21 години и 4 моделни поколения доказват, че най-постоянното нещо в живота е промяната
Megane е част от визуалното прераждане на Renault |
Когато мисля за поведението на Renault в С сегмент, няма
начин да избягам от старата народна мъдрост, че най-постоянното явление в
живота са промените: от показания във Франкфурт през 1995-а Megane I, рисуван от Патрик льо Кеман,
до четвъртото му поколение (с
автор Лорънс ван ден Акер),
излязло точно 20 години по-късно на същия автосалон, визуалният език на „Рено“
мина през четири драстични превъплащения.
Нямам понятие какво е отношението
в управителния съвет към историческите им криволици и поуките от тях, но сухите
пазарни факти в Европа показват, че потреблението обикновено възнаграждава
постоянството, а от времето на пиковата 2004-а, когато Megane II направи почти 466 000 в
Европа, минаха дузина лета, повечето от които прекарани в унинието на спада.
Когато през 2005-а дребничкият на
ръст, но голям по характер Карлос Гон се качи на мостика на френския държавен
автомобилопроизводител, той горчиво оплака както продажбените им резултати (въпреки, че моделът, заедно
с дериватите си зае второто място през 2005-а), така и работата на льо Кеман. Пет години по-късно отборът на
Гон докара нещата до 270 000, а след още пет - до под 130. Тома Брийон –
маркетинг директор за Бенелюкс се съгласи на миналия Франфурт: „Малко е ниско“.
Истината е, че масовият даунсайзинг въведе премиум играчите в С сегмент, а феноменалният успех на Golf (най-добрият пример за даровете на устойчивостта) и миграцията на потреблението към малките кросоувъри никак не улесни френската задача. Добавим ли в рецептата щедра щипка от собствената им дрямка, получаваме коктейл, известен под името „Падаща звезда“.
Истината е, че масовият даунсайзинг въведе премиум играчите в С сегмент, а феноменалният успех на Golf (най-добрият пример за даровете на устойчивостта) и миграцията на потреблението към малките кросоувъри никак не улесни френската задача. Добавим ли в рецептата щедра щипка от собствената им дрямка, получаваме коктейл, известен под името „Падаща звезда“.
Ренесанс
Новините от Болон-Бианкур обаче изобщо не са еднозначно лоши: с появата на Clio IV през 2012 г. „Рено“ поеха по пътя на Възраждането и гамата им мина през драстично обновяване: Captur, Twingo, Espace, Kadjar, Talisman и вече представеният в Пекин Koleos подмладяват френската гама до около 35 месеца, а от учебниците по автомобилен маркетинг знаем, че средната възраст на моделите е сред основните катализатори на потребителския интерес към дадена марка.
И въпреки, че ключовият за гамата на Renault Megane е все още твърде млад, първият му пазарен месец – март е двойно по-силен от февруари, а добавянето на комби след още няколко месеца ще стабилизира представянето в един от най-показателните за европейското автомобилно колело на късмета сегменти.
Megane IV
Е смело различен от унилия си предшественик, а с него парижани фактически приключиха пълното обновяване на гамата си. Анфасът му е доминиран от големия централен ромб и С-образните дневни светлини, докато трите четвърти разкриват повече от атлетичните (особено отзад) арки на колелата и възходяща линия на стъклата. Задницата е доминирана от широки диодни светлини. След залез светлинната графика в най-високото ниво на оборудване – Intens има много общо с взрив във фабрика за светодиоди: маестро ван ден Акер разбира отлично основите на уличния театър; до степен, в която широките LED ленти отзад ми напомнят мустаците на Салвадор Дали, особено в контекста на приклекналия силует на една от най-широките коли в класа. Да, Megane e с между 4 и 5 сантиметра по-широк от предшественика (не броим отличния RS), 2.5 сантиметра по-нисък и с по-дълго междуосие, той има много по-целеустремена външност – смелост, за която французите заслужават да им стиснем крепко ръката.
С помощта на стратегическите партньори от Daimler Renault са отбелязали незапомнен напредък и по отношение на субективното възприятие за качество – един от най-натрапчивите им исторически недостатъци.
Интериорът контрастира рязко с екстравертната външност |
Технологиите са хубаво нещо: на разположение са всички подпомагащи системи – от автономното спиране през любимият ми лентов вредител (с официално име „сигнализация при пресичане на осева линия“, който се бърка с нахална непремереност в работата на водача) до автоматично паркиране. Megane е просторен за размерите си отпред и цялостното впечатление от вътрешността му е за внимателно търсен баланс между рационализъм и стриктно бюджетиране: уредите пред водача са споделени в почти цялата гама, дисплеят им е от базовите, седалищната част на седалката е малко къса, ниските пластмаси – с мекотата на пемза.
В движение
Агрегатът е отлично познатият в гамата на три от марките във френско-японския алианс 1.5-литров турбодизел, чийто студен старт, а и по-топла работа, не се отличават с най-голяма гладкост. Не изключвам обаче възтвърдото механично усещане да се дължи на теглови (а със сигурност и на ценови) компромиси – колата тежи 1205 кг. и с двете трансмисии.
Въпреки секунда по-бавното ускорение до 100 на автоматика, сравнително дълбокият въртящ момент позволява поддържането на по-ниски обороти и безпроблемно изпреварване, което е напълно достатъчно за модификация, очертаваща се като най-продаваната у нас.
Самият автоматик също е добре познат – както с бързото си превключване в режим Sport, така и с градската си нервност в ниските оборотни диапазони и липсата на функционалност за приоритетно движение по инерция в режим Eco. Както се досещате, отново водеща е ценовата мотивация – с всичко от ценовата листа колата, която карах, беше на крайно приличната цена от 51 510 лв. с ДДС.
По-амбициозната разходка из кривите на измъчената българска „инфраструктура“ показаха лек и прогресивен, лишен от обратна връзка, волан в съчетание с възмека, но без голяма вертикална амплитуда настройка на окачването. Тази комбинация не го прави шампион в нито една дисциплина – шасито нито за миг не излиза от контрол, но се усеща някак лишено от освободеността и механичната прецизност на част от преките си конкуренти, а вибрациите на малкия дизел са осезаеми. Всичко това на цената на много добър реален разход на гориво в порядък 5.9 – 6.3.
Заключение
Всичко в приятно изглеждащото компактно френско возило лъха на управление на себестойността със счетоводна прецизност: окачването (най-масовата мислима конфигурация „Макферсън“/торсионна греда), изцяло диодните, но лишени от комплексна матрична функционалност фарове, опростената масажна функция само за шофьорската седалка, аудиото с качество, което не запомних.
Въпреки това Megane IV e най-амбициозният опит на Renault в С сегмент досега – ренесансът във френската гама е факт. Ако този масов хечбек има някакъв проблем, то той е по-скоро в противоречието между амбициозното обещание на външността и умереното ниво на доставка в цялостния пакет, продиктувано от суровата реалност на възможното му ценово позициониране. Всичко, което изброих, ме кара този път да им пожелая преди всичко постоянство.
Както и да чакам следващия RS с още по-голямо нетърпение.
Цялата техническа и ценова информация за Renault Megane.
Няма коментари:
Публикуване на коментар