Mercedes-Benz A

„А” като атака

Внушителната предна решетка прелива в добре скулптирани странични линии

Да се говори за продукт на Mercedes-Benz е много ангажираща работа. Защо ли? Защото това е най-старата все още съществуваща марка, чиято репутация тежи като света на раменете на наказания да го носи Атлас. 

Все пак при мен случаят е по-различен, тъй като работата ми в автомобилния сектор ме учи да се концентрирам върху продукта, без да се впечатлявам от емблемата му. Но в контекста на необозримия принос на трилъчевата звезда в света на автомобилите, респектът е неизбежен.

Предшествениците 

Появил се през 1996-а, необичайно малкият за разбиранията в Щутгарт еднообемен W168 беше крачка в неизвестността на нова ниша. Пълният с новости А клас обаче бе споходен от малшанс още от самото начало: през 97-а по време на „лосов тест” на шведското списание Teknikens Värld колата се преобърна. Трудно е да се каже до каква степен провалът на теста повлия на жизнения път на първото поколение, но през 2004-а се появи наследникът W169, запазил еднообемната форма на предшественика. От двата модела в завода в Ращат са произведени над два и половина милиона коли, което май не подсказва неуспех. 

Третият 

опит на Daimler в компактните возила без багажник е радикално отклонение: въпреки, че не може да се похвали с високотехнологичния, но скъп авангардизъм на предшествениците, новият А е скъсал драстично с обемистите, лишени от младежки плам, първи поколения: пред нас е динамичен хечбек с нисък център на тежестта и стреловидна предна част, чийто нрав определено пасва повече на внуците на купувачите на първото поколение.

Общият вид на двуобемния малък мерц с дължина 4.29 е драстично различен: центърът на тежестта му е свален с 24 мм, а височината на седалката – с цели 170. Резултатът е доста напорист и с високо самочувствие малък автомобил с коефициент на съпротивление от само 0.28.

Отзад нещата не са чак толкова впечатляващи, но графиката 

на светлините компенсира

„Мерцедес” А е резултат от синергията между Daimler и Renault-Nissan, чието сътрудничество в областта на малките коли тепърва ще се разширява, а компактните возила от Щутгарт ще се увеличават. Пазарната ситуация е такава, че свалянето на разходите по разработването на нови модели и ефективността на производството им и снабдяването са много по-важни от бръчката на челото ви, когато чуете, че „Мерцедес” и „Дачия” споделят двигатели. Така постъпват всички и резултатите, както ще разберете, никак не са отблъскващи.

Да влезем 

В колата се вмъквам с доста по-голяма чупка в кръста, отколкото преди, но това, което ме посреща е едно от най-приятните места в малък автомобил. А-класата предлага отлична среда за обитание, съчетаваща спорт и елегантност, която ме кара ме да се чувствам като в добра удобна обувка. Суперспортните седалки с цяла облегалка, в които сядам много добре се настройват без забележка. Опората им е достатъчна, дори когато безчинствам по сухите, но студени декемврийски завои, а таблото е в най-добрите традиции на „Мерцедес”, излъчващо сдържано благородно самочувствие. Спортният волан с перфорирана кожа и червените шевове са стилни, а карбоновата текстура на таблото само допълва очакването за атлетичен нрав. В Mercedes не обичат изобилието от уреди и екрани и умеят да съчетават графичната простота с достатъчна информативност – в това отношение съм изцяло на тяхна страна. Централният дисплей е заприличал на малък таблет (слава Богу, не е чувствителен на допир), подлежащ на лесно изключване винаги, когато ви дотегне. Това и направих, защото информацията от пространството между скоростомера и оборотомера ми стига.

           Истинската сила на тази кола е вътре...     

Преди да мина на усещанията в движение искам да обърна внимание на още нещо, което ме впечатли приятно: А класата има и едно от най-естетските решения на заобикалящо осветление, които съм виждал до момента: от светещия надпис Mercedes-Benz в праговете до дискретно осветения отвор в седалките - всичко тук е еманация на стила. Ефектът е такъв, че моментално забравям за по-голямата част от твърдите пластмаси: какво да правя – понякога емоцията обезоръжава дори мен.

Затварям интериорната тема с това, че два и седемдесетте метра между двете оси означават достатъчно пространство за четирима, комбинирано с приличен багажник. 

На път 

Спортните претенции на оптичния пакет и интериора, спечелил ме изцяло, подлежат на изпитание, което започвам без много мотаене, въпреки, че ранният декемврийски сняг не предразполага към експерименти със сцеплението.

Първите впечатления са от тихия напречно разположен 1.8 литров дизел (даващ 136 коня), съчетан със 7-степенен автоматик с два съединителя. Лостът му е разположен отдясно на волана, което не дразни противно на очакванията. 

Второто усещане е свързано с тежкия волан; даже малко пресилено тежък, което не е проблем за мен, но човек с по-слаби ръце би трябвало да хване гирите, ако ще общува продължително с така настроения електрически усилвател. Автоматикът върши отлична работа в повечето режими, но усетих и две важни изключения – осезаема смяна на първите три предавки и мудност в свалянето при изпреварване. Всичко това се случва в ръчен режим, което означава, че трябва да изберете автоматичния, а то пък е в разрез със спортните претенции на AMG.

После идват колебанията около окачването и пътния просвет: спортното окачване (което не е последна дума на техниката) е прекалено твърдо и колата подскача по кърпения български асфалт. Скъсените амортисьори пък правят така, че, ако качите четирима,  да тръпнете за спортните брони и прагове при всеки досег с „легнал полицай”, а това в София означава практически на всяка пряка.

Дизелът набира охотно, без да е върхът на ентусиазма, което ми напомня, че при автомобилите с такива претенции е време да видим малък дизел с две каскадни турбини и литрова мощност от поне 100 коня. Давам си сметка, че такъв агрегат ще има висока себестойност, но 136 не стигат, а по-силният 2.2/170 е твърде тежък за малък хечбек. А и нали говорим за премиум претенции все пак.

...където изборът на материали не е безгрешен, но с дизайна не мога да споря

Не че нещо фундаментално не е наред, но за да върви по-добре този автомобил има нужда от бензин под капака, а той пък харчи повече – досада. Като казах „харчи” се сетих за разхода. Няма да престана да повтарям, че актуалните европейски стандарти за измерване на енергийната ефективност на автомобилите нямат нищо общо с реалността: в брошурата се четат амбициозните до самозабрава 4.4 л/100 км, които на практика са 7.4. Факт е, че температури около и под нулата качват разхода, но отклонението от теорията е толкова драстично, че не можем да виним само времето. 

Остава ми утехата, че в индустрията познават добре проблема и промяната е въпрос на време; дано е скоро. 

Общото впечатление 

от новия А-клас е за компетентност: с добре подбрана комбинация между двигател, трансмисия и окачване можете да си доставите много радост. Трудно ми е обаче да дам оценка в контекста на конкуренцията: А се усеща като малко по-тромав и тежък от преките си опоненти, но пък има много добре направен интериор. Е, пълното щастие, както знаем, не съществува, така че оставам с добри чувства към W176, защото това е един определено достоен спътник.  

Проблемите му обаче са два: 

1. Радушният първоначален прием и изобилието от добри малки нови коли, събрали се като на певчески събор, не подейства като бараж срещу пазарния спад в Европа през 2012-а. Повечето от новостите, които видяхме през миналата година, имат нерадостната съдба да се появят в лош исторически момент и А не прави изключение. 

2. За да се насладите пълноценно на талантите му имате нужда от поне 60 000 лева, което е всичко друго, но не и достъпно в държава с покупателната сила на България. За голямо съжаление нямам понятие от продажбите им, тъй като не ги предоставят, но съм сигурен, че в „Балкан Стар” са наясно: А-клас би постигнал много повече в други времена.

Иначе първоначалните поръчки брояха 90 000 без Китай (там ще е в средата на годината), което е обещаващо за амбициите им да стопят дистанцията до вечните конкуренти от BMW и Audi. Или както Дитер Цече каза - „А” означава „Атака”.

Накрая, медитирайки върху характера на третото поколение, се чудех дали - ако вносителят случайно бе забравил, че му дължа демонстрационната кола - бих я върнал доброволно.

Всъщност да - колкото да махнат част от външната оптика и да пренастроят окачването.


Сп. "Тема"