Категория „петел“: Mini John Cooper Works

Докато все още може

   Снимки: BMW Group

По-малкото е повече – вместо увод

    Вече 22 години, откакто Mini живеят втория си живот, се появи досадното усещане, че поговорката „по-малкото е повече“ би могла да се напасне към Оксфордската автомобилна школа. С всяка нова капка мощност, нова добавка в екстериора и най-важното – всеки следващ нов паунд в цената приложимостта на това твърдение за елегантния и компактен моден аксесоар на четири колела сякаш намалява.

Появата на новия John Cooper Works, обитаващ върха в йерархията на бързите триврати хечбекове (ако не броим ограничения до 3 000 тираж на John Cooper Works GP, който сам по себе си е потвърждение на тази концепция), актуализира чуденето повече от всякога. Подобно на останалата част от гамата на „Мини“ хечбекът JCW (както днес ще го наричам за по-кратко) е обработен с фейслифт, предназначен да отпразнува 20-годишнината от преоткриването на заложените от сър Алек Исигонис през 1959 традиции от BMW.

Колкото до фейслифтовите актуализации, тази е от по-фините. Истината е, че преработването на JCW е работа по-трудна, най-вече заради функционалността на всичките му въздухозаборници, крила и сплитери, чиято физика не се променя и поради това последният JCW всъщност е много подобен на предшественика – нали охлаждането трябва да осигурява оптимален температурен контрол в екстремно спортни ситуации. И все пак препрофилираните брони са тук и стоят добре; такъв е и големият заден дифузьор с централната 85-милиметрова полирана, стоманена изпускателна „двуцевка“; така е и с оформените в черни гланцирани овали диодни фарове. Всичко това личи най-вече в задната четвърт, заради която френската пътна полиция нетърпеливо чака да ви засече с 0,5 км/ч над ограничението и да ви арестува назидателно за 72 часа само заради едните асиметрични светлини с мотивите на Union Jack – да са стандартни извън кралството е опасно в тия ожесточени времена…

Накратко казано, не се налага да се доближаваш твърде до F56, за да си дадеш сметка, че въпреки компактните размери (3,87/1,72/1,41) това е транспорт с претенции. Големи при това. Така и трябва впрочем, защото на полето конкуренцията е по-свирепа от всякога: знаем и Hyundai i20N, и Ford Fiesta ST, да не говорим за свръхамбициозната Toyota GR Yaris.

Вътре е познатото от Mini Cooper SE и освежено с нова операционна система  инфоразвлечение с чистата й ясна графика и простота на употреба; нищо, че 8.8-инчовият й дисплей изглежда малко малък – нали по-малкото е повече. А, да, има още: доста приятен нов волан с три спици, както и чифт изключително добре поддържащи седалки с високи облегалки, както и обичайните значки на JCW навред. И една много тъжна новина: ръчната спирачка вече не е ръчна.

Като стана дума, че по-малкото е повече, трябва да сте наясно, че разстоянието между стойките за чаши отпред не е голямо, а в джобовете на вратите не се събира много повече от вестник. Пространството за безжично зареждане в централния подлакътник просто не побира най-големите смартфони, а ако ли пък сред редовните ви навици са возенето на възрастни отзад или редовното кризисно презапасяване с внушителни бохчи от магазина, помнете, че все пак иде реч за Mini и това не са сред силните му дисциплини.

Та под тая безспорно експресивна външност и присъщи интериорни ограничения се крие добре познатия технологичен темперамент на двулитровия, четирицилиндров турбо бензин B48, настроен на 231 коня и 320 нютона въртящ момент в диапазона от 1 450 - 4 800 оборота. Спирачките са с по-големи, 330-милиметрови дискове от Brembo и 4-бутални спирачни апарати; амортисьорите и пружините – усилени. Нова е версията на олекотеното адаптивно окачване, чиято честотно-селективна технология с допълнителен клапан в амортисьорите е предназначена да изглажда най-острите пикове от враждебния битум под 18-цоловите колела, хармонизирайки усещанията от пътя, прецеждащи се до безценните ви задни части, докато обикаляте смаяни от инфраструктурните ни постижения из Отечеството.

Да го пришпорим

  Веднага след потегляне става ясно, че основната рецепта остава непроменена: тя е плътно навита, здраво пружинирана и прилежно опъната. Така, докато всички други минита могат да се разхождат весело и миролюбиво из града, JCW е осезаемо по-войнствен.

Откъде го знам ли? Защото малко тромав се препъва из пълните с препятствията на софийския градски паркур дупки и коловози. Въпреки оборотния синхронизатор на механичната 6-степенна скоростна кутия, сърдитият мотор ръмжи, а вбесени от лошия паваж ауспусите се оригват неприлично в краката на слисаните от тия заядливи маниери минувачи. До последното си малко винтче техниката крещи, че мястото й не е тук.

– Та значи JCW принадлежи на друго място?, питате.

– Абсолютно, отговарям, направено е за някой по-тих, заден извънградски път.

 

Въпреки, че 231 коня не звучат много по днешните стандарти, шасито на Мini JCW е от категория „петел“: бързите като мускулна конвулсия реакции с моментално реагиране на леките неокачени маси, сочното управление на превъзходния волан и сръчната, бърза, гладка и добре оразмерена ръчна трансмисия с къси предавки, позволяващи да развърташ моментално до червено, просто го оживяват. Това е един малък балетист, способен и да те събори, танцувайки из кривите, от които бяга с истинска, реална сила – отдавна не се бях радвал толкова на ръчния му ентусиазъм.

 

Еуфорията, с която се нахвърля на завоите остава голямата му сила: наясно сте с наклона в крива, защото изправените А колони са като рамки на пейзажа, в който външната му предна гума се товари. Това е моментът, в който JCW се чувства най-остър и реактивен; лека спирачка, малко ентусиазъм в китките и моментално ще усетите лекото и бързо мини плъзгане – така добре познато, че звучи консервативно. Спирачките са също остри, с яко захапване отпред, карайки задницата да играе: много малко е необходимо, за да го склоните да се поразвърти с вдигане крак от газта, дори когато контролът на сцеплението е все още включен.

Във всичките тия усещания има елемент на хигиенично и политкоректно забавление – съвсем в духа на 2022-а: ауспухът му подпръдва леко при стартиране, звучейки сам по себе си страхотно, с приемлив елемент на драма, но без да вика като хулиган. Защо тогава е добавеният звук през говорителите? Изглежда ми излишен.

И ви умолявам да зарежете автоматика: с него всичко е наред – прехвърля осемте си предавки гладко и с приятен удар от перата на волана, когато решите да си поиграете. Но ръчните скорости нямат равни по ангажираност с карането: не ритат изкуствено отзад при всяко превключване нагоре, а с помощта на оборотния синхронизатор свалянето, дори от много високи обороти, става бързо, силово и бодро – с много обратна връзка, ала без никакво препъване и грубиянски маниери. Карана по тоя начин, 1 235-килограмовата малка оксфордска стомана демонстрира разход в порядък 7,9 - 8,7 – истински героизъм от един двигател, който вече не е в първа младост.

    Кефът в карането на толкова малка кола с така голямо сърце е абсолютно немислим без аудиото, знаете: 8-каналният усилвател клас D на Harman Kardon захранва 12 говорителя (два 217-милиметрови супербаса включително) в конфигурация 7.1 от среден клас.

24-битовия, 96-килохерцов FLAC (DSD-та не се четат) върти Rushing Water от ‘The Bridge’ на Стинг, който запазва мелодичната острота на предходния ‘57th & 9th’ и е много повече от умен концептуален албум. Вече на 70, Стинг се отнася към работата си като, простете, патицата към водата: и докато водата (музиката в неговия случай) е общият знаменател, то тематичната връзка между парчетата в албума е осигурена от връзките между героите им – техните страхове, любовите, смъртта. Всичко това събрано в една класическа поп структура и както винаги, осмислено през текста на един мислещ и нюансирано чувствителен артист. Звукът е широколентов, добре диференциран, детайлен, жив, излъчващ радост от битието.

 

Да обобщим

 

   Когато карам някоя кола, просто нямам шанс, а и не се опитвам да запомня всички детайли, които са ме впечатлили, та имам добрия навик да си водя и шофьорски дневник.

   От всички версии на John Cooper Works трите врати е от най-харесваните в България: нищо че продажбите са еднични – маржовете тук са най-високи

Ето един цитат от него: „Шансът да покараш живо и решително, с кураж, сякаш си седнал на гърба на гонещото гълъб весело малко куче, си е една истинска сензация – немалка при това.“ Чак съм пропуснал тая дреболия, че за кола под 4 метра цена в порядък 85 000 не обещава да я виждаш често…

 

Годината е 2022-а, а Mini John Cooper Works си е все същия асфалтов присмехулник, на когото с удоволствие прощаваш градската неподатливост. Така де, точно защото е 2022 година част от подробностите хигиенизират удоволствието, но JCW остава малката кутия, пълна с големи, сладки радости. Ако вече сте я набелязали, вземете си я непременно с ръчни скорости – докато все още може.

 

    Всички подробности, както винаги, са в сайта им.