Ендшпил: Фердинанд Пиех

Каквото и да говорим за него, той бе визионер 

    Една от най-странните и вероятно най-значими автомобилни кариери след Хенри Форд изглежда напредва към позорен край.

Фердинанд Пиех – глобалният ексцентрик, фигурата със свръхестествена важност в историята на автомобилите и компаниите зад тях – продава 15-процентния си дял от акциите с право на глас в семейната компания, контролираща Volkswagen Group. 

Прилича на ендшпил на неспирна семейна разпра, характеризираща целия живот и кариерата му.

Но каква кариера… На 17 април виенчанинът родом – човекът, упражнявал повече власт от всеки друг автомобилен водач след Втората световна война и един от най-завършените автомобилни инженерни таланти в историята – ще навърши 80.

Дори на тази му възраст, всяка негова стъпка е наблюдавана и анализирана – гравитацията на патриарха е още жива, а големият въпрос – дали продажбата на дела му ще повлияе на курса на най-големия световен автомобилен производител.

И какво по-конкретно кара Пиех да се освободи от дял в семейна компания, притежаваща над половината от акциите с право на глас във VW – създаденият от дядо му, дизайнерът на „Бръмбъра“, Фердинанд Порше автомобилен производител?

Според роднини, огорчението след оставката му като председател на надзорния съвет на VW Group през април 2015-а – баражен ход, париращ инициатива за отстраняването му, водена от братовчеда Волфганг Порше – постоянно расте.

Другите (трето и четвърто поколение) наследници на Фердинанд Порше са дали да се разбере, че ще упражнят правото си на първи отказ на дела му. Казано иначе, това оставя Пиех с минимално пространство за маневриране – ще му се наложи да прехвърля акциите си на същите хора, които през годините са били обект на присмеха и омаловажаването му. 

Последната сламка 

    Последният семеен спор възниква след дизеловия скандал. Част от показанията му по време на криминалното разследване разкриват, че като председател на надзора, през февруари 2015-а той поставя темата за предстоящия скандал на вниманието на ключови директори, братовчед му Волфганг Порше включително. Всичко това – малко преди конфликта с тогавашния главен изпълнителен директор Мартин Винтеркорн, предизвикал оставката му. Старшият мениджмънт и самият управителен съвет отхвърлят гневно твърдението на Пиех, че ги е предупредил. Тезата им е, че заедно с Винтеркорн са разбрали за проблема едва в началото на септември.

   Волфганг Порше

Това твърдение се оказва последната сламка, пречупила гръбнака на отношенията в семейството. Източници там споделят, че надеждата е била да го извадят от борда и на контролиращия „Фолксваген“ семеен холдинг Porsche SE, в чийто срещи той продължава участието си и след отказа от отговорностите във Волфсбург.

В продължение на години фамилията търпи властната арогантност на Пиех (отмъкването на съпругата от братовчед му Герд е всеизвестно) по една проста причина – той единствен знае как се управлява автомобилна компания. Директното обвинение към братовчеда в криминално разследване обаче показва, че с търпението на повечето от роднините е свършено. 

Настоящият председател на надзора и главен изпълнителен директор на Porsche SE – Ханс Дитер Пьоч сподели, че „на първо място не зная причините или логиката, която д-р Пиех има предвид.“

Чета, че пред репортери в Щутгарт миналата седмица Пьоч е омаловажил допускането, че евентуална промяна в собствеността на холдинговата компания би повлияла непременно на VW Group. „Ако това стане, промяна в материалната структура на собствеността няма да има, тъй като акциите с право на глас ще останат в ръцете на семейства Порше и Пиех“ – споделя Пьоч. Цитира и думи на Волфганг Порше, че той и роднините му ще подсигурят и обикновените акции да не попаднат в ръцете на външни инвеститори. Отрича и подозренията за здравословното състояние на Пиех, описвайки го като „жив и във форма“ на последното заседание на борда от 10 март.

Фактът, че Пиех присъства на всяко заседание след напускането на VW Group подсказва интерес към фамилните дела и групата. Всичко това до миналата седмица, когато чухме, че семейството обсъжда покупка на дела му. 

Дори на 80, някой в състояние ли е да бъде сигурен, че Пиех е хвърлил кърпата? Макар и преди цели 46 години, той веднъж стъписа индустрията с триумфално завръщане след семеен спор.

Да си спомним:

Годината е 71-ва, 34-годишният Пиех е блестящ инженер, съживил спортната програма на Porsche, ръководил първата от дълга серия победи в Льо Ман, но едва не фалирал компанията в процеса. Възникналият роднински скандал около контрола на спортната марка принуждава шефовете на клана – Фери Порше и Луиза Пиех (майката на Фердинанд) да вземат радикалното решение никой от семейството да не заема ръководна позиция.

Изгонен от работа, Пиех организира впечатляващ кариерен възход: започва в Audi (тогава вече част от „Фолксваген“, но извън семейния контрол), превъплащавайки се в благоговеяния ръководител на техническото развитие. Превръща R&D центъра на „Ауди“ в Инголщат в технологична люпилня; там е мястото, където в края на 70-те се създава дневният ред във всички области – от двойното предаване до аеродинамичния дизайн.

Пиех гледа на технологията като на единствен инструмент в изграждането на марката, изтъкана преди идването му основно от лишени от покритие претенции за величие. Девизът “Vorsprung durch Technik” (Напредък чрез техника) го персонализира – него и убедеността му, че с технологията идват отговорите на всички проблеми в автомобилния свят. Audi доказва теорията, ставайки трамплин за амбицията му.

Както и самите си възгледи, Пиех – съвременен аналог на техническите гении, отците на индустрията от XIX век – е влюбен в инженерния процес, съдържащ се в онази специфична тръпка от превръщането на суровите идеи в коли.
 

Култът към личността 

    „Той бе велик в решаването на проблеми с идеите на другите – са думи на шеф от VW. Моментално разпознаваше добрата идея – като Пикасо, превръщащ случайно видяната африканска маска в изкуство.“

В края на краищата Пиех стига до руля в Инголщат и продължава към върха на VW Group. Тъкмо по негово време народната марка успя да се разграничи решително от масовата европейска група. 

Суров конкурент, той е далеч от добрите индустриални обноски. Мнозина от колегите му споделят, че не са в състояние да разговарят нормално с него – дискусиите им са прекъсвани от необяснимо дълги паузи. Във „Фолксваген“ налага лоялност, но е критикуван и за злоупотреба с власт – деспот, заобиколен от съгласни. Загадъчността му предизвиква страх, а всичко необходимо за края на успешната кариера на обещаващ кадър е едно-единствено несъгласие. 

Но 

    Бруталният стил и странността му изкушават да подценим огромен принос в световната автомобилна индустрия от втората половина на ХХ век. Чак до средата на второто десетилетие на XXI-ви. 

През 2002-а се оттегля от оперативното ръководство, оставайки председател на Volkswagen Group. Всички ключови придобивания във Волфсбург оттогава са негово дело; негово е придобиването на Scania, негово е и убеждаването на Осаму Сузуки за съюз, който така и не сполучи. 

Каквото и да говорим за него, Пиех бе визионер.