Френско-японската група завъртя стартера на "комуникационна" кампания за чистотата на електромобилите.
В Wall Street Journal Europe се натъкнах на цяла рекламна страница, твърдяща, че бъдещето на електрическия автомобил вече е настъпило:
"Renault-Nissan лансира пълна гама от автомобили с нулеви емисии, зареждани от електричество, които не консумират и капка бензин." - се казва в рекламата. И това е самата истина: електромобилите на френско-японската група не горят бензин, защото използват ток, произвеждан от въглища.
Ако обединените евро-азиатци бяха в състояние да кажат, че електромобилите им са двойно по-евтини, или имат двойно по-дълъг пробег, отколкото в момента, бих ги взел по-насериозно. Но бруталната фактология е, че Nissan Leaf струва двойно повече от конвенционален автомобил и обещава пробег от около 160 км. в идеални условия. А претенцията за нулеви емисии предизвиква усмивка, когато човек се сети за димящите въглищни електроцентрали. Само в България необходимите инвестиции за подобряване на екологичните им показатели са почти 900 млн. евро, а единствените две държави в Европа, които основателно могат да претендират за чист ток са Норвегия, която го произвежда почти изцяло от ВЕЦ, и Франция, в която над 80% от него идват от атомната енергетика. Във всички останали случаи това е най-обикновено прехвърляне на проблема в друг сектор.
Renault-Nissan имат и друг проблем: прогнозата им за търсенето на електромобили е меко казано пожелателна. Наскоро инвестиционната банка Morgan Stanley намали очакванията си за продажбите им от 8,6 до 4,5% от глобалния пазар през 2025, а в сравнение със собствената прогноза на амбициозния производител за пазарен дял от 10% през 2020, работата става сериозна. Повечето участници вярват, че търсенето на превозни средства на ток ще е около половината от очакванията на дръзките им колеги. Инвеститорите в Renault-Nissan пък би трябвало да се замислят на каква възвращаемост са способни 5,6 милиарда долара, инвестирани в осем държави за производството на 500 000 електро-возила на година през 2013-а.
Промяна в самоуверения тон едва ли ще има, но рискът от засечка в такава мистификация е голям.
Няма да престана да се прекланям пред лингвистичната вещина на онези, които се опитват да гримират истината за моментното състояние на технологията, а пред паметника на българската транспортна нисковъглеродна безпомощност смирено бих поднесъл и венец.
А иначе съм вярващ.
 | |
| 1 - 0 за нулевите емисии. |
