Лишен от ключови детайли, документът все пак възвести края на тъмното американско Средновековиe
Не ме освирквайте: наясно съм, че
вървя доста след събитията. Но имах нужда от известна дистанция, за да си
събера главата в опит да огледам, поне отчасти, представения на 8-и ноември стратегически
план за спасение на Opel
– така нареченият PACE!.
Факт е, че решението на Peugeot-Citroen да купи хронично губещите Opel от доказалите се като напълно несъстоятелни в Европа General Motors първоначално обърка инвеститорите. След първоначалния шок обаче те бързо осъзнаха, че идеята би могла да сработи, стига да води със себе си сериозни съкращения в капацитет, разходи и персонал.
Само дето, ако случайно не сте пропуснали, разкривайки новите си дългосрочни цели, Opel избегнаха разговора по трудната част.
Предвид дребната подробност, че преди спасението си от Карлос Таварес самите PSA бяха на ръба на фалита и оцеляха единствено благодарение на суровия режим на затваряне на заводи, съкращаване на работни места и чугунено твърда воля за скъсване с хроничния свърхкапацитет, за който в годините съм повтарял до втръсване. Ако Opel ще оцелява, всичко това звучи като смислен курс на действие: краткосрочният план би допринесъл за дългосрочните цели.
Бидейки също така масови марки впрочем, Peugeot и Citroen минаха през сходно лечение, така че инвеститори и служители солидарно стегнаха колана за лоши новини от Рюселсхайм.
На самото събитие главният изпълнителен директор Михаел Лошелер очерта амбициозен план без уволнения и закривания на заводи. На печалба трябва да излязат към 2020-а; 6-те процента – шест години по-късно. Ще се търсят глобални продажби и електрификация, а разходите подлежат на намаляване с милиони. Шефът се закле, че няма да има уволнения, само доброволни напускания. Още тук: хм…
Въздържание
„Планът е съставен с ясния стремеж да бъдат запазени всички заводи и да има въздържане от принудителни съкращения в Европа. Необходимите и устойчиви съкращения на цените на труда ще се постигнат посредством мерки като иновативни концепции за работното време, доброволни програми и дори схеми за ранно пенсиониране."
Професорът по мениджмънт от бизнес училището към университета на Единбург, Ник Оливър смята, че анонсът, който бе направен в Рюселсхайм, внимателно избягва да плаши три важни групи слушатели – профсъюзите, доставчиците и германските политици: „Ето какво се получава, когато сложите голяма корпорация на тясно, притисната от мощни заинтересовани страни.“
И продължава: „Opel и Vauxhall имат голяма производствена мрежа в Европа, включваща Рюселсхайм, и Opel издадоха много успокояващи звуци, за да уталожат германските страхове за бъдещето. Но всички те бяха доста лукави в действителност, тъй като, казвайки, че ще се въздържат от принудителни съкращения днес, спокойно могат да твърдят, че са го имали предвид, когато времето за трудните решения настъпи. Загубите на двете марки няма да изчезнат просто така – трябва да бъде направено нещо много драматично и правдоподобно.“ Оливър напомня, че през 2016-а PSA и Opel Vauxhall са имали кумулативен производствен капацитет за 4 милиона коли, а са продали около 3. Той смята целта от 6% печалба през 2026 г. за необуздано оптимистична.
Твърдейки, че много от необходимите действия не са били разкрити при представянето на плана, директорът на Центъра за автомобилни изследвания (CAR) към университета на Дуйсбург-Есен, Фердинанд Дуденхьофер също е скептик.
Факт е, че решението на Peugeot-Citroen да купи хронично губещите Opel от доказалите се като напълно несъстоятелни в Европа General Motors първоначално обърка инвеститорите. След първоначалния шок обаче те бързо осъзнаха, че идеята би могла да сработи, стига да води със себе си сериозни съкращения в капацитет, разходи и персонал.
Само дето, ако случайно не сте пропуснали, разкривайки новите си дългосрочни цели, Opel избегнаха разговора по трудната част.
Предвид дребната подробност, че преди спасението си от Карлос Таварес самите PSA бяха на ръба на фалита и оцеляха единствено благодарение на суровия режим на затваряне на заводи, съкращаване на работни места и чугунено твърда воля за скъсване с хроничния свърхкапацитет, за който в годините съм повтарял до втръсване. Ако Opel ще оцелява, всичко това звучи като смислен курс на действие: краткосрочният план би допринесъл за дългосрочните цели.
Бидейки също така масови марки впрочем, Peugeot и Citroen минаха през сходно лечение, така че инвеститори и служители солидарно стегнаха колана за лоши новини от Рюселсхайм.
На самото събитие главният изпълнителен директор Михаел Лошелер очерта амбициозен план без уволнения и закривания на заводи. На печалба трябва да излязат към 2020-а; 6-те процента – шест години по-късно. Ще се търсят глобални продажби и електрификация, а разходите подлежат на намаляване с милиони. Шефът се закле, че няма да има уволнения, само доброволни напускания. Още тук: хм…
Въздържание
„Планът е съставен с ясния стремеж да бъдат запазени всички заводи и да има въздържане от принудителни съкращения в Европа. Необходимите и устойчиви съкращения на цените на труда ще се постигнат посредством мерки като иновативни концепции за работното време, доброволни програми и дори схеми за ранно пенсиониране."
Професорът по мениджмънт от бизнес училището към университета на Единбург, Ник Оливър смята, че анонсът, който бе направен в Рюселсхайм, внимателно избягва да плаши три важни групи слушатели – профсъюзите, доставчиците и германските политици: „Ето какво се получава, когато сложите голяма корпорация на тясно, притисната от мощни заинтересовани страни.“
И продължава: „Opel и Vauxhall имат голяма производствена мрежа в Европа, включваща Рюселсхайм, и Opel издадоха много успокояващи звуци, за да уталожат германските страхове за бъдещето. Но всички те бяха доста лукави в действителност, тъй като, казвайки, че ще се въздържат от принудителни съкращения днес, спокойно могат да твърдят, че са го имали предвид, когато времето за трудните решения настъпи. Загубите на двете марки няма да изчезнат просто така – трябва да бъде направено нещо много драматично и правдоподобно.“ Оливър напомня, че през 2016-а PSA и Opel Vauxhall са имали кумулативен производствен капацитет за 4 милиона коли, а са продали около 3. Той смята целта от 6% печалба през 2026 г. за необуздано оптимистична.
Твърдейки, че много от необходимите действия не са били разкрити при представянето на плана, директорът на Центъра за автомобилни изследвания (CAR) към университета на Дуйсбург-Есен, Фердинанд Дуденхьофер също е скептик.
Въпросите остават
 |
|
Ролите им подвеждат: гигантът на снимката от
Франкфурт е
дребничкият Карлос Таварес, не новият главен
изпълнителен
директор на Opel Михаел Лошелер
|
И продължава: „Колцина могат да разчитат за работа в наемащия в момента 38 000 души Opel-Vauxhall през 2020, 2022 или 2025-а? Скритите карти в играта остават. Посоката е правилна и планът ще помогне на „Опел“, но ще боли.“
Част от инвестиционните банкери са по-позитивни.
Аналитикът от Bernstein Research Макс Уарбартън декларира: „PSA - Opel – могат ли да се справят? Да, могат.“ И въпреки, че е наясно с факта, че финансите на Рюселсхайм са по-лоши от очакваното, той призовава французите да затворят продаващите идентични опели с друга емблема на Албиона, „Воксхол“: „ Отървете се от Vauxhall. PSA нямат понятие какво означава тя, англичаните – също: дори най-патриотарски настроените брекзитъри биха предпочели германската кола. Просто ги сменете с Opel.“ При цялото ми съгласие с Уарбартън се питам след като сливането приключи, а заедно с него – и прилагането на френските платформи в гамата на вече трите марки, какво по-отличаващо ще е останало в генотипа на Opel, та да го броим германски? Съхраняването на тевтонската им идентичност е тема, чието развитие тепърва ще наблюдавам голям с интерес.
Vauxhall остават. За сега
Дребничкият реформатор Карлос Таварес все пак ги защити: „Гледам на Vauxhall като на актив, не като на бреме. Не виждам риск да не останат“ – четох в Automotive News Europe.
Според Citi Research пък на плана му липсват детайли и повтаря вече познати цели. Аналитикът им Майкъл Тиндал: „По-трудното за разбиране е какъв е пътят към тези цели, тъй като липсваха подробности – както по отношение на планираното намаляване броя на служителите, така и по отношение на самата евентуална цена на плана.“
IHS Markit оценяват плана като добър, най-вече заради търсенето на синергия между PSA и Opel. „Въпреки това, може би най-големият стратегически дефицит на Opel е разполагането му в пазарния център. Както всички сходно позиционирани марки, те водят битка за цените и моделния си микс на остро конкурентния западноевропейски пазар, а голяма част от производството им се намира в една от държавите с най-скъп труд в света“ – няма начин да не се съглася с аналитика им Тим Ъркет.
Професор Дейвид Бейли от бизнес училището Астън в Бирмингам също не е убеден в целостта на плана: „Той казва, че няма да се затварят заводи, а ще направи съществуващите по-малки – това не звучи. Масовата платформена редукция (до 2) и орязването на разходите за покупки са нещо хубаво, тук се справят. Но не мисля, че планът показва действително как смятат да свалят разходите си, освен през споделеното изследване и развитие. Не виждам подробности и по това как ще свалят производствените разходи.“
Тези от вас, които редовно отделят време за четене по индустриални автомобилни теми, знаят отлично мнението ми за фундаменталния провал и пълната културна неадекватност на GM в Европа. Американците сътвориха масови провали и поразии, и бяха поели твърдо по пътя на ликвидацията на произвеждащата автомобили вече 118-та година многострадална марка. Когато решиха да я подарят на PSA за символичните два милиарда.
От своя страна Карлос Таварес доказа, че е в състояние да извади от клинична смърт една автомобилна група, която до неотдавна бе в трагично финансово състояние. И не само това, ами смелостта му да покаже „новите, по-дръзки Peugeot“ успя в истински кратък исторически период.
Постигнатото ме кара да мисля, че въпреки очевидната липса на подробности и дипломатичното избягване на неудобните детайли по ключови въпроси, планът PACE! е една своеобразна пролет посред есен в Рюселсхайм. И в правилните ръце има шансове за успех.
Краят на Средновековието настъпи.
