След края на организираната през февруари 2011г. от МИЕТ конференция “Електромобилите
- предизвикателства на новата мобилност”, изпратих писмо на министър Трайков, в което споделих впечатленията си.
То
все още е актуално и ще запази актуалноста си, докато не формулираме
ясни цели и програма за действие, и не положим устойчиви усилия за
постигането им.
Ето и текста, на който не получих отговор, но се надявам, че е прочетен и разбран правилно:
"Уважаеми г-н Трайков,
Преди всичко,
поздравления към Вас и екипа на Министерството на икономиката, енергетиката и
туризма за организирането на конференцията “Електромобилите - предизвикателства
на новата мобилност”. Положителните сигнали към сектора са изключително редки в
последните две десетилетия и този възроди една почти умряла надежда, че
държавата е в състояние да произвежда добри новини.
Преди да продължа по същество,
искам да уточня, че Ви пиша в качеството си на човек, работил 15 години в автомобилния
сектор, който се интересува от бъдещето, както на моторизацията, така и на
държавата си, и изразява лично мнение. Ще се опитам да се придържам към конструктивен
тон и кратка форма, тъй като нито постоянното мрънкане, нито безкрайните
изложения помагат.
Бих искал накъсо
да споделя впечатленията си от конференцията. Правя го защото знам, че по традиция,
вероятно ще чуете предимно положителни отзиви, а те са винаги приятни, но рядко - полезни.
Избирам формата SWOT-анализ, тъй
като е стегнат и съдържателен:
1. Силни
страни:
- Най-после
знак на внимание от страна на държавата към набралото вече решителен темп
глобално усилие за преход към нискоемисионен транспорт. Това създава
положителна нагласа и очаквания в съответните сектори;
- Обнадеждаващ
институционален сигнал с позитивен външен и вътрешен резонанс;
- Провеждането
на конференция по темата за новата мобилност създава надеждата, че това е само
началото, което ще бъде последвано в реално време от концепция за конкретна
политика.
2. Слаби
страни:
- Отсъствието
на другите, имащи отношение министерства (на транспорта, регионалното развитие и околната среда, например) сред
организаторите тълкувам като добра инициатива на един министър, но подсказва липсата
на интегрирано виждане на държавата. Това е първо по рода си събитие и подобен
пропуск няма да остане
незабелязан при вътрешните
анализи на участниците;
- Неопределени послания - общи думи, от които не личи достатъчна решителност за наваксване на
двудесетилетно закъснение.
Същото стана ясно и от споделеното от останалите участници (вносители, производители
и научни колективи), които без активното съдействие на държавата още дълго ще
останат в експериментална и пилотна фаза, съществуващи не като следствие от
последователна политика, а въпреки липсата й;
- Изпусната бе
отлична възможност да се въведе поне част от пакета стимулиращи мерки. Вместо
това разбрахме, че работата по тях е на много ранен етап;
- Повече от
две десетилетия, държавата е изпаднала в траен рецидив по отношение на активния
си отказ да прилага политика за модернизация на автомобилния парк и да поддържа
конструктивен диалог със сектора. Не е в ресора Ви, но като инициатор на
конференцията вероятно имате представа за това;
- Липсата на
цялостна държавна политика през последните 22 години е факт, контрастиращ рязко с духа на конференцията. Без
интегрирано системно виждане за бъдещето на електрическия автомобилен транспорт
в България, фрагментарните усилия
за стимулирането му само ще засилят усещането за липса на концепция и няма да
постигнат много повече от PR-ефект;
- От всичко
чуто не пролича разбиране, че въвеждането на електромобилите в България е само
връх на сложна пирамида, в чиято основа лежи фундаментална промяна в начина на
мисленето ни и осъвременяване на всички обществени системи, които да превърнат този
процес в логично последствие от координирани устойчиви политики. С мислене,
системи и инфраструктура от миналото няма да намерим решения на бъдещето,
поради което задача номер едно е да навлезем в настоящето, откъдето да направим
логичен преход към модерните технологии в обществото и транспорта в частност.
3.
ВЪЗМОЖНОСТИ:
- Веднъж
завинаги да приключим с активното си бездействие: конференцията създава потенциал за
начало на интегриран и последователен процес, който да доведе до формирането на
цялостна държавна стратегия за снижаване на емисиите в транспорта;
- Осъвременяването
на автомобилния парк в страната да се превърне в част от стратегията на
държавата и най-после да получи конкретна подкрепа;
- Малката, но отдадена
на каузата група от учени, изследователи, бизнес-ентусиасти и привърженици да
бъде насърчавана не само с общи думи, а подкрепена от държавата с активно и
убедително сътрудничество. Същото – например и с Асоциацията на автомобилните
производители и техните оторизирани представители в България (ААП), която вече повече от десетилетие
се бори неуспешно за формирането на нискоемисионна транспортна политика;
- Да навлезем
във високотехнологичен икономически сектор с голям потенциал и да намерим
своята ниша в него;
- Да поставим
началото на устойчиво усилие за положителна трансформация, която след 10-20
години да се превърне в неразделен елемент от общественото ни битие;
- Да създадем
публично-частна структура, която да формулира дългосрочни цели и стратегии за
постигането им, както и конкретни политики.
4. ЗАПЛАХИ:
- Да сте
поредният кабинет, избрал да се превърне в част от проблема, а не от решението
му. В това отношение действително е постигната устойчивост и тя е основната заплаха;
- Да
декодирате посланието на комисар Таяни като нещо повече от опит за дипломатично
насърчение от страна на евро-политик към една от страните-членки, в която до
момента не е направено нищо. Не бива да имаме никакви илюзии: ЕС ще ни подкрепи,
но няма да свърши работата вместо нас;
- Да подходите
към проблема без да осъзнавате неговата пряка обвързаност с развитието на останалите
обществени системи и още по-важно – с промяна в начина на мислене;
- Да не
формулирате единна стратегия, а само отделни фрагменти и така да не постигнем
устойчивост ;
- Да пропуснем
да мобилизираме в комплексното усилие всичките си ограничени ресурси.
В заключение
ще кажа, че провеждането на конференция по темата за предизвикателствата на
новата мобилност възражда надежди и създава очаквания, които предполагат реални действия, сочещи конкретна воля в
кратки срокове да се промени стереотипа на бездействие. Надявам се разбирате,
че с неопределения позитивизъм би трябвало да сме приключили със закриването й.
-
Още веднъж,
поздравления за личния Ви ентусиазъм и подкрепа. Желая Ви успех по дългия път,
който предстои след първата крачка, както и да консолидирате всички заинтересовани
страни и естествени съюзници.
Моля, не се
колебайте да коментирате написаното – идеята ми е да не остане без последствие.
С Уважение,
Калоян Желев
София,
14.02.2011г."
