Изпращат го колите, луксът го посреща
 |
| Лука де Мео направи всичко по силите си да балансира наследство с бъдеще в Renault |
Късно миналата неделя научихме, че главният изпълнителен директор на
Renault Group Лука де Мео – архитектът на стратегия за преструктуриране, превърнала
за пет години милиардни автомобилни загуби в рекордни печалби – се оттегля на
15 юли, за да се посвети на, както от комуникациите на „Рено“ го формулираха,
„нови предизвикателства извън автомобилния сектор.“
Де Мео ще заеме позицията на главен изпълнителен директор в луксозната група
Kering (марките й включват сериозно
боледуващите Gucci, Saint Laurent и Balenciaga), след като френският милиардер Франсоа-Анри Пино, чийто семеен холдинг Artemis
контролира Kering, реши да раздели ролите на председател и главен изпълнителен
директор, прочетохме в Le Figaro. Както е обичайно в подобни случаи, нито
Renault, нито Kering са отговаряли веднага на исканията за коментар.
„Въз основа на вече определения план за наследяване“ бордът на директорите на Renault е започнал незабавно процеса на подбор и назначаване на нов главен изпълнителен директор, заявиха в прессъобщение на 15 юни френските автомобилисти без повече подробности. Председателят на Renault Group Жан-Доминик Сенар заяви в съобщението, че под ръководството на де Мео „нашата компания се върна към здрава основа, може да се похвали с впечатляваща гама от продукти и възобнови растежа.“
От своя страна 58-годишният де Мео заяви, че напуска „трансформирана
компания“, ще „приложи опита си в други сектори и ще се впусне в нови
приключения“. „В живота на човек идва момент, когато знае, че работата е свършена.
В Renault Group се сблъскахме с огромни предизвикателства за по-малко от пет
години! Постигнахме това, което мнозина смятаха за невъзможно.“
Скандалът с Карлос Гон и пандемията оставиха белези
в Renault
Италианецът Де Мео беше нает през януари 2020 г. след две бурни корпоративни
години, последвали ареста през ноември 2018 г. на главния изпълнителен директор
Карлос Гон в Токио по обвинения във фискални нарушения. Залезът на смятания
някога за вездесъщ Гон разкри напрежения, които почти разкъсаха алианса в
момент, когато спадът в търсенето на ключови пазари увреди едновременно продажби
и печалби.
В това време в продължение на пет години трудовият договор на де Мео бе за позицията
главен изпълнителен директор на марката Seat във Volkswagen Group. Там той
доведе испанската емблема до рекордни продажби, придавайки й по-енергичен облик,
създавайки и ориентираната към по-младите подмарка Cupra. Оттегли се, за да
приеме поста титулярен главен изпълнителен директор на Renault през юли 2020-а,
наследявайки временния си предшественик Клотилд Делбо, която заемаше позицията
след отстраняването на главния изпълнителен директор Тиери Болор през октомври
2019 г.
Спирки в кариерата му: Renault, Toyota, Fiat и VW
Назначаването на де Мео за главен изпълнителен директор на Renault бе всъщност завръщане в компанията, където той започва кариерата си през 1992 в продуктовия маркетинг. Пет години по-късно го виждаме в Toyota Europe като продуктов мениджър за малкия Yaris и марката Lexus. През 2002 де Мео мигрира във Fiat Group, където води Alfa Romeo, Abarth и в крайна сметка Fiat. През 2009 вече е във VW Group, работейки първо по маркетинга в едноименната марка, а после оглави маркетинга и продажбите на Audi.
Родом от Милано, той завършва бизнес администрация в градския университет
„Бокони“ и е полиглот: освен италиански, Лука говори английски, френски, немски
и испански. Мандатът му в Renault започна в момент, когато французите отчетоха
внушителната загуба от 7,3 милиарда евро само за първото полугодие на 2020 г. В
интервютата от онова време той споделя, че първата му работа ще е да
преразгледа бъдещата продуктова линия на групата.
Няколко модела бяха спрени от производство в рамките на шестседмичен блиц и
ускори създаването на Renault 5 – вдъхновен от ретро модел малък автомобил, превърнал
се в един от първите достъпни електромобили, произведени в Европа.
 |
| Франсоа-Анри Пино със съпругата си Салма Хайек |
„Renaulution“ и новата епоха на успеха
Като част от плана си за преструктуриране „Renaulution“ де Мео обеща да
намали времето и разходите за разработка на новите модели с 40 процента – инициатива, ръководена от бившия главен
инженер на PSA Group Жил льо Борн. След това, в опит да се изравни със
скоростта на китайски марки като BYD, де Мео настоя за още по-драстично
съкращаване на времето за разработка за предстоящия миниелектромобил Twingo от
следващо поколение до само две години.
За разлика от подхода под ръководството на Гон Лука акцентираше върху
стремежа към „стойност пред обем“ и искаше да се наблегне върху продажбите в
компактните сегменти с по-висок марж, а не на малките автомобили, където марката
бездруго отдавна е успешна с по-нискомаржови модели като Renault Clio и Dacia
Sandero.
Той инициира и разширяване на бранда Alpine от един модел – спортното купе A110 – до пълна електромобилна гама, консолидирайки
състезателните усилия в Renault Group под шапката Alpine, където вкара отбор от
Формула 1 и състезанията за издръжливост.
Един от неуспехите му бе свързан с началото на украинската война през 2022,
когато плановете му за сливане на евтините марки Dacia и Lada се провалиха; това
обаче не попречи на Dacia да водят по отношение на маржа в рамките на групата. Друг
нерешен въпрос остава вехнещото партньорство с Nissan, в които Renault някога
държаха контролиращия 44-процентов дял. Загубите там карат французите да намаляват
дела си, разпродавайки го постепенно.
Действията му включваха актуализиране на задграничните амбиции на „Рено“, стратегическо
избягване на бурния китайски пазар и леко изместване на моделите с ромба в
по-висок сегмент в региони като Латинска Америка и Близкия изток. И да, въпреки
пускането на няколко нови модела там Индия остава голямо предизвикателство.
Лука де Мео излиза от Renault в пика на нов моделен цикъл: в допълнение към
пуснатия миналата есен Renault 5 сред ключовите нови модели на групата са малкият електрически SUV Renault 4, компактният Scenic, обновеният Duster на Dacia,
новият Bigster, както и средноразмерният
електрически кросоувър Alpine A390 – флагмански модел, на който в групата гледат
като на конкурент на Porsche Macan.
Предимно положителните отзиви за новите модели бяха последвани от звездни
финансови резултати: след като загубите им за 2020 достигнаха 8,1 милиарда евро,
към 2021 г. французите отново излязоха на плюс. С рекордна оперативна печалба
от 4,3 милиарда евро през 2024-а те бяха един от малкото автомобилни
производители, надминали прогнозите; оперативният им марж беше 7,6%, което напълно
отговори на целта от поне 7,5 за годината.
Така „Рено“ попаднаха в късия списък големи автомобилни производители,
които миналата година не излъчиха предупреждение за печалбата си; в това време глобалният
спад в автомобилното търсене и оперативните проблеми засегнаха силно по-големи
конкуренти като VW Group и
Stellantis.
Списъкът с кандидати
Съвсем естествено оставката на Лука де Мео предизвика вълна предположения
за това кой би могъл да го наследи. Смяната на ръководството в Renault е трета в
контекста висши ръководни европейски автомобилни смени през последните месеци.
През март главният изпълнителен директор на Volvo Джим Роуън беше заменен от неговия предшественик на поста Хакан Самуелсон. След като главният изпълнителен директор на Stellantis Карлос Таварес подаде оставка през декември, на автомобилния производител му трябваше почти половин година, за да назначи негов заместник – американският регионален шеф Антонио Филоса.
Оставката на 58-годишния гражданин на Милано дойде неочаквано далеч не само за мен: той бе поел към края на първия си петгодишен мандат, който включваше стабилен оперативен обрат, а скоро се очакваше и нова средносрочна стратегия, ала вместо това почти веднага изникнаха потенциални наследници, голяма част от които с произход от Renault Group. Който и да го наследи, ще се изправи пред редица непосредствени предизвикателства, сред които на първо място се откроява справянето с колебливия съюз с Nissan, борбата с новите китайски конкуренти, както и битката за постигане на следващата група цели от европейската въглеродна утопия без това да коства бъдещето на индустрията й. Сравнително малкият размер на Renault – 15-и по големина в света по продажби – ги прави зависими и от партньорства с други компании, сред които Google и Qualcomm.
И така, финансови анализатори и френски медийни съобщения посочват двама кандидати за наследници на Де Мео: главният изпълнителен директор на Dacia Дени льо Вот и главният директор по покупките в Stellantis Максим Пикат. Френската брокерска компания Kepler Cheuvreux открои тях двамата, докато анализаторът на JP Morgan Жозе Асуменди акцентира върху „силния екип“ от бранд мениджъри на Renault, Dacia включително.
Ето я и динамично променящата се група потенциални наследници на Де Мео:
Дени льо Вот, 59 – главен изпълнителен директор, Dacia
Льо Вот ръководи „марката, предлагаща добро съотношение цена-качество“
на Renault Group от януари 2021 г. Французин
родом, той е завършил инженерство в престижния Ecole des Mines и работи
за Renault от вече далечната 1990-а. Льо Вот е заемал международни
постове в Русия, Турция и Евразия, а за кратко председателстваше Nissan в Северна Америка. Водил
е и печелившото лекотоварно подразделение в „Рено“. Под ръководството му Dacia обновиха гамата си с нов фокус върху по-големи и с по-висок марж коли, като компактния SUV Bigster.
Максим Пикат, 51 – главен директор по покупките и качеството
на доставчиците, Stellantis
Друг възпитаник на Ecole des Mines, Пикат се
присъединява към PSA Group през 1998 с производствен профил. Заема няколко висши длъжности в Китай, след което оглавява флагманската марка Peugeot, а после ръководи отдела за Европа в
PSA – пост, който продължава и в Stellantis, и става главен директор по покупките през
2022 г. В Stellantis на Пикат се гледаше като на водещ кандидат за заместник
на Карлос Таварес за главен
изпълнителен директор – позиция,
която миналият месец беше възложена обаче на Филоса.
Фабрис Камболив, 54 – главен изпълнителен директор на марката Renault
Камболив започва работа в „Рено“ през 1992-а и заема различни търговски
позиции – първо в Европа,
след това в Русия и Бразилия. По време на мандата на бившия главен изпълнителен
директор Карлос Гон той води обширния регион Африка, Близък изток, Азия и
Тихоокеански регион. Лука де Мео го назначи за главен оперативен директор на
Renault, а през 2023 го направи изпълнителен директор на едноименната марка в
групата. Камболив ръководи пазарните дебюти на най-важните модели през
последните години и печели две последователни награди „Европейски автомобил на
годината“ за моделите Scenic и 5.
Франсоа Провост, 57 – мениджър „Покупки, партньорства и
връзки с обществеността“, Renault Group
По време на работата си в Renault, към която се присъединява през 2002, поредният
възпитаник на Ecole des Mines е активен зад кулисите. Ролите му включват управление
на Renault в Русия, ръководство на южнокорейското съвместно предприятие със
Samsung, ръководител на Китай и председател на Азиатско-тихоокеанския регион.
Според съобщения във френски медии Провост е уважаван съветник на де Мео.
Жереми Папен, 51 – финансов директор на Nissan Motor
Бивш анализатор на акции в Lehman
Brothers и други компании, в
началото на 40-те си Папен се издигна до висшия автомобилен ешелон в качеството на ръководител стратегически
партньорства и нови бизнес начинания в Renault-Nissan при Карлос Гон. Прекара седем години в Щатите и като регионален шеф на Nissan за двете америки преди през януари да стане
финансов директор на глобалната организация на Nissan. Папен е в течение с всеки аспект на често крехкия съюз на Renault с Nissan, което му е потенциален плюс.
Тиери Пиетон, 55 – финансов директор, Medtronic
При де Мео Пиетон беше финансов директор в Renault Group и се
оттегли само преди шест месеца, за да поеме същата позиция в американската здравно-технологична компания Medtronic.
Миграция от
автомобилната индустрия към областта
на медицинските технологии не е така
необичайна, колкото може да
изглежда: от края на 90-те до средата на 2000-те Пиетон работи за GE Healthcare, където е заемал глобални финансови позиции преди да се
премести в Nissan, а после и
в Renault. В своя бележка
инвестиционните аналитици Bernstein предложиха на Renault да се обърнат към Пиетон за позицията на
главен изпълнителен директор:
„Пиетон е много впечатляващ и все още притежава знанията и уменията да
ръководи Renault“, писаха те на 16 юни. „Надяваме се, че той е високо в списъка на борда в Renault от потенциални кандидати, които да заемат
мястото на де Мео.“
Уейн Грифитс, 59 – бивш главен изпълнителен директор на
Seat/Cupra
В качеството си на шеф на испанските марки на Volkswagen Group Грифитс
наследи де Мео през 2020-а и
се оттегли през март без никакви намеци за бъдещи планове, което доведе до предположения за следващия му възможен ход. Гражданин на Обединеното кралство, Грифитс прекара 23 години на водещи позиции в
продажбите на Audi, САЩ включително, преди да се
премести в Seat и създадената от де
Мео спортна субмарка
Cupra, които просперираха под
ръководството на Грифитс.
Списъкът на тези седем e крайно динамичен и от него вероятно ще изпадат и
попадат нови хора, така че изненади в последния момент не се изключват.
Съмненията в обрата
Предстоящата загуба на главния им изпълнителен директор поставя
под въпрос плана за възстановяване в Renault, а бордът трябва да замени трети висш ръководител след като през януари директорът по човешките
ресурси Франсоа Рожер бе принуден да напусне внезапно и без официален коментар;
Тиери Пиетон вече споменхме.
Няма съмнение, че това е сериозен удар за „Рено“, които се възстановяват в контекста на
драстични индустриални предизвикателства, сред които е несигурният електромобилен преход, ескалиращото
търговско напрежение по китайския и
северноамерианския вектори, както и технологичният и пазарен възход на все по-конкурентните китайски манифактуристи.
От своя страна френската луксозна група Kering назначава де Мео за свой следващ главен изпълнителен директор, очаквайки от архитекта на автомобилния обрат да извърши сходен подвиг със затруднената им модна марка Gucci. Енгеран Артаз, мениджър на фондове в La Financiere de l’Echiquier: „Това очевидно е добра новина за Kering и лоша за Renault. Този ход би могъл потенциално да подкопае стратегията им.“
В бележка до клиентите им Стивън Райтман, анализатор на акции в
Bernstein, пише, че под
ръководството на де Мео гамата на Renault е „напълно
трансформирана“. В нея той квалифицира напускането на главния
изпълнителен директор като шок
и „недвусмислен удар за Renault“.
Съгласен, да.
През февруари пред инвеститорите де Мео заяви, че компанията работи
по нов средносрочен план за подсилване
на новите моделни предложения,
включително електрическият
градски Renault 5 и средноразмерния SUV
Dacia Bigster. По негова
инициатива бе сформиран базиран в Китай инженерен екип и инициирани перспективите за партньорство със Zhejiang Geely Holding Group Co.
След рекордна загуба за първо полугодие и обявявени планове за съкращаване на близо 15 000 работни места Renault
беше в сериозна криза, когато
в средата на 2020 де
Мео влезе в директорския офис.
Дори след като украинският конфликт ги
накара да се изтеглят
от втория си по големина пазар, Renault значително надминаха дългогодишния си съюзник Nissan, а междувременно двете компании съкращават
партньорството си и през март се споразумяха да намалят кръстосаното си участие
от 15 на 10%.
Според анонимен източник
от компанията, тъй като планът не е официално обявен, бордът на
Renault ще се стреми да избере наследник на де Мео преди напускането му в средата на юли. Служител от финансовото министерство заяви, че най големият акционер в Renault – френската държава с
нейните 15% – ще участва активно
в търсенето на нов главен изпълнителен директор.
 |
| Лука де Мео и Джон Елкан: да се надяваме ли, че цената на истината в една индустрия не е напускането й? Снимка: Le Figaro |
Преди това обаче, в началото на май, Лука де Мео и председателят на Stellantis Джон Елкан – двама бивши ротационни президенти на ACEA – дадоха едно колкото добро, толкова и много закъсняло интервю за френския „Фигаро“.
В него четем следните думи на де Мео, които подсказват част от мотивацията
му за напускане на изпадналата в стратегическа криза европейска автомобилна
индустрия в полза на модната:
- „Между
2015 и 2030 г. цената на Clio ще се е увеличила с 40%. 92,5% от това увеличение
е поради регулации“. [...] Има сто нови регулации, които ще влязат в сила до
2030 г. Те ще увеличат цената на нашите автомобили с още 40%.“
- „Емисиите
вече не трябва да се изчисляват на принципа „от резервоара до колелото“ –
подход, който вече е достигнал своя предел, – а през целия жизнен цикъл.
- „Въпросът
не е за или против 2035 г., за или против електричеството; трябва да отворим
отново полето на възможностите, да утвърдим технологичния неутралитет.“
- „Във вида, в който е написана, Директива 2035 води до намаляване на пазара наполовина. Защото трябва да сме наясно: пазарът не купува това, което Европа иска да му продаваме. Заместването на всички настоящи обеми с електрически превозни средства при тези условия няма да успее.“
Ето с такива думи Лука де Мео се раздели с колите.
