петък, 3 април 2020 г.

Шансът

Първо тримесечие


   Ефектът на отложените резултати разсрочва истинския спад за второто тримесечие

    Независимо как ще го определим: неизбежната катастрофа след виртуалното пиянство на едно човечество (Андрей Райчев), най-големият експеримент, който ще се случи в живота ни (Иван Кръстев), нарастващата склонност да се използва извънредно положение като нормална парадигма за управление (Джорджо Агамбен), или историческият шанс да се реформират несправедливи системи (Ювал Харари), първото българско автомобилно тримесечие представлява нагледна илюстрация, че се намираме пред прага на трансформационна криза, чийто краен резултат ще е ново равновесие. А такъв шанс идва веднъж на няколко поколения.

Свръхестествени способности нямам, кристална топка – също, ала не ми и трябват, за да направя обоснованото предположение, че се намираме пред чудесната възможност най-после да направим трезв преглед на това, което (не) сме постигнали дотук с простете, автомобилизацията си, та то евентуално да послужи за употреба на поуките от очертаващия се обществено-икономически и пазарен срив за формулиране на съзидателни действия в бъдеще. Както ще видим след малко, на този етап първо предстои националният ни автомобилен провал да лъсне в цялата си отблъскваща прелест. След това – ако имаме очи да го видим и разум да не го повтаряме – ще ни се очертае рядката историческа възможност да го преосмислим и евентуално преначертаем. 

Всяко нещо с времето си обаче: като начало нека видим как изглежда първото тримесечие от 2020-а на българския автомобилен пазар според некачествените и недостатъчни данни от КАТ, които от самото начало се нуждаят дълбока ревизия, чийто момент е настъпил още от появата им през 2014-а. Това обаче е малка тема от голям друг разговор – на друго място, в друг формат.

Картината на регистрациите от първото тримесечие е само поредна илюстрация на една от базовите особености на автомобилния пазар – неговата „разсроченост“ във времето. Преобладаващата част от първото тримесечие представлява фактически резултат от свършената в края на миналата година работа, а резултатът само доочертава низходящата тенденция в търсенето от 2019-а, само частично компенсирана с високия дял на реекспорта. 

И така, драстичният спад през март е само началото на предстоящия през второто тримесечие колапс, на чиято историческа краткост се надявам, но последствията от който няма как да не бъдат продължителни. И потенциално много конструктивни. 

Причините за тях  сме предъвквали толкова много пъти, че днес ще ги преговоря телеграфно: хронична бедност, липса на национален моторизационен хоризонт, фундаментална институционална импотентност, дефицит на постоянен, конструктивен натиск за промяна от страна на автомобилния сектор, посредственост – на целите, амбициите и възможностите.

Още е рано за пълноценно сравнение с ЕС, но мартенските френски резултати демонстрират логичен 72-процентен срив, испанските – 69%, италианските – 86, а Асоциацията на европейските автомобилни производители ACEA вече определи пандемичния ефект като „безпрецедентен“; само до момента загубите от затворените производства броят 1.23 милиона автомобила, за каскадното падане на доминото във веригата на доставките да не говорим.

Не, нито съм песимист по природа, нито любител на катастрофичните сценарии, а обикновен реалист: подобни екстремни исторически явления имат великолепната способност да разсъбличат неможенето ни, предоставяки редкия шанс да го заменим с нещо по-добро. 

Няма да повтарям данните от Евростат за БВП, разполагаеми доходи и автомобилно потребление, защото те практически остават същите – фактори за промяна просто няма. Те са част и от фундамента на неспособността ни да се възстановим напълно след кризата от 2008.

Това, което ще видите като нашарена с червено картина на българските брутни регистрации, както вече казах, отразява картината на търсенето от изминалите месеци – истинският спад тепърва предстои. Както личи от данните, въпреки всичко в тактически план някои са се справяли по-добре от други, а за по-представителна картина имаме нужда най-малкото от още едно тримесечие.

  Неудържимият ръст на дизелите
На този етап от развитието на ситуацията разговорът за бъдещето на автомобилната ни електрификация изглежда толкова несъстоятелен, каквото е и текущото й състояние. То обаче трябва задължително да влезе в пакета теми, които автомобилният сектор императивно ще трябва да обсъжда с правителството, ако иска не просто да бъде включен в мерките за подкрепа, а да начертае картата на истинското си жизнеспособно бъдеще. Защото с действията си от миналото вече стигнахме до брутални гледки като възрастовата структура на автомобилния парк, която бележи исторически пик на старостта си, да не говорим за дела на задвижващите системи, в които европейският дизелов боклук е завоювал безпрецедентни висоти – срамна гледка.

 –

    Данните са толкова красноречиви – а тепърва ще стават и по-категорични, – че се питам какво още чакаме, а не се заемем с това да очертаем по-амбициозно бъдеще пред деградиралата до неузнаваемост българска автомобилизация. Едва в началото на цикъла сме, а тепсията с историческия шанс ни е поднесена.
 
   Средната възраст на парка – в исторически пик