Хоризонт 2019: Женева

На близкия – рецесия 

   Ferrari F8 Tributo

    Въпреки, че се провежда в навечерието й, тази година Женевският автосалон не е предвестник на пролетта. Вместо това, европейската автомобилна индустрия е атакувана от всички страни.

Какъв контекст само: най-голямата европейска икономика – германската е на прага на рецесия; проблематиката около британския Брекзит води към предизвестена криза, която според някой ще доведе до голяма и скъпа структурна дезинтеграция. Опасението, че търговската война между ЕС и Щатите е в състояние да препъне най-благородните германски породи – BMW, Mercedes-Benz, Audi и Porsche, да не говорим за вече боледуващите Jaguar Land Rover.

Лирично отклонение: като казах BMW, се подсещам, че според прясно публикуваните данни от щатското Министерство на търговията за пета поредна година, въпреки ескалиращата търговска война с Китай, BMW са най-големият автомобилен износител по стойност – над 8.4 милиарда. 

Не стига това, а дизелите, чиято първоначална стратегическа задача бе да преведат потреблението през пустинята на вътрешното горене до Обетованата земя на електромобилизацията, бяха обявени за обществен враг No1. Така производителите, някои от които не се справиха с прехода към новия емисионен стандарт WLTP, останаха на произвола на съдбата с едната си все още недостатъчно ефективна бензинова моторизация. Нетният резултат е втора поредна година на въглероден емисионен ръст в автомобилния парк на Европа. Последното не се отнася за Toyota, които принесоха големи исторически жертви пред олтара на хибридните си задвижващи системи и понастоящем са единственият масов производител с осреднен емисионен показател под заветните 100 гр/км. Какъв е делът на хибридите в продажбите им ли? 60%.
 

   Peugeot 208

Накрая огромните разходи по технологичното развитие и производството на въпросната електромобилизация, чийто краен продукт все още е непрактичен и скъп, за да генерира автентично търсене извън огромните държавни субсидии.

А, да и автономията за масите – тази научно-фантастична утопия, по която всички в момента пилеят огромен капитал, чиято точка на възвръщаемост е някъде отвъд видимия хоризонт…

Напук на всичко, прогнозите са не за катастрофа, а само за рецесия. 

Едва доловим 

    През 201-9-а LMC Automotive очакват едва доловимите 0.6% ръст в Западна Европа. Но при едно условие – бърз и ясен Брекзит договор между EС и ОК. Evercore ISI пък виждат 1-процентов спад в ЕС. В европейската асоциация на автомобилните производители ACEA пък очакват ръст от под 1%, с продажби, близки до 15-те милиона от 2018-а. 

Професор Фердинанд Дуденхьофер от Центъра за автомобилни изследвания на Университета в Дуйсбург-Есен гледа на близкия хоризонт като на слаб, но не така лош, както през 2009, когато кризата облада цялата световна икономика. Той вижда основните страхове под формата на Брекзит и емисионно затягане: „Печалбите на производители и доставчици през 2019-а се очертават като много тънки: заплахите за приходите, производствените съкращения и даунсайзингът са неизбежни. Голямото бреме вероятно ще е китайският спад – не най-добрият фон за Женевските блясък и великолепие.“ Истина – в последните години германците се радваха на обилна жътва там.

Питър Уелс – професорът по бизнес и устойчивост от Кардифския бизнес университет – гледа на европейската автомобилна индустрия, като на изправена пред точка на пречупване: „Подобно несигурно състояние има дългосрочна основа: заради дългия си проектен и производствен цикъл и зависимостта от икономиите от мащаб и капацитетна утилизация, индустрията остава неспособна да се приспособи към бързи и мащабни пазарни промени. В резултат тя се оказва уязвима на изменения в търговската рамка, като напускането на Обединеното кралство или потенциалното увеличаване на митата върху вноса на европейски автомобили в САЩ. Липсата на гъвкавост е поставена на изпитание също от промените в европейския режим на типово одобрение и спадът в търсенето на дизели“. 

Беди 

   Renault Clio

    Професор Щефан Братцел от Центъра за автомобилен мениджмънт в Бергиш Гладбах гледа на Брекзит, търговските конфликти и електрификацията като на основни индустриални беди: „Основната загриженост в Европа е Брекзит и какво ще стане: твърд, мек или нови избори – не знаем. Брекзит е голямата заплаха тази година. И, разбира се, търговският конфликт между САЩ и ЕС. Електромобилността, автономията и платформите за мобилност са дългосрочни предизвикателства“.

Глобалният анализатор на JATO Dynamics – Фелипе Муньос намира ставащото във Великобритания и Германия като злокобно: „Европа в момента е в много сложна ситуация: две големи икономики, Германия и Обединеното кралство, са изправени пред несигурни времена. Каквото и да стане след Брекзит, то няма да е същото за много компании, твърдящи че ще напуснат Англия. След години на силен ръст пък, Германия се забавя.

Макс Уарбартън от аналитиците Bernstein Research смята, че автомобилните производители са в много по-добра форма да посрещнат бурята, отколкото бяха през 2009-а: „Този път производителите са в много по-добра форма за рецесия. В действителност, с намаляването на продажбите в Китай мнозина от тях започват да се питат дали спадът вече не е започнал. Ако търсенето спадне още, какво ще означава това за европейците? Да не сме наивни – спадът в приходите ще е болезнен, но маржовете при мнозинството са по-високи, отколкото бяха преди 10 години, което означава по-голям буфер преди загуба. Балансите са силни, натрупани са средства, има повече гъвкавост, а мениджмънтът вече предприема проактивни действия по разходите“.

Трудно

   BMW 330e

   Ала проф. Дуденхьофер вижда трудното напред с шансове за известно облекчение след няколко години: „В съседство с блясъка, трудната икономическа среда и високите инвестиции в електрическата мобилност са фактите от Женева. Предстои година на предупреждения за печалбата, не на големи приходи. През 2020 едва ли ще е по-добре, надеждата е по-нататък“.

Българският хоризонт

    Ако в България следим глобалните процеси с оглед адаптиране на националната ни инвестиционна стратегия към индустриалните тенденции, то експертите в съответните министерства би следвало да са обърнали внимание, че тази година от Женева отсъстват знакови имена, като Ford, Hyundai, Infiniti, Jaguar Land Rover, Mini, Opel, Tesla и Volvo. Ако не друго, то би следвало да ги подсети, че в трудни времена инвеститорите търсят запазване на съществуващата структура на активите си, укрепвайки максимално тези в ядрото й, за сметка на периферията.

В този дух не се съмнявам, че са обърнали внимание и на вътрешните напрежения в предизвикалите напоследък българска треска за голям автомобилен инвеститор Volkswagen Group, където известният с добре премислената си тактика и здрав апетит за битки генерален директор Херберт Дис е подложен на нарастващ натиск. От едната страна е подкрепата на председателя на надзора на Porsche Holding и глава на семействата Порше/Пиех, ръководещи Volkswagen, Волфганг Порше. От другата са профсъюзите, държащи половината от Надзорния съвет във Волфсбург, често гласуващи в блок с провинция Долна Саксония, която притежава 20% от акциите на групата. Казано по друг начин, заедно те са в състояние да блокират евентуалната инвестиционна инициатива в нов завод на изток за сметка на търсенето на резерви за по-висока утилизация на съществуващия производствен капацитет в Германия и из Европа.

Веднъж вече отложено, решението бе планирано за следващото заседание на Надзорния съвет през май, но съпротивата на профсъюзите е в състояние да преобърне ситуацията напълно.

Мениджърският шах на последния етаж във „Фолксваген“ винаги е бил напрегнат, а това дали следим развоя на партията е част от готовността ни да преговаряме с потенциалните големи инвеститори, мотивацията за чийто решения е много далеч отвъд ниските данъци и евтиния труд, с които аргументацията по тия места се изчерпва.

Този обаче не е Женевски, а български хоризонт.

   Honda e Prototype