Еволюции: Peugeot 208 1.2 PureTech

Добре премереният му фейслифт ускори собствената ми еволюция

Грапавата текстура на новите матови сиви цветове подчертава играта на светлосенките

Напоследък се върнах три години назад в миналото и прочетох какво съм писал след първата си среща с Peugeot 208. Констатирах, че звуча като платено съобщение от конкуренцията: с изключение на някои второстепенни решения, громя френския субкомпактен хечбек от всички възможни политически гледни точки – човек остава с внушението, че в Сошо са пуснали първата кола в историята си през 2012, а не през 1889 година. 

Днес си давам сметка, че най-голяма роля в спонтанния ми скептицизъм изигра радикалното арматурно табло, в което тогава се препънах - усещането за неудобна обувка искрено и много ме изнерви. 

Еволюция

Но мина време – карах първо 2008, а след него 308/SW и извървях личната си еволюция към проумяването на простата истина, че шокът е програмиран: „Пежо“ имат нужда от собствен път, по който просто тръгнаха, особено след драматичните промени в собствеността, а назначението на Карлос Таварес донесе увереност в правилния му избор. 

Така за три години от малката двеста и осмица се продадоха около милион коли, а тези дни следим пазарното въвеждане на традиционното за средата на моделния цикъл освежаване.

Peugeot 208 - по курса на умерената интериорна персонализация

Важно ми е да започна с това, че Peugeot си проправят бавно, но сигурно партина към изкачването на средната цена на транзакциите си. В това действие има дълбока бизнес логика, но за обикновения потребител най-важно е дали тя е защитена с продуктите им. Краткият отговор този път е да, а сега ще ви разкажа и защо. 

По-зрял външен вид
Не че нещо драстично се е променило, но измененията в предната броня и решетка, развитите светлинни графики, двуцветните джанти и новите матово сиви цветове с грапава текстура създават усещане за зрялост, графично подсилена от по-изразителните светлинни контрасти между ръбове, обеми и равнини. По-голямата част от графичната сложнотия, която възненавидях в началото е там, но визуалното внушение е по-убедително – дългият 3.97 хечбек излъчва повишена самоувереност. 

Интериор, който най-после разбрах 
Всичко в него е същото, но с нови материали и развити елементи на персонализация средата е облагородена. Не че разнообразието е достигнало висотите на Mini или DS, но посоката е ясно доловима. Свързаността е направила още крачки напред в посока на онагледяването на умния ви телефон върху централния дисплей; добавена е функционалност, която ви кара да се двоумите дали не е по добре да седнете на дясната седалка вместо зад волана. Като казах седалка, да не пропусна, че в Peugeot 208 седите в едни от най-добре направените в малкия автомобилен сегмент седалки. 

Подпомагащи системи
Кажете „здравей“ на активното градско спирачно подпомагане, което намалява щетите от разсеяността зад волана при скорости до 30 км/ч. На помощ се притичат вече превърналите се в стандарт подпомагане на паркирането и камера за заден ход – две джаджи, първата от които препоръчвам най-горещо като инструмент за борба с успоредното паркиране. 

Нов автоматик 
Истинската новост в малкото „Пежо“ обаче е комбинацията между 3-цилиндровия, 1.2-литров турбо бензин с мощност 110 к.с. и 6-степенна автоматична скоростна кутия от правилния доставчик – японците от Aisin, снабдяващи и Mini. Така се сбогуваме с трудната предистория на френските автоматици, които поставяха хората от маркетинга в крайно деликатно положение при всеки групов тест драйв: налагаше да търсят сложни словосъчетания, за да ограничават щетите от чувството за автоматична трансмисионна недостатъчност, да го наречем така по-меко. Този път мога само да кажа браво – отдавна трябваше да го направят. 

Тайният проект 

Когато подкарате колата по българските пътища, бързо разбирате, че електрическото усилване на волана има значително модифицирана карта за управление, която е добавила тежест, фокус и контрол при завиване – усещане, което се засилва от прилично овладения страничен наклон на иначе възмекото окачване, което заради 17-цоловите гуми се оказа чувствително към т. нар. „Ефект Павлова“ – серийни пътни неравности, съчетани с богат избор от незаобиколими дупки с различна дълбочина в условия на липсваща маркировка и указателни табели за историческа забележителност. Всичко е така спонтанно, че подозирам съществуването на таен проект за сътрудничество между регионалното, културното и туристическото министерства за съхранение на българската инфраструктурна памет в името на ръста на културно-историческия туризъм. И добре, че е той, защото иначе едва ли бих обърнал внимание, че усилването на спирачките не е съвсем линейно – „захапването“ им е по-осезаемо в началото на хода на педала, след което намалява – свиква се.

Автоматикът качва предавките бързо и с охота, а въртящият момент от 205 Nm е в широк диапазон от 1500 до 5500 оборота, което не ви превръща в ракета, но ентусиазмът за развъртане до червения сектор на оборотомера прави карането определено по-ангажиращо. Ако забелязах някакъв недостатък, той е по-скоро в леко натрапчивия под напрежение трицилиндров звук и потрепването на старт/стопа, но и двете са изцяло в рамките на приемливото.

С този си нрав двеста и осмицата глътна без замисляне стоте километра завои по пътя до забравеното от трафика КПП Стрезимировци. Да, без съмнение електрическото усилване на волана върви в комплект с липсата на обратна връзка от шасито, а окачването е малко по-меко, отколкото харесвам, но придвижването с 208 продължава визуалните усещания от срещата с тази кола – развитието е по пътя на зрелостта. За разход в тези времена на глобално недоверие към тестовите цикли не е прилично да говорим, още повече, че добре знаете и личното ми отношение към тях, но за протокола: в условия, безкрайно далеч от лабораторния динамометър, показващ средно 4.5, малкото „Пежо“ с новия си автоматик даде 9. Моят стил на каране обаче не беше точно икономичен; да кажем, че стойности около 8 са постижими без особени лишения.

Ако не казвам нищо за наместването зад волана, то е защото най-после успях да открия модуса на разбирателство между човека и машината – упражнение, в което ми помогнаха както добрата графика на дисплeите (въпреки изобилието от подменюта за вторичните настройки), така и приятно стегнатият и детайлен звук на JBL, който най-после възпроизвежда аудио с по-висока разделителна способност от категорията на FLAC и компетентността му е безспорна за толкова малка кола.

Епилог 

Peugeot 208, особено във версията 1.2 с автоматик, представлява решителна крачка напред в правилната посока на най-големия европейски автомобилен сегмент. И ако европейските му резултати през първата половина на 2015 са идентични с 2014 г., което представлява фактически спад, то ситуацията в България е доста по-различна: според данните от ААП ръстът до септември е 1/3.

И това ако не е еволюция…