Не
Не горя от ентусиазъм да споделям, че прекарах част от прескъпото си време с един от най-авангардните конвенционални автомобили на сезона: трилитровият дизел с три каскадни турбини е яхнал самия връх на технологичната хранителна верига, поделяйки лаврите само с бруталния фундаменталист X6M.
Не горя от ентусиазъм да споделям, че прекарах част от прескъпото си време с един от най-авангардните конвенционални автомобили на сезона: трилитровият дизел с три каскадни турбини е яхнал самия връх на технологичната хранителна верига, поделяйки лаврите само с бруталния фундаменталист X6M.
Не смятам да ви казвам и че охарактеризирането на BMW X6 не е толкова проста работа: от една страна е чиста проба статусен ексхибиционизъм. От друга – формата побира технологично съдържание по-импозантно и от самата нея. Но какво съм седнал да се хабя с говорене – и без това нищо не разбирате.
Нервите ми да ви разяснявам в детайли и че това е спортно купе с пътни и извънпътни възможности, поставящи по-голямата част от конкуренцията на колене, са на изчерпване. Заедно с това екстравагантният кросоувър (може би тук сме най-близо до термина за трудно обяснимия на човешки език клас автомобили, съшити като Франкенщайн от формата и качествата на няколко други сегмента) притежава куп други практични таланти, които не възнамерявам и да спомена дори.
Наясно съм, че няма да схванете и какво означават 280 дизелови киловата (равни на 381 конски сили) плюс въртящ момент от 740 нютонметъра, вързани към 8-степенен автоматик с едничката цел да ускорят - линейно в целия оборотомер - тежащия 2.23 тона автомобил до 100 километра за 5.3 секунди и да вдигнат неясно колко над ограничените 250.
Със сигурност нямате понятие и от усещането за абсолютен пътен контрол и мощен добре структуриран информационен поток, генериран от кола с толкова системи, че е по-добре да не знаете нищо за тях и мощност, достатъчна за захранване с ток на няколко жилищни сгради в пика на потреблението през зимата.
По предната броня и профила на
предния капак ще го познаете
|
Нямам никакво намерение да обогатявам и без това бедната ви техническа култура с многобройните аспекти на баварския инженерен гений, тъй като, както вече казах, времето ми е твърде ценно, а вие – твърде неуки, за да се занимавам.
Да
Сигурен съм обаче, че проумявате, че с цена от над 100 000 евро, до които ще достигнете с лекота и без да изчерпвате възможностите на ценовата листа, и външен вид, пред който подвиват опашка почти всички утвърдени пътни варвари, това е автомобил със запомнящо се присъствие не само защото срещата с него е събитие на пътя, а и защото е респектираща опитомена суперспортна техника. С присвития след фейслифта поглед на LED фаровете и захапката на колела с подобаващ размер (задните са 315/35 R20) това е автомобил, излъчващ свръхпотентност и в покой.
Да, със сигурност ще схванете и че версията BMW X6 M50d е предназначена за хора, чийто финансови възможности и его крещят така, че всички се обръщат. Въпросът е какво точно казват, но да не препускаме пред вятъра.
Вътре: модерно интерпретирана
традиция и маниакално отношение към
детайла без самоцелна показност
|
Първото усещане, когато се качите и затворите автоматично подпомаганата врата, е за позната
мюнхенска сдържаност: средата вътре е тиха, спортно-елегантна (мразя това клише, но
подхожда) и
елитарна, но напълно лишена от самоцелна екстравагантност. Формата е подчинена
на функцията и всичко до последния детайл е плод на методчно рафиниран
фанатизъм – това също е лесно за разбиране.
Карането на тази рядка автомобилна порода на пръв поглед е занимание просто, заради изчислителния център, който се грижи за управлението на вършещите най-неприятната работа вместо вас системи. 127-те коня литрова мощност не се чуват при обороти до 2000, които практически не се налага да надвишавате, защото отговарят на магистрално темпо от 140 и разход от около 11 на сто (който в крайна сметка стигна 12.6 в града посред зима, но дори това е чудо предвид обстоятелствата). Движението е стегнато и твърдо, лишено от усещания тип „пазарска количка”. Ловкостта на завиване, за която се грижат активното управление и интелигентите системи за разпределение на въртящия момент, теглото и контрола на окачването, е сравнима само с гладна пума, да ме прости геният на природата за дързостта.
Да, всичко е толкова съвършено, че неусетно се отдалечавате от действителността и започвате да гледате на бездомните кучета, дупките по често липсващите улици и угрижено кретащите по тях хора и вехти ламарини от висотата на божествения си облак. Хм, но даже там все пак нещо липсва – да, автоматът за амброзия…
Божествената етика
на това надменно творение без да иска ме кара да размишлявам по темата за отговорността на силния, а тя е ключова за разбирането на иначе трудната за смилане от рационална и философска гледна точка кола.
Фактът, че може да си я позволи все още не прави човека зад волана достоен да я кара. Това е автомобил, политащ с наркотично привързващ рев при натискане на педала. Заради него произвеждате адреналин за износ, а тази продукция има коварния навик да се преобразува неусетно в агресия, ако нямате съзнание, способно на контрол.
Опитвам се да кажа, че възможностите на X6 M50d изискват етика на висота: като начало да схванете очевидното – 99% от останалите могат по-малко от нея (точно така, не от вас); още 99% прекрасно знаят що за птици карат най-често тия коли и покорно се престрояват, а 100% от пътните хулигани ви ненавиждат заради това, че ги „издухвате“ с вбесяваща лекота без дори да ги забележите.
Да, елитното моторно возило може толкова много, че поставя на сериозно изпитание морално-етичните представи за границите на възможното, отвъд което е само хаосът, който предизвиквате, ако не се владеете.
Казано по друг начин, това е автомобил, в името на който трябва смирено да изчакате движещата се по платното заради унищожения от коли тротоар инвалидна количка; да пазите, а не да изхвърляте от пътя 30-годишния москвич, едва крепящ се под тежестта на не дотам изтупано семейство. Както и да не влизате в забранени улици, да не говорим за паркиране в средата на бивша градинка само заради тежкия поглед на фаровете си. А за червения светофар и пешеходната пътека не ща и да почвам... И да, да слезете, за да помогнете, ако пред вас катастрофират.
Положението под предния капак е
критично
|
Мога да продължавам още дълго по темата, която всички живеещи тук отлично познаваме, но не виждам смисъл – това е кратко размишление върху един почти абстрактен с възможностите си автомобил, а не морализаторско есе за слабостите човешки.
BMW X6 M50d е образцова техника за високи ценители, която е на мястото си в ръцете на хора, съзнаващи, че на пътя с нея са пример за подражание и осъзнават ясно отговорността на силния. А тя е не в това, което правят, а в онова, от което се въздържат.
Сп. "Тема"
Няма коментари:
Публикуване на коментар