Съвестта на клептомана: MINI John Cooper Works

Не, това не съм аз

     По дяволите, наистина не знам какво ме дърпа насам. Някакъв инстинкт ще да е, не и този за самосъхранение, всеки случай. Просто три години и половина раздяла ми идват в повече и дългът ме зове да огледам какво ново в средата на моделния цикъл, пък каквото ще да става.

Подробностите и дреболиите са неуместни: трето поколение триврат, JCW хечбек,  с двулитровия турбо бензин под капака. Все тия 231 коня, ниски неокачени маси; 8-степенният Gen III с два съединителя на Aisin. Същото усещане за добре осмислено шаси и развита трансмисия (най-голямата новост, всъщност); напук на липсващия преден диференциал в името на някак виртуализираното векторно управление на въртящия момент през спирачките, но карай. Изборът на по-големите, 18-цолови, джанти е обусловен от едрите (червени) спирачки на Brembo, с 4-бутални апарати отпред. Да и ходовото желязо е активно окачено. 

BMW се бяха обещали под клетва, че ще дадат повече смислова свобода на JCW гамата на MINI и я удържаха: визуалната агресия е толкова важна, колкото съдържанието отвъд нея. Настойчивата, спортна предница, рамкирана от диодните светлини, създават кой знае какво впечатление в обратното огледало пред мен.

    Скок през широките, с безрамкови стъкла, врати и съм пак в частично кожената седалка на характерния интериор с викториански облик и състезателни акценти.

Както и да го увъртам, такава среда не предразполага към друго, освен каране. В коронната си дисциплина – бързата, точна и лишена от каквото и да е колебание, смяна на посоката – John Cooper Works не спира да радва със синхрона в бързината на мислите ни; във всяка от стандартните дисциплини късото, леко и твърдо шаси е на нивото на всичко амбициозно от горния клас, с което съм общувал. Бензинът пред мен е нахално отзивчив – с куражлия, дълбок въртящ момент в дрезгавия, пукотлив тембър на изпускателната си система.

Автоматикът карах, както казах, но миксът в продажбите тук ще е разбираемо ориентиран и към механичната. В ръчен режим той мисли по-бързо от всичко, познато в миналото, а оставите ли го на „D“, започва да сваля по инстинкт. Сигурно е защото го натискам; не е лично, просто темперамент – въпрос на съвпадения.

    Поведението му олицетворява конфитюра върху филията на амбициозния водач на МПС: предвидимо, директно, хиперактивно и с половин октава по-напрегнато от преди. Съобразителен и бърз като мисъл, JCW е отзивчив и съблазнително податлив на всякакви капризи. Ала овладян; нещо като клептоман със съвест – объркващо на пръв поглед, ала и обяснимо противоречие: глезеният градски планктон, в чийто ръце ще попадне, също като мен, търси невъзможното битие на вежливия хулиган с чисто досие. Шантава работа… 

Както всяко друго бързо MINI от епохата на германското присъствие, така и това се рее по-щастливо по първокласния асфалт с естетични завои от мечтите, отколкото по калпавата, ръбеста реалност на живота. Гмуркането в тях е инстинктивно и усърдно, откликващо и на тънките нюанси в газта. 

Радостта от усещането не е в първичната му твърдост, не; по-скоро в генетично заложената бърза, решителна реактивност – има нещо от маниерите на палавото детство в тая кола: готова е да кривне от правия път със скоростта на светлината. Досадно-нравоучителната учтивост, с която очилатият инженер с бялата престилка от Оксфорд обяснява, че част от причините са във въртящия момент с дълго „плато“ (1250 - 4800 оборота) не на шега ще ви накарат да го помолите да си свали очилата…

И понеже днес наминах от едната носталгия по дългата пауза на раздялата, две изречения за развитието на инфоразвлечението, което е сред причините една кола с малък силует (едва 3.87) да хвърля толкова голяма сянка. 8.8-инчовата дисплейна „пица“, заела традиционно мястото над централната конзола, предлага комбинация от полезни (автоматичен ъпдейт на картата и трафик информация в реално време през връзката с мобилния телефон и интегрираната SIM карта) и забавни (подготовка за Apple CarPlay и MINI Connected XL) възможности, ориентирани около добре прекараното време в колата изобщо. 

I must have been driving too hard/Doing ninety in a thirty-five zone – редят очарователните калифорнийски глигани от Huey Lewis and the News през 8-каналния, клас D, усилвател на Harman Kardon. Леко дрезгавият баритон на Хюи Люис от пълното с типичния за бандата южняшки непукизъм That’s Not Me ме води безцеремонно и с размах по наклонената плоскост през всичките 12 високоговорителя. И се огънах; не, това наистина не съм аз…

    Днес съм кратък и няма да крия: с цена, прескачаща 80 000 без замисляне, MINI John Cooper Works е скъп избор. Малката група просветени и прогресивни граждани с автомобилни наклонности обаче ще го оцени заради това което е – най-истинското „Мини“ в гамата, а не защото е най-бързата кола за тия пари изобщо.

Ала, както и друг път съм казвал, качеството и страстта по общуването с всичкия му греховен нрав даряват съвестния клептоман с чар, какъвто ми е невъзможно да сравнявам.

И спирам да опитвам, защото продължавам да не знам какво точно ме тегли насам днес…

Останалото – тук.

Некои есенни съображения: MINI COOPER S CABRIO

Кабриолетният сезон настъпи 

Въведението 

    Когато септември обърне гръб и притвори вратата, а на прага й грейне октомври, природата посяга към необятната кутия с пастели и се захваща с шедьоврите си – пристига есента. Мекият огън на златисто-червената й палитра по тия ширини не пропуска да подсети, че отново е настъпил оня вълшебен миг на кратка, преходна хармония, заради който всяка година благодаря на третия сезон.

Със странната на пръв поглед комбинация от бурен китарен риф, здрави барабани, по-бавно темпо и непостоянни хармонии, на сцената нахлува с трясък и пълно безразличие към есенния пасторал едно от малките творения на Майката природа и блудния й син, с което днес празнуваме настъпването на октомври – MINI CABRIO. 

Не са много колите на пътя (а и пистата), така ярко разпознаваеми като MINI. Родена е като находчива реакция на Суецката криза и презрението на тогавашния шеф на British Motor Corporation – Ленърд Лорд, барон Ламбъри към германските „мехури“ от епохата на следвоенния минимализъм - BMW Isetta 300 (такива са ирониите на съдбата), Messerschmitt KR200 и FMR Tg500.

Улавяйки непреклонния, находчив дух и оптимизма на следвоенното време, марката бързо се превръща в международна сензация. Не се сещам за друга актуална емблема, която носи толкова много в толкова малко и при целия си сарказъм, гръндж опортюнизъм и демонстративно пренебрежение към норми и идеали успява да се впише така добре в често недодяланата хармония между човек и природа, за която мисля постоянно, когато се търкалям из благословеното от Господ и окепазено от някога любимото му създание Отечество. 

Десетилетия по-късно вкусовете са се променили, а размерът придоби първостепенно значение; на мода дойдоха по-големи, но не непременно по-изтънчени форми, народът в по-богатите региони на света побърза да се разглези, а в MINI някак съумяха да останат верни на името си.

Повод за цялото това шантаво жужене в главата ми е обновлението, през което Оксфорд преведоха едно от най-чаровните си отрочета – кабриолетът. 

Огледът 

    Не че нещо радикално се е променило: обновлението в средата на моделния му цикъл е преобразило част от метала в пиано лак, а задната светлинна графика съдържа мотиви от знамето на днес Обединеното кралство.

Така и не съумях да отделя символиката в кръстовете на избрания от англичаните заради специалното му отношение към девиците и драконите Свети Георги от този на тачения като възкресител на мъртвите и враг №1 на змиите негов ирландски колега Свети Патрик. Но нямаше и значение, защото по-важното след безсънната нощ, прекарана в подобни дълбоки размишления, е заключението, че LED технологиите даряват дизайнерите с неограничена свобода; до такава степен, че колите взеха да стават по-интересни за гледане по тъмно. 

Като заговорихме за светлини, най-после матрични диоди отпред; към интерфейса вътре е добавена чувствителна на допир функционалност, а зареждането на телефона вече е безжично. Освен всичко друго, дигитализация и мобилни приложения. От корпоративните комуникации ме заплашиха с мини социално изключване, ако пропусна да маркирам, че първи в индустрията предлагат персонализация на ниво 3D печат и лазерно гравиране – технологии, благодарение на които можете да маркирате колата с името и даже ненагледния си лик, а името на програмата е MINI Yours. Дрън-дрън за едни, чудо невиждано за други, но в едно спор няма: високото ниво на персонализация е сред най-ценните инсигнии на премиум марките и в Оксфорд демонстрират вещина по хералдическите въпроси. 

Нова е и скоростната кутия: седемстепенният автоматик е с двоен съединител, а под капака с двете бели ивици на версията S, с която се сдушихме от пръв поглед, е влязла техника, прегледана с оглед влязлата от септември нова емисионна методика WLTP, под чието влияние единствените променен показатели са леко спадналият разход на гориво и качените килограми. 

Карането 

    Веднъж подкарана, откритата версия демонстрира очаквания характер, близък до нрава на твърдопокривния си брат. Обратно на допусканията, премахването на коравата структура над главата ми не води до съсипването на една от любимите коли за каране; основните атрибути на S хеча – ловкост на шасито, директен, точен волан и люто ускорение – са останали непокътнати.

Разликата е в една идея по-мързеливия й нрав, дължащ се на добавените над 130 килограма живо тегло: там където твърдият покрив сменя посоката със спонтанната енергия и решителност на бягаща от вестника муха, кабриолетът е по-летаргичен. Недозавиването започва малко по-рано и въпреки допълнителното укрепване, вибрациите са по-осезаеми, особено по това, което у нас, непонятно защо, все още наричат „асфалт“. Добрата новина е, че благодарение на пренастроените амортисьори страничната устойчивост в кривите е все така крепка. Малката група на „разбирачите“ (или фенове на ентусиазираното каране, както е по-политически коректното име на тая сплотена шайка вредители) ще предпочетат фиксирания пред тънкия сгъваем (но несъмнено стилен) текстилен покрив. Тук му е мястото да кажа, че по виещ се планински път няма да го усетите, но на магистрала шумът в купето е по-ясно изразен от много други кабриолети. 

Иначе четирицилиндровият трубо бензин със 192 коня тегли все така яко, дарявайки дребничкия кабриолетец с изненадваща скорост. Най-добре се чувства в диапазона 2 500 – 5 500; няма я типичната за по-наточените версии звънливост в края на оборотомера, ала никой не я и очаква тук: насладата идва от слисващите багри на есента, превзели поредния завой, които ме карат да вадя фотоапарата, вместо да карам, не от газираната наточеност на хечбека. Автоматикът е крачка в правилната посока: гладък и прецизен при ниска скорост, той е остър и отзивчив на пришпорване.

Никога не бива да пропускаме, че един от ключовите MINI аргументи в шоурума е малкият, но качествен и наистина уютен интериор. Не че отзад или в багажника има място, но пресъздаването на усещането за прогресивно благополучие на предните седалки е на ниво, с което всеки трябва да се съобразява. Независимо от размера. 

Звукът и некои други съображения 

    Както е редно за една достойна открита кола, отново независимо от размера й, качеството на звука и тук е от първостепенно значение. Каквото е качеството на материала, който по дефиниция в един кабриолет споделяте с другите. Да си мислите, че ще минете с мършавите MP3-ки е равносилно на заблудата да вярвате, че ще изкарате Коледа с менюто от Бъдни вечер. Плътният и сочен звук на 24-битовия, 96-килохерцов FLAC през аудиото, проектирано от Harman/Kardon, е абсолютно задължителен за всеки ценител на добре прекараното време в тая малка бонбониера, страстта по която не показва и най-малки признаци на охлаждане; независимо дали минавате през тъжната инфраструктура на „скъп“ (по мерките на местния когнитивен дисонанс) район или се реете сред джунглата на югоизточното гето, в която боси хлапета с мургав тен и ясно бъдеще танцуват широко усмихнати наоколо. 

Съден според достойнствата си на малък, жизнерадостен кабриолет, MINI COOPER S CABRIO е някъде в района на златното сечение на сладкия бленд между ценности и стойност. Не е лъжа, че за спретнат екземпляр на рецепцията ще ви слисат с числа в подножието на 90 000, но не се сещам и някой някога да е твърдял, че хубаво и евтино са синоними. За разлика от цената, нравът му е такъв, че повечето стандартни шофьори няма да усетят разликата в поведението с твърдия събрат. 

Кабриолетният сезон настъпи. 

Със сравняването на техническите данни и дълбаенето в подробностите можете да продължите на сайта им.