Показват се публикациите с етикет Mini Cooper SE. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Mini Cooper SE. Показване на всички публикации

неделя, 29 ноември 2020 г.

Прасчо: Mini Cooper SE

 Ти си по-смел, по-силен и по-умен


   Снимки: BMW Group

      Днес откриваме темата с поредния рунд на прословутата британска различност: ако си я купувате в родината й, колата, за която ще говорим днес, ще бъде Mini Electric; ако обаче обитавате целия останал свят, то ще получите Mini Cooper SE. Объркващо е, както обикновено, при това напълно преднамерено не се съмнявам – защото репутацията е нива, която иска усърдно окопаване, – но където и да го купите, май все ще ви лепнат значката с жълтия S на багажника.

Добрата новина е, че както и да са избрали да го наричат в маркетинга, под различните букви живее едно съдържание: добре дошли в епохата на електрическото Mini, което този път обещава да е една голяма работа.

Защо ли? Ами защото са обективно желани, на първо място. Прероденият градски автомобил на BMW Group се продава с високо постоянство, предлага солидни остатъчни стойности и се движи с леко комиксова осанка и живостта на безспорното очарование. Това е оная специфична автомобилна порода, която чувстваш като живо същество; хората не случайно им дават имена. Те са сладуранчета и то така добре сглобени, че никога не са имали проблем със защитата на премиум цените си. Сега вече има и едно, което ще включвате, вместо да пълните.

Представям ви

Прасчо

   На вид това е същият двуобемен малък, триврат хечбек, към който никой не е останал равнодушен. От предната решетка, която всъщност вече не е решетка, тъй като е лишена от отворите за входящ въздух, минавайки през капачките на огледалата, специфичните асиметрични 17-цолови джанти, стилизиращи дизайна на британския контакт, и уникалните лога, виждате е една дискретно, но категорично отличаваща се от останалата част на гамата кола.

Движещи са все така предните колела, а за въртенето им отговаря електромотор с една идея по-малка мощност от тази на изкопаемия S – 184 коня. 270-те му нютона въртящ момент са на разположение от нула, а 32.6-киловатовата Т-образна батерия, разположена в пода, е разделена на 12 модула. При цялата компактност и лекота на електромотора си Прасчо е наддал: 145-те му килограма в повече от Cooper S автоматик не звучат прекалено много и както ще видим, не го лишават от любопитния му нрав на палав асфалтов изследовател, но килограмите са килограми – на тях дължи днес името си.


   Всяка радост от българските сегментни данни е преувеличена: това е най-доброто, 
което мога да представя за българския нано електромобилизъм (кросоувърите са изклю- 
чени). Води 
Skoda, простете Spark, 
а представянето на останалите е функция от нивото 
на вътрешното търсене, включващо липсата на стимули, без които електромобилите
просто ги няма никакви



Също като героя от вечната книга на Алън Милн, наш Прасчо е очарователен, добър до наивност и готов да открива света с онова спонтанно, живо любопитство, което само ще му спечели приятели. За целта е и добре снабден: въртящият момент е незабавен, центърът на тежестта е по-нисък, а благодарение на информацията, събрана от
BMW i3, клетките на батерията са събрани елегантно в малкия корпус на триврат хечбек. Така Mini могат с гордост да твърдят, че пространството и багажника в тая малка кола не са пострадали за сметка на електричеството. Единствената измерима разлика са 18-те милиметра във височина, с които тялото на Прасчо осигурява на батерията си съответния пътен просвет.

Сред първите резултати, които поименното търсене в Google извади, са тези за автономията му: Mini претендират за WLTP пробег в порядък 200-232 км, които на фона на стандартния Cooper S с неговите малко над двойно по-високи показатели изглеждат направо катастрофално. Катастрофата изглежда още по-голяма, когато ви кажа, че автономията, до която аз успях да се докопам в летните месеци, бе в порядък 180… В Оксфорд обаче не се предават: според тях изборът на подобен компромис е наложен от нуждата за управляемост на размера, теглото и времето за зареждане на батерията (35 минути до 80% на 50-киловатова зарядна станция), както и разходите. Ако предварителният анализ на сценариите за най-популярна употреба на Прасчо (като втора градска кола в държава с развита зарядна инфраструктура) се окажат верни, то числата, за които говорим днес, меко казано не сочат катастрофа.

И още една добра новина: докато в маркетинга са работили да опаковат продуктовото си послание, инженерният екип по шасито не са прекарвали времето си в пъба.

Да го разходим

   Лошата новина, както вече стана дума, е, че Mini Copper SE е по-тежък от еквивалентния S. Има обаче и добри дела, които й се противопоставят. На първо място, това е изтегленият назад теглови баланс: широката част на Т-то е под задните седалки. На второ, въпреки нарасналата височина, центърът на тежестта е поне с 30 мм по-нисък от Cooper S. И двете са добри новини за завиване.

Така се и оказа: Mini Cooper SE се самоопредели като злорад малък хечбек с една идея не така чевръст, както конвенционалния си братовчед. Да, можете да поставите твърдо окачване на 145 кг мазнина, както и да ги разположите по-ниско в тялото, ала те си остават същите сто четиридесет и пет килограма. Супермини от 1365 кг си отговаря напълно на името и в Прасчо се усещат. Но не това е същественото, а обстоятелството, че не развалят карането му: то е обстоятелство, което забелязваш и с което свикваш – намира се в спортния край на спектъра и няма много общо с кадифените обноски на част обитателите в сегмента.

184-те коня плюс нютоните на въртящия момент стигат, за да раздвижат Прасчо до 100 за 7,3 секунди, което не е стандартното темпо на Cooper S, разбира се. Такава е и максималната скорост от 150 – няма какво да увъртаме. Но не те имат толкова значение, колкото постигането на 60 за 3,9, което вече е напълно достатъчно за дребните градски битки от делника. Тук му е мястото и на МНЗ да предупреди, че нашият герой може да не е надарен изцяло с пъргавата решителност на бягащата от вестника муха, ала Прасчо си остава живо същество с палав характер, което не е загубило таланта да ви вкара в беля с подкупващата си ведрина.

Да не пропусна също, че това не е електромобил с едното ускорение и никакви маниери: възможностите му са хармонизирани с пътното поведение и благодарение на заетия от i3 интелигентен контрол на сцеплението, предвиждащ хлъзгането, вместо реагиращ с разточително спиране, всъщност не губите ценен заряд в безсмислено въртене на гуми.

Същевременно спирането става автоматично по подразбиране, освен ако не го изключите. Не виждам причина да го правите, защото тук е още една заемка от i3: вдигнете ли крак от педала за ускорение, регенеративното спиране ще забави колата с агресия, съпоставима със средно натискане на спирачката, насочвайки губещата се инак енергия обратно в батерията. Регулира се с малко странен превключвател на таблото (би могло да е с пера в кормилото или от скоростния лост), но включването му по подразбиране практически не се нуждае от повече внимание, така че спрях да му го обръщам. Режимът е ефективен, но като стана дума за режими, Green и Green Plus намаляват реактивността на ускоряващия педал и дори изключват климатика в името на автономията, докато превключването в обратната посока води до Sport с логичната му разточителна наточеност. Добре са направили, че не са му добавили фалшив шум: в който и режим да карате, Прасчо излъчва симпатичен, фин научно-фантастичен вой, предупреждаващ пешеходците за присъствието му. Единственият шум, за който можем да говорим вътре, е от малко ъгловатите, аерооптимизирани огледала – нищо повече.

Една от устойчиво най-дразнещите характеристики на електромобилите е склонността им към постоянно лъготене с разхода на енергия. Не и този път: 15,2-та кВч, които отчете електромерът в летен режим е най-реалистичното, което съм постигал (14,8 – 16,8 е официалният комбиниран разход), независимо от склонността на мекото ми сърце да уйдисва на всяка забежка на изследователски настроения ни герой.

Вътре

    Ако има някаква причина да оставим интериора за след карането, тя е в обстоятелството, че има твърде малко новости, които да стряскат. Още ми е трудно да преценя, но откакто на мястото на големия централен скоростомер остана само продълговат, обрамчен от кръгло ефектно осветление 8.8-инчов дисплей, имам усещането за загуба на смисъл от този аранжимент. Не знам как смятат да го развиват, но в следващото поколение със сигурност ще трябва видим промяна.  

И въпреки чувствителността му към допир, дизайнерите са направили добре, запазвайки физическите климатични бутони, устоявайки на изкушението за някое коварно подменю в екрана. Макар и малко придирчиви на употреба, превключвателите са все така очарователни, а специфичният за Прасчо дисплей зад волана, изобразяващ данни за скорост, заряд, автономия и още е голяма крачка напред.

Mini са старателни в подчертаването на обстоятелството, че батерията лежи дълбоко в шасито, заради което багажникът си остава 211 литра. Малко е, но изследванията в Оксфорд са показали, че повечето собственици на тривратите хечбекове ги използват като купета 1+1, а вторият ред седалки се използва главно като тапициран багажник, така че тегавият достъп и липсата на въздух отзад стават без значение.

Както винаги, шофьорската позиция е ниска – кара се с изправени крака; воланът се настройва с доволна амплитуда и общото положение за управление е превъзходно. Качеството на сглобките е на обичайното високо ниво и работи в полза на високата цена: 79 936 с ДДС на рецепция за най-високото ниво на оборудване XL, от което не се лишавайте – и без това регулациите ни не се трогват особено от електромобилния ви ентусиазъм, поне сложете малко лековити билки в раните на душата.

Да го изпратим

   Mini Cooper SE е един много завършен мини електромобил, успяващ да запази всичко най-добро в конвенционалния Cooper S, но с повече вкус към ускорението в диапазона, който е истински важен, и е с нулеви локални емисии, което предопределя бъдещето му и като електромобил.

Малкият Прасчо остава все така пъргав и симпатичен, а това че лесно се изморява ме подсеща за нещо, към което за първи път научих преди време от VW e-Golf: за да е успешен, един електромобил няма нужда от безразсъдна радикалност; когато е правилно изпълнено, напълването с акумулатори на кола, която познаваме и харесваме, може да бъде много добра тактика.

За да го изпратим подобаващо, Mini молят да осъзнаем няколко базови, домашни истини. BMW можеха да му дадат и по-голяма автономия, ала това би го направило по-тежко, по-скъпо, по-бавно за зареждане (те електромобилите и без това не блестят със зарядната си скорост) и по-алчно към и без това оскъдното вътрешно пространство в тая малка кола. Потребителските им проучвания показват, че средният Cooper S прави едва над 40 км/ден или под 300 седмично – показатели, към които са адаптирани и възможностите на Cooper SE, така щото само с две зареждания да се впише незабелязано в живота на средната си аудитория.

     Прасчо може спокойно да живее със самочувствието на пълноценен член от гамата на Mini. Винаги ме е радвала авангардността в подхода на BMW към i3, но истината е, че продажбите не винаги налагат толкова амбициозна инвестиция, така че сега е ред на Оксфорд да ни демонстрират дали числата подлежат на постигане с конвеционалния им подход.

Или както казваше Кристофър Робин: „Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш.“

Останалото ще откриете в сайта им.