Ако нещо не е счупено: BMW M340i xDrive

Властта все още развращава

   Снимки: BMW AG

     Последният път, когато бях на среща с тогава новата G20, успях надлежно да пофилософствам на тема високата летва на очакванията, които дългото и много успешно родословие на третата серия на BMW поставя пред последния си модел. Затова и днес няма да го правя.

Три години по-късно пред нас е най-продаваната Серия 3 за всички времена: въпреки въздействието на всякакви световни кризи и амбициите на вечните й утвърдени конкуренти, до момента са продадени около 1,2 милиона; тя има 14-процентен дял в глобалните продажби на мюнхенската марка, а в шкафа с трофеите й влязоха и нови.

В това, че тройката води D премиум сегмента на пазари като Щатите, Китай и Европа вече отдавна не е изненада, а че оценките на високите автомобилни сомелиери останаха в района около петте звезди е постижение, способно да впечатлява дори вечно наежени скептици като мен.

Ако нещо не е счупено

   И така, с целия този успех зад гърба на най-популярния им модел, можете да разберете защо BMW са избрали сдържания подход към освежаването в средата на живота му: ако нещо не е счупено, не го поправяй, знаете, е стара англосаксонска поговорка с доказана отдавна мъдрост. В днешния случай ключовите визуални разлики включват по-ясно структурирани повърхности и линии в освежената с нова броня предна част, съдържаща голям, шестоъгълен  централен въздухозаборник и широко разположени отвори на вертикалните въздушни завеси; напълно преработени и функционално обогатени по-тънки фарове, както и предна решетка с нов дизайн – за щастие не по-голяма. Отзад акцент са леко разширените обеми около колесните арки, отново светлините и преосмислената задна броня с по-категорично акцентирания дифузьор, разположен между черните трапецовидни накрайници на изпускателната система. Така описаният пакет с класически триобемен профил е с отлично челно съпротивление C_d x A – едва 0,26. Стилен акцент са полираните черни кантове на предната решетка, капаците на огледалата и задния спойлер – все част от визуалните акценти на една откровена спортност, която в моя случай включвашe черно акцентираните М светлини, червените спирачни апарати на усилената M Sport спирачна система и контрастните шевове на предпазните колани в духа на цветовете на BMW M GmbH.

   Вдигайки дума за коланите, пренасяме се вътре, където промените са доста по-сериозни. Най-забележима е появата на двата дисплея (12,3 + 14,9`), обединени в широк, леко извит общ панел с висока разделителна способност, познат от iX и Серия 2 Active Tourer. Това ни отвежда директно към версия 8 на операционната система, което пък означава изчистено от бутони табло, чийто минимализъм се допълва от новия дизайн на централната конзола: скоростният превключвател също се е преобразил в нещо, наподобяващо кръстоска на лост с плъзгач, което те кара да държиш волана с две ръце много по-често, отколкото си свикнал.

Общата картина отпред е прогресивно изчистена и сравнително бързо схващаш, че липсата на механични бутони за управление на вентилационната система подлежи на компенсация с доста напредналото в схватливостта си гласово управление – просто трябва да се сетиш, че работата с постоянно изведените на екрана температурни контроли не заслужава безценния ти пръстов отпечатък на екрана.  Това ме подсеща, че общуването между човек и машина се развива и трябва да отдадем дължимото на хората в Мюнхен, чийто гласов контрол е сред най-добрите в индустрията – не е безгрешен, но реакциите му при настройка на температурата бяха точни.

Добрата новина за адвокатите на механичния бутон, сред които съм и аз, е, че звукът се регулира с механично копче, а добре познатото iDrive навигационно колело си остава много добре дошло на борда на дискретно фейслифтираната тройка. Самият екран е бърз и отзивчив, функционалните му плочки са достатъчно големи за точно натискане в движение, а графиката им е страховита. Комбинацията от актуализации по въздуха, в които BMW са сред водещите производители, Apple CarPlay, Android Auto и отличната навигационна функционалност би следвало да не оставят пространство за мрънкане на борда.

Най-общо казано, голямото подобрение е интериорът: безрамковият, извит екран добавя един реално елегантен щрих към среда, която остава сред най-добре премерените в сегмента, благодарение на отличното си оформление, ергономичност, субективно възприятие за качество и материали. Нищо не се е променило по отношение на общия пакет и пространството, така че можете да качите двама възрастни отзад удобно, а 480-литровият багажник ще е уместен за семейна употреба; организацията му е също на ниво.

Въпреки неизбежните промени, в механично отношение колата остава в много голяма степен същата, а от общо 11-те й моторизации (всички стандартно с 8-степенен Steptronic хидротрансформатор от ZF) скочих директно на най-високата – M340i xDrive. Трилитровият, шестцилиндров редови B58 с двуструйна турбина представлява 48-волтов мек хибрид (стартер-генераторът е с мощност 8 kW) с 374 к.с. и 500 Nm въртящ момент в широкия диапазон 1 900 – 5 000.

Далеч по-важно от играта на числата е обстоятелството, че M340i, макар и да е с доста по-малко от пенливите 510 на лунатика M3, всъщност е правилната М кола по всички начини, които имат някакво значение. Както обикновено, в допълнение към стандартните варианти на Серия 3, тя получава специфична М настройка за всички важни части, окачването и неговите адаптивни амортисьори, монтираният отзад електронен блокаж на диференциала, софтуерът на скоростната кутия и контрола на стартирането включително. Двойното предаване xDrive също сервира повече склонност към задния мост, така че на хартия тук има всички предпоставки за онази М магия, която всички чакат с нетърпение.

В движение

    Разбира се, тя не разочарова. Карах къде ли не из отечеството: от различно качествени по-бързи или по-бавни участъци от това, което у нас смело наричаме „автомагистрала“ до гладкия асфалт по извития черен гръбнак на тичащите между селата пътища, които свършиха основна работа в открояването на диапазона от таланти в тая кола.

Характерът в движение е онова специфично пространство, в което Серия 3 винаги е стояла с една глава над останалите, почти без значение кой силов вариант ще изберете. И все пак седанът M340i е несъмнено най-добър от всички в балансирането между превъзходния механичен финес на дългото пътуване и неутолимостта в мимолетния шофьорски кеф на ентусиаста.

Дори в стандартния Personal режим (Normal явно се смята за твърде елементарно самообяснителен) колата се усеща стегната и отзивчива. Воланът й е лек, но и достатъчно осезаем, за да го почувстваш разумно ангажиращ и комуникативен, дори в по-бърз ритъм, и само при подходящо енергично каране по-тежката реакция Sport става по-вдъхновяваща. Тъкмо за тия мигове на въодушевление е предназначена и функцията Sprint, в която трансмисията има за цел да предава ултрабързо ускорителните тласъци на агрегата в средния диапазон, което превръща карането на тези 1 810 килограма метал в онова специфично усещане за развращаваща духа, греховна власт, с което се познаваме така добре.

При бързо ускорение на излизане от стегнат завой усещаш, че в настройката на xDrive витае един особен, игрив дух на възхитително нахалство, даващ безопасен, но забавен с лекотата си импулс на презавиване, а инак като цяло върши превъзходна работа в осигуряването на внушението за непоклатима сигурност, която не компрометира плавния, бдителен стил на завиване, с който Серия 3 по правило се отличава.

И стептроникът се буди малко в спортен режим, но, давайки усещане за повече контрол, ръчната игра през предавателните числа по правило е по-забавна. Да го похвалим също, че държи избраната предавка, дори и при достигане на ограничителя, а Sport Plus се напряга още повече – с по-слаб контрол на сцеплението и повече ентусиазъм в пукането и бумтенето от ауспусите.

Говоря аз всичко това, ала дългият и гладък среден диапазон на редовия шестак е с такъв характер, че няма никаква нужда да му извивате врата, за да получите най-хубавото. Казвам си го честно: независимо дали извличате всичко от недрата му, или просто се мотаете, наслаждавайки се на дискретното ръмжене и непринудени реакции, това е просто едно прелестно инженерно творение.

M340i дискетно ме подсеща да си знам, че въпреки някои впечатляващи четирицилиндрови и батерийни алтернативи, поискам ли каймака от всяка пътна дисциплина, кралят й притежава шест цилиндъра. Веднъж примирил се с тая политически некоректна мисъл, не ми остава нищо друго, освен да се прибирам, а M340i се завръща към нрава си на изтънчен спътник: двигателният шум притихва, скоростната кутия маскира превключванията перфектно – мога просто да се поотпусна, концентрирайки се върху приятността на возенето и аудиото от Harman Kardon, което върти първия албум Moonlight на амбициозните италиански фюжън активисти от Drift Lab…

Освен това е изненадващо удобен, не леко твърд, както го намерих първоначално: адаптивното M Sport окачване и 19-цоловите мишлени Pilot Sport 4S  изглеждат като истинския трик за подобрения комфорт на возене, справящ се с острите гребени и хлътнали капаци на дренажните шахти почти без тревога или суетене – само малко стегнатата вертикална амплитуда на активния амортисьор и дискретното потропване върху крайностите на незаобиколимите ни градски мрълявщини.

Ах, да, за малко да пропусна, че цялата тази палитра впечатления дойде с цената на разход в порядък 9,4-10,1/100 – едно високо реално постижение, което не ми остави време да се фокусирам върху пълния набор подпомагащи шофирането, паркирането и маневрирането системи от Ниво 2 на автономия по SAE J3016, които оставям да прегледате самостоятелно – просто днес е ден за каране без външна помощ.

Да обобщим

     Тук ми е лесно – ще съм кратък: най-общо казано, BMW Серия 3 остава високата летва, каквато винаги е била. Не просто M340i xDrive, а цялата й гама е петзвездна работа, без особено съмнение. Сега е станала още една идея по-лъскава и по-технологична, но девизът в крайна сметка е непроменен: ако нещо не е счупено, не го поправяй. Мда, не съм щастлив да го призная, но развращението от властта й е по-рафинирано от всякога; и това ако не е лукаво инженерно вероломство…

     Всичко, което днес пропуснах, както обикновено подлежи на наваксване в сайта им.

From Brussels with love: BMW iX M60

Образцовият модерен halo product

   Снимки: BMW AG

     Ако някога – в кратък порив на идеалистична слабост – сте имали наивността да си помислите, че предишният изцяло електрически iX SUV модел на BMW – BMW iX xDrive50 е някак недостатъчно потентен в своята производителност, не се страхувайте, защото вече няколко месеца тук е iX M60: с повече мощност, съразмерно ревизиран, върху по-компетентно шаси и на подобаваща това развитие взискателна цена.

Още когато го карах миналата година, бях приблизително наясно с представената на CES 2022 в Лас Вегас М разновидност и, слава богу, чакането ми не се проточи цяла вечност.

Какво е iX M60?

    Ако пишете до Мюнхен, оттам ще дойде учтив отговор приблизително в духа на метафората, че това е нов километричен камък в 50-годишната история на BMW M GmbH, олицетворяващ зеления сигнал за електрическата мобилност с отличителeн „М“ почерк, балансирана цялостна концепция и крайно спортна ориентация.

    Ако пишете до мен, ще получите отговор в далеч по-нюансиран дух: това е едно респектиращо високотехнологично постижение, изпълнено изцяло в жанра „From Brussels with love“ и отразяващо крайностите, до които един високопросветен автомобилен колос е в състояние да стигне, за да достави свръхнаситен с технологии автомобилен „ореолен“ продукт, кроен по последна брюкселска регулаторна мода. 

Накратко казано, това е колата на копнежа по обещаната заслужена награда след края на изпълнения с лишения праведен, въглеродно неутрален земен път, полагаща се на всеки светъл войн на електрическата вяра за достойната му героична битка със силите на мрачното фосилно зло. Още по-любопитното е, че, за разлика от картините на Караваджо, това не е някакъв невиждан в изкуството преди художествен похват, посветен на идеологическата борба на Римокатолическата църква с Контрареформацията, а продукт от плът и кръв – от стомана и карбон, простете, – който с малко повече късмет може да се види и докосне в шоурума. Ала не повече. По две причини: първата са квотите, благодарение на които за краткия му живот в България през 2022-а са регистрирани едва три, а втората – цената на придобиване, която с повечето подхождащи на возило от толкова високоблагороден ранг опции достига надморската височина от близо 300К. 

Още по-накратко казано, пред погледа ви е самият връх в хранителната електрическа верига на превозните средства, които в Мюнхен обозначават като S(sports) A(activity) V(vehicle).

С общо 619 к.с. мощност и въртящ момент, достигащ 1100 Nm с включен Launch Control, M60 е не просто най-мощното електрическо „БМВ“, но и най-бързо ускоряващото (3,8 сек. до 100). Технологията от пето поколение е ориентирана около два напречно разположени в двете оси постоянно възбудени синхронни мотор генератора (190 + 360 kW ), а повишената мощност и новият многофазен инвертор на задния електромотор са ключови за тази чудовищна производителност. Официалният пробег по WLTP е до 561 км, а средният разход в порядък 21,9 – 24,5  кВч/100 км е удивително реалистичен при условие, че не злоупотребявате твърде с опитите за достигане на максималната, ограничена до 250 км/ч, скорост.

Доколкото М60 вече флиртува с показателите на суперколите, въздушното окачване със завиващи задни колела логично е с усилени и ревизирани М компоненти, и кормилно управление: тегло от 2,66 тона определено се нуждае от мобилизация на целия наличен потенциал.

Бихте могли да възразите, че същото важи и за дизайна на M60, но в очите на пишещия дискретно редуцираните му плоскости и обеми вършат похвална работа в прикриването на дължина от 4,95 и ширина от 2,20 м с огледалата. Външните промени в сравнение с xDrive50 са сведени до странични и задни М емблеми, опцията за акценти в титанов бронз и 22-цолови, двуцветни аеродинамични М лети джанти с гуми 275/40 R22.

Имайки предвид близките ми впечатления от xDrive50 и незначителните изменения във външния и вътрешния вид, голяма част от тях все още се отнасят пряко и за M60, така че ще избягвам повторенията.

    През врати с безрамкови прозорци получавате достъп до светъл и просторен интериор, който, благодарение на повдигнатата централна конзола оставя отворен канал с плосък под между водача и пътника отпред, се усеща дори още по-просторен. Сядам сравнително високо, дори когато непроменената седалка на водача е поставена в най-ниската позиция, а видимостта напред и отстрани е отлична, и не чак толкова назад. Материалите са интересни: част от тях с доста авангарден произход и процес на обработка, а всяко мое влизане в колата бе съпровождано с някак ритуално-инстинктивната потребност от тактилен контакт.

     Карайки M60 по топъл и всеопрощаващо гладък асфалт, няма начин да не останеш впечатлен от спокойствието и общото качество на поведението му върху пътя. Изненадващо: по неравния, озъбен битум на отечеството, с опционалните си 22-инчови джанти, M60 подължава да поднася все толкова силни аргументи в своя полза, изглаждайки всички несъвършенства, освен най-лошите, дори при ниска скорост. Обстоятелството, че го прави почти без шум от окачването, превръща електрическия спортен SAV в един забележително изискан и уравновесен шофьорски компаньон. Същото впрочем се отнася и за магистралното му темпо, при което шумът от вятъра е изключително добре потиснат. Сред по-очевидните причини е и крайно ниският за транспорт с подобни размери коефициент на въздушно съпротивление от 0,26.

Това, което не подлежи на потискане, обаче е способността на почти 2,7-тонния M60 да набира скорост: натискайки педала на газта при, да кажем, 50 километра в час, усещате моментална, рязка, мощна тяга – безцеремонна в силата си и неподлежаща на затихване с нарастване на скоростта. Едно определено еуфорично, преминаващо към екстатично, преживяване под акомпанимента на създадения от Ханс Цимер маниакално-футуристичен вой, който в маркетинга са нарекли подобаващо BMW M IconicSounds Electric, а на практика звучи като електромобилния еквивалент на V12 във Ferrari с пълна тяга. Но колкото и да е трудно, оставим ли един път настрана ускорението с педал до пода, представянето на M60 всъщност е толкова прогресивно и доброкачествено, колкото го пожелаете; не след дълго ще привикнете и към сюрреалистичната, някак абстрактно безтегловна и ултрабезопасна, лекота на изпреварването и включването в магистрала от второстепенен път.

Динамиката на шасито в M60 се противопоставя с феноменален успех на очакванията от 2,7-тонен SUV: в атаката към бързи, криволичещи, сухи завои ще се наложи да карате с крайно непозволени скорости, преди да започнете да усещате пробив в нивата на сцепление – дори при рязко ускорение в самата крива. Това усещане е съчетано с ниво на контрол на каросерията, с каквото малцина SUV с двигател с вътрешно горене и по-високо тегло биха могли да се премерят (Porsche Cayenne S е може би сред изключенията), а сред причините тук е ниско разположената между двата моста 105,2-киловатчасова (нето) батерия.

Субективното усещане при общуване с М60 обаче е едноизмерно: кормилното му управление – макар и линейно, добре претеглено и достатъчно прецизно през необичайния си шестоъгълен волан – е до голяма степен безмълвно стане ли въпрос за ангажирането на водача. За тези, които искат да преминат отвъд обикновеното вълнение от воденето на такова голямо превозно средство с дозвукова скорост по любим път, шасито предлага тесен прозорец на регулируемост. Оттук, но не само, е и заключението, че това не е напълно автентичен М продукт.

–

     Така достигаме до обобщението на задъхания му днешен преглед:

    В постиженията на BMW с „ореолния“ им iX M60 не бива да има никакво съмнение. За един пропит с такава разтърсваща производителност 2,7-тонен SUV с над 600 к.с. да бъде така удобен за потребителя си, притежавайки всички атрибути, които човек би очаквал от сегмента по отношение на качеството на материалите, изтънчеността му на търкаляне и гъвкавостта във возенето, е истински подвиг, за който заслужават най-малкото едно крепко ръкостискане.

Доколко обаче използваема ще бъде така нарасналата мощност спрямо почти толкова бързия и с около 51 000 лв. по-евтин xDrive50 по обществената пътна мрежа, е тема в рубриката „От Брюксел с любов“, която, както добре знаете, остава широко отворена за един по-продължителен дебат върху бъдещето на масово достъпния транспорт за индивидуална употреба.

    Колкото и дискусионна да е практическата приложимост на едно електромобилно творение с претенциите на BMW iX M60, едно не подлежи на спор: така изглежда образцовият модерен halo product днес.

    Всичко, за което днес от бързане не ни остана време, ще откриете в сайта им.