ОСЕМ: BMW M850i xDrive Coupe

Псевдонаука, въглерод и квадрати 

 

Символиката на двойния квадрат – вместо въведение 

     Псевдонауките определено не са стихията ми, но в известен смисъл се видях принуден. Какво толкова ще се изясни след малко, но нека, вместо въведение, първо хвърлим едно око на това какво казва „магията на числата“ за осмицата.

Число на материалния успех и светската ангажираност, символизиращо стабилност и завършеност. Гърците го наричали числото на справедливостта, защото се дели на равни и еднакви четни части. Това е числото на борбата, упоритостта и материализма. При осмиците междинно положение няма: и успехите, и провалите им могат да бъдат еднакво поразителни. Те са пламенни, дарени с таланта да виждат в перспектива, даряващ ги със силата и амбицията да си поставят материални цели, които обикновено постигат. Биват мъдри, адаптивни към променливите обстоятелства, с издръжлив и устойчив нрав.

Лошите осмици са безмилостни, неотстъпчиви и безскрупулни, често надменни, меркантилни и болезнено ревниви, нуждаещи се от постоянно доказване на любов и преданост.

Ключови думи:

- Положителни: материализъм, издръжливост, упоритост, ексцентричност, способност на концентрирано усилие.
- Отрицателни: неотстъпчивост, безмилостност, безскрупулност, надменност, равнодушие към късмета, жестокост, заплаха.

Знак: двойният квадрат. 

G15 

    Близо три десетилетия след представянето на оригиналната E31 и почти две от излизането й в пенсия, BMW решиха да се върнат на пазара на големите GT купета. Ключов в мюнхенската стратегия за по-нататъшно вдигане на репутацията чрез уплътняване на портфейла с по-големи, по-импозантни и по-луксозни продукти, новият двуврат GT G15 поставя началото на по-голямо семейство, базирано на познатата от седмицата клъстерна архитектура и включващо кабриолета G14 и гран купето с 4 врати G16, което вече видяхме и на Софийския автосалон. 

Номенклатурното позоваване на предшественик, живял така отдавна, може и да не говори много на мнозина, но предвид по-високата средна възраст на целевия потребител в този субсегмент, мнозина сигурно помнят пионерския характер на E31 – една от първите компютърно проектирани баварски коли, с електронен педал на газта и сред първите им с многоточково задно окачване. 

Този път Серия 8 представлява разточително GT купе, което германците ви насърчават да приемате като спортна кола. Да, изискана и елегантна, ала все пак спортна. За подобно амбициозно твърдение тружениците на словото от маркетинга се позовават на съвместната разработка със заводския BMW M8 GTE от шампионатите за издръжливост на FIA; на комбинацията от материали като стомана, магнезий, алуминий и въглеродно усилени полимери; на силните мотори, интелигентното двойно предаване и управляемия заден мост с електронен блокиращ диференциал. 

С дължина от 4.85 и 2.82 междуосие това не е сред най-големите GT-та (Lexus LC500 и Mercedes-Benz AMG CLS 53 са по-дълги и по-тежки), ала дължината със сигурност не е и била основната им цел. Те я формулират горе-долу така: „Уникалната му аура е резултат от нов стилизиращ език, фокусиран върху яснотата, модерността и емоционалната ангажираност.“ Най-после някой да се съгласи с мен, че голям и хубав не са непременно синоними… 

Добре де, признавам, че в този агресивен M Sport екстериорен пакет има елементи, които биха могли да изглеждат и по-грациозно, но истината е, че въпреки това духът на изключителност и чувствен чар е ефектно пресъздаден. От експанзивните повърхности, оформени с прости и решителни линии, през издължения силует, тясната графика на светлините, остъкляването и мощното, извито преливане на покривния контур в широките задни обеми, това е страстна спортна кола, кипяща от характер. За разликата в смисловата натовареност между красотата и бруталната съблазън може и да спорим, но за силата на притеглянето им – не.

Вътре 

    Размислите сходни: интериорите на BMW по правило са с ергономия за пример. Това не пречи постоянно да се питам къде ли сънародниците им от Audi и Mercedes-Benz ги изпреварват с по-убедителна технологична или материална показност, ала във второто поколение на осмицата гражданите на Freistaat Bayern са разгърнали креативността си с кабина, която цели десетката на удобството и просветения технологичен прогрес.

Не, реакцията определено не е от типа на облещеното издуване на бузи в купето на S-класата; дори кристалният, илюминиран декаданс на скоростния лост и бутоните в пространството около него не са в състояние да разсеят аурата на креативен прагматизъм, царяща вътре. Това е нрав с архитектурни корени: висока линия на стъклата, широк трансмисионен тунел с гладки вградени бутони и типичната за баварския почерк ориентирана към шофьора централна конзола – всичко е като в пашкул. Дизайнерите определено са търсели предимно надлъжното разполагане на основните изпъкнали линии и в комбинация с мощния тунел на трансмисията и ниския таван са постигнали класическия „бункерен“ ефект на породистото GT, изразяващ се в онова специфично усещане за 360-градусова асфалтова бойна готовност, което липсва другаде. 

Истината е, че вътре преобладава практичността: независимо от елегантното решените за преливане на затворените дръжки на вратите в страничните вентилационни отвори, дебелият спортен, кожен М волан е функционален до обикновеност. Изобщо духът на минимализъм в този интериор лесно би могъл да бъде сбъркан с липса на въображение. А не бива, защото това е част от таланта за концентрирано усилие, присъщ на осмицата; това е кола, в която ще се чувстваш удобно навсякъде и във всякакво време, а 420-те литра зад задните седалки са много място за багаж. Казват, че било за сметка на относително тясното пространство отзад, но да си кажа право, не обърнах особено внимание: въпреки конфигурацията 2+2, това е кола за двама. 

През волана гледам 10.25-инчовия дисплей на стандартния Live Cockpit Professional, чиято странично дъговидна графика ме кара да тъгувам по „кръглото“ минало; в средата – по-голям, централен дисплей, заместващ всичко аналогово в живота. 

Страданието ми се оказа кратко: графиката естествено хармонира с линиите на интериора, а последната версия 7.0 на операционната система предлага проста с оглед нивото на функционална сложност и дълбочина на менютата навигация. Първоначалният изглед вече предлага конфигурация на 10 страници с кондензирано съдържание, 4 от които го поднасят в реално време. За функциите на синхронизирания календар и адресите на срещите в BMW Connected не ми се започва: от школата на каращите съм и тези джаджи катастрофират безнадеждно в елмазената твърдост на равнодушието ми.

Напред 

    4.4-литровият V8 под предния капак е веща илюстрация за безмилостната безскрупулност, присъща на цифрата осем. Премиерният нов битурбо бензин е така гладък и отзивчив, както модернизирания си 8-степенен Steptronic с удължени предавателни числа на високите предавки. 530-те му коня и 750 нютона въртящ момент ускоряват до 100 тежката почти 1.9 тона стомана с въглеродна душа за 3.7 секунди. Точно така: това е тъкмо оная еластичност в средните обороти, прерастваща в необуздана дивост нагоре, която общувалите с М5 никога не забравят. Иде реч за мобилизираща всички умения, фундаментално сериозна спортна кола, с която в реални пътни условия няма да ви е срам от никого на пътя. Повтарям, никого. Да, на теория има и доста по-силни, но на практика почти няма да ги срещнете върху реалния асфалт на Отечеството. И отвъд.

Настъпена до пода, G15 съпровожда бруталното раздаване на силата си с подобаващ звук, най-вече в спортните режими, а когато просто се наслаждаваш на гледката, е изящно тиха и изолирана от света. 

Активният волан е идеално олицетворение на модерните времена, в които живеем: не така осезаем, естествен и привлекателен, както се надяваш в такава кола, той се усеща лишен от директен контакт с предните колела и някак монотонно натоварен, независимо от избрания режим; способен да те изненада със спонтанните си решения да олекне или промени предавателното си число в зависимост от заложения му сложно-обстоятелствен алгоритъм. Това, че се налага да държиш постоянно под око променливия му характер отнасям към неутолимата жажда за постоянно доказване на любовта у осмиците. 

Веднъж прескочил това препятствие, разбираш, че M850i има отлично настроено шаси: двойните предни носачи и многоточковото задно окачване носят добре познатата неустоима пъргавина на най-добрите в спортния жанр. Присъщото на принципа им разделяне на водещата от ударопоглъщащата функция на колелата води до лекота в преодоляването на високите странични натоварвания, които обикновено съпровождат карането на тая кола. Електронно контролираният заден диференциал, управляемите задни колела и двойното предаване, разбира се, добавят баланс и умерена доза възможност за подлютяване при нужда, особено предвид стандартните 20-цолови колела, придаващи щедра доза автентичност на сцеплението. Съчетани с директния волан (2.3 оборота от до), дългото междуосие и почти идеалното разпределение на масите, осмицата общува с шофьора си с прецизност, караща те постоянно да пренебрегваш теглото й. 

Ако можем да говорим за недостатък, това е, че тя не е така игрива, както някой би се подвел да очаква. Въпреки отчетливия акцент към задния мост, двойното предаване краде от чара на презавиването в традиционните GT-та със задно предаване. Вместо да се плъзгаш из кривите, воден от обратната връзка във волана (почти неосезаема) и контрола на газта, тук се чувстваш признателен на почти непоклатимата стабилност, присъща на съчетанието между управляемите задни колела и активната им напречна стабилизация. 

Въпрос е и на гледна точка, знайте: за някои несъмнено това би било огромно преимущество, докато други ще се сетят, че все пак иде реч за кола за каране, с подчертани претенции за изключителност. 

И тъй като това е кола за каране на дълъг път, две думи за аудиото, което тук е неделима част от усещането за асфалтово благоденствие. Най-високото му ниво е с произход уважаваните от простосмъртния ценител идеалисти на занаята Bowers & Wilkins: 16-канален усилвател, клас D, 16 частично осветени говорители със специфичната естетика на мрежите си. 

Lost in a Memory от Shockwave Supernova на Джо Сатриани – 24-битов, 96-килохерцов FLAC. Тук Силата е на страната на Satch: материал, изпълнен с електрически китарен размах, красива линия и пленителни звукови пейзажи. Намирането на баланса между убедителност и липса на самонадеяност в едно класическо звучене, което не товари сетивата, е истинско постижение за инструменталния рок, а превръщането на парчето в екстравертен, амбициозен и хармониращ с максималистичния характер на колата фон, се дължи в огромна степен и на способността на системата да достави наситено, прецизно и многопластово изживяване, чиято първична естественост просто не те оставя на мира.

Бил съм пропуснал разхода на гориво? А какво друго при кола с цена в подножието на 150 000 евро, за която тия теми са без значение? Все пак, приемайте всичко в района 13-15/100 за нормално; по̀ на юг подсказва, че сте й губили времето, по̀ на север – че сте безчинствали с нея.

Обобщаваме 

    Не ми е трудно да си представя, че BMW Серия 8 Купе е тъкмо такова, каквото е било замислено от отците си. Четящият би могъл да се пита дали особеният синтез на спорт и лукс в характера му ще докосне единодушно сърцата на GT потреблението (за българското не говорим, тъй като изпитвам обосновани съмнения в съществуването му), но със сигурност ще резонира с привържениците на марката – в това съмнение няма. Характерът му на Gran Turismo оставя минимум пространство за претенции.

Впрочем някой сигурно би намерил за оригинално да възроптае срещу липсата на въздушно окачване, а друг би поискал повече от характерната за осмиците ексцентричност, така обилно предлагана в тоя сегмент.

BMW M850i обаче предлага предостатъчно от положителните им начала като волята на целеустремени изпълнители, таланта за материален успех, преобладаващия самоконтрол и свободата. 

Два квадрата, да. 

Всичко останало ще откриете в сайта.

Снимки: BMW AG 

30/24

Третото десетилетие на българския автомобилен пазар 

    
    Не съм сигурен какъв тон трябва да избера в навечерието на двайсет и четвъртия тираж на Автомобилен салон София, който обещава върхов посетителски ентусиазъм на фона на глобалната ерозия на автосалонния формат изобщо. Най-вероятно ще е празничен, разбира се, защото за гледане ще има много и интересни новости, а ладът на тези изложения е традиционно мажорен.

Празникът естествено е гарантиран, но ще го наблюдаваме на неугледния фон на българската автомобилна реалност. Белязан от последователно занемарявана националната политика по качеството на моторизацията ни, българският автомобилен ъгъл днес представлява една от мръсните и неприятни части на автомобилна Европа.

С блудкав коктейл от глупост, дефицит на самоуважение и пълна липса на ориентация допуснахме да се превърнем в държава, обитаваща дъното на всички автомобилни класации и числата недвусмислено показват, че докато не променим действието, резултатът ще остане същият.

Защо е важно ли? Защото автомобилизацията е индикатор за качеството на обществените отношения; по нея спокойно можете да съдите за тях, а ние видимо нямаме нищо против настоящата брутална реалност, не мръдваме пръста си за промяната й – така вече 30 години.

От времето, когато стана дума за числата от първо полугодие не е минало кой знае колко, така че не очаквайте промени. Основният фактор за покупателната ни сила естествено е БВП на глава от населението. С най-ниския европейски показател от 6 500  не можем да очакваме повече и това не е новина, ала по-любопитна е картината на индивидуалното ни потребление. С този показател от 1.9% от доходите ни за автомобили – имайки предвид драстичната разлика в абсолютните стойности – ние просто няма как да бъдем друго, освен контейнер за скрап.

Данните за броя нови автомобилни регистрации на 1 000 души население, онагледяващи покупателната ни сила през новия автомобилен пазар, остават без промяна. Нямам какво да добавя, освен че в областта на моторизацията си не проявяваме особени признаци на държавност.

По месечната пазарна динамика може да се каже най-вече, че тенденцията от първата половина на 2018 продължава; България се забавя далеч преди да е достигнала предкризисните си нива – пазарът ни така и не успя да се възстанови от нивата на 2007/2008-а. Вътрешното търсене е слабо и основните му характеристики видимо не подлежат на бърза промяна.

След като вече разполагаме с данните за реекспорта, можем да кажем, че данните от ACEA и МВР започват да се приближават, което все пак е добра новина, въпреки тридесетилетното си забавяне.

Иначе доминацията на марките на Renault-Nissan и Volkswagen Group, следвани от PSA и Toyota, се запазва: в картината няма новости – демонстрираме устойчивост. Бележейки един от големите ръстове в първите 15, Opel продължават да се съвземат от ниските нива през 2018-а. Сред премиум марките се открояват BMW: приносът на втория дилър в София личи.

Бегъл поглед по картината на ръстовия темп подсказва, че пазарните играчи, разбиращи особеностите на българския автомобилен пазар, всъщност не са много – смислените действия, подпомагани от положителен моделен цикъл, веднага се открояват.

Едва ли ще е новина, ако ви кажа, че в условия на дефицит на качества и желание за смислено модернизационно усилие делът на електромобилите продължава да расте стихийно, по естествен път – оставаме безкрайно далеч от заветния 1%. Нищо изненадващо разбира се няма и във факта, че фактически цитирам думите си отпреди половин и една година и нямам никакви основания да вярвам, че след още половин/една ще е друго. Spark, които са практически единственият двигател на потреблението, се натъкнаха на първата открита враждебност и доказването на жизнеспособността им остава задача №1.

Какво става със зарядната инфраструктура можете да проверите в сайта на EAFO.

Автомобилният ни парк продължава да деградира – колите над 20 г. преобладават категорично и нищо от вътрешната ни ситуация на този етап не вещае промяна. Ще повторя, че това, което аз разчитам на тази инфографика е, че показателят е без значение за институциите, обществените последствия от него – също.

Продължава да няма никакви предпоставки за изненада от факта, че българският автомобилен парк се превърна в дизелово кошче за боклук.

Резултатите от бездействието ни са устойчиви и категорични: в настоящото си състояние българският автомобилен парк прилича не толкова на обществен модернизационен инструмент, а на заплаха за националната сигурност, с която изглежда вече сме свикнали.

За да избегна подозрения в черногледство, ще кажа, че въпреки контекста, предстоящият автосалон ще е празник за всички с отношение към колите. Ако покрай празника съумеем да обърнем внимание и на проблематиката си, успехът ни ще е двоен.

Трийсет години така и не намерихме лост за възходящо управление на моторизацията си. Дали след още 30 ще съумеем да постигнем нещо повече е трудно да се каже: ако продължаваме да не намираме нищо нередно в ролята на седящия в края на масата беден и възглупав роднина от провинцията, просто ще останем там.

Да, звучи познато, знам – така завърших и миналият път.

Калоян Желев