Брифинг: Женева 2016

Нашествието на кросоувърите

Lexus LC500h

Имаше времена, когато Европа гледаше на джиповете като на чисто американска измишльотина. Но с нарастването на видовото SUV/кросоувър разнообразие и далеч преди спада в цените на горивата многоцелевите спортно-практични возила се превърнаха в преобладаваща тема и от нашата страна на голямата атлантическа вода. 

Кросоувърите бяха навред в Женева и това не е изненада никого: според IHS Automotive в десетилетието след 2015-а малките SUV порода KIA Niro, Hyundai Tucson и Opel Mokka ще донесат с 40% повече продажби (5.23 млн.) при общ пазарен ръст от 13% (18.95 млн.). 

Многообразието на видовете в Женева бе представено достойно: от кротките тревопасни на Toyota и Volkswagen Group до породисти хищници като Maserati Lеvante. Говорейки за видово разнообразие, не бива да подминаваме опита на Renault да освежат вановете от С сегмент с новия Scénic, но шоуто край женевското езеро не би било себе си без супер и хиперколите. Една такава хиперкола е очакваният с нервно потропване Bugatti Chiron. С неговите 1500 конски сили от 8-литров W16 с четири турбини, разграфен до 500 км/ч скоростомер и цена в порядък 2.2 млн. евро той е мечтата на седмокласниците от всички възрасти.

Audi Q2

Шефовете във Volkswagen не са щастливи от спада в пазарния си дял (от 25.5 на 24.2% през Януари), а SEAT и Porsche споделят страданието на марката-майка. VW имат и друга слабост извън дизеловата каша – безкрайното мотаене в сегмента на малките кросоувъри: точно 4 години след дебюта на Opel Mokka в Женева те показват… нова визия за това как някога би изглеждал техният модел. До производството му обаче остава неопределено много време. Това ме подсеща за поведението в Toyota, които с години упорстваха, че не възнамеряват да правят субкомпактен кросоувър. Сега най-после видяхме готовия за производство CH-R – най-големите очевидно имат нужда от повече време за решенията си. 

С 14-процентен януарски ръст тази година в Audi не липсват нови модели. Не на последно място сред тях е антиподът на Q7 – най-малкият Q2, намиращ се на няколко месеца разстояние от производството си. Заради него следващият Q5 заминава за Мексико, а в плановете за идващите години са още Q6 (потвърден) и Q4/8 (очаквани), включващи естествено и хибридни деривати. 

Спадът в SEAT може и да се дължи на стареенето на гамата им, но прибавянето на Ateca би следвало да компенсира. С очаквани продажби в порядък 25-30 000 испанската марка в портфейла на VW най-после излиза на жежкия многоцелеви терен. 

Skoda продължават кръстоносния си поход с, как ли е на български – МСП? (многоцелеви, спортно-практичен), чиято производствена версия под името Kodiak би трябвало да видим с окапването на първите листа в Париж. Моделът е важен не само за Европа: съвместното предприятие SAIC Volkswagen ще го прави и в Китай. 

Bentley освежават направлението Mulsanne, а за Bugatti вече казах – 500 Chiron-а ще зарадват новите си собственици през следващите 8-9 години, колкото се очаква да бъде цикълът на модела. 

Колкото до другите представители на вида „хиперкола“, то и тази година Женева не разочарова: разкарваният като мечка на панаир по изложенията Arash този път е в екстремната конфигурация AF10 с бензинов двигател и четири електромотора с обща системна мощност от над 2000 коня.

Bugatti Chiron

На фона на брутални хищници-единаци, като Arash, Bugatti, Koenigsegg (две премиери), Aston Martin DB11 и Lamborghini Centenario Ferrari изглеждат като голям, масов производител. Току-що обособеният бивш член на групата FCA продължава практиката да дава ново име на актуализиран съществуващ модел. Този път на ред е GTC4 Lusso, който не е нищо друго освен освежен в средата на цикъла си FF с добавена мощност и управляеми задни колела. Както е редно за всеки производител, разчитащ на цената на акциите си, новоосвободената Ferrari N.V. ще има нужда от още по-скъпи модификации, които няма да закъснеят. 

Съдбата на конете от Маранело настрана, но FCA напоследък имат и слънчеви дни, а част от тях се дължат на дълго отлагания Tipo/Egea. Компактният FIAT никога няма да постигне резултатите на Golf и Astra, но това няма да му попречи да се представи добре в някои страни, най-вече след въвеждането в производство на трите му разновидности – седан/комби/хечбек. 

За разлика от тях, циници като мен за съжаление се оказаха прави: съдбата на Alfa Romeo е заобиколена от мистерия и недомлъвки за бъдещето, дължащи се на постоянно променящото се мнение на последния етаж в Обърн хилс. Това, което на този етап изглежда сигурно е, че като седан ще я видим на пътя тази година. В Женева се представи низходящата четирицилиндрова бензинова и дизелова гама, но от комби няма и помен, а по темата Duetto (която неотдавна беше представяна като предстояща) се мълчи. Компактният им SUV изглежда отложен за още една година, а името му също подлежи на промяна. Преди това Giulietta и MiTo ще получат новитe си козметики. 

В по-мажорен лад Maserati се сдобиват с кросоувър: в автосалоните скоро влиза Levante; фейслифтът на Quattroporte трябва да удържи спадащите продажби и различната от Ghibli външност в съзнанието на потребителите. 

FCA се изтегли от съвместното лекотоварно предприятие SEVEL Nord, така че нови професионални еквиваленти на PSA от страна на „Фиат“ не се очакват. За сметка на това Peugeot Traveller, Citroën SpaceTourer и Toyota Proace Verso ще делят френската архитектура EMP2 в започващото съвместно производство. 

Mercedes-Benz E-class

С прилични приходи и 5% оперативен марж PSA може и да се справят добре напоследък, но знаците, че това е постигнато с цената на опасната стратегия за отнемането на жива плът покрай целулита са навсякъде. Да погледнем DS: поовехтелият 3 получи фейслифт вместо нов модел - към края на 2017-а, когато се очаква подкреплението, той вече ще е остарял. Кросоувъри и SUV, които да жънат в основата на премиум хранителната верига? Ако се абстрахираме от скромния тираж на DS 4 Crossback, нищо. Поне за сега. Иска ми се да вярвам, че намиращата се в състояние на двуцифрен световен спад емблема е в процес на създаването на първокласни нови коли, които ще видим след седем месеца в Париж.

Предвид това, че ще пропуснат френската столица, Ford бяха странно тихи. Точно така: заедно с Volvo и най-вероятно Mazda те ще пасуват на есенното автомобилно изложение край Сена. Kuga получава фейслифт, който видяхме още през ноември в Лос Анджелис върху Escape, а експериментът Vignale излиза извън единственото си приложение в Mondeo.  

Нова Fiesta? Сегашната кола се появи през 2007-а. Продължаваме още малко разпита на шефовете с въпроса какво става с т.нар. „Проект С519“ – новият Focus. Отговорът се казва One Ford и в него изглежда е причината за стареенето на двата модела. Focus IV ще се появи на нова платформа – това няма да е до края на годината и няма да е в Европа. Дългият продуктов цикъл обаче не е непременно нещо лошо: старият Tiguan на VW бе силен до край, а на осмата година Volvo XC60 продължава с рекордите, въпреки че наследникът му V426 се чака едва през 2017-а.

Необичайно смирение и в току-що навършилите 100 и почтено печеливши през 2015-а BMW: 6.6 V12 (610 к.с./800 Nm) в новата седмица звучи много добре, естествено, но къде е наследството на добрия, но неуспешен Z4? Прототипите бяха засечени на зимен тест, но или Toyota са успели да увардят Supra (тяхната половинка от съвместния спортен проект със задно предаване) от нахалните журналисти, или просто закъсняват. Догодина? След това?

Колкото до Mini, колебанията върху конкурентния на MX5 роудстър изглежда продължават с отлагане.

Seat Ateca

Със загадъчни прессъобщения Rolls-Royce подгряха за тъмното си алтер его: призрачните Ghost и Wraith получиха издания Black Badge. Ако ще намигваме към оперетната лексика на маркетинга в Гудууд, този път насочена към „обзетите от мрака“ относително по-млади потребители, Phantom изглежда вампирясал - най-вероятно до новото си прераждане през 2018-а. 

Вечните „frenemies“ (сполучливо понятие за сложните отношения между германските премиум производители, изковано по друг повод от Дитер Цече) от Mercedes-Benz също сдържани: какво става с Е-клас комби? За него и С-клас се очакват нещо като авантюристични деривати от шаблона на Audi A4/A6 Allroad. 

Lexus блеснаха с новото хибридно задвижване на зрелищния Гран Туризмо LC500h, комбиниращ 3.5-литров V6 с електромотор. Отговориха и на въпроса какво ще задвижва следващата им флагманска лимузина: показваният вече в Токио миналата година LF-FC ще разчита на горивна клетка от висок клас. 

Volvo също готвят наследник на XC70: по-късно през годината ще видим V90 Cross Country. За сега се задоволяваме с красивото традиционно комби: чукът на бог Тор - синът на Один и Земята - пак е във фаровете му. 

Опитът да се обобщава цяла година от началото на март е меко казано несериозен, но духът в Женева бе сдържан, а свързаността – навсякъде. Индустрията трескаво павира информационната инфраструктура към „Поколение Y“, най-младата част от което изобщо не се вълнува от механика и притежаване. 

Лишена от драмата на ефектното сценично осветление и ранната си екстатична фразеология, електрификацията на задвижващите системи напредва по план; тази година в полето на заредените частици най-после надделя трезвата умереност, а фактът, че Tesla запазиха дебюта на Model 3 за друго място (датата е 31 март) е показателен.  

Подобен реализъм цари и в Opel: добрата новина е, че в началото на 2017-а Ampera-e ще е в Европа. Това, което предстои да разберем, е къде по-конкретно.

Volvo V90

Волфсбургският кандидат II: VW Passat Alltrack

В сухата моделна гама нахлуха волен дух и въображение

Волната душа на Alltrack е естетично акцентирана с оптичен кит от добри материали и двуцветни колела

Въведение
 

Когато преди година време Volkswagen Passat стана кола на годината в Европа, водата в сегмента на добрите стари средноразмерни лимузини беше започнала да застоява: джиповете - простете, видовете SUV и кросоувър - жънеха пазара с пълни шепи. Но мина време, появиха се системно важни нови модели и настроението в европейския D сегмент през 2015-а започна да се връща, ознаменувано от годишен ръст, надхвърлил двойно пазарния.

Няма какво да го усукваме: основен принос за обръщането на тенденцията има осмото поколение на модела, за който днес говорим, а мнението ми за него не е подало и милиметър. 

12 месеца по-късно, напук на бурите в автомобилния колос, Passat превзе терена си без напрежение: с продажби от почти 222 000 той наложи абсолютна хегемония. Положението, макар и в несравним мащаб, е подобно  и в България, а в края на годината в гамата пристигна и Alltrack. 

Гражданинът на Хавана 

Alltrack представлява козметичен, технологичен дериват на Variant и наследник на първото поколение, поради това днес ще огледаме най-вече разликите. 

Започвам с уникалния за модификацията цвят – оранжевият металик Habanero, в който хирургичната прецизност на геометричните линии, плоски повърхности и остри ъгли прелива в авантюристичната лежерност на мощните колесни арки и добавения отличаващ оптичен грим. Външният му израз е в значително развити контрастни брони и прагове, и добавената качествена метализирана пластмаса със стоманени фрагменти, внушаваща усещане за ориентиран към свободното време на авантюриста транспорт. Като изключим това, че асоциациите ми с цветната архитектурна еклектика на кубинската столица клонят повече към нюансите на светло кафявото и бежовото, ярко оранжевото прави и без това хармоничното премиум комби с нисък център на тежестта и къси надвеси наистина красиво.

Вътре ме посрещна добре познатата изчистена, естетично-функционална среда с акценти от стомана и алкантара - от вложките в праговете до логото „Alltrack“ в облегалките на предните седалки и централната конзола. Тайната на неостаряващите форми на Passat е проста като придържането към принципа „по-малкото е повече“: всичко във външността и вътрешността на Alltrack е сведено до минималния възможен брой функционални елементи.

Настройването на колата по собствените ви телесни пропорции (независимо от ръста) не е проблем, а дълбоките предни седалки създават климат на контрол без напрежение. Зад тях спокойно можете да настаните двама с ръст над 1.80, без да усещате нервните им колене в гърба си. 

Усещането за разтовареност се подсилва от върховия двигател в гамата: с 240-те си конски сили и 500 Nm въртящ момент двулитровият битурбо дизел е звезда и извън „Фолксваген“. Оптимизиран и усилен за тежките си режими на работа, този четирицилиндров дизел предлага новости, достойни за специално внимание, само една от които е двумасовият му маховик с центробежно махало, благодарение на което от вибрациите в купето не е останало почти нищо. Звукът му е приятно плътен, но сподавен – дори при пълна газ, което работи в посока на добре познатия властно вежлив нрав на волфсбургския кандидат. 

Базиран на новата модулна дизелова система MDB агрегатът се предлага само с двойно предаване и 7-степенна скоростна кутия с два съединителя. Двойното предаване е с многодисков Haldex съединител, който в зависимост от сцеплението преразпределя до 50% от въртящия момент към задните колела. Гъвкавостта на реактивната система, ориентирана около предното предаване, се подсилва от увеличения с 28 мм пътен просвет и присъщия само на Alltrack извънпътен режим. Той оптимизира работата на газта, трансмисията и системите против приплъзване така, че да допускат известно превъртане на колелата върху хлъзгави настилки, дозирайки въртящия момент и спирачното усилие с оглед помощ при изкачване и спускане. 

Но не се лъжете: това е кола, носеща повече самочувствие на пътя, не извън него.

Цената на добавената символична проходимост е в увеличената склонност на Alltrack към страничен наклон на иначе хармоничното пасивно окачване с увеличена амплитуда. Ако обаче добавите активния му компонент за динамичен контрол на твърдостта на амортисьорите DCC на практика няма да усетите разлика с движещото се като по релси ниско комби. 

Крайният резултат от всичко това беше безгрижно движение с лятно темпо по завоите на утъпкания сняг към Мальовица и усещане за сцепление, за което, освен на умната техника, трябва да благодарим и на зимната шарка на Hankook: корейските гуми (към които винаги съм изпитвал известно пренебрежение) ме свариха неподготвен с превъзходна управляемост върху сняг и тишина на сух асфалт. 

Индивидуализираната с акценти и материали функционална сдържаност
на интериора е за пример

Обилната функционалност и свързаност на най-високия клас инфоразвлечение, ориентирано около 8-инчов, чувствителен на допир дисплей, е озвучена от стегнатия и детайлен звук на датчаните от Dynaudio, а звуковите файлове с висока разделителна способност са много на място в тихото купе на Alltrack – контрастът между наситената като външния цвят, неутрална звукова динамика и тихите пасажи е радост за ухото на аудиофила. Процесорът на мултимедията е бърз, на което се дължи и бързата функционалност и навигация в добре познатите, подредени менюта на вторичните настройки.

Вместо епилог
 

Ако в Passat Alltrack има някакви компромиси в сравнение с традиционния Variant, то на първо място е по-малкият с 11 литра заради задното предаване багажник с безконтактно отваряема електрическа врата. Приемете, че няма да забележите разликата, а пространството, широкият и нисък праг на товарене, двойното дъно и лесното сгъване на задните седалки я компенсират изцяло.
 

Вторият компромис е свързан с добавените 55 килограма живо тегло (1776 общо), които водят до символично повишен разход на гориво, който в моя случай беше в порядък 8.9. Имайки предвид безцеремонната тяга, с която дизелът дърпа повдигнатото комби през бързата като мисъл скоростна кутия, свадливия нрав на каращия и студения сезон, това е отличен резултат. 

Третият компромис е свързан с цената: с около 3500 лв. над тази на сходното комби, тя е предопределена от добавената стойност на свободолюбието и е обичайна за дериватите в гамите на всички производители. В най-високата си конфигурация VW Passat Alltrack достига 105 000 с ДДС, което в държава със средни доходи като нашата, прилича много на повод за въоръжено въстание. 

Ако обаче претеглим истинските достойнства на техниката, погледнем цената на аналогичните модификации в братовчедите от Audi и вземем предвид факта, че реалните транзакции се извършват на нива доста под номиналите в ценовата листа, ситуацията никак не е революционна. На всичкото отгоре се предлагат и три по-малки мощности – 150, 190 и 220 к.с., чийто цени са осезаемо по-ниски. 

Alltrack добавя онази екзотична подправка, от която антибактериалната със стерилната си подреденост гама на Passat няма пряка пазарна потребност (едва 18 продадени у нас през 2015-а), но волният дух и въображението му много й липсваха.  

 

Цялата техническа информация ще откриете тук.