вторник, 21 май 2013 г.

Из чаршията

Хибридната пролет на Toyota


Докато в префектура Аичи правят петия си милион и гледат към десетия, българските данъци третират енергийно ефективните автомобили като недвижима собственост


           Такеши Учиямада – бащата на хибрида

Ханами е вековна японска традиция, свързана с насладата от пейзажа на цъфтящи вишни и пагоди. Историята на обичая произхожда от елита на императорския двор, но с времето стига и до обикновените поданици. Краткият живот на нежния вишнев цвят е розовата японската метафора за преходността на красотата и неизбежността на смъртта.

В сезона на цъфтящите сакури от Япония идват новини, нямащи нищо общо с поетиката на преходната красота; напротив. 

Числата

За шестнайсет години от март 1997-а, когато на пазара в Япония излиза първият им хибрид - Coaster Hybrid EV, до края на март тази година по света са предадени малко над пет милиона и сто хиляди коли от хибридната гама на Toyota и Lexus. Правенето на първия милион отнема десет години; вторият милион идва за 27 месеца; третият за 18, а четвъртият – само за четиринайсет. Числата не спират: през 2012-а година са продадени над 1.2 милиона.


           Отметката вече е на пет милиона
Хибридната история в  Европа започва преди тринайсет години с Prius. За първите сто хиляди хибрида им трябват седем години, но само през миналата Toyota доставиха почти 110 хиляди, а до края на март вече броят общо над половин милион. Първо тримесечие на 2013-а отново показва ръст – този път от над 80%, а делът на алтернативното задвижване в продажбите на двете марки надхвърли една пета.

Пролетният поход да хибридите продължава и на изстрадалия български пазар: те имат сериозен дял в общия ръст на продажбите на „Тойота“, а новият Auris HSD е заслужен водач с ръст от 450%. Така всеки трети продаден Аурис тук е хибрид.

При Lexus картината е още по-впечатляваща: там практически всички продажби са на електрифицирани модели, а ръстът - също трицифрен.

Хибридната ми числова канонада днес не е самоцел - опитвам се да обясня феномена: Toyota направиха стратегически правилния в избор по отношение на това как да се отличат от останалите марки. Надеждността им е добро, но недостатъчно начало: това е любима на всички производители добродетел и сама по себе си не индивидуализира. Бензин и дизел също не стават: Европа има такива традиции в конвенционалните технологии, че пробиването на дълго зиданата стена с глава би било действие в духа на вишневата преходност.

Вместо това поемат по трети път – този на производствената оптимизация и алтернативното задвижване. Както вече сме говорили, заради оптимизацията на производствения процес и управлението на ресурсите, Таичи Оно има почетно място в автомобилния иконостас, а на електрификацията на двигателя с вътрешно горене по принцип се гледа като на един от основните пътища за повишаване на енергийната ефективност на колите. В тази връзка Toyota Motors Europe предлага вече пет тойоти и два лексуса с емисии под 100 г/км, покривайки влизащия в сила през 2015-а нов европейски емисионен стандарт четири години по-рано.

Ние?

Критичността ми към рухналия под тежестта на стопената покупателна сила и постоянно отъняващо търсене български автомобилен пазар не е новост. Ако към него добавим пълната липса на модерно законодателство, получаваме рецепта за нелепото съотношение между нови и употребявани автомобили - порядък 1:15. Без да ви вкарвам в нерадостни детайли ще кажа, че в момента логиката на автомобилните данъци у нас е заета от недвижимата собственост - колкото по-нов е един автомобил, толкова по-висок е данъкът му; ефективността няма значение. Разликата с употребяваните е в пъти и е само един от многото транспортни анахронизми, в следствие на които имаме парк с архаична структура, без надежда за близка промяна.

Да беше само това: миналият октомври Министерският съвет прие т.нар. „Национален план за действие за насърчаване на производството и ускореното навлизане на екологични превозни средства 2012 - 2014-та година“. Него ще отмина: това е чисто отбиване на номера - документ, лишен от стратегически контекст и ресурсно обезпечаване, явно самоцелен, не допринасящ с нищо за транспортната модернизация на България. Иначе, като представител на неуморния оптимизъм, не спирам да се надявам, че анахронистичната ситуация все някога ще се промени. Нима само красотата е преходна?

Какъв по-подходящ момент за това от началото на нов парламентарен мандат. Силно се надявам в парламентарната комисия и трите, имащи пряко отношение към темата министерства, да влязат хора с поне минимална обща култура по проблемите на сектора и премиер с подходяща нагласа – това би бил шанс за резултат.


           Хибридната гама наToyota
Та в този нерадостен контекст Тойота Балканс са поредният пример за опит да се замести ролята на липсващата държава с предоставянето на пакет от преференции и стимули за покупката на хибрид. На него се дължат и резултатите, за които днес разказвам. По този път дела на хибридния Аурис в гамата на модела гони 40%, но така не става – продажбите се нуждаят от държавна стратегия и, простете за клишето, устойчива политика. Практически цяла Европа е въвела най-разнообразни централни и местни законодателни мерки за насърчаване на въглеродно ефективните автомобили. Съюзник съм на всяка смислена инициатива в този дух у нас.

Десетият милион

Днес говорим за хибридите на „Тойота“, но контекстът им е по-широк.

През април, по повод нова комуникационна кампания за „Лексус“, 56-годишният президент Акио Тойода обяви стратегията за надскачане на годишната производствена летва от 10 милиона: „Никой в индустрията не е надхвърлял 10 милиона, но ние бихме искали да постигнем това ниво“. Използвайки футболната терминология, той продължава: „Като старши треньор промених формацията на отбора от дефанзивна в офанзивна.“

Сега само ще маркирам, че фундамент на целта е съкращението TNGA (Toyota New Global Architecture). В тази връзка през 2015-а ще е дебютът на първите модели, а стратегическата цел е достигане на качествено нов за японците порядък в нивата на сходство от 70-80% за моделите върху една платформа.

В името на целта Тойода реорганизира компанията, разделяйки я на четири направления: първото се занимава с Lexus; второто развива портфейла на Toyota за зрели пазари като Япония и Щатите. Третото разработва тойотите за развиващи се пазари, а четвъртото, наречено Unit Center, разработва ключовите общи технологии - най-вече задвижващи системи и трансмисии. Новата дванайсететажна сграда, предназначена за задвижващите системи, и аеродинамичната лаборатория са само част от инструментите, с които един от производителите, споделящи най-рядко целите си, ще гони десетия милион.


           Хибридната гама на Lexus
Впрочем, десет милиона не е новост, но по ред причини тя не бе достигната в последните години. Сега Toyota са на една ръка разстояние: вътрешните прогнози за продажбите им за тази година (включително Hino и Daihatsu) са за около 9.96 млн.

Акио Тойода описва пътя към десетката така: „Най-добрата ни кола винаги е следващата. Защото, ако веднъж си кажеш „това е най-добрата кола, която сме правили“, ще спреш да се развиваш. Трябва да се стремиш, за да си по-добър.“

Но да се върнем на хибридите: моментната снимка на гамата им е подходяща илюстрация за думите на президента: в 80 държави по света вече се продават общо 20 версии – 19 хибридни и една зарядна.

Така, също както Ханами, насладата от новите технологии стига до обикновения човек. Даже и в България.

Сп. "Тема"