялото време (две поколения и два фейслифта) PSA търси неуморно гражданското му приложение с различни цивилни разновидности. С последната – Tepee Outdoor общувах наскоро, а целта на упражнението бе проверка на приложимостта на прагматичната техника в личния живот – аспект, на който в „Пежо“ за пореден път се опитват да обърнат вниманието ни.
Нова гледна точка
Не крия, че в продължение на много години гледах на лекотоварната гама като на много важно, но напълно лишено от емоция утилитарно приложение на колите, а отношението ми към моделите се базираше единствено на пазарните им резултати – харесвах ги само ако се продаваха.
Ако правата на колите в България бяха конституирани, Peugeot Partner сигурно би бил един от първите тъжители по хиляди дела за насилие на работното място. Няколко години имах възможността да участвам както в огромната му популярност (продажбите са достигали трицифрени числа месечно, когато в България все още имаше наченки на реално търсене), така и в изучаването на изтънчените техники за мъчение, на които е подлаган. Какво да се прави, това е нерадостната съдба на безименния лекотоварен труженик, но през цялото време (две поколения и два фейслифта) PSA търси неуморно гражданското му приложение с различни цивилни разновидности. С последната – Tepee Outdoor общувах наскоро, а целта на упражнението бе проверка на приложимостта на прагматичната техника в личния живот – аспект, на който в „Пежо“ за пореден път се опитват да обърнат вниманието ни.
Нова гледна точка
Не крия, че в продължение на много години гледах на лекотоварната гама като на много важно, но напълно лишено от емоция утилитарно приложение на колите, а отношението ми към моделите се базираше единствено на пазарните им резултати – харесвах ги само ако се продаваха.
Местата се конфигурират от 1 до 7, като 5 от седалките се демонтират
|
С времето се появиха VW Caddy и Dacia Dokker - всеки от тях със сериозната си специфична аргументация и оптиката ми се пренастрои към нова гледна точка – да, това са коли, с които определено може и да се живее.
В нещо такова иска да ни убеди и последното превъплъщение на Peugeot Partner - Tepee Outdoor: претърпял козметичен фейслифт в съответствие с актуалните визуални маркери на емблемата и с добавени системи за подпомагане и свързаност най-високата версия на леката френска товарна гама кандидатства за място под слънцето, редом до пътническите ванове.
Външният вид определено излъчва претенции: контрастиращите хром и графит в предната решетка и броня, метализираната пластмаса и диодните дневни светлини в комбинация с летите колела придават доза благородство на иначе пролетарския генотип на Partner. Да, той си остава висока кутия на колела (размерите са: 4.38/1.81/1.87 м) с леко повишен просвет, но освен да отнесете тъщата, мебелите и велосипедите си някъде далеч, няма да ви е срам да ви видят с него както на планина, така и на кино (в буквалния смисъл).
Влизайки вътре моментално осъзнавате практичните ползи от външността: достъпът (не само) до шофьорската седалка е безпроблемен; въпреки многофункционалния стъклен покрив мястото над главата надхвърля педя при максимално вдигната седалка – пространството изобилства. Плъзгащите задни врати улесняват паркирането и вече не настръхвате всеки път, когато малките талибани отзад тръгнат да слизат. Багажникът е голям, прагът му на товарене е нисък, а кутията в тавана е находчива идея.
В масивното табло преобладават прагматизмът и твърдата пластмаса,
съчетани с безкрайни ниши за поставяне на разни неща и прилична свързаност |
В движение най-мощният 1.6-литров дизел (120 к.с. и 300 Nm въртящ момент) тегли тежащия 1476 кг партнер с познатата си гладка увереност; изпреварването е лесно, а старт-стопът е добре интегриран. Разходът, който постигнах е около 8, но с уговорката, че при скорости около и над 140 по магистрала (или както предпочитате да наричате този вид пътна инфраструктура у нас предвид състоянието й) вановете се препъват в челното си съпротивление. 6-степенната скоростна кутия е добре оразмерена, с дълги предавателни числа, което позволява на височкото „Пежо“ да се движи бързо в разтоварен режим.
Окачването е добре познатият преден макферсън с торсионна греда отзад. То, макар и лишено от ловкостта на лека кола, върши работата си с вещина и прави така, че да се чувствате спокойно на пътя, но без повече претенции: въпреки значително подобреното електрическо усилване на волана, допринасящо за точност, високият център на тежестта предразполага към страничен наклон, а ходът на скоростния лост все пак е дълъг. Да, това определено не е лека кола - обратната връзка някак липсва, но пък багажникът (особено след демонтиране на задните седалки) е в състояние на чудеса от героизъм, а в многофункционалния стъклен покрив ви чака парфюмирано (мястото на пълнителя също е в тавана) тристепенно продължение на вентилационната система, така че компромисът да изглежда приемлив. Там където нещата излизат от контрол, е цената: без да се усетите с човешко оборудване ще достигнете 45 000 лева; още малко дързост и вече атакувате 50 000 - на тази цена алтернативите вече изобилстват.
Да заключим
Ако обаче имате нужда от
компактен универсален ван, към който да се отнасяте без много церемонене, си
струва най-малкото да направите едно кръгче, защото гражданинът Partner е многоцелево
транспортно решение, което, освен всичко друго, изглежда доста добре за
пропорциите си.
Въпреки това въпросите около
пазарния успех на усилието да се представи другото лице на модификацията
остават: пътническият дизел прави цели 2/3 от всички продажби на Partner в България, но при
доста по-ниска средна цена на транзакция, а флийт операторите меко казано не се
вълнуват твърде от кросоувър версиите на основни модели.
Това обаче не променя
заключението ми, че сондажът за алтернативно приложение на Partner като гражданин остава напълно
уместен.