Категория „петел“: Mini John Cooper Works

Докато все още може

   Снимки: BMW Group

По-малкото е повече – вместо увод

    Вече 22 години, откакто Mini живеят втория си живот, се появи досадното усещане, че поговорката „по-малкото е повече“ би могла да се напасне към Оксфордската автомобилна школа. С всяка нова капка мощност, нова добавка в екстериора и най-важното – всеки следващ нов паунд в цената приложимостта на това твърдение за елегантния и компактен моден аксесоар на четири колела сякаш намалява.

Появата на новия John Cooper Works, обитаващ върха в йерархията на бързите триврати хечбекове (ако не броим ограничения до 3 000 тираж на John Cooper Works GP, който сам по себе си е потвърждение на тази концепция), актуализира чуденето повече от всякога. Подобно на останалата част от гамата на „Мини“ хечбекът JCW (както днес ще го наричам за по-кратко) е обработен с фейслифт, предназначен да отпразнува 20-годишнината от преоткриването на заложените от сър Алек Исигонис през 1959 традиции от BMW.

Колкото до фейслифтовите актуализации, тази е от по-фините. Истината е, че преработването на JCW е работа по-трудна, най-вече заради функционалността на всичките му въздухозаборници, крила и сплитери, чиято физика не се променя и поради това последният JCW всъщност е много подобен на предшественика – нали охлаждането трябва да осигурява оптимален температурен контрол в екстремно спортни ситуации. И все пак препрофилираните брони са тук и стоят добре; такъв е и големият заден дифузьор с централната 85-милиметрова полирана, стоманена изпускателна „двуцевка“; така е и с оформените в черни гланцирани овали диодни фарове. Всичко това личи най-вече в задната четвърт, заради която френската пътна полиция нетърпеливо чака да ви засече с 0,5 км/ч над ограничението и да ви арестува назидателно за 72 часа само заради едните асиметрични светлини с мотивите на Union Jack – да са стандартни извън кралството е опасно в тия ожесточени времена…

Накратко казано, не се налага да се доближаваш твърде до F56, за да си дадеш сметка, че въпреки компактните размери (3,87/1,72/1,41) това е транспорт с претенции. Големи при това. Така и трябва впрочем, защото на полето конкуренцията е по-свирепа от всякога: знаем и Hyundai i20N, и Ford Fiesta ST, да не говорим за свръхамбициозната Toyota GR Yaris.

Вътре е познатото от Mini Cooper SE и освежено с нова операционна система  инфоразвлечение с чистата й ясна графика и простота на употреба; нищо, че 8.8-инчовият й дисплей изглежда малко малък – нали по-малкото е повече. А, да, има още: доста приятен нов волан с три спици, както и чифт изключително добре поддържащи седалки с високи облегалки, както и обичайните значки на JCW навред. И една много тъжна новина: ръчната спирачка вече не е ръчна.

Като стана дума, че по-малкото е повече, трябва да сте наясно, че разстоянието между стойките за чаши отпред не е голямо, а в джобовете на вратите не се събира много повече от вестник. Пространството за безжично зареждане в централния подлакътник просто не побира най-големите смартфони, а ако ли пък сред редовните ви навици са возенето на възрастни отзад или редовното кризисно презапасяване с внушителни бохчи от магазина, помнете, че все пак иде реч за Mini и това не са сред силните му дисциплини.

Та под тая безспорно експресивна външност и присъщи интериорни ограничения се крие добре познатия технологичен темперамент на двулитровия, четирицилиндров турбо бензин B48, настроен на 231 коня и 320 нютона въртящ момент в диапазона от 1 450 - 4 800 оборота. Спирачките са с по-големи, 330-милиметрови дискове от Brembo и 4-бутални спирачни апарати; амортисьорите и пружините – усилени. Нова е версията на олекотеното адаптивно окачване, чиято честотно-селективна технология с допълнителен клапан в амортисьорите е предназначена да изглажда най-острите пикове от враждебния битум под 18-цоловите колела, хармонизирайки усещанията от пътя, прецеждащи се до безценните ви задни части, докато обикаляте смаяни от инфраструктурните ни постижения из Отечеството.

Да го пришпорим

  Веднага след потегляне става ясно, че основната рецепта остава непроменена: тя е плътно навита, здраво пружинирана и прилежно опъната. Така, докато всички други минита могат да се разхождат весело и миролюбиво из града, JCW е осезаемо по-войнствен.

Откъде го знам ли? Защото малко тромав се препъва из пълните с препятствията на софийския градски паркур дупки и коловози. Въпреки оборотния синхронизатор на механичната 6-степенна скоростна кутия, сърдитият мотор ръмжи, а вбесени от лошия паваж ауспусите се оригват неприлично в краката на слисаните от тия заядливи маниери минувачи. До последното си малко винтче техниката крещи, че мястото й не е тук.

– Та значи JCW принадлежи на друго място?, питате.

– Абсолютно, отговарям, направено е за някой по-тих, заден извънградски път.

 

Въпреки, че 231 коня не звучат много по днешните стандарти, шасито на Мini JCW е от категория „петел“: бързите като мускулна конвулсия реакции с моментално реагиране на леките неокачени маси, сочното управление на превъзходния волан и сръчната, бърза, гладка и добре оразмерена ръчна трансмисия с къси предавки, позволяващи да развърташ моментално до червено, просто го оживяват. Това е един малък балетист, способен и да те събори, танцувайки из кривите, от които бяга с истинска, реална сила – отдавна не се бях радвал толкова на ръчния му ентусиазъм.

 

Еуфорията, с която се нахвърля на завоите остава голямата му сила: наясно сте с наклона в крива, защото изправените А колони са като рамки на пейзажа, в който външната му предна гума се товари. Това е моментът, в който JCW се чувства най-остър и реактивен; лека спирачка, малко ентусиазъм в китките и моментално ще усетите лекото и бързо мини плъзгане – така добре познато, че звучи консервативно. Спирачките са също остри, с яко захапване отпред, карайки задницата да играе: много малко е необходимо, за да го склоните да се поразвърти с вдигане крак от газта, дори когато контролът на сцеплението е все още включен.

Във всичките тия усещания има елемент на хигиенично и политкоректно забавление – съвсем в духа на 2022-а: ауспухът му подпръдва леко при стартиране, звучейки сам по себе си страхотно, с приемлив елемент на драма, но без да вика като хулиган. Защо тогава е добавеният звук през говорителите? Изглежда ми излишен.

И ви умолявам да зарежете автоматика: с него всичко е наред – прехвърля осемте си предавки гладко и с приятен удар от перата на волана, когато решите да си поиграете. Но ръчните скорости нямат равни по ангажираност с карането: не ритат изкуствено отзад при всяко превключване нагоре, а с помощта на оборотния синхронизатор свалянето, дори от много високи обороти, става бързо, силово и бодро – с много обратна връзка, ала без никакво препъване и грубиянски маниери. Карана по тоя начин, 1 235-килограмовата малка оксфордска стомана демонстрира разход в порядък 7,9 - 8,7 – истински героизъм от един двигател, който вече не е в първа младост.

    Кефът в карането на толкова малка кола с така голямо сърце е абсолютно немислим без аудиото, знаете: 8-каналният усилвател клас D на Harman Kardon захранва 12 говорителя (два 217-милиметрови супербаса включително) в конфигурация 7.1 от среден клас.

24-битовия, 96-килохерцов FLAC (DSD-та не се четат) върти Rushing Water от ‘The Bridge’ на Стинг, който запазва мелодичната острота на предходния ‘57th & 9th’ и е много повече от умен концептуален албум. Вече на 70, Стинг се отнася към работата си като, простете, патицата към водата: и докато водата (музиката в неговия случай) е общият знаменател, то тематичната връзка между парчетата в албума е осигурена от връзките между героите им – техните страхове, любовите, смъртта. Всичко това събрано в една класическа поп структура и както винаги, осмислено през текста на един мислещ и нюансирано чувствителен артист. Звукът е широколентов, добре диференциран, детайлен, жив, излъчващ радост от битието.

 

Да обобщим

 

   Когато карам някоя кола, просто нямам шанс, а и не се опитвам да запомня всички детайли, които са ме впечатлили, та имам добрия навик да си водя и шофьорски дневник.

   От всички версии на John Cooper Works трите врати е от най-харесваните в България: нищо че продажбите са еднични – маржовете тук са най-високи

Ето един цитат от него: „Шансът да покараш живо и решително, с кураж, сякаш си седнал на гърба на гонещото гълъб весело малко куче, си е една истинска сензация – немалка при това.“ Чак съм пропуснал тая дреболия, че за кола под 4 метра цена в порядък 85 000 не обещава да я виждаш често…

 

Годината е 2022-а, а Mini John Cooper Works си е все същия асфалтов присмехулник, на когото с удоволствие прощаваш градската неподатливост. Така де, точно защото е 2022 година част от подробностите хигиенизират удоволствието, но JCW остава малката кутия, пълна с големи, сладки радости. Ако вече сте я набелязали, вземете си я непременно с ръчни скорости – докато все още може.

 

    Всички подробности, както винаги, са в сайта им.

Съвестта на клептомана: MINI John Cooper Works

Не, това не съм аз

     По дяволите, наистина не знам какво ме дърпа насам. Някакъв инстинкт ще да е, не и този за самосъхранение, всеки случай. Просто три години и половина раздяла ми идват в повече и дългът ме зове да огледам какво ново в средата на моделния цикъл, пък каквото ще да става.

Подробностите и дреболиите са неуместни: трето поколение триврат, JCW хечбек,  с двулитровия турбо бензин под капака. Все тия 231 коня, ниски неокачени маси; 8-степенният Gen III с два съединителя на Aisin. Същото усещане за добре осмислено шаси и развита трансмисия (най-голямата новост, всъщност); напук на липсващия преден диференциал в името на някак виртуализираното векторно управление на въртящия момент през спирачките, но карай. Изборът на по-големите, 18-цолови, джанти е обусловен от едрите (червени) спирачки на Brembo, с 4-бутални апарати отпред. Да и ходовото желязо е активно окачено. 

BMW се бяха обещали под клетва, че ще дадат повече смислова свобода на JCW гамата на MINI и я удържаха: визуалната агресия е толкова важна, колкото съдържанието отвъд нея. Настойчивата, спортна предница, рамкирана от диодните светлини, създават кой знае какво впечатление в обратното огледало пред мен.

    Скок през широките, с безрамкови стъкла, врати и съм пак в частично кожената седалка на характерния интериор с викториански облик и състезателни акценти.

Както и да го увъртам, такава среда не предразполага към друго, освен каране. В коронната си дисциплина – бързата, точна и лишена от каквото и да е колебание, смяна на посоката – John Cooper Works не спира да радва със синхрона в бързината на мислите ни; във всяка от стандартните дисциплини късото, леко и твърдо шаси е на нивото на всичко амбициозно от горния клас, с което съм общувал. Бензинът пред мен е нахално отзивчив – с куражлия, дълбок въртящ момент в дрезгавия, пукотлив тембър на изпускателната си система.

Автоматикът карах, както казах, но миксът в продажбите тук ще е разбираемо ориентиран и към механичната. В ръчен режим той мисли по-бързо от всичко, познато в миналото, а оставите ли го на „D“, започва да сваля по инстинкт. Сигурно е защото го натискам; не е лично, просто темперамент – въпрос на съвпадения.

    Поведението му олицетворява конфитюра върху филията на амбициозния водач на МПС: предвидимо, директно, хиперактивно и с половин октава по-напрегнато от преди. Съобразителен и бърз като мисъл, JCW е отзивчив и съблазнително податлив на всякакви капризи. Ала овладян; нещо като клептоман със съвест – объркващо на пръв поглед, ала и обяснимо противоречие: глезеният градски планктон, в чийто ръце ще попадне, също като мен, търси невъзможното битие на вежливия хулиган с чисто досие. Шантава работа… 

Както всяко друго бързо MINI от епохата на германското присъствие, така и това се рее по-щастливо по първокласния асфалт с естетични завои от мечтите, отколкото по калпавата, ръбеста реалност на живота. Гмуркането в тях е инстинктивно и усърдно, откликващо и на тънките нюанси в газта. 

Радостта от усещането не е в първичната му твърдост, не; по-скоро в генетично заложената бърза, решителна реактивност – има нещо от маниерите на палавото детство в тая кола: готова е да кривне от правия път със скоростта на светлината. Досадно-нравоучителната учтивост, с която очилатият инженер с бялата престилка от Оксфорд обяснява, че част от причините са във въртящия момент с дълго „плато“ (1250 - 4800 оборота) не на шега ще ви накарат да го помолите да си свали очилата…

И понеже днес наминах от едната носталгия по дългата пауза на раздялата, две изречения за развитието на инфоразвлечението, което е сред причините една кола с малък силует (едва 3.87) да хвърля толкова голяма сянка. 8.8-инчовата дисплейна „пица“, заела традиционно мястото над централната конзола, предлага комбинация от полезни (автоматичен ъпдейт на картата и трафик информация в реално време през връзката с мобилния телефон и интегрираната SIM карта) и забавни (подготовка за Apple CarPlay и MINI Connected XL) възможности, ориентирани около добре прекараното време в колата изобщо. 

I must have been driving too hard/Doing ninety in a thirty-five zone – редят очарователните калифорнийски глигани от Huey Lewis and the News през 8-каналния, клас D, усилвател на Harman Kardon. Леко дрезгавият баритон на Хюи Люис от пълното с типичния за бандата южняшки непукизъм That’s Not Me ме води безцеремонно и с размах по наклонената плоскост през всичките 12 високоговорителя. И се огънах; не, това наистина не съм аз…

    Днес съм кратък и няма да крия: с цена, прескачаща 80 000 без замисляне, MINI John Cooper Works е скъп избор. Малката група просветени и прогресивни граждани с автомобилни наклонности обаче ще го оцени заради това което е – най-истинското „Мини“ в гамата, а не защото е най-бързата кола за тия пари изобщо.

Ала, както и друг път съм казвал, качеството и страстта по общуването с всичкия му греховен нрав даряват съвестния клептоман с чар, какъвто ми е невъзможно да сравнявам.

И спирам да опитвам, защото продължавам да не знам какво точно ме тегли насам днес…

Останалото – тук.

Mini John Cooper Works: лудата машина за пуканки

Първичната радост от карането е жива 

Посланието на тази външност е еднозначно – за каране

Ако някога видим осъществена идеята за тематичен парк на автомобилната индустрия, Mini трябва непременно да имат специална палата - още на входа. Ето защо.

Германският надзор 

В хечбек гамата на „Мини“ цари ред и навременност, по която можеш да си сверяваш часовника: най-отдолу е One, над него – Cooper, а върху тях - Cooper S. Подходът е праволинеен: първо излизат „обикновените“ версии, година след тях – забавните, а след още една година сервират гурмето за ценители. Така тази година поднесоха John Cooper Works.

Не вярвам да сте пропуснали, че в последните 15 години Mini е под грижовното крило на BMW. Английската марка израсна много под германския особен надзор – продажбите тази година са по пътя на историческия си рекорд. Сред причините за това представяне е купе F56, което първоначално беше обвинено в раздяла със свещените завети на Сър Александър Исигонис и „Проект ADO15“. Решението обаче започва да доказва достойнствата си – първо в петвратата версия, за която вече говорихме, сега и в най-скъпата – JCW. 

От цеха на John Cooper Works, в който се трудят само върху най-достойните модификации, добавят още към тазгодишните рекорди: най-големият и мощен двигател в историята на емблемата и най-бързото „Мини“, което някой някога е карал. 

Отвън

Когато давате над 80 000 лв. за кола с дължина от 3.87 и междуосие 2.50 м, трябва да сте убеден, че всеки грам от общо 1220-те килограма живо тегло си струва. Затова започваме отвън. В малката предна квадратура дизайнерите са намерили място за цели 7 въздухозаборника. Вярно, допълнителното охлаждане на принудително пълнения бензин иска своето, а симетрията налага по аеродинамични причини един от тях да бъде декоративен, но пространството отпред остава наситено с отвори.

Заради нуждата от допълнителен охлаждащ въздушен поток към мощните предни спирачки фаровете за мъгла са изчезнали от обичайните си места. Едно птиченце ми каза, че тъкмо те са били от фундаментална важност, заради което 330-милиметровите предни дискове и апарати на Brembo са минали през сериозна преработка. Всичко това личи в профил – на фона на огромните предни дискове задните изглеждат като добавени в последния момент.

Задната броня е получила пропорционално развитие спрямо версията S, същото е сполетяло и централно сдвоените никелирани ауспухови накрайници, а малкият спойлер е още един джокер, че това Mini е бързо: 246 км/ч максимална скорост налагат още сила на притискане.

Значките John Cooper Works са навсякъде по каросерията – отвън и вътре, цветните добавки под формата на ленти и стикери върху основния бунтовно зелен цвят, който карах довършват предчувствието за забавление в специалната палата на автомобилния лунапарк.

Комбинирана с индивидуализирани, двуцветни, ковани 18-цолови джанти стилната зелено-черно-червена шарения се превръща в спортен ювелир на колела. Терапевтичният ефект от гледката е такъв, че пулсът ви, завишен над 140 след раздялата с такава сума, постепенно започва да се нормализира, подготвяйки се да поеме отново нагоре след потегляне.

Преди да тръгнем обаче, няколко думи за интериора. Той е естетическо постижение на немскоговорящата оксфордска школа: от червените кантове на дълбоките, монолитни, алкантарено-текстилнии седалки през червения лак по полирания инокс на стартовия бутон пред скоростния лост до един от най-хубавите спортни волани - интериорът на JCW предразполага към коктейл от изключителност и кеф. Не вдигайте вежди - тъкмо за кеф става дума, а не за удоволствие, защото в моя речник той изразява спонтанната, извираща от дъното на душата първична радост от насладата, докато удоволствието е по-осмислено и дистанцирано преживяване. Дотук със семантиката.

Едно от първите неща, за които си давате сметка в движение, е колко добра работа е свършена по шумоизолацията: дори с газ до пода не осъзнавате бързината, докато не видите скоростомера – вече проектиран и върху сгъваем Head-up панел в зрителното поле на водача. Че и шумът от гумите е нисък е вярно, но постижението е впечатляващо предвид липсващите рамки на вратите.

Под предния капак е познатият от версията S и цялата гама на BMW модулен, алуминиев, четирицилиндров турбо бензин с 231 коня и въртящ момент от 320 нютона, появяващи се още на 1250 оборота. Тук той е с нови клапани, турбина, междинен охладител и - как бих могъл да я пропусна - изпускателна система.

И понеже клиентите на „Мини“ трябва да се чувстват специални, модификациите продължават: окачването е свалено (внимавайте с бордюрите) и усилено, добавени са различни пружини и алуминиеви елементи с ново сечение, а общата му настройка естествено е по-стегната. За първи път в гамата виждаме адаптивните амортисьори – опция с цена 996 лв., от която не се лишавайте.

Тук е и векторното управление на въртящия момент във водещите колела, което върши част от работата на механичния блокиращ диференциал през спирачките.

Тръгваме 

Поставен в положение „green“, приличащият на капак от следвоенен дизайнерски буркан за зимнина на Burberry, превключвателят в основата на скоростния лост превръща JCW в зелен охлюв. Което не е без предимства: с много търпение и стискане на зъби можете вкарате разхода в подножието на 8 – чудесно постижение предвид силата на двигателя.

Завъртате го в обратна посока на „Sport“ и моментално се преобразявате в уличен бунтовник с разход около 12 при агресивно каране, но това е режимът, в който тази версия на „Мини“ живее; щастието е споделено – вие и колата сте усмихнати. Амортисьорите се втвърдяват така, че усещате всяка немарливост на Пътната агенция, стяга се и воланът. Окачването е твърдо, но няма нищо общо със записките от пазарската количка в предишното поколение; повече обратна връзка във волана би била добре дошла, но предвид това, че времето на хидравличната зъбна рейка току-що отмина, пишем 6 в бележника на електрическото му усилване.

Най-силен психологически ефект върху мен обаче упражниха светкавичната реакция на педала за газта и звукът от изпускателната система. И въпреки, че заради добрата изолация трябва да се постараете, за да изпълните със съдържание истинската звукова аура на тази кола, удовлетворението, когато я постигнете е трудно за описване. За минувачите пукотевицата от обратния ход на газовете може да напомня дизайнерска машина за пуканки, но постараете ли се още, особено над 4500 оборота, развъртате и турбината, която превръща премеждието в доза звуков опиат за лична употреба. Той води до пристрастяване – до такава степен, че прави иначе добре проектираното във всяко отношение озвучаване от Harman/Kardon донякъде безполезно.

Интерорът й приглася със същото

Всичко това предизвиква опияняваща левитация из градския трафик, с която трябва да се внимава много – светкавично изниквате от нищото и носите цялата отговорност за последствията.

Освен механична, която мнозина хвалят повече, скоростната кутия отново е и забележителният хидротрансформатор на Aisin, който в автоматичен спортен режим вдига оборотите осезаемо, а в ръчен втвърдява повишаващото превключване и не се намесва при понижаването, освен при риск от гасене на ниски обороти – бърз е като мисъл.

Извън града моментално ставате субект на контрол върху мощност от близо 200 к.с./тон, което е добро постижение по всички автомобилни стандарти. Усещането за моментално ускорение до и отвъд трицифрените числа е далеч над теоретичните 6.1 секунди в брошурата, а междинното теглене превръща тази техника в потенциален инструмент за пътно безчинство – коктейл между дух и адреналин, който подлежи на стоманен ръчен контрол и пълната мощ на здравия разум, с които разполагате. 

Луда машина за пуканки 

За разлика от предишните поколения, тук векторното управление на въртящия момент и електрифицираният волан пренасят по-малко от двигателната сила в ръцете ви. Въпреки липсата на механичен диференциал, недозавиването е овладяно, а късото междуосие дава лека управляемост при поднасяне на задницата – усетите ли я, че тръгва в завой, просто вдигнете крак от газта и нещата се нормализират. Благодарение на окачването си Mini променя посоката спонтанно и без страничен наклон - с директния и точен волан в ръце пилотирате една наистина луда машина за пуканки, пиеща безметежно последните капки от резервоара по завоите.

Не знам как да определя всичко това в заключение: с цена, която лесно може да подмине 80 000 лева определено не е кола за всеки и несъмнено представлява статус символ - още няма продадена в България. Причината е далеч отвъд покупателната сила – според разбиранията на българското потребление само голямото може да бъде хубаво. Точка.

В душата си обаче Mini John Cooper Works е все така безкористно отдадено на първичната радост от карането – една от базовите автомобилни ценности, която Всевишния пази, намесвайки се елегантно в бавенето на автономията. За което съм му дълбоко признателен.

Паркирано на рафта „любими“.