Транспортната стратегия на Европейската комисия до 2050-а е радикална, а прилагането й ще е въпрос на много сериозно усилие |
В края на януари Европейската комисия излезе с документ, озаглавен „Чиста
енергия за транспорта“, който по същество е стратегия за алтернативните горива
с хоризонт 2050-а. Като оставим на страна факта, че у нас квалифицираме
претенциозно като „стратегия“ всяко преписано четиво с хоризонт не повече от 8
години, единайсетте страници европейска стратегия поставят проблеми, който
висят със страшна сила у нас – нерешавани с десетилетия.
Предвид важността им, реших да направя сбит преразказ с елементи на разсъждение,
адресиран основно към онези, които нямат желание за вникване в тематиката, но
им е в длъжностната характеристика да го правят. Приемете го като приятелски
жест на добра воля.
Основната изходна мисъл на документа се съдържа във факта на тежката европейска зависимост от вносния петрол в транспорта: през
2010-а 94% от енергията в него е идвала от петрола, 84% от който е вносен.
Сметката е на стойност до 1 млрд. евро на ден и води до значим дефицит в
търговския баланс - около 2.5%.
В такъв контекст изводът, че европейската петролна зависимост е твърде
голяма, за да бъде пренебрегвана е съвсем естествен. А констатацията, че
подкрепата за пазарното въвеждане на алтернативни горива и инфраструктура ще
подкрепи заетостта на континента – естествено допълнение.
И докато любимият на всички въглероден двуокис е най-близката до ума
величина, подлежаща на снижаване, то други мерки също изглеждат задължителни за
постепенната декарбонизация на транспорта.
За момента пазарното навлизане на алтернативните горива се препятства от
пазарни и технологични слабости, неприемане и липса на адекватна
инфраструктура. Настоящите високи цени на новите алтернативни горивни
приложения до голяма степен се дължат на тези недостатъци. Липсват
последователна и всеобхватна стратегия и инвестиционно ориентирана регулаторна
рамка. Правете сметка какво е положението у нас щом ЕК прави подобна
констатация.
Факт е, че съюзът инвестира дълго в разработката и развитието на
алтернативните горива, но също така е истина и че инициативи като пазарните
квоти и алтернативно облагане са прилагани непоследователно.
В някои страни-членки е направено много: предприети са инициативи,
регистриран е прогрес, докато в други дискусиите едва започват и развитието е
бавно.
Нужна е координация за разгръщане на алтернативните горива в голям мащаб. В
добавка – без обвързващи цели, политическа рамка и публични средства не може да
се разчита на инвестиционен интерес към алтернативните горива и
инфраструктурата им.
Сигурността на енергийните доставки в транспорта е гарантирана от
диверсификацията на източниците и най-вече от употребата на универсални
енергоносители (електричество, въглерод) и възобновяеми източници.
Пропан-бутан
Употребата му като страничен продукт на въглеводородната горивна верига
увеличава ефективността от употребата на петрола и природния газ, а в бъдеще и
на биомасата.
Пропан-бутанът е широко използван в Европа – с дял от 3% от моторните
горива, задвижващ 9 милиона коли. Зарядната инфраструктура е развита, но
неравномерно разпределена. Основното му предимство – ниските емисии на твърди
частици – вероятно ще увеличат разпространението му още, но ще остане нишово
гориво.
Природен газ и биометан
Наличните големи залежи от изкопаеми горива, биомаса и отпадъци идват от
устойчиви източници, а в бъдеще от „метанизацията“ на въглерода, генерирана от
възобновяемо електричество.
Природният газ е перспективен в дългосрочен план и има голям потенциал за
диверсификация на източниците. Предимствата за околната среда са значителни,
особено в комбинация с биометан.
Втечнен природен газ
Втечнената форма на природния газ с високата си енергийна плътност и ниски
въглеродни емисии е добра алтернатива на дизела във водния (превоз, крайбрежно
плаване и риболов), железопътния и товарния транспорт. Особено подходящ за товарния транспорт
на дълги разстояния, при който алтернативите на дизела са много ограничени.
Втечненият газ е особено привлекателен за задвижване на плавателни съдове
заради влизащите от 2015-2020-а ограничения за съдържание на сяра в корабното
гориво.
Липсата на зарядна инфраструктура и стандартизация на зарядното оборудване,
както и на условията за съхранение, спират пазарното му навлизане.
Компресиран природен газ
Компресиран природен газ
С почти 1 милион автомобила и три хиляди зарядни станции, този вид гориво е
вече зряла технология. Развитието на инфраструктурата е сравнително лесно
заради добре развитата дистрибуторска мрежа в Европа.
Частните проекти в производството на тези автомобили са жизнеспособни, тъй
като автомобилите на компресиран газ са с ценови и технически показатели,
съпоставими с тези на конвенционалните автомобили; природният газ е по-евтин от
петрола и дизела.
Природният газ може да се трансформира в синтетично гориво със същите
характеристики като конвенционалните горива – напълно съвместим с двигателите с
вътрешно горене и зарядната инфраструктура. Синтетичните горива подобряват
сигурността на доставките (могат да се произвеждат от отпадни суровини) и намаляват
замърсяването от конвенционалните превозни средства. Високата им цена обаче
препятства пазарното навлизане.
Електричество
Електромобилите, използващи високоефективни електромотори на ток от мрежата,
която се зарежда с все по-въглеродно екстензивни източници. Като се
абстрахираме за миг от приложимостта на това твърдение в България, да кажем, че
електромобилите имат нулеви въглеродни и шумови емисии и могат да подкрепят
интеграцията на възобновяемата енергия в електропреносната мрежа. И сега на
вниманието на маркетинга: съчетаващите конвенционални двигатели и електромотори
хибридни конфигурации пестят гориво и свалят емисиите с до 20%, но – без
възможност за външно зареждане – не са алтернативна горивна технология.
От друга страна, електромобилната технология постепенно узрява. Целите в ЕС
са до 2020 по пътищата да се движат 8-9 милиона електромобила. Основните
проблеми са: висока цена, ниска енергийна плътност и високо тегло на батериите.
Възможните решения: иднуктивно зареждане и смяна на батериите.
Липсата на зарядна инфраструктура и стандартизация на контактите са голямо
препятствие пред навлизането. Те трябва да са разположени – тук особено да
внимават в Министерство на икономиката, транспорта и в общините – в жилищните
райони, на работното място и чак най-накрая в публични зони. При нас е точно
обратното, заради самоцелната демонстративност на проектите. В момента повечето
страни-членки нямат достатъчно публично достъпни точки за зареждане и не са
обявили политики за за развитие на адекватна мрежа.
България вероятно е духовен водач на тази група, а електричеството е чист
източник на енергия и за водния транспорт: употребата на електричество от
кораби на котва е препоръчително в пристанища с високо ниво на емисионно и
шумово замърсяване.
Биогорива
В момента те са най-важният вид алтернативни горива с дял 4,4% в европейския
транспорт. В състояние са да допринесат съществено за намаляване на
въглеродните емисии при условие, че се произвеждат устойчиво и не предизвикват
индиректна промяна в употребата на земята. Тъкмо тези условия са и основното
препятствие пред по-широката им употреба.
Биогоривата могат да се произвеждат от най-различни суровини посредством постоянно развиващи се технологии и подлежат както на директна употреба, така и на смесване с традиционни изкопаеми горива.
Биогоривата могат да се произвеждат от най-различни суровини посредством постоянно развиващи се технологии и подлежат както на директна употреба, така и на смесване с традиционни изкопаеми горива.
Биогоривата от първо поколение са базирани на растителни култури и
животински мазнини. Основно това са биодизелът и биоетанолът и с цел
ограничаване на влиянието им ЕК ограничава количеството биогорива, които влизат
в целите на Директивата за възобновяема енергия. Бонусите за използване на
биогорива от второ поколение (биомаса от лигноцелулоза, остатъци, боклук и други
нехранителни източници, включително водорасли и микроорганизми). ЕК е на мнение, че след
2020-а биогоривата от първо поколение не бива да се подкрепят.
Течните биогорива в момента са основно от първо поколение. Добавки в
изкопаемите горива са на разположение в съществуващата зарядна инфраструктура и
повечето превозни средства и плавателни съдове са съвместими със съществуващите
смеси.
Приемането на биогоривата на пазара е затруднено от липсата на координирани
действия при въвеждането на нови горивни смеси, липсата на унифицирани
технически спецификации и липсата на информация за съвместимост с превозните
средства.
Някои биогорива, като хидротретираните растителни мазнини, подлежат на
произволно смесване с изкопаемите горива и са напълно съвместими със
съществуващата зарядна инфраструктура, пътни превозни средства, плавателни
съдове, локомотиви и самолети до съотношение 50/50.
За авиацията усъвършенстваните биогорива са едиствената нисковъглеродна
възможност за заместване на керосина – съвместимостта на съвременните самолети
с биокеросина е доказана.
Биокеросинът - самотната алтернатива в авиацията |
Водород
Тук нашите хора много да внимават, защото според тях водородът е
експериментална технология на далечното мъгляво бъдеще:
Водородът е универсален енергиен носител и може да бъде извличан от всички
първични енергийни източници. Може да служи както като транспортно гориво, така
и като среда за съхранение на слънчева и вятърна енергия. По тази причина
употребата му съдържа потенциал за подобряване на сигурността при енергийните
доставки и намаляване на въглеродните емисии. Водородът е най-ефективен в
горивната клетка, която е двойно по-ефективна от двигателя с вътрешно горене.
Подлежи на употреба и като суровина за производство на различни видове течни
горива и може да бъде смесван, или да функционира като заместител на
традиционните бензин и дизел.
Исландският демонстрационен проект SMART H2 роди водородния кораб за наблюдаване на китове - Elding |
Технологията на водородните горивни клетки се развива и е демонстрирана в
пътнически и лекотоварни автомобили, както и кораби за вътрешно плаване. Те
имат показатели, сравними с тези на конвенционалните превозни средства. В
момента по пътищата се движат около 500 превозни средства на водород, а
зарядните станции са около 120. През следващата година производителите планират
въвеждането на нови модели, а няколко страни предвиждат развитие на зарядната
инфраструктура.
Основните проблеми са в цената на технологията и отсъствието на
инфраструктура. Индустриални проучвания сочат, че себестойността на технологията
ще се изравни с този на конвенционалните превозни средства около 2025 година.
Сега разбрах: срокът е над 10 години, което е отвъд възможностите ни за стратегическо планиране.
Кораби и плавателни съдове могат да използват чиста енергия от горивни
клетки. Малки кораби вече използват технологията, а по-големите могат да я
използват къто външен енергиен източник на котва. Водородни горивни клетки биха
могли да заместят дизеловите агрегати и във влаковете. Лидери в технологията са
Северна Америка (САЩ, Канада), Китай и Турция.
|
Алтернативна зарядна инфраструктура
Предложението за Директива за разгръщане на алтернативна горивна инфраструктура е голяма стъпка в посока решаване на проблема „за кокошката и яйцето“, при който алтернативната инфраструктура не се създава поради липсата на достатъчен брой превозни средства, а индустрията не ги произвежда на конкурентни цени заради недостатъчното търсене, а последствието е, че потенциалните клиенти не ги купуват.
Предложението за Директива за разгръщане на алтернативна горивна инфраструктура е голяма стъпка в посока решаване на проблема „за кокошката и яйцето“, при който алтернативната инфраструктура не се създава поради липсата на достатъчен брой превозни средства, а индустрията не ги произвежда на конкурентни цени заради недостатъчното търсене, а последствието е, че потенциалните клиенти не ги купуват.
Предложението работи за изграждането на инфраструктура, обезпечаваща
икономии от мащаб за предлагането, насърчаващи и търсенето. Отнася се за
горивата, при които пазарната координация е решаваща – ток, водород и природен
газ. Без подобно действие всички други усилия за въвеждане на алтернативни
горива рискуват да останат неефективни.
Инвестицията за създаване на алтернативна инфраструктура се оценява на 10
млрд. евро и ще се върне през пазарното развитие. Публично финансиране от
страните-членки не е необходимо, тъй като разполагат с достатъчно други
лостове: разрешения, концесии и регулации, както и нефинансови стимули, а
фондовете на ЕС са на разположение за развитие на инфраструктурата. Къде сме
ние? Май не знаем съвсем точно.
Общи технически спецификации
Най-спешно е въвеждането на общи съюзни спецификации за типа на интерфейса
между електромобилите и точките за зареждането им. Липсата на съгласие по общия
куплунг се смята за едно от най-големите препятствие за по-широкото им пазарно
присъствие.
Общи спецификации за технологията и безопасността са нужни и при водорода,
природния газ и инжектирането на биометана в газовата мрежа. Биогоривата се
нуждаят от стандарти за смесване в по-високо съотношение.
Потребителското приемане
Права за привилегирован достъп (липсата на ограничения за градския достъп,
например),
включващи зареждане, са ефективен
нефинансов стимул за употребата на алтернативни превозни средства.
Информационни кампании и мащабни демонстрационни проекти трябва да подобрят
приемането на новите технологични концепции и информираността на хората.
Информационната хармонизация на потребителската информация за качеството на
горивата и съвместимостта на превозните средства, както и екологичните, и
финансовите аспекти са важни за формиране на потребителското приемане, особено
при био- и синтетичните горива.
Насоките за финансовите стимули за потребление на чисти и ефективни
превозни средства са задължителни за координиране на мерките за насърчаване на
потреблението в страните-членки – по темата се готви работен документ-упътване.
И слава богу, защото иначе тук не сме в състояние да вземем суверенно решение в
близкото десетилетие. А когато го вземем, току-виж токът се оказал вече морално
остарял.
Технологично развитие
Финансирането на изследването и развитието по програма „Хоризонт 2020“
трябва да даде преднина на изследването и демонстрацията на алтернативни
пазарно ориентирани проекти за всички видове транспорт, според етапите на
технологичното им и икономическо развитие.
Публично-частното партньорство трябва да бъде доразвито на базата на
съществуващия опит от многобройните инициативи.
Изследването и развитието на нови биогорива е единствената енергийна
алтернатива в авиацията, нуждаеща се от по-нататъшна инвестиция.
Ще се включат нови изследователски центрове за оперативната съвместимост
между електромобилите и умните мрежи. Съвместно с Департамента по енергетика на
САЩ те ще допринесат за хармонизирането на тестовите методолигии и глобалните
стандарти при електромобилите, съвместимостта с мрежите и технологиите за
зареждане.
Батериите и горивните клетки са ключови технологии и нуждата от всеобхватна
стратегия за изследване и развитие е важна за възвръщане на европейското водачество.
Същото се отнася за водорода и природния газ.
Заключение
Пазарното развитие на алтернативните горива трябва да прекъсне зависимостта
от петрола и да допринесе за сигурността на енергийните доставки в Европа, да
подкрепи икономическия растеж, да укрепи конкурентоспособността на европейската
индустрия и да намали емисиите на парникови газове в транспорта.
Нарастващото потребление на енергия за транспорт и необходимостта от
прекъсване на зависимостта му от петрола би могла да бъде постигната само с
обширно съчетание на алтернативни горива.
Развитието на алтернативния транспорт на се нуждае от публични средства,
ако страните-членки приложат широкия спектър от мерки за ефективното
мобилизиране на частните инвестиции.
За бъдещото развитие на алтернативните транспортни горива е необходима
широка индустриална, политическа и гражданска обществена основа, използваща
съществуващите европейски експертни групи с участието на индустрията,
гражданското общество и държавите-членки.
Европейската комисия ще продължи да подкрепя членовете си, да осъществява
преглед на развитието и да предлага всички необходими промени, вземайки предвид
технологичните и пазарни развития.
Сега остава да видим в коя поредна многотомна „Бяла книга” на н-ското
министерство ще потъне преводът на документа. Както и къде още ще го преписват
и цитират без никакво сериозно намерение за приложение.
Аз залагам на „никъде” и ще се радвам да ме опровергаят.