понеделник, 16 март 2015 г.

Волфсбургският кандидат

Емоцията е новост в духа на Volkswagen Passat



          Volkswagen Passat B8: две купета, една цел – доминация

Историята започва в началото на 70-те, когато, колкото и да изглежда невероятно от днешна гледна точка, Volkswagen затъват с пълна сила: след повече от три десетилетия на пазара Бръмбарът е лесна плячка за конкуренцията – морално остарялата му концепция не подлежи на модернизиране. В това време странно изглеждащите 411 и 412 с все така въздушно охладен и задно разположен двигател, предвидени да го допълнят и заместят, не са нищо друго, освен тежък провал. Във Волфсбург отчаяно се нуждаят от нещо различно. 
Първото различно, което правят се казва Passat. Със заето от Audi водно охлаждане и предно предаване, той е първото отроче на нова ера. Така вече осем поколения на средноразмерния германски седан година след година продават общо 22 милиона с очевидното намерение да не спират. 

B8 

Когато човек гледа моделите на VW се чуди на изобретателния мързел на дизайнерите им: често се питам не са ли те едни преки роднини на коалите – спят по 18 часа на ден, докато будилникът на крайните срокове не ги събуди. След това вадят старите рисунки от чекмеджето, правят няколко бързи промени и ги пробутват на шефовете, опаковани като „еволюционен дизайн“, който подмладява съществуващия модел, запазвайки остатъчната стойност на предшествениците му и репутацията на марката. Смайващото е, че номерът минава, а това е така, защото твърдението работи на практика.

Погледнат откъм задната си четвърт, новият Passat седан не би трябвало да носи код B8 - 7½ би му отивало повече. Във всяко друго отношение обаче моделът не би могъл да бъде по-различен: стъпил върху универсалната MQB платформа, той е новост във всяко отношение.

Започвам с пропорциите: с практически същата дължина (4.77 м.), но по-широк, по-нисък, със скъсени надвеси и увеличено междуосие „пасаторът“ излъчва солидна самоувереност. Комбинацията от прави линни, остри ъгли, плоски повърхности и криви с правилни радиуси са родили един еволюционен, геометрично динамизиран дизайн. Играта на светлосенките създава илюзията за клиновидност, допълвана от присвития заострен поглед на диодните светлини и чистата предна решетка. Общото впечатление и от двете разновидности спретнатият седан и хармоничното комби, е за мощен поход на народната марка в във владенията на аристократите - край на вечния волфсбургски премиум кандидат. Вместо това се налага да се обединим около заключението, че с появата на В8 в сегмента на лимузините от среден клас вече може да се говори за висока германска четворка. Но да не бързаме. 

Вътре 

Преобладава технологичният минимализъм: усещането за простота и пространство се дължи както на изчистената му геометрия, така и на прецизността на сглобките. В таблото доминират семплата функционално-декоративна „лента“ на вентилационните отвори и усещането за простор.

Предлагащото многофункционален инфодисплей вместо традиционни уреди (запазени в по-ниските версии) табло се отличава с ясна, дискретно ориентана към водача, архитектура, а преобладаващата част от материалите, с изключение на най-ниско разположените пластмаси, не подлежат на критика, дори от високохолестеролeн киселeц като мен. Пространството отзад е в изобилие и въпреки немалкия централен тунел в пода разполагането на трима вече не е само добро пожелание, маркирано с централен колан.

Сядате в добре оформените седалки. Вратата се затваря с приятно глух звук. Настройването на колата към вас не е проблем, а свалените 85 килограма в сравнение с предходния модел проличават моментално: дори с малкия 1.4-литров бензин с възможност за изключване на два цилиндъра и 150 коня тегли тежащия само 1387 кг. седан с впечатляваща лекота. Точната 6-степенна механична скоростна кутия с гладък, къс ход допринася към хармонията зад електрически усиления волан. В това отношение помагат добре балансираното пасивно окачване в по-евтините версии и активното в по-високите - комбинацията макферсън/мултилинк води до преобладаващо усещане за контрол. И в двете си разновидности тази кола надхвърля традиционната репутация на Пасат, като будещ уважение, но оскъден откъм вдъхновение прагматичен транспорт. Емоцията е новост, каквито са и общо десетте агрегата.

За графичната й страна вече разказах. Пътната минава през придвижване без напрежение, съпроводено с вече споделеното усещане за контрол, което не се дължи толкова на пълния комплект последно поколение подпомагащи системи с елементи на автономия. Дяволът е в концептуалния баланс на архитектурата MQB, благодарение на чиято твърдост и лекота Passat е стопил по-голямата част от разстоянието до BMW 3. Дори електрически усиленият волан, особено в по-директната си активно-прогресивна разновидност, допринася за неусетното преглъщане на километрите. Със стотици. 

Благодарение на аеродинамичната и акустична оптимизация в купето цари покой, нарушаван единствено от търкалянето на 18-цоловата зимна шарка върху част от преднамерено запазения като артефакт от тракийско време асфалт по едноименната „магистрала“. Крайно време е грижата за него да премине в Министерство на културата – вече имат и бюджета. 

В най-високото си ниво на оборудване по-хармоничното на вид комби смути душата ми с радикален двулитров дизел с две турбини и 240 к.с., които предават респектиращите 500 нютона въртящ момент на четирите водещи колела през образцов 7-степенен автоматик с два съединителя (DSG). Така окомплектован Passat Variant се превръща в породиста хрътка за лов на най-едър тевтонски дивеч, гонеща с напористата си светлинна графика новите S класи до упора на десния им мигач. Във висшата си версия Passat Variant тежи едва 1735 килограма, което логично води до ускорение от 6.3 секунди до 100 и още по-впечатляващо междинно. Всичко това е залегнало в основата на властно вежливия нрав на саксонската лимузина: от изчистената и технична визуална убедителност през добре премисления интериор до хармонията на пътното поведение и общото усещане за прецизност и лекота, VW Passat е достойният европейски автомобил на годината.

Не че археолозите на вехтата ни автомобилна данъчна система ще забележат, но B8 показа и енергийна ефективност: среден разход в порядък 8.7 и в двете конфигурации са превъзходни зимни постижения, предвид охотата за каране, която събудиха у пишещия. 

Вместо епилог 

В топящия се европейски сегмент на средните лимузини през годините волфсбургският кандидат е в ролята на дежурен претендент за първото място. Спор няма: топ версиите на BMW 3 и Mercedes C все още пазят известна преднина, но във всички останали случаи (Audi A4 включително, с което предизвикват бъркотия в портфейла си и ме карат да чакам с любопитство новия модел от дунавския бряг) Volkswagen Passat поставя летвата в D сегмент на нова висота.



И ако в продължение на 41 години той упорито доказваше прагматичната си надеждност, то за 42-я му рожден ден спокойно мога да го кажа: „Поколение 8“ е еволюирал в нещо, което най-после и да пожелаеш.

Сп. "Тема"

Няма коментари:

Публикуване на коментар