Реалният ни тукашен живот: Dacia Sandero TCe90 Easy-R

Поредният обречен опит за евтино трансмисионно решение с два педала. Не и концепцията

 

В най-високото си ниво на оборудване Dacia Sandero изглежда цивилизовано

Юздите на Dacia хващам винаги със смесени чувства: от една страна, това е дефиницията за скромност – техника, от която не бликат чудеса. От друга – липсата на финтифлюшки изобщо не прави формулата й по-неуспешна, напротив: вече 17 години най-евтината емблема в Renault-Nissan пише финансова и пазарна история, на която само можем да завиждаме. 

Sandero е малкият хечбек от В сегмент в румънската гама, в чийто дизайн имат пръст преобразителят на Renault - Лоренс ван ден Акер, и VW Polo, на когото дължи вдъхновението за набитата си външност, внушаваща едновременно здравина и модерност.

Както при останалите модели, външният вид на Sandero e в пряка зависимост от нивото на оборудване: в началото на ценовата листа виждаме дете от романите на Дикенз (черни брони, джанти без тасове и дори липсващи облегалки за главите отзад в едноименното ниво на оборудване; подобна е и ориста му - безмилостна експлоатация), а в края й - нещо, доближаващо се до вида на спретнат, униформен колежанин от по-централните части на Европа.

Шегата настрана, но ако не сте парков оператор, имайте предвид, че стартовото оборудване играе пагубна роля върху и без това подцененото чувство за стил у „Дачия“: ако ще е личен транспорт, вдигнете категорията. На всяка цена.

Ставало е дума неведнъж, че част от сполуката във формулата на Миовени се дължи на дълго отлежавала френска технология. Ще бъде голямо недоразумение обаче, ако решите, че добрата стара платформа B0 от Renault Clio II е стигнала от 1998-а до днешни дни непроменена: част от компонентите действително са наследени, но много е направено за развитието и актуализирането им. 

Движещата сила 

Тя се съдържа в производството на възможно най-евтиния автомобилен продукт, което означава преди всичко икономия: страничните стъкла са идентични с Logan и Duster например, но окачването – стандартна комбинация от Макферсън/торсионна греда, е доста по-здраво от изнежените минита, осъдени да се движат само по гладкия западноевропейски асфалт; това е кола, еднакво приспособима както към макадама на Мароко и Чили, така и към „пътищата“ на охолния български Северозапад.

Както се досещате, същата мотивация откривам в интериора: в него няма нищо впечатляващо, освен едно – пространството. Бързо сравнение с най-близките му конкуренти (не без душевни терзания избрах Suzuki Alto и Skoda Citigo) откроява казусът на Sandero – мястото отзад и размера на багажника.

Оборудването и обзавеждането наистина са лишени от финтифлюшките, на които вероятно сте свикнали, но макар и просто устроено, всичко вътре работи. Добре.

В най-високото ниво на оборудване – Laureate се натъкнах не само на козметичен ъпгрейд (простете чуждицата, но е уместна) от контрастни цветове и метализирана пластмаса, но и на 7-инчов навигационнен инфотейнмънт (учениците на Кирил и Методий да не слушат), близък до очакваното от по-издигнатите в социалната стълбица емблеми. Нещата стават още по-привлекателни при сравнение с лъжливия скрап от вторичния пазар; истинският бизнес казус на марката е да ви предпази от глупостта да хвърляте парите си на вятъра. Успехът й в това отношение е безспорен. 

В движение 

Карам направо: Sandero не се представя добре в движение. Погледнато количествено, нивото на доставка е прилично, но липсата на механична изтънченост и добри обноски личи.

Наблюдателните ще открият липсата на „Р“. И правилно – не е 

автоматик

Имах възможността да експериментирам с 0.9-литровия, трицилиндров турбо бензин с 90 к.с. и маркетираната като Easy-R автоматизирана 5-степенна механична трансмисия. Задачата й е да доближи даровете на автоматика до джоба на онези, които не могат да си го позволят в истинския му вид. 1400 лв. повече вероятно не изглеждат много, но предлагани само в най-високите нива на оборудване, те доближават Sandero опасно до по-породистия транспорт в сегмента. Идеята на това предложение, поне у нас, е очевидна: да отвори контактната площ на модела към непретенциозната дамска аудитория. Дотук историята учи, че реалният пазарен ефект е близък до нула.

И все пак: ако тялото ви е обитавано от ранима същност, често будеща се нощем, обляна в пот от кошмара на преследващия я кръвожаден педал на съединителя, то в името на душевната си хармония вероятно сте готови да жертвате всичко – от гладкост до скорост. От подобна екстремна гледна точка тромавият, сугестивен нрав на подпомаганата от три електромотора и бавно мислеща електроника ръчна скоростна кутия вероятно си струва. Функцията „пълзене“ в трафик и улесненото тръгване по наклон – също.

Във всички останали мислими случаи обаче добрата стара ръчна трансмисия е за предпочитане – тя нито ще ви подхвърля напред-назад при превключване, нито ще ви изправи на нокти при изпреварване, разваляйки добрите впечатления от ведрия нрав на иначе приятния, макар и малко шумен в магистрално темпо, малък френски бензин. Среден разход? 7.0 – никак не лошо.

В течение на вече второ десетилетие няколко масови автомобилни производители не спират да упорстват, развивайки теоретично привлекателната евтина алтернатива на липсващия педал на съединителя. Всуе.

Крайният резултат до момента без изключение представлява точен удар в гредата и Dacia Sandero не е изключение: за разлика от почти всички други компромиси, този с трансмисията не се приема. Освен всички други недостатъци, при честото преминаване от предавка в неутрален режим в трафик, софтуерът е предразположен към грешки, налагащи повторно палене. То пък става с известно закъснение (напомня подгряването на дизел), което окончателно ме отказа от този опит за автоматизиране на иначе добре оразмерената като предавателни числа и с прецизен ход на лоста скоростна кутия.

Цялата тази работа ме прави крайно любопитен към  реалния пазарен резултат, но шестото ми чувство подсказва, че и тук ще сработи синдромът на историческия неуспех при предшествениците. 

Духът на Clio 

Ако има дума, с която да обобщим нрава на окачването на Sandero  в движение, то тя изглежда е „адекватен“. Шасито по всяка вероятност дължи тромавия си характер на остарялата концепция и оскъдния за по-прецизни настройки и компоненти бюджет. Това естествено отдалечава малката „Дачия“ от останалите в сегмента, но истината е по-сложна от подобно семпло заключение: необходимостта от оцеляване по суровите друмища на Русия или Алжир налага по неизбежност да дадеш рамо на двама от най-върлите врагове на доброто пътно поведение – коравият амортисьор и високата неокачена маса.

Както и да го обясняваме, на настилка с хаотични неравности като нашата, Sandero има грапаво и непоследователно поведение – върши работа, но нищо повече. Картината порозовява на гладък асфалт, върху който управлението става добре претеглено и с разумна чувствителност, а поставено под пара в завоите, демонстрира дори увереност. Сцеплението е добре поделено между осите, а страничният наклон не обезкуражава енергичното завиване.

Това може и да звучи като насилие над техника, която по дефиниция не подлежи на подобно каране, но за онези, които се интересуват, наследеният от миналото дух на управляемостта на Clio е жив. 

Заключение 

Последното десетилетие направи много за добрите маниери в най-масовия европейски В сегмент. Мерена с този аршин – абстрахирайки се от наистина щедрото й пространство – Dacia Sandero изостава.

Но дори по показатели като финес, оборудване и разходи, това е кола, от която получаваш повече отколкото даваш. И още: въпреки първичната си механична недодяланост на техника, покриваща нуждата от, а не жаждата за, транспорт, Sandero е добър малък хечбек. Най-добрият в реалния ни тукашен живот.

Гащеризон и клечки за зъби: Dacia Dokker

Пролетарският произход не й пречи да стане многофункционална кола на годината в България

          Външният вид е семпло модерен

Вместо въведение

От представянето на Dacia Dokker минаха две години, през по-голямата част от които вниманието ми към румънския трудовак с марокански произход беше равно на нула. Работните коли някак не ме влекат; не от надменност, а просто защото не са направени за каране, а за пренасяне. Но през годините производителите се постараха много и в утилитарния клас на автомобилния пролетариат се появиха приятни за окото возила, част от които, доколкото разбирам, май вече стават.

Истинската причина да поема по наклонената плоскост на интереса обаче е друга. Често говорим за България като страна, в която колите не се чувстват добре: държавата не знае какво да прави с тях, а на автомобилните хора не ни стига самоуважението да я накараме да разбере. Резултатът е кошмарен от гледна точка на покупателната сила пазар, който никой дори не измерва както трябва: без капка свян КАТ продава първичната информация за регистрираните автомобили, а организацията на автомобилните производители и оторизираните им представители ААП вече 25 години се намира в щастлива безтегловност. Там, макар и посвоему, също броят и месечната справка за вътрешна информация често е обект на закачки за несериозното си съдържание, което в този вид е направо вредно. Разказвам всичко това не за да ви занимавам с лирични отстъпления за безумната ситуация, а защото тя прави употребата на пазарни данни за маркетингови цели невъзможна: КАТ не броят достатъчно добре за професионална употреба и продават скъпо, а в този вид числата от ААП са просто неизползваеми.

          В двуцветното табло цари функционален минимализъм

Пред такива отблъскващи декори „Дачия“ се осмелиха да се похвалят с резултатите си, а моделът, за който ще говорим днес, стана и многофункционална кола на годината в България за 2014-а. Хм, казах си аз, тук има нещо: или вършат глупост, или са прави - трета възможност няма.

Оказаха се прави: всичките ми по неволя сложни сметки, допускания и есктраполации показаха, че не само Dacia наистина продават най-много, (което не е изненада) но Dokker е и най-продаваният автомобил в България. Е, това вече ми дойде в повече - склоних. 

Душата на пристанищния работник 

Започвам с произхода на името: то е игра на думи с английското dock worker. Като начало добре, казах си, но въпреки, че ще карам уж най-пригодната за цивилния семеен живот пътническа турбо бензинова версия Laureate май не е лоша идея в духа на най-добрите традиции на тираджийската чест да прибегна до услугите на синия гащеризон и клечката за зъби?

Външният вид на докера обаче ме отказа от подобен код на облеклото: въпреки внушителната височина (размерите са 4.36/1.75/1.81м. съответно дължина/ширина и височина) формите определено са семпли и практични, но излъчват и предразполагаща модерност, особено комбинацията на предните светлини, решетка и обратното скосяване на задното стъкло.

Влизайки в най-оборудваната версия на разположения върху новата платформа М0 румънски домашен прислужник обаче леко съжалих за гащеризона: високата шофьорска седалка и планините от пространство във височина, предлагащи голям рафт за документи, придават автентичното усещане за кабина на камион.

Останалото е познатата от пътническия ван Lodgy проста функционалност, изградена върху съчетани в два тона твърди, но прилични материали и големи ниши за най-различни неща. Мястото в това возило е огромно: в между 0.8 и 3 кубика тук можете да пренесете почти всичко - от имащите свойството да не свършват никога детски джаджи до напълно окомплектования цирк на любимата тъща, на която винаги махате за довиждане с неподправена радост. Допълнителната багажна кутия на покрива прави усещането за производителност още по-натрапчиво, а плъзгащите странични врати и асиметричните задни с двустепенно отваряне са финалните щрихи на едно возило, чиято душа е в пренасянето. Да, това определено е расов докер, но там е и проблемът му - мислех си - става за товарене, но не и за каране. 

Да, ама не 

Под капака на приятно синята „Дачия“ в пролетния ден заварих 1.2-литров бензин с принудително пълнене, даващ на тежащата само 1205 кг. ламарина 115-те си конски сили и 190 Nm въртящ момент.

Тихият четирицилиндров агрегат с ангренажна верига моментално ме опроверга: с 90% от силата си още на 1500 оборота и 5-степенна скоростна кутия с добри предавателни числа (въпреки дългия ход на лоста и твърдото превключване) докерът показа, че е емоционално същество с охота за ускорение - дочените дрехи не пречеха на пристанищния работник да се прояви като склонен към спринтиране трудолюбив палавник.

Работните коли не ставали за каране? Да, ама не. Въпреки липсващата 6-та предавка Dacia Dokker се оказа един сравнително тих и меко возещ работник, при това с напълно приемлива предвид внушителния му ръст странична стабилност. Воланът може и да е тънък, лек и индиректен, но пък колата се води точно и само ритмичното подрънкване на нетапицираните задни врати и шумът от вятъра напомнят, че карате работно возило с висок център на тежестта.

Функционалността вътре е типичната румънска комбинация от липса на претенции и лека чудатост: клаксонът е на лост до волана, а регулирането на височината на фаровете е механично. За сметка на това бутоните за стъклата са мигрирали от таблото във вратите. Въпреки това общото впечатление е, че всичко е мислено да издържи години на безмилостна експлоатация.

Добре де, седалките са си същите къси и плитки пейки, а мултимедията – със скромни възможности, но същото е и с цената – колкото и да се напъвате, не можете да стигнете 30 000 лв. с ДДС и това си е. Получавате обаче круиз контрол (продължавам за не разбирам практическото приложение на включения в комплекта ограничител на скоростта) и адски полезните в случая задни датчици за паркиране. 

Вместо епилог 

В края на запознанството с най-търсената кола в България си мислех три неща:

Първо, комбинацията от функционалност на швейцарско джобно ножче и характер на румънски работник със средно специално образование обясняват пазарните резултати: липсващата ни покупателна сила иска колкото е възможно повече в колкото е възможно по-малко. И в лицето на Dacia Dokker го получава.

Второ, работата и забавлението не се изключват взаимно. Е, цената на палуването с работни дрехи води до разход в порядък 9 л. (6.2 на теория), но за такова челно съпротивление и пъргавина звучат направо добре.

Трето, синият гащеризон е неуместен; клечките за зъби - също.

Сп. "Тема"