С известно закъснение: Toyota Yaris Cross

В един видимо цъфтящ сегмент

   Снимки: Toyota Motor Europe

Една съвсем не проста работа – вместо въведение

    Примерите за толкова висока приливна вълна в автомобилното търсене, като тази на компактните кросоувъри, никак не са много. Вижте какво чудо само: през първото десетилетие на века в Европа продажбите им скромно се удвояват – от почти незабележимите 60 000 до 125 000 през 2009. Само до 2016 обаче те почти се удесеторяват, достигайки 1,13 млн., а миналата година колите от тая шарена субкомпактна порода са направили над 2 милиона продажби, като аналитиците очакват ръстът на континента да продължи до цели 3 през 2028-а.

А помните ли Toyota Urban Cruiser? Я гледай – мислех, че не, защото мина повече от десетилетие от този първи кратък опит на „Тойота“ в жанра. Е, резултатът си беше провал по всички норми: външен вид и шофьорски впечатления, обединени под знаменателя на скуката предопределиха бързото им измъкване от тая очевидна грешка.

   С пазарно присъствие от няма и едно тримесечие делът на Yaris Cross в гамата на Toyota през 2021 г. е логично символичен

Сега, макар и с известно закъснение, някой в централата най-после се е събудил и те опитват отново да се качат на прилива, нищо че в това време пространството се насити с толкова разнообразна четириколесна фауна, че да си пробиеш път из нея е работа съвсем не проста. Очакванията към него в Toyota Motor Europe обаче са високи: френският завод във Валенсиен ще произвежда (ако разполага с компоненти, естествено) в 150-хиляден годишен тираж, а задачата е да постигне пазарен дял от над 8% в B-SUV сегмент.

Yaris Cross

    Прекият конкурент на Nissan Juke споделя с Yaris семейната платформа GA-B, която вече имах случай да похваля, и 1,5-литровия бензинов хибрид. Външността обаче е различна.

В TME са подходили сериозно към дизайна, като в подготвителния му етап са интервюирали реалните потребители, за да научат повече за начина им на живот – какво вършат най-често през деня и как разтоварват в свободното си време. След края на полезния и много забавен, както споделят, процес дизайнерите се върнали в бюрото с думи като „силен“ и „минималистичен“ в главата, а когато седнали да скицират идеите си, изображението на диамант постоянно им идвало на ум. После стигнали до крилатата фраза „пъргав диамант“, с която обобщили дизайнерската цел: твърд и силен образ от класа, изразяващ скъпоценен камък, съчетан с пъргава и приветлива за каране самоличност, която си дали сметка, че колата трябва да пресъздаде.

Така се родил изгледът отгоре, който са изрязали така, че да му придадат диамантената форма, позволяваща да подчертаят калниците. По този път стигнали до една стилна и изискана форма, вярват те. Крайният резултат прилича на японски манга комикс, ориентиран към младия градски планктон, който не знае какво точно търси, но във всички случаи то трябва да бъде: (1) стилно и (2) лесно за използване. Стилът, разбира се, е субективна, лична тема, но общото визуално впечатление е добро – поне в моите две очи, – а големите, скосени напред, квадратни арки на колелата му напомнят нещо от духа на първо поколение RAV4, така че в профилът му има приемственост, както и в анфаса впрочем. С този модел японците вярват, че са създали автентичен SUV, не кросоувър в по-малък мащаб, давайки в ръцете на потребителя висока шофьорска позиция, практичност и просторен интериор в кола с компактни размери, живееща добре в града. Та с тази си външност Yaris Cross e петото острие в SUV гамата на „Тойота“ в чиято основа тази година сяда и провокативното джудже Toyota Aygo X.

С размери от 4,18/1,77/1,56 той запазва междуосието на Yaris, но е с удължени надвеси – по–широк и по-висок; три сантиметра е повдигнат и пътния му просвет, а и теглото се е вдигнало – до 1150 кг.

Вътре

    В един пълен с модерни коли сегмент позакъснелият Yaris Cross по подразбиране би срещнал силен отпор. Това изобщо не му пречи да бъде съвсем прилично стилен вътре, без усещане, че ще е демоде през следващите две тримесечия.

Предните седалки се усещат хлабави по един особено приятен начин. И много удобни. Въпреки, че с коленете ще усетите вкуса на твърдата пластмаса (вратите, страните на централната конзола и кормилната колона), вътре има и интересни материали с контрастни цветове и текстури. Добрите пространства за съхранение не могат да ме разсеят от вездесъщия 9-инчов капацитивен дисплей на инфоразвлечението. И не защото графиката и функционалността са се подобрили спрямо предходните интерпретации (а те са, особено визуализациите и данните за резултатите от карането, включващи рейтинг и процентно участие на тока в задвижването), а преди всичко заради грамотната интеграция на Apple CarPlay и Android Auto, чието свързване с колата вече не е дървеното екзотично приключение от миналото. Изненадата: голям head-up дисплей в малка кола.

Без да блести с нещо необикновено, хибридното аналогово-дигитално табло пред шофьора е ясно четимо и понятно от пръв поглед; управлението на вентилацията е сведено до проста функционалност, а скоростният лост е къс.

Сядането отзад е просторно, с много място за краката под предната седалка – Toyota са използвали много добре добавената дължина. Който има деца в детско столче, няма да остане безразличен от раздразнението им по издигащата се линия на стъклата, заради която не виждат, но пък това ще ги кали да приемат разочарованието от малки.

Истинският център на действието е в 390-литровия багажник, седалките пред който не само са разделени 40:20:40, за да е практичността на max, но самият под на багажника се дели 60:40, за да допусне пренасянето на по-високи багажи без загуба на целия му под. Самият той представлява странно парче опънат материал: малко напомня вход на фестивална палатка и някак съм несигурен кое от двете да си мисля – за вдъхновен дизайн или за брутална спестовност.

Поемаме

  Тойотските хибриди винаги са представлявали впечатляваща техническа картина, пълна с интересни идеи, насочени към извличане на най-доброто от двигателя с вътрешно горене. Yaris и Yaris Cross не правят изключение: те са първите модели, използващи 1,5-литровата хибридна задвижваща система от четвърто поколение, мащабирана директно от 2 и 2,5-литровите агрегати, използвани в последно поколение Corolla, C-HR, RAV4 и Camry. Бензинът, работещ в цикъла на Аткинсън, е с намалени механични фрикционни загуби и 40-процентова термична ефективност – по-висока от сравнимите дизели. Освен добрите енергийни и емисионни показатели, стремежът е бил да се извлече повече въртящ момент на по-ниски обороти – това за борба с присъщата на хибридите „ревливост“, както наричам хроничното тревожно залепване на високи обороти.

От маркетинга и комуникациите на TME твърдят, че са обърнали специално внимание на отдаването на мощността, с което колата е станала по-отзивчива, с което добавиха очаквания още преди да съм затворил шофьорската врата.

Казано възможно най-сбито, последното превъплъщение на трицилиндровия хибрид е по-способно от всякога, ала вълнуващо то все още не е. Подкаран от място, не след дълго чувате рева на малкият бензин, но веднъж набрала темпо системата се уравновесява, теглейки Yaris Cross-а напред без мъка. В движение малкият SUV изглежда по-бодър, отколкото 11,2-те секунди до 100 подсказват, и до голяма степен съответства на преките съперници Juke и Captur.

Признавам – няма да си кривя душата, – че вариаторът има голям напредък, но при по-фриволна работа с газта от него извличаш една по-груба нотка на съпротива към ускорението, напомняща миналото на тоя тип трансмисии. От друга страна обаче, при движение по инерция двигателят изключва бързо, с което балансира тази особеност, напомняйки ми, че спортните дисциплини по дефиниция не са част от логистичния план на бъдещите купувачи.

Крайният резултат е, че в града празният Yaris Cross е приветливо пъргав; там където в миналото хечбекът се усещаше с волан мек и прекалено подпомаган, SUV-то днес сервира съвсем прилична тежест. Извън града това го прави по-вещо и ентусиазирано справящ се кривите, като недозавиването в острите завои е избягнато. Дължим го и на работата на електрическото двойно предаване AWD-i, чиято олекотена архитектура насочва въртящия момент към задната ос при потегляне и ускорение. Веднъж набрала скорост, тя дава юздите на предния мост, намесвайки се само върху хлъзгави настилки тип сняг, пясък, мокър асфалт или чакъл.

Концептуално простото окачване (макферсън/торсион) се справя с амплитуда върху по-малките и по-големи радости на Пътната агенция, макар че 18-цоловите му двуцветни колела ще го слагат винаги от твърдата страна.

Бордовите системи за намеса в работата на водача, от които вече няма как да се избяга по регулаторни причини тук са пакетирани като Toyota Safety Sense и покрай очевидното предназначение да помагат за избягване или смекчаване на редица пътни рискове, те играят ролята и на повече от досаден инструктор, чието постоянно бърборене и намеси те карат да слезеш, оглеждайки отново дали колата не е осеяна с големи стикери с надпис „У“. Въпреки очевидния напредък на умните системи, веднъж неутрализирани работата им се рестартира след всяко палене, което обрича човека да заеме губещата страна във вечната борба с машината. Ех, мъка…

Утехата донякъде идва от аудиото на JBL, които работят с „Тойота“ от 1996-а и вече са натрупали добри традиции. Озвучаването тук е ориентирано около 8-канален, 800-ватов DSP усилвател, захранващ 9 говорителя в режим 7.1. Добрата новина е, че D/A конверторът му поддържа 24-битови FLAC формати до 192 kHz, с което отчасти помага да забравиш досадата от нахалната намеса на (уж) помощника за поддържане на лентата например.

Цялата тази борба с творчеството на брюкселската автомобилна бюрокрация приключи с пълно поражение за водача и с цената на разход в порядък 6,9/100 – едно изненадващо недалечно от лабораторията зимно постижение.

   Как ще се представи второто предложение на Toyota в пъстрия B-SUV сегмент е рано още да се каже,
но идеята е ясна: да се насити с два модела с много различна самоличност

70 – вместо обобщение

     Макар и късно присъединили се в играта (без да забравяме за C-HR, който играе съвсем различна роля), с Yaris Cross Toyota са се справили съвсем прилично. Да, екстериорът – особено жълтият му месинг – е смел и различен, без да предизвиква крайни разделения, а пространството вътре е добро, ала лишено от страстта у част от конкуренцията. Причината е вероятно в съчетаването на думите „силен“ и „минималистичен“, в името на които хибридът предлага истински икономична алтернатива за онези, които не разполагат с бюджета и смелостта да се хвърлят в електрическата авантюра. С това се превръща в едно добре дошло допълнение в бездруго големия избор от възможности във видимо процъфтяващ, но до голяма степен обикновен сегмент.

    И още нещо важно: стане ли дума за бюджет, Yaris Cross е част от вече поднесената ни от производителите висока въглеродна сметка, която – правилно познахте – се плаща от потребителя на крайния й резултат. В нашия случай говорим за метал с дължина под 4,20 и цена, която в момента е в състояние да прескочи седемдесет хиляди. Правилно чухте, да: седемдесет.

     Всичко останало ще научите в сайта им.

До шеста станция: Toyota Highlander

Уплътняването продължава

   Снимки: Toyota Motor Europe

Въведение

   Ако съдбата ви поднесе рядката възможност да говорите с някой от безсмъртните, отдавна надхвърлили 90-те, старейшини от ранното следвоенно производство на „Тойота“ в Япония, много вероятно ще чуете стара история от времето на корейската война за поръчката от американското правителство на сто джипа от спецификацията на Willys през 1950-а. Прототипът Toyota “Jeep“ BJ се появява през следващия януари, а през юли тест пилотът Ихиро Таира демонстрира възможностите на втория прототип, изкачвайки се до шеста станция на пътеката Йошидагучи към планината Фуджи-сан и така става първото превозно средство, стигнало толкова далеч по пътя към върха. Тестовото изкачване било наблюдавано от служители на Националната полицейска агенция, които останали толкова слисани от постижението на прототипа, че поръчали веднага 289 джипа, по-късно станали официалните им патрулни коли.

И не се изненадвайте, ако така разказаната със сълзи на очи и илюстрирана от жестовете на треперещи ръце история ви остави с категоричното впечатление, че в гамата на Toyota има само един достоен 4х4 и той се казва Land Cruiser. Кимнете уважително и със съгласие към думите на побелелия възрастен мъж; поклонете се дълбоко на раздяла, но запазете известен скептицизъм, защото върха в хранителната верига на „Тойота“ от началото на новия век, а отскоро и в Европа се обитава от още един модел, макар и с не така непреклонен нрав – Highlander.

Toyota Highlander

   Повече от две десетилетия четири поколения Highlander са част от гамата на Toyota в Япония, Австралия и Щатите, а напоследък вече го виждаме и по пътищата на Европа като част от стремежа за максимално уплътняване на предложенията във всички възможни SUV сегментни ниши. В пълноразмерния си вариант този тип возила действително са популярни, а маржовете им – от най-високите, но континенталният вариант на това пространство е доминиран от премиум емблеми.

С внушителните размери от 4,97/1,93/1,76, колесна база 2,85 и тегло над два тона Toyota Highlander е значително по-голям от RAV4, с който делят една платформа – версията GA-K на архитектурата TNGA.

Колкото и увлекателни да са историите от средата на миналия век, това съвсем не е единственият голям SUV в японската гама: Land Cruiser естествено ще продължава да живее, но с по-модерната си платформа и изцяло хибридно задвижване Highlander, за разлика от по-якия си във всяко отношение и много по-авантюристичен 4х4 събрат, е едно различно, по-фокусирано върху асфалта предложение.   

На вид изглежда достатъчно добре и въпреки, че има малко скучновато излъчване от по-радикално настроените си съвременници, голямата част от визуалния респект към него изглежда идва от размера, а не от някакъв конкретен дизайнерски акцент.

Шаманите от маркетинга няма да пропуснат да ви прошепнат, че притежава елегантния и изискан стил на първокласен градски SUV, проповядващ мощността, здравината и издръжливостта на здрав и гъвкав модел със задвижване на всички колела. В другото ви ухо ще продължат, че в профила му има силно чувство за динамика, произтичащо от здрава, сочеща напред долна част и наклонена назад, стесняваща се кабина със затъмнени носещи колони. Ще довършат внушението си, че мощният външен вид е допълнително акцентиран от разширяващите се арки на задните колела, завършващи с тънки задни светлини и дълъг надвес.

   Тежестта на Highlander в микса на Toyota логично не е висока, но ще сбъркате 

фундаментално, ако не ги гледате в комплект с Land Cruiser

Благодарете им с подобаваща учтивост за кратката лекция, но си тръгнете с ясното съзнание, че не е предизвикателно неестетичен и да – в този по-консервативен дизайн все пак има и много за харесване, макар и общият му сдържан аранжимент да не ви държи замаян дълго. Колкото и да не личи от пръв поглед, сериозни мерки са взети за оптимизирането и изчистването на въздушните потоци, така че не само да се намали съпротивлението, а и да се подобри сцеплението и дирекционната стабилност на голямата кола.

Интересните неща обаче са под външността: Highlander прилага хибридна задвижваща система от четвърто поколение, състояща се от много ефективен 2.5-литров четирицилиндров бензин, работещ в цикъла на Аткинсън, преден и заден електромотори, даващи задвижването на всички колела и малка никел-метал хидридна батерия под седалките на втория ред.

Макар и не за дълго, тя дава възможност за движение на електричество със скорости до 125 км/ч, а задвижването включва по-малка и лека трансмисия, разположена в общ корпус с диференциала и водещия мост – подход, прилаган при автомобили, в които двигател и задвижващи колела са в един същи край. Решението всъщност е доста кокетно и дава възможност за електрическо придвижване по-дълго, отколкото си представяте – един подход, който частично смекчава чувството за емисионна вина от голям и тежък SUV, доколкото такъв феномен изобщо съществува по нашите ширини.

Разпределението на въртящия момент между двата моста е в широкия диапазон от 100:0 до 20:80 в зависимост от пътните условия и се визуализира на шофьорския дисплей, когато включите режима AWD-i.

Поглед отвътре

  Просторният интериор на Highlander, пълен като пещера с повече и по-малко лесни за отриване ниши и места за съхранение, ще е добре познат на всички потребители на Toyota. Добре оборудван е и единственото, което му липсваше в най-високото ниво на оборудване Luxury Premium бе малко повече двуцветна ведрина, която светлосивата кожа и материалното разнообразие със сигурност придават.

Сегментното разположение на Higlander предполага да се сравнява с много разнообразна фауна – от амбициозния KIA Sorento до голяма и претенциозна премиум група, предвождана от Mercedes-Benz GLE, в сравнение с който определено му липсва бляскавият последен пласт на шика, а в Toyota Motor Europe се надяват да откраднат дял и от тях, че и от BMW, и Audi, и Volvo.

Не знам доколко ще успеят, но прагматизмът вътре никак не е неприятен: единствената по-открояваща се особеност е доминиращият центъра 12,3-инчов дисплей, чийто блок с контролния панел на климатика визуално и функционално акцентира линията на таблото. Пред мен е 7-инчовият хибриден TFT бинокъл, съчетаващ аналоговите два кръга с екран помежду им, както и графично обогатеният 10.1-инчов Head-Up. Всички те са пакетирани в табло, изпълнено с механични превключватели и основни органи за управление, намиращи се в обсега на каращия – един сравнително приличен, от консервативната страна, микс от дигитално-аналогов информационен поток (цифровото огледало за обратно виждане включително), който инстинктивно се опитвам да минимизирам.

Многофункционалният стъклен покрив успешно допринася към усещането за простор – не, че пространството вътре страда от допълнителни внушения за изобилие, – а масивните отопляеми и вентилирани кожени седалки са много удобни. Пространството на плъзгащия се втори ред е преобилно, а седалките на третия са използваеми, макар с цената на компромиси на дълги разстояния, особено ако имате късмета да сте над 1,80.

Навсякъде е пълно с USB и куп други портове за включване и зареждане, а аудиосистемата от JBL с 1 200-те си вата мощност и общо 11 говорителя в режим 5.1 успя приятно да ме изненада с чист, реалистичен и некомпресиран звук.

Капацитетът на багажника варира в много широки граници: от 268 до над 1 900 литра, „мазето“ в пода му включително, а вътрешният блясък е жертван в името на безкрайните му възможни конфигурации.

В движение

    Едва ли ще сте изненадани да научите, че с 248-те си конски сили системна мощност и 239 нютонметъра въртящ момент в тесен и висок оборотен диапазон Toyota Higlander не е последна дума в динамиката: това е голяма и тежка кола, която не спира да ми го напомня във всеки режим. През немалка част от времето в града и с ниска скорост ще се движите на ток (това добре), но двигателят с вътрешно горене ще се присъединява бързо след това (това не чак).

С продължителния си хибриден опит „Тойота“ са направили една най-общо много добра самозарядна задвижваща система с определени предимства, особено при тръгване от място, когато електромоторният импулс е най-осезаем и налага деликатност в десния крак. Че й липсва активност е факт, както е факт и че има дизели, които се справят с много по-категоричен ентусиазъм – общото представяне е по-скоро адекватно (8,3 до 100), отколкото живо.

Нещо подобно можем да кажем за окачването (макферсън/двойни носачи), създаващо първичното усещане за гладкост и комфорт, ако приемете карането от по-повърхностната му страна и наблягате на гладкия асфалт и по-изтеглените криви, но воалът на изтънчеността всъщност е деликатно тънък.

Контрол на каросерията има, както има и достатъчно точност във волана, както и спирачна ефективност, и обща липса на клатене и силен крен, ала малко истинска спонтанна радост от доставката им.

Поемете ли непремерения риск да карате по това, което е останало от някогашната магистрала „Хемус“ разбирате, че начинът, по който се поемат острите асфалтови хребети и разширителни фуги не блести с изтънченост, а в звука от двигателя ясно се долавя лепкавият „лентов“ ефект на вариаторната трансмисия, търсеща пика на въртящ момент по наклони и с високо магистрално темпо, което превръща движението по магистрала в едно съпроводено от фонов шум занимание. Върху по-лежерен първокласен път електрическият режим изключва конвенционалния двигател навсякъде, където зарядът в батерията и условията позволяват, превръщайки Highlander в един тих и схватливо непретенциозен училищен автобус.

На волана ще откриете планки за превключване на така наречените виртуални „скорости“ – упражнение, в което бързо схващате, че няма много смисъл, така че най-добре да се кротнете на задните си части и да подкарате една идея по-смирено. Това е и моментът, в който става ясно, че в такова темпо има най-много смисъл, тъй като първоначално веселата комбинация от двигател и трансмисия бързо преминава в кротък и лишен от напрежение круиз. Нещата в крайна сметка се уравновесяват, когато осъзнаете, че трябва да карате голямата кола според характера й, а не насърчавайки я извънредно, което е напълно приемливо.

Четирите режима Eco, Normal, Sport и Trail са използваеми в избираемия през отделен превключвател електрически EV режим. Да, те променят обичайните параметри в мапинга на газта, твърдостта на волана и толеранса в електронните системи, но Normal ми се видя най-уместен за нрава на голямото кротко добиче и спрях да експериментирам. Нямам съмнение, че ще се справи прилично и с лек офроуд, но имах шанса да опитам само вещината на излизане от паркинг с надлъжен наклон и подгизнала трева, което не бе кой знае колко показателно.  

Не остана незабелязано и че килограмите за теглене (2 000) никак не са много: 3 500 са масово постижение в сегмента, така че тук тойотата е в дъното на класацията.

Списъкът от подпомагащи системи е дълъг и напоителен – от избягването на сблъсък с разпознаването на пешеходци и велосипедисти, дори през нощта, през адаптивен круиз контрол с активно намаляване на скоростта в завой, до омразния „лентов вредител“ и автоматичните дълги – всичко си е на мястото.

Обстоятелството, което не престанах мислено да си припомням е че сегментът е пренаселен с голямо разнообразие от техника, общуването с която е съпроводено с повече живец и в това отношение в рецептата на Highlander сякаш са прекалили с ванилията. Постоянно си казваш „да, добре“ и постоянно се питаш дали това „да, добре“ си струва 120-те К от ценовата листа.

До шеста станция – да обобщим

    Ключова задача на Toyota Highlander в Европа е да се позиционира подобаващо на огромното разнообразие от конкуренти, сред които е поставен, а големият риск е да го „хапят“ както отгоре, така и отдолу. Като един типичен масов продукт, проектиран за друг регион, той не е имунизиран и срещу т.нар. кръстосано пазаруване извън сегмента, причина за което е цената му, защото – нека бъдем честни – 100К+ е много прилична сума, с която ви изкушават мнозина – от Audi през Kia и Land Rover, до Volvo и Volkswagen, да не говорим за вътрешната конкуренция от по-скъпия, но вездесъщ Land Cruiser.

Ако Highlander има някакъв недостатък, то той е излишъкът от обикновена умереност и липсата на това, което в шоурума и на горния етаж наричат уникално търговско предложение, за което да се хванеш, оправдавайки избора си.

   Сходна е тя в критично важния от финансова гледна точка D-SUV сегмент, който

гъмжи от шарена и кръвожадна конкуренция. Насищането с два модела обаче носи

очевиден резултат: Toyota са четвърти, след германците

Хибридната му система с нейните 8.4/100 при въглеродно интензивния ми стил на каране е похвално ефективна, но това не променя играта твърде. Вътрешното пространство също е добро, но нищо изключително; същото е и с шофьорските усещания, сред които преобладава това за имунизирана от вдъхновение хармония.

–

    Дали всичко добро в Toyota Highlander е достатъчно добро не съм напълно сигурен, най-малкото защото нищо от качествата му не обещава впечатляващо изкачване до шеста станция, както преди 70 години.

По-скоро говорим за още една внимателно остойностена, добре премерена продуктова стъпка в уплътняване на SUV гамата им – особено присъствието в такъв критично важен за финансите сегмент с високи маржове, – към която напоследък се присъедини Cross версията на Yaris, а скоро идва и Corolla.

    Всичко пропуснато ще наваксате в сайта им.

Лесна компания: Toyota Yaris

Типичен признак за завръщане във форма

   Снимки: Toyota Motor Europe

Въведение

   Точно както се очаква от супермини с произход от голяма, масова емблема, произвежданият вече малко повече от две десетилетия малък японско-френски (защото там се произвежда) хечбек се справя повече от добре: най-продаваният модел на Toyota в Европа е.

И точно както се очаква от централата на един от най-едрите автомобилни бозайници в индустриалната природа, там не са доволни – искат да се справя още по-добре от 211-те хиляди през 2019-а. Какъв по-подходящ момент за преосмисляне на кола върху бял лист хартия от наличието на нова платформа TNGA-B и четвърто поколение хибридно задвижване (технология, генетично свързана със C-HR и Corolla)?

   Yaris не е най-продаваният модел на Toyota в България

Както навярно ще забележите, крайният резултат напомня повече на оригиналния XP10 от 1999, отколкото на XP130 от 2013-а и подобно на останалите си братя и сестри в шоурума акцентира върху бензиново-електрическото си хибридно задвижване, без да се изчерпва с него.

И въпреки, че много вероятно ще се продава основно заради своите енергийна ефективност и активна безопасност, на хартия от „Тойота“ обещават, че четвъртият Yaris идва и със значително развита управляемост, а и шофьорска привлекателност изобщо.

Четейки прессъобщението на Toyota Europe попадам и на още нещо интересно и със сигурност не случайно: терминологията на „големия малък“ по отношение на статичните и динамични характеристики се отличава със същата преднамерена закачливост, както бе с оригинала. Прилича ми на опит за изтриване на спомен от залитанията по странност, присъщи на всеки в тийнейджърските му години.   

Стилът

  Даже в контекста на принудително ускорената електрическа миграция, определяща мнозинството от автомобилните дискусии в последните години, понастоящем Yaris съумява да остане едно от малкото сред шепата хибридни суперминита, достъпни на пазара. За преки съперници в европейската централа в Брюксел на практика броят само последните хибридни версии на Honda Jazz и Renault Clio. И даже с напредването на популярността на изцяло електрическите версии в малкия В-сегмент не виждам нищо изненадващо в това, че японците стабилно настояват на бензиново-електрическото си задвижване, усъвършенствайки и подобрявайки го неуморно.

Те наричат подхода към дизайна на малката „Тойота“ „пъргаво кондензиран“. Кондензиран, защото в един сегмент, в който всяко следващо поколение е по-голямо от предходното, Toyota избират да съкратят дължината с 5 мм, същевременно разширявайки колесната му база с 5 см с идеята да улеснят градското каране, като същевременно запазят удобството и пространството на интериора. Височината е намалена с 40 мм без компромис с пространството над главата, тъй като – правилно се досетихте – хората вътре седят по-ниско.

Цитирам: „С характерните си силни странични линии екстериорният стил проектира усещането за движение напред. Мощните предни и задни крила допринасят за цялостния стегнат, съгласуван вид и заедно с изваяните панели на вратите проектират усещането за пъргавина и „в готовност да се движи“ характер на колата.“ Спорът с корпоративните шамани от маркетинга е упражнение, лишено от смисъл, още повече, че в много отношения този път не ни липсва и единодушие, като например фактът, че голямата предна решетка и емблемата над нея дават силен преден фокус, а увеличената дължина на предния капак и изместването на основата на А-колоните назад динамизират профила; това подсилено от ефекта на редуване на мигачите с дневните светлини в новите диодни светлинни блокове. Самото им разтегляне към арките на предните колела (плътно запълнени от 17-цоловите двуцветни джанти в моя случай) е дизайнерски трик за скъсяване на субективното възприятие за дължина на предния надвес, а общата пропорция е буквално по-ниска и по-широка.

Интериорът

   Вътре „Тойота“ твърдят, че са се придържали към принципа, че по-малкото е повече: поставяйки по-ниско арматурното табло и измествайки А-колоните назад са подобрили видимостта. Признавам, че по отношение на погледа напред общата ефикасност на тия мерки е незначителна, но ярисът е станал по-просторен и по-зрял, поне за седящите отпред.

Шофьорската позиция се регулира с достатъчна амплитуда на обхват, така че да си намериш удобно място, а коженият волан е приятен и не би бил не на място дори в, да кажем, GR Supra. Седалката с контрастен шев – удобна.

От гледна точка на дизайна Toyota частично възстановяват игривата атмосфера от миналото, връщайки таблото към конфигурацията „тип бинокъл“ на инструменталния панел, а извивките му прибавят известно усещане за класа. Не че ти е трудно да откриеш твърдите пластмаси, но интересните нови материи са факт, каквито са и меките, и гумирани материали из различните повърхности и пространства за съхранение.

Общата картина на линиите в таблото и панелите във вратите също е приветлива и представлява отклонение от по-трезвата европейска конкуренция, изключвайки подмладените французи. Ако трябва да обобщим, цялостното възприятие за качество, 10-инчовият хедъп дисплей включително, се е вдигнало в духа на по-голямата Corolla.

Нататък

   Този път хибридното задвижване под капака на новия Yaris e базирано на новия 1.5-литров, 3-цилиндров атмосферен бензин, работещ в цикъла на Аткинсън – роднина на 2-литровия, четирицилиндров блок в по-големите модели. Свързан е с два електрически мотор-генератора, влизащи в новата по-компактна, хибридна CVT-подобна епициклична трансмисия.

Агрегатите черпят и връщат енергия в 178-волтова литиево-йонна батерия, а изходната системна мощност на върховата задвижваща система (абстрахираме се от GR) е 116 конски сили и 120 нютон-метъра въртящ момент, насочени към предните колела.

Тойотските хибриди винаги са надскачали средната за класа горивна ефективност, но това по правило е идвало в комплект с компромис за шофьорските усещания. Случаят остава такъв и с четвъртото поколение на системата, проектирана с амбицията да се чувства по-естествено при натоварване и да проявява по-малко от ефекта на „еластичната лента“. Пренастроена и с повече електрическа енергия под ръка, досадните разтягания от фиксирано високи обороти, ако и да не са изцяло изпъдени, са подобрени.

Така описаната настройка се чувства най-добре, когато не я шпориш и предпочита леките и средни амплитуди с десния педал, съпроводени с умерена взискателност към атмосферния бензин. Така малката „Тойота“ е най-ефективна в градска среда, тъй като електромоторът придава оная живост на първоначалното линейно ускорение, която познаваме от електромобилите. Ако усвоите ловкостите на ускорителния педал, официалното твърдение, че колата може да се движи до 80% от времето на ниска скорост с електроенергия звучи напълно правдоподобно.

На открит асфалт обаче Yaris все още се чувства неестествено, особено когато стане дума за нещо от по-живия спектър на придвижването, отвъд обичайното вписване в трафика. Въпреки че допълнителната мощност вдига ефективността при изпреварване – една от често подчертаваните слабости на предходния модел – то все още е дисциплина, предполагаща внимателно планиране, особено с повече хора.

Че подобни постижения едва ли са основен приоритет на собственика на хибриден Yaris е факт, но ускорението до 100 за 9.7 секунди е показател, надвишаващ някой от най-добрите еднолитрови бензини в сегмента. Тая малка победа можем да поставим във витрината на електромоторите, тъй като отдаването на силата след включване на двигателя с вътрешно горене не предразполага нито към особена наслада, нито пък към извънредна сила.

В категорията на малките коли доброто управление и стабилност по правило означават нещо съвсем различно от останалите сегменти. Тази особеност произхожда от простото правило, според което всички запомнящи се с поведението си суперминита постигат приятно управление с цената на жертви в стабилността. Причината е проста: късо междуосие и тясна следа.

Yaris e по-малко амбициозен и акцентира повече на стабилността, но въпреки това е изненадващо приятен за каране, предвид скромния си произход. С по-твърдите пружини и 17-цоловите джанти това е от по-острите коли, които можеш да си купиш – все пак работа на GR е да предлага истинското следващо ниво на съучастие, – а балансът на шасито е неутрален и нивата на сцепление (подпомогнати от значително разширените следи) са високи, особено предвид гумите с ниско триене при търкаляне, които се монтират с оглед енергийна ефективност.

Скоро става ясно, че четвърта генерация Yaris не само толерира да го хванеш за врата, но изглежда да му е приятно и остава спокоен, дори когато го натиснеш с оная ангажираност, която се очаква от единици сред бъдещите му притежатели. В това чувство за спокойствие се вписва и воланът, който не е така сурово отзивчив, както при някои други коли в сегмента, но е добре съчетан с щедрата еластичност на шасито. С почти 40% по-висока обща якост на усукване и над 80-процентно подобрение в управлението на наклона в задния торсионен мост; с по-твърдата основа на таблото и широката употреба на точкови заварки резултатът е хармонична и тиха прецизност, с добра амплитуда и страничен контрол.

В крайна сметка се оказа, че с по-острата си настройка Yaris има повече потенциал като малка кора за каране, отколкото си дава сметка – чувства се много добре в широк скоростен диапазон, а върху правилния асфалт ще откриете, че се носи даже с тихо удовлетворение. По извитата българска битумна пътна шарения малкият хечбек се държи разумно и прецизно, и въпреки, че по отношение на забавлението сегментът предлага коли с три педала и конвенционален двигател под капака, постигнатото благодарение на електрониката усещане за неутралитет в шасито означава, че е постижима и много прилична скорост. В някои моменти недозавиването би могло да се превърне и в проблем, но истината е, че Yaris се нуждае от реален натиск преди кривата му в завой да се разпадне; това, че двигателят не е ентусиаст по природа превръща достигането до тази точка в ангажиращо усилие само по себе си.

Двата електромотора, свързани с планетарната трансмисия, са най-големият актив на Yaris в гладкостта му на търкаляне; следващият изглежда е размерът на колелата – колкото по-малки, толкова по-гладко. Ала дори и с най-големите, той тръгва от място при почти пълна тишина, придвижвайки се с впечатляваща мекота в градска среда при ниска скорост. Представям си как би изглеждала в моделите с по-ниски спецификации.

Това естествено не е заряден хибрид и батерията му съхранява енергия само за около 6 километра движение на ток, та буденето на трите фосилни цилиндъра е неизбежно. Намесата им става малко грубо, а слабият селскостопански звук, излъчван при претоварването им не е така рафиниран, както показват, че би могъл да бъде други из сегмента. Добрата новина е, че тези остри ръбове са заоблени от способността на задвижването да изключва бързо бензиновия компонент, което става при движение по инерция, при забавяне и изобщо в режимите, които не налагат повече от умерено ускорение.

Общото впечатление е, че Yaris е лесна компания; може би малко по-малко изолираща на магистрала, отколкото бихте се надявали, където вятърът и шумът от неподдържания български асфалт присъстват по неизбежност, но хибридният статус на най-скъпия модел в гамата и еластичността на окачването му дават доза предимство.

   Предвид факта, че хибридът има около 80-процентен дял в продажбите, представянето 

на Yaris в сегмента всъщност е много добро

Да обобщим

   Предходното превъплъщение на Yaris бе критикувано за липса на безгрижност и въображение. Въз основа на тия последни мои впечатления „Тойота“ изглеждат преоткрили и двете.

В-сегмент със сигурност предлага и по-атрактивна техника за каране, и малцина ще оспорят, че някои са и по-приятни за окото. Ала със своята хибридна форма, четвъртото му поколение остава по-пестеливо от всички тях (5.3/100 в моя въглеродно интензивен случай), определено е по-интересно за гледане и с по-привлекателен интериор от третото.

Подобно на оригинала от края на ХХ век, този Yaris заслужава голямото внимание, което ще получи, наградата за Кола на годината в Европа включително. Купувачите му просто, освен с цената, ще трябва да се съобразяват и с нивата на оборудване, основно заради разликата в твърдостта на возене с най-големите колела.

Реалното му темпо се е подобрило, ентусиазмът на хибрида – не, а повечето пространство отзад и по-големият багажник биха били добре дошли. Въпреки това, отличително новият Yaris има всички признаци за завръщане във форма. Особено с това подло червено…

   Каквото днес пропуснахме, ще наваксате в сайта им.

Дванайсет: Toyota Corolla Touring Sports 2.0L Hybrid

Остава им само една, последна стъпка

 

QDR – вместо въведение

    По няколко повода вече стана дума, че в Toyota работят сериозно не просто по изпълнение на обещанието на Акио Тойода за край на скуката в основаната от дедите му компания, а и върху не по-малката задача за рационализиране на гамата. С появата на дванайсетото поколение Corolla вече можем да кажем, че обетът е практически изпълнен, а генотипът на роденото преди половин столетие поколение японска колесна стомана в С сегмент най-после яха унификацията на платформи и модели. 

Ако попитате водещия инженер на последния проект, Ясуши Уеда как са подходили към задачата, в отговор ще чуете, че са се опитали да се впишат в над 50-годишната традиция на качество, трайност и надеждност, динамизирайки външния вид и отчитайки (най-после!) фактора на шофьорското щастие зад волана.

Знам как от маркетинга незабавно ще ме скастрят, затова и няма да пропусна, че въпреки предстоящия параграф за, да го кажем по-дипломатично, духът на скуката и регионалната каша с имената, това все пак остава най-продаваната кола в историята. Точно така е, признавам: независимо от преобладаващия естетически утилитаризъм и историческите и регионални колебания с името на модела, дванайсет генерации Toyota Corolla са продадени в над 49-милионен тираж, а тя се бетонира като синоним на солиден избор от Владивосток до Уелингтън.

Та ако в миналото сме научили нещо от японците в C сегмент, то е, че привлекателността и шофьорските вълнения са добродетели от втори ред; всичко беше подчинено на магическото съкращение QDR – качество, трайност и надеждност. Настоящето обаче идва с нови задачи. 

Corolla Touring Sports 

    И така, след кратки исторически лутания 2019-а ни донесе завръщане към корените на името, платформена унификация (под името GA-C, тя носи концептуално технологично опростяване и потенциал за индивидуализация) и три разновидности (хечбек, седан и комби), две от които правени основно с мисъл за Европа.

Принадлежа към коренното население по източния бряг на Перловската река, ала съм гражданин и на Европа, което обяснява влечението ми към модификацията, разработена тъкмо за нас – комбито или Touring Sports, както уместно са избрали да го нарекат. 

Предната му част споделя изцяло новия визуален код на Corolla – изострените, тесни диоди под отварящия се като мидена черупка капак са разположени от двете страни на решетка с тясна горна част и огромна трапецовидна „паст“ под нея, очертаваща анфаса на катамаран. По-ниска, с увеличена следа и център на тежестта, евромодификацията споделя всички елементи на хечбека само до B колоната; нататък всичко е уникално: вдигащата се линия на стъклата, завършваща в широкия ханш и пропорционалните му светлини, както и скосената линия на покрива, мисленото пресичане с която е под напрегнат, остър ъгъл, рисуват стремителен, пригладен профил, с нисък преден обем. Дълбоката задна броня със стеснено стъпало в прага на багажника завършва подобаващо с хромирана двуцевка в дясно. С над 5 см по-дълъг и с разтегнато до 2.70 междуосие червено-черният Touring Sports с 18-цоловите си двуцветни джанти, запълващи плътно големите окръжности на арките, представлява естетиката на здрав, но елегантен shooting brake. Днес ще се концентрираме върху комбито, но трябва да знаете, че и в трите си версии Corolla вече олицетворява не просто надеждния траен актив в корпоративния баланс, а и приятната гледка за окото.

„Най-после човешка външност, Завентем!“ (летището на Брюксел, знаете, където е новият им дизайнерски център) – обобщавам мислено и скачам вътре. 

Под амбициозно атлетизираната външност се намира TNGA-базираната платформена архитектура с увеличена до 60% в сравнение с Auris якост, по-ниско разположени предно стъкло, двигател и седалки, както и по-нисък общ център на тежестта.

Най-високото ниво на оборудване Luxury Pano Roof се предлага с по-големия от двата хибрида със системна мощност от 180 коня, идващи от новия 2-литров бензин, работещ в цикъла на Аткинсън и 80-киловатов синхронен електромотор-генератор с постоянен магнит, свързани с обичайната в случая модифицирана епициклична трансмисия, разцепена на 6 виртуални предавки, че и със спортен режим плюс пера на волана. Очевидната цел е сходна с тази при Camry: осигуряване на линейна отзивчивост от педала на газта и замяна на сивата й душевност с по-енергичен нрав. За това спомага и съвсем приличното за кола с дължина 4.65 тегло – 1560 кг, 57% от които стъпват върху предния мост.

Вътрешността на Corolla представлява тъмна, сиво-черна комбинация от разнообразена със сатениран хром и полирани вложки пластмаса. Седалките са кожено-текстилни, с контрастен шев, а най-малкото му общо кратно е като в много други съвременни коли: фактът, че живеем в технологично уплътнено, дигитално време. Сивота – би възникнал някой любител на сергийната шарения, а истината е, че внушението за солидност на материалите, текстурите и превключвателите е дискретно, но осезаемо; няма и следа от съмнение, че седите в пилотска кабина, правена с амбицията да гони високо възприятие за качество. 

Панелът с основните инструменти представлява дигитално-аналогов бленд от четливи скали, а (HMI) интерфейсът за общуване с машината и инфоразвлечението са достъпни през 8-инчов, чувствителен дисплей с реакция и на глас. Това далеч не е най-голямата и привлекателна платформа: от функционалната логика и простота на менютата може да се желае още много; графиката на навигацията има нужда от още детайлност и простота на програмиране, а системата страда от латентност. Добрата новина е, че се връщат към физическото кръгло копче за звука.

Шофьорската позиция балансира предпочитанията ми към ниското седене с нуждата от видимост, а седалките са с много добра странична опора – в хълбоците и раменете. Пространството е по-щедро, отколкото бе в Auris, а багажникът е равен и напълно адекватен за пакетирането на каре авантюристи и багажа им за дълъг уикенд. 

На ход 

    Част от мен, без да се церемони, би обобщила, че някои от аспектите в тоз уж по-амбициозен, нов хибрид са дразнещи с познатостта си; другата обаче е готова да представи неопровержими доказателства за твърдата последователност, с която през последните 20 години хората в азиатския автомобилен колос развиват концепцията си за синергичното хибридно задвижване, разгръщайки значително акомпанимента на шофьорските усещания.

Натисната по-нежно, Corolla никога не е била така добра в гладкото промъкване през джобовете от свободно пространство на претъпкания град или оживена магистрала; същевременно е все така позната с газ до пода, когато подлуденият вариатор вдига обороти до небето в очакване на планетарната предавка да зацепи.

В пространството между двете крайности обаче амбициозният хибрид се различава значително от нормите в „Тойота“ – най-вече с ускорителната спешност, която е в състояние да мобилизира при извънредни нужди и отзивчивия си нрав при частично пришпорване. Не сме търговците в шоурума им та да я хвалим, но поне в спортен режим, тази Corolla демонстрира ентусиазъм да преведе силата на десния ви крак върху асфалта, без да е нужно да я бримчите  до стратосферата. 

И още, има нещо очарователно в двойнствената природа на тая задвижваща система, което харесах повече от друг път: подгонен от егоистичния кеф да я развъртиш на дълъг път, регенерирайки енергия обилно, впоследствие се радваш и на тихото промъкване из трафика с батерия – типични дребни радости от 21 век.

Независимо от сравнително лежерния старт от място, на Touring Sports му стигат 8,1 секунди до 100, но не това е най-същественото, а настроението на енергична жизненост, което буди в тебе ентусиаста – усещане, за което в друг някой тойотски хибрид можеш предимно да мечтаеш. И тъкмо когато, заинтригуван от чувствата си, дръзнеш да задълбаеш из тях, мигом се натъкваш на ограниченията: трансмисията не се справя с волята за директност, присъща на ръчно превключване от перата на волана; независимо в коя посока, бавните й реакции под напрежение не съумяват да изградят много по-смислена връзка между скорост и обороти, отколкото в „D“. Така, ако се въздържате от ръчния режим, със сигурност ще усетите живот в това комби; някак ме е яд, че намекът за темпо е едновременно начало и край на потенциала за забавление в тая кола.

Каквито и да са намеренията у колегите им по задвижващите системи, инженерите от отдел „Шаси“ очевидно не са имали и грам намерение да бъдат прът в колелата на амбицията за динамично открояване сред сегментната конкуренция. Ако ще трябва да съдим по хармоничната и интуитивна лекота на управлението й, очаквам да го схванете еднозначно още на първия правилно взет завой, много вероятно още на излизане от дилърския паркинг. Corolla Touring Sports притежава окачване, създаващо странично сцепление и баланс в кривите, на които да се уповаваш, а също ясна отзивчивост и контрол без извънредни шофьорски усилия. Няма да я поставите в северното полукълбо на спортния спектър – нито по реактивност на амортисьорите, нито по стегнатия и напрегнат отказ от страничен наклон, защото такива няма. 

И въпреки това, директната и хармонична твърдост на управлението са много умели; шасито отдолу остава по-хоризонтално, отколкото очакваш, поемайки неравностите и кривите с повече гъвкавост, отколкото предвиждаш; същевременно запазва пълна предсказуемост, водейки послушно точно там, където го насочваш – тъкмо този интуитивен и естествен тип работа, който рискуваш да не забележиш. Магистралната стабилност и контролът са добре претеглени дори при темпово завиване – нещо, което предпочитам пред зависимата от скоростта променлива твърдост.

Окачването на Corolla Touring Sports е ясна илюстрация за инвестираните в него усилия: съчетава изобилие от прецизност, сцепление и постоянен контрол на каросерията с непоколебимо чувство за линейна предсказуемост. Всичко това прави карането на тази кола лесно – дори когато с техника от 21 век бързаш върху инфраструктура, поддържана от хора с глави, намиращи се още в 20-и. 

Удачно премереният на тежест и директност волан работи в синхрон със също така фино настроените амплитуда и странична податливост на колата, давайки отговор и на въпроса доколко можеш да разчиташ на предната ос по пътя към лимита. Отговорът тук е „много“, ала естественото усещане за динамична съгласуваност и приемлив компромис при истински бързата езда на тая техника са истински впечатляващи жокея. 

Всичко това на фона на очакваната тиха еластичност и въпреки повечето пространство за резонанс, присъщо на комбито. Единствено справянето с високите обороти на хибрида иска известна адаптация, но после схващаш как да се движиш бързо, без го изтезаваш до 6200, а по-голямата батерия и мощен електромотор доставят по-дълъг безвъглероден пробег в града. 

Среден разход? Зависи как я караш, естествено; при мен остана трайно в района 7,6 – 8. 

Не е до името – вместо епилог

    При всичките ми досадни размишления върху портфейлната рационализация, не очаквам връщането към името Corolla само по себе си да предизвика вихрушки от ентусиазъм из автосалоните. Не, не е до името, а до факта, че Corolla представлява една много различна самоличност от предшественика си.

Комбито изглежда превъзходно, особено ако сте готови да преглътнете най-високите нива на оборудване; не страда от дефицит на пространство и е разработено с взискателност към качеството; държи се с едновременно дискретна и високо полирана динамична завършеност, и демонстрира вниманието, което „Тойота“ са отделили, за да се харесат на Европа. До степен, в която така и не остана време за две думи по озвучаването от JBL, направено с мисъл за тихия й интериор.

На по-запалените по карането (които при флотската реалност на търсенето ни са дълбоко малцинство) със сигурност ще се понрави завършената отзивчивост на това, което от маркетинга искат да мислите като „динамично шофиране“, но също ще се почувстват отчуждени от дефицита на контрол, който жизнерадостният инак нрав на Touring Sports ги насърчава да очакват.

И така, някои неща се променят, други – не, ала за дванайсет генерации Toyota Corolla съумя да се превърне в неподлежащ на пренебрегване фактор. Което трябва да ме подсеща защо най-продаваната за всички времена кола запази първото си място и през 2019-а. 

Остана им само една, решителна стъпка – версия GR. Ала при много деликатно условие: въглеродното снизхождение на Европейската комисия.

Останалото ще наваксате в сайта.