То е повърхностно, а ключовият принос в него имат парковите оператори
Говорим за България, ала горещата тема без никакво съмнение днес е една: Китай.
Важността му произтича от най-баналното възможно обстоятелство: размерът.
Поднебесната империя представлява почти 30% от световните автомобилни продажби
и над 2/3 от електромобилните. През миналата година ЕС е изнесъл близо 360 000
коли за 19,4 млд. евро (основен
тук е приносът тройката германски премиум колоси ) и е внесъл около 707 000 на стойност 12,9 млд.
Както се изрази главният изпълнителен директор на BMW Оливер Ципсе след гласуваните на 4 октомври мита,
Европейският съюз излъчва „фатален сигнал за европейската автомобилна
индустрия“. И ако очертаващият се по-широк търговски конфликт с Китай
представлява риск с трудни за остойностяване последствия, то гласуването на
България със „за“ се вписва напълно в останалата без пилот кабина на разнебитените
българските автомобилни политики.
 |
| Разпределението на гласовете |
Много бих се радвал да чуя не само кой и с какви инструкции е гласувал по този безумен от всяка гледна точка начин, но и каква е българската стратегическа институционална обосновка за това лишено от мисъл за национален интерес аматьорско поведение.
Че по темите на моторизацията си България няма посока много отдавна за никого не е тайна; за съжаление, не е тайна, че компетентност не е останала и по много други национални теми, част от който е и тази, че с подобно поведение не просто обричаме мобилността си на безпътица, но с един удар се лишаваме, например, от китайския инвестиционен потенциал.
В този тревожен контекст отсъствието на знакови емблеми от предстоящия софийски автосалон не е изненада, а девизът му тази година е в парадоксално противоречие с пълното мълчание по големите автомобилни проблеми, което се очертава там. А се подразбира обратното.
Нека обаче се върнем към автомобилния си пазар, новостите на който тази
година са основно в областта на новите китайски играчи, за които ще стане дума
след малко, не и прехваленият ръст, за който принос има единствено аритмичното,
кампанийно поведение на големи национални и европейски паркови оператори от категорията
на МВР и Frontex. Освен че създава климат на напълно необоснован, подвеждащ оптимизъм, това
поведение на големите държавни и наднационални институции предизвиква още поне два
проблема: влошава значително приходите на единица продаден автомобил във
финансовите резултати на „печелившите“ вносители и дистрибутори, и създава
подвеждаща основа за планирането на предстоящата година. Нека обаче оставим
тази проблематика да ферментира между стените на офисите, където в момента интензивно
се планира и да се обърнем към така наречените си пазарни показатели.
След предходни месеци на пикови доставки септември е по-кротък: привидният ни позитивен ръстов темп спадна с близо 35% – от 31,60 през юни до 20,59% днес. Това най-вероятно ще ни остави още някой и друг месец начело на европейската пазарна ръстова класация – един показател с практическо значение единствено при запълване на вечно гладните за съдържание медии.
По отношение разпределението на задвижващите системи динамиката за сега е в
полза на хибридите, чието постоянно разширяващо се предлагане логично завзема
позиции за сметка на всички останали – един далеч по-съдържателен от гледна
точка на продуктовото и пазарно планиране вектор.
За разлика от него регионалното разпределение на продажбите без никакво колебание сочи дълбоки диспропорции на бедността, за които често тук говорим: София води драстично следващите Варна, Пловдив и Бургас, а най-обикновеното пряко сравнение на позициите при новите и употребявани регистрации илюстрира много точно икономическото състояние по области.
Пазарният дял на китайските марки все още не е стигнал 2%, но с предстоящата намеса на нови участници в лицето на SEEAG тук скоро ще видим Geely и Lynk & Co., с чиято помощ и тая отметка ще отиде в историята. Много ми е трудно да прогнозирам как новите мита ще се отразят на присъствието им тук, ала едно е сигурно: в условия на външна и вътрешна несигурност те ще добавят още един пласт на натиск върху останалите.
С всички уговорки относно методиката на следене на реекспорта ролята му от мощен фактор в представянето на много марки се сведе до малък, балансиращ някои от портфейлите, инструмент с лимитиран потенциал за въздействие.
Топ 50 е пряко отражение на всичко казано дотук: водят или възходящите задвижващи системи (в случая хибриди), или добре представящите се в тазгодишната еднократна кампания за попълване парка на МВР.
Сходна е ситуацията в представянето на електрическите превозни средства: делът им символизира дефицита на жизнеспособност на една незряла технология извън тънкия пласт платежоспособно потребление на най-големия град в условия на отсъстваща регулаторна принуда.
Така любопитното око няма да открие нищо ново както в тенденциите на задвижващите системи в структурата (дизелите растат – бавно и неудържимо), така и по отношение на възрастта на автомобилния ни парк.
Нито има воля за промяна на начина на меренето й, нито символичният спад в категорията
на най-старите е нещо повече от временен ефект вследствие на пиковите
институционални регистрации.
Ето това се все аспекти от повърхностното впечатление за ръст през вече
изминалите девет месеца на 2024-а.
