Дитер Рамс: десетте принципа на дизайна – част II

За честността, чувството за детайл и приятелството с околната среда

Днес ще ви доразходя из принципите на Дитер Рамс, които, както видяхме в първата част, пасват идеално на автомобилната индустрия. И така: 

6. Добрият дизайн е честен 

Той не прави продукта по-нов, мощен или ценен, отколкото е и не се опитва да манипулира потребителя с неизпълними обещания.

           Peugeot 307

Тук производителите масово се провалят и примерите са толкова много, че ако започна да изреждам, рискувам несправедливо да изпусна някой заслужил и обувките към мен ще литнат в миг от всички краища на автомобилния сектор. Честността изобщо е голям (не само визуален) лукс и поради това трудна за съхранение добродетел: само се огледайте около себе си и ще осъзнаете екзотичната й рядкост.

Иначе актуалният образец за честност е „Дачия“: не обещава повече, отколкото е, но дава повече, отколкото очаквате – там е заровено имането на успеха й. 

7. Добрият дизайн е дълготраен 

Не се опитва да бъде модерен, поради което никога не остарява. За разлика от модата, той е траен дори в днешния преситено-капризен консумативен свят.

Това е една от ключовите предпоставки при вземането на решение за покупка, която много производители упорито (премълчавам „тъпо” само от добро възпитание) отказват да проумеят и – чудна работа - бълват модни еднодневки и дългосрочно посредствени пазарни резултати.

Преди началото на спора се опитайте да преброите колцина споделят успеха на концепции, запазени в продължение на седем поколения Toyota Hilux или WV Golf например?

Масово разпространеният визуален зиг-заг с всяко следващо моделно поколение винаги ме кара да се питам колко ли се срамуват дизайнерите от предишната си работа. Или мълчаливо признават провал и имат нужда от нещо толкова различно, че да взриви идентичността на марката, пред която дотогава са се клели? Много провали нещо… 

8. Добрият дизайн е цялостен до последния детайл 

     По повод продуктите на 
     Apple, за чийто дизайнер - 
     Джонатан Айви Рамс е 
     източник на вдъхновение: 
     „Епъл постигнаха нещо, 
     което аз не успях – да 

     накарам хората да се редят 
     на опашка заради силата на 

     продуктите ми. За мен 
     опашката в края на Втората 
     световна война беше за 
     храна – това е то промяна”

Този принцип на Рамс е най-показателен от всички за разликата между кандидати и лауреати. „До последния детайл“ да се чете като „всичко“. 

Автомобилната история е пълна с красиви разочарования и тук отново се връщам на примера с прекрасно изглеждащия „Пежо“ 307: добрата концепция и сполучливо въплътения във форма замисъл бяха заразени с много технически, технологични и софтуерни бактерии, които неутрализираха ентусиазма от прекрасната външност. Въпреки това въздействието й роди течение в сегмент С с различни по успех последователи като VW Golf Plus и Toyota Auris. 

9. Добрият дизайн е приятелски настроен към околната среда 

Така е - дизайнът има важна роля в опазването на околната среда. Той съхранява ресурси и минимизира физическото и визуално замърсяване през целия жизнен цикъл на продукта.

Не знам доколко си давате сметка, че онова, което си представяме като чисто всъщност не е чак толкова, а идеите ни за мирно съвместно съществуване с природата са манипулирани безобразно от колосални геополитически и икономически интереси, така че доверието (поне моето) отдавна е изчезнало безследно. 

Как например да повярвам, че електромобилите са въглеродно екстензивни, след като самото производството, транспортиране и рециклиране (особено пълните с токсична химия все още нестандартизирани батерии) са въглеродно интензивни процеси? А произхода на тока в мрежата; а собственият й жизнен цикъл? И кой, по дяволите, каза, че въглеродният двуокис е еднозначен враг, пропускайки ключовата му роля в природния кръговрат и научните концепции, които не споделят въпросното гледище? 

10. Добрият дизайн е колкото е възможно по-малко дизайн 

По-малкото е повече, защото се концентрира върху най-важните аспекти на продукта и не го товари с излишества. 

         Добрият дизайн е дълготраен - това направи VW Golf кола на годината

Тук отново се сещам за професионалната си биография: в годините на растеж имах шефове, които бяха обсебени от назначаването на повече хора и ме критикуваха за липсата на управленски ентусиазъм в тази посока. Аргументът ми беше прост: какво по-малко прави сегашният добър екип и ще стане ли по-ефективен, ако го разводним с още търговци вместо да увеличим производителността на съществуващите, които се справят добре, могат повече и ще бъдат по-мотивирани? Парадоксално е, но много компании затваряха представата си за ефективност в изключително тесни рамки, свеждайки я до размер. Голям беше синоним на хубав - нямаха понятие, че по-малкото е повече. Е, времената, в които недалновидно раздутите екипи трябваше да отслабнат шоково настъпиха и съм готов да се хвана на бас, че днес малцина си отговарят честно на въпроса (ако изобщо си го задават): защо назначавахме така лекомислено?

Иначе, макар и с дискусионна честност по правило 6, тъй като концепцията е открадната от „Татра“ V570 (което обаче е признато и чехите са компенсирани впоследствие), Бръмбарът на „Фолксваген“ е майсторска илюстрация за визуална и инженерна концепция, сведена до най-необходимото. Не случайно бе избор на три поколения шофьори по целия свят.

           Tatra V570h: прототипът на Бръмбара свежда концепцията до най-необходимото

Ето как отговаря Дитер Рамс на въпрос, зададен му през 1989-а, за дизайнерската философия на Braun: „Икономични сме във форма и цвят. Насърчаваме семплите форми, избягваме ненужната сложност и орнаменти. Вместо това – ред и яснота. Претегляме всеки детайл по това дали служи на функцията и улеснява боравенето.“ 

През 2010-а получава от студентите на Международното училище по дизайн в Кьолн наградата (една от многото) Kölner Klopfer за цялостен принос в света на дизайна.

Вдъхновен от дърводелското майсторство на дядо си, днес Дитер Рамс е сред влъхвите на индустриалния дизайн от XX век, а ретроспективната му изложба обикаля елитните световни музеи на модерното изкуство.

Сп. „Тема“