Mini John Cooper Works: лудата машина за пуканки

Първичната радост от карането е жива 

Посланието на тази външност е еднозначно – за каране

Ако някога видим осъществена идеята за тематичен парк на автомобилната индустрия, Mini трябва непременно да имат специална палата - още на входа. Ето защо.

Германският надзор 

В хечбек гамата на „Мини“ цари ред и навременност, по която можеш да си сверяваш часовника: най-отдолу е One, над него – Cooper, а върху тях - Cooper S. Подходът е праволинеен: първо излизат „обикновените“ версии, година след тях – забавните, а след още една година сервират гурмето за ценители. Така тази година поднесоха John Cooper Works.

Не вярвам да сте пропуснали, че в последните 15 години Mini е под грижовното крило на BMW. Английската марка израсна много под германския особен надзор – продажбите тази година са по пътя на историческия си рекорд. Сред причините за това представяне е купе F56, което първоначално беше обвинено в раздяла със свещените завети на Сър Александър Исигонис и „Проект ADO15“. Решението обаче започва да доказва достойнствата си – първо в петвратата версия, за която вече говорихме, сега и в най-скъпата – JCW. 

От цеха на John Cooper Works, в който се трудят само върху най-достойните модификации, добавят още към тазгодишните рекорди: най-големият и мощен двигател в историята на емблемата и най-бързото „Мини“, което някой някога е карал. 

Отвън

Когато давате над 80 000 лв. за кола с дължина от 3.87 и междуосие 2.50 м, трябва да сте убеден, че всеки грам от общо 1220-те килограма живо тегло си струва. Затова започваме отвън. В малката предна квадратура дизайнерите са намерили място за цели 7 въздухозаборника. Вярно, допълнителното охлаждане на принудително пълнения бензин иска своето, а симетрията налага по аеродинамични причини един от тях да бъде декоративен, но пространството отпред остава наситено с отвори.

Заради нуждата от допълнителен охлаждащ въздушен поток към мощните предни спирачки фаровете за мъгла са изчезнали от обичайните си места. Едно птиченце ми каза, че тъкмо те са били от фундаментална важност, заради което 330-милиметровите предни дискове и апарати на Brembo са минали през сериозна преработка. Всичко това личи в профил – на фона на огромните предни дискове задните изглеждат като добавени в последния момент.

Задната броня е получила пропорционално развитие спрямо версията S, същото е сполетяло и централно сдвоените никелирани ауспухови накрайници, а малкият спойлер е още един джокер, че това Mini е бързо: 246 км/ч максимална скорост налагат още сила на притискане.

Значките John Cooper Works са навсякъде по каросерията – отвън и вътре, цветните добавки под формата на ленти и стикери върху основния бунтовно зелен цвят, който карах довършват предчувствието за забавление в специалната палата на автомобилния лунапарк.

Комбинирана с индивидуализирани, двуцветни, ковани 18-цолови джанти стилната зелено-черно-червена шарения се превръща в спортен ювелир на колела. Терапевтичният ефект от гледката е такъв, че пулсът ви, завишен над 140 след раздялата с такава сума, постепенно започва да се нормализира, подготвяйки се да поеме отново нагоре след потегляне.

Преди да тръгнем обаче, няколко думи за интериора. Той е естетическо постижение на немскоговорящата оксфордска школа: от червените кантове на дълбоките, монолитни, алкантарено-текстилнии седалки през червения лак по полирания инокс на стартовия бутон пред скоростния лост до един от най-хубавите спортни волани - интериорът на JCW предразполага към коктейл от изключителност и кеф. Не вдигайте вежди - тъкмо за кеф става дума, а не за удоволствие, защото в моя речник той изразява спонтанната, извираща от дъното на душата първична радост от насладата, докато удоволствието е по-осмислено и дистанцирано преживяване. Дотук със семантиката.

Едно от първите неща, за които си давате сметка в движение, е колко добра работа е свършена по шумоизолацията: дори с газ до пода не осъзнавате бързината, докато не видите скоростомера – вече проектиран и върху сгъваем Head-up панел в зрителното поле на водача. Че и шумът от гумите е нисък е вярно, но постижението е впечатляващо предвид липсващите рамки на вратите.

Под предния капак е познатият от версията S и цялата гама на BMW модулен, алуминиев, четирицилиндров турбо бензин с 231 коня и въртящ момент от 320 нютона, появяващи се още на 1250 оборота. Тук той е с нови клапани, турбина, междинен охладител и - как бих могъл да я пропусна - изпускателна система.

И понеже клиентите на „Мини“ трябва да се чувстват специални, модификациите продължават: окачването е свалено (внимавайте с бордюрите) и усилено, добавени са различни пружини и алуминиеви елементи с ново сечение, а общата му настройка естествено е по-стегната. За първи път в гамата виждаме адаптивните амортисьори – опция с цена 996 лв., от която не се лишавайте.

Тук е и векторното управление на въртящия момент във водещите колела, което върши част от работата на механичния блокиращ диференциал през спирачките.

Тръгваме 

Поставен в положение „green“, приличащият на капак от следвоенен дизайнерски буркан за зимнина на Burberry, превключвателят в основата на скоростния лост превръща JCW в зелен охлюв. Което не е без предимства: с много търпение и стискане на зъби можете вкарате разхода в подножието на 8 – чудесно постижение предвид силата на двигателя.

Завъртате го в обратна посока на „Sport“ и моментално се преобразявате в уличен бунтовник с разход около 12 при агресивно каране, но това е режимът, в който тази версия на „Мини“ живее; щастието е споделено – вие и колата сте усмихнати. Амортисьорите се втвърдяват така, че усещате всяка немарливост на Пътната агенция, стяга се и воланът. Окачването е твърдо, но няма нищо общо със записките от пазарската количка в предишното поколение; повече обратна връзка във волана би била добре дошла, но предвид това, че времето на хидравличната зъбна рейка току-що отмина, пишем 6 в бележника на електрическото му усилване.

Най-силен психологически ефект върху мен обаче упражниха светкавичната реакция на педала за газта и звукът от изпускателната система. И въпреки, че заради добрата изолация трябва да се постараете, за да изпълните със съдържание истинската звукова аура на тази кола, удовлетворението, когато я постигнете е трудно за описване. За минувачите пукотевицата от обратния ход на газовете може да напомня дизайнерска машина за пуканки, но постараете ли се още, особено над 4500 оборота, развъртате и турбината, която превръща премеждието в доза звуков опиат за лична употреба. Той води до пристрастяване – до такава степен, че прави иначе добре проектираното във всяко отношение озвучаване от Harman/Kardon донякъде безполезно.

Интерорът й приглася със същото

Всичко това предизвиква опияняваща левитация из градския трафик, с която трябва да се внимава много – светкавично изниквате от нищото и носите цялата отговорност за последствията.

Освен механична, която мнозина хвалят повече, скоростната кутия отново е и забележителният хидротрансформатор на Aisin, който в автоматичен спортен режим вдига оборотите осезаемо, а в ръчен втвърдява повишаващото превключване и не се намесва при понижаването, освен при риск от гасене на ниски обороти – бърз е като мисъл.

Извън града моментално ставате субект на контрол върху мощност от близо 200 к.с./тон, което е добро постижение по всички автомобилни стандарти. Усещането за моментално ускорение до и отвъд трицифрените числа е далеч над теоретичните 6.1 секунди в брошурата, а междинното теглене превръща тази техника в потенциален инструмент за пътно безчинство – коктейл между дух и адреналин, който подлежи на стоманен ръчен контрол и пълната мощ на здравия разум, с които разполагате. 

Луда машина за пуканки 

За разлика от предишните поколения, тук векторното управление на въртящия момент и електрифицираният волан пренасят по-малко от двигателната сила в ръцете ви. Въпреки липсата на механичен диференциал, недозавиването е овладяно, а късото междуосие дава лека управляемост при поднасяне на задницата – усетите ли я, че тръгва в завой, просто вдигнете крак от газта и нещата се нормализират. Благодарение на окачването си Mini променя посоката спонтанно и без страничен наклон - с директния и точен волан в ръце пилотирате една наистина луда машина за пуканки, пиеща безметежно последните капки от резервоара по завоите.

Не знам как да определя всичко това в заключение: с цена, която лесно може да подмине 80 000 лева определено не е кола за всеки и несъмнено представлява статус символ - още няма продадена в България. Причината е далеч отвъд покупателната сила – според разбиранията на българското потребление само голямото може да бъде хубаво. Точка.

В душата си обаче Mini John Cooper Works е все така безкористно отдадено на първичната радост от карането – една от базовите автомобилни ценности, която Всевишния пази, намесвайки се елегантно в бавенето на автономията. За което съм му дълбоко признателен.

Паркирано на рафта „любими“.