5 за 4: Toyota RAV4 Hybrid

История за идиом и многоъгълник

    Ако човек разлисти биографията на Toyota RAV4, прехвърляйки я отгоре-отгоре, рискува да остане с натрапчивото впечатление за непоследователност: пет поколения се изреждат с крайно неравномерната от 6 до 11-годишна цикличност. За някакъв устойчив визуален код и последователност пък да не говорим: прилика има само между средните генерации XA20 и XA30; във всички останали случаи нещата изглеждат някак разпиляно.

Дори повърхностният поглед върху пазарното му представяне в двата основни региона, които ни интересуват, очертава сходни противоречия: докато в Щатите късметът тегли числата относително устойчиво и постоянно нагоре, борбата с напипването на европейския вкус се води с доста по-колеблива успеваемост;  кривата й напомня повече енцефалограма, отколкото подобаващите амплитуди в представянето на един от производителите с репутация на носеща колона в конструкцията на световната мобилност – корпорация „Тойота Мотор“.

Така рискът да си помислите „А, това е претупана работа – тия карат 5 за 4“ никак не е малък. Дръжте под око обаче подробността, че това са наблюдения в два, макар и важни, но все пак региона; в пълната си картина пред нас е SUV с родословие, датиращо от 1994-а, а представянето на последното му поколение XA50, върху което ще се упражняваме днес, за първите десет месеца на годината би следвало да редактира всички прибързани умозаключения – ни повече, ни по-малко от трето място по продажби в света; в Европа ръстът спрямо 2018-а пък е почти 1/3.

Вдъхновен от многоъгълник 

    360-градусовата разходка около RAV4 демонстрира недвусмислена раздяла със сдържаната обикновеност на предшественика: плоските, геометрични повърхности и увлечението по фигурата на многоъгълника у главния дизайнер Тацуя Сонода личи във всеки детайл. Взети отделно, подробностите от визуалния пейзаж може и да изглеждат странни, но общият ефект е за една по-стремителна и индивидуализирана машина. Към въпросния ефект принос имат и пропорциите: дължината от 4.60 бележи символично скъсяване, ала комбинацията на увеличената ширина, скъсени надвеси и пораснал клиренс водят до по-яко излъчване. Буквално. С отличителната си графика драстично модернизираните диодни светлини само му помагат.

Гледан в предната си четвърт, бяло-черният контраст на външността и колелата напомня смътно щурмовак от „Междузвездни войни“; така изразните средства на Тацуя-сан подсказват, че този път работата е дебела, а аз приемам дискретното му послание с вдигнат палец – да го сбъркаш с друго в сегмента просто няма начин.

Различността в излъчването обаче стига далеч отвъд външността: този път RAV4 е поставен върху новата платформа TNGA K, чийто нисък център на тежестта, подобрени твърдост и разпределение на масите си поставят фундаменталната задача по вдигането на летвата в стабилността и отзивчивостта към действията на лицето, обитаващо шофьорската седалка. Старание в тази посока личи и от изискания избор на двойните носачи за задното окачване.

Преди това няколко изречения по интериора. Свалената линия на порасналото остъкляване, изтънените А колони и преместените странични огледала създават дискретния ефект на кабина с повече въздух и светлина, решителен принос към който има и щедрият й стъклен покрив. Трудно е да критикуваш качеството на материалите в също така геометрично доминирания интериор – всичко работи в посока на доверие към резултата. Но както често се случва с „Тойота“, въпреки контрастните шевове и добри решения като доминиращите кръгли и гумирани копчета на вентилацията, всичко е създадено не толкова с мисията да глези, колкото да устои. Въпреки това, излъчването е някак по-интересно и осезаемо по-мажорно отпреди – удобните предни седалки и любопитният дизайн на скоростния лост включително. Шофьорската позиция е свалена, а амплитудата в настройката на волана е увеличена, така че наместването спрямо уредите не е проблем.

Архитектурата вътре не е така изявено шофьороцентрична, но за сметка на това отзад е широко, а багажникът ме спечели с находчивата си организация, включваща опънатия на алуминиеви релси „хамак“ в двойното му дъно. Всичко е налице за удобството и дисагите на четирима.

Новост е огледалото за обратно виждане: сходно с принципа на визьора в безогледалните фотоапарати, то представлява дисплей, предаващ изображение от камера над задното стъкло. Предимството е, че от панорамното му изображение изчезват облегалките за главите и структурата на задните колони, а с натискането на един бутон то може да се трансформира и в обикновено електрохроматично огледало.

Интересно е и под предния капак: там обитава нещо, което маркетингът напоследък находчиво нарече „самозаряден хибрид“, ориентиран около четирицилиндров, 2.5-литров бензин, работещ в цикъла на Аткинсън, а двойното предаване се обезпечава от вграден в задния мост електромотор. Общата системна мощност е 222 коня, а разпределението на въртящия момент между предната и задна ос се управлява в диапазон от 100:0 до 20:80%. „Тойота“ твърдят, че така се подобряват качествата върху асфалт и извън него – факт, който няма да приемем на доверие. 

Напред 

    В движение RAV4 представлява любопитен коктейл: от една страна демонстрира изненадващ ентусиазъм към завиване и умението за ловко изплъзване от досадните крайности на джиповия крен, докато предницата влиза в кривите с решителност, която сравнително директният и добре претеглен волан само насърчава. Ако се преборите с крайните пориви на асфалтовата жълта жилетка в душата си (което и МНЗ, и МВР горещо препоръчват, а и санкционират според специфичните си ценности и компетенции), бързо ще схванете, че металът с висока якост в ръцете ви не страда кой знае колко от недозавиване. На всичкото отгоре се оказа и радостно послушен при резки промени в посоката, което не е за сметка на мекотата в поемането на познатите до болка подаръци от Пътната агенция.

За возило с височина почти 1.70 такива добродетели обещават по-висока от очакваната отплата към водача, стига хибридът да поеме ролята си със сходен ентусиазъм. Работата не в това, че не са направили крачки в посока на гладкостта; кучето е заровено по-скоро в специфичния принцип на работа на хибридите, чиито обороти не са изцяло обвързани със скоростта, което си остава непреодолимо препятствие между динамиката и непосредствеността в шофьорските изживявания.

Човек дори се изкушава да си поиграе с виртуалните предавки на вариатора, но бързо осъзнаваш, че в борбата между човека и машината този път човекът следва да отстъпи, оставяйки трансмисионните грижи на техниката. Веднъж осмислил тези специфики в характера й, най-добре да се придържаш към разтоварения от нерви и адреналин подход, а за награда RAV4 ще се отблагодари с живост във всички режими, докато последното хибридно поколение разкрива не така „ревливия“ си нрав – екстремните пориви на оборотите тук са и по-редки, и по-кратки. При постоянно магистрално темпо придвижването е тихо, а тежкият малко над тон и седемстотин метал ускорява до 100 за 8.1 сек. Двойното предаване демонстрира потентност отвъд очакванията – до степен, в която без усилие можех да изкарам някой лев, подривайки бизнеса на изнервената местна конкуренция, олицетворявана от калните, очукани, ала корави уазки, щаери и лендроувъри. Всичко това с цената разход в порядък 7.8 – 8.4.

 

Въпросните действия в акомпанимента на един HM интерфейс (Entune 3.0 на Linux), върху чиято логика, както и друг път е ставало дума, има още много работа. Той е достъпен през 8-инчов дисплей, най-съществената работа по качеството на чиято графика тепърва предстои. Не че функциите ги няма, просто организацията и скоростта на вторичните настройки са на крачка зад водещата конкуренция.

За утеха на душата от тия неволи се притича аудиосистемата JBL Premium: 800-ватов, 8-канален усилвател клас D с 11 говорителя (224-милиметров, затворен супербас в багажника включително). USB-то е заредено с „A Place in the World“ от Speaking of Now на Pat Metheny Group. Докато тромпетът на Куонг Ву ме преобразува от твърдо в течно агрегатно състояние, размишлявам, че Пат нарича постоянно разгръщащата се логика на композициите си „фактор на пътуването“. Ефирно, чисто и сочно артикулирана, сладкодумната убедителност на този звук и отвореният покрив могат, без да се усетиш, да те закарат и отвъд пояса на кислородния глад. 

Обобщение 

    Петото поколение на Toyota RAV4 е категорична стъпка напред от предшественика – както по отношение на визуален нрав, комфорт и практичност, така и в обобщеното усещане за качество и солидност на крайния резултат. За страданията на интерфейса стана дума, а мракът на постмодерното ни фосилно средновековие все още е населен от внушителна група нехаещи за живота си антихристи, за които липсата на дизел ще е сериозен недостатък. За сметка на това пък напоследък гамата се разви с праведен, заряден хибрид.

Да – ще възразят в продуктовия мениджмънт – по отношение на задвижването си това е кола, играеща в своя собствена лига. Което прави ценовите сравнения с конкуренцията доста деликатна работа – добавям аз. С цена, която без проблеми скача над летвата на 70-те хиляди това не е и евтин избор, но не виждам и да плаши мнозинството от шарената му – за скромните стандарти на тия ширини – клиентска база.

Нали не си помислихте, че към RAV4 в Toyota са подходили 5 за 4; ни най-малко: многоъгълната геометрия просто ни води към един продукт на фундаменталната надеждност, изглеждащ доста по-добре и гледащ с присмех идиома.

Което пропуснах, ще наваксате в сайта.