 |
|
Външният вид е семпло модерен
|
Вместо въведение
От представянето на Dacia Dokker минаха две години, през по-голямата част от които
вниманието ми към румънския трудовак с марокански произход беше равно на нула.
Работните коли някак не ме влекат; не от надменност, а просто защото не са
направени за каране, а за пренасяне. Но през годините производителите се постараха
много и в утилитарния клас на автомобилния пролетариат се появиха приятни за
окото возила, част от които, доколкото разбирам, май вече стават.
Истинската причина да поема по наклонената плоскост на интереса обаче е друга. Често говорим за България като страна, в която колите не се чувстват добре: държавата не знае какво да прави с тях, а на автомобилните хора не ни стига самоуважението да я накараме да разбере. Резултатът е кошмарен от гледна точка на покупателната сила пазар, който никой дори не измерва както трябва: без капка свян КАТ продава първичната информация за регистрираните автомобили, а организацията на автомобилните производители и оторизираните им представители ААП вече 25 години се намира в щастлива безтегловност. Там, макар и посвоему, също броят и месечната справка за вътрешна информация често е обект на закачки за несериозното си съдържание, което в този вид е направо вредно. Разказвам всичко това не за да ви занимавам с лирични отстъпления за безумната ситуация, а защото тя прави употребата на пазарни данни за маркетингови цели невъзможна: КАТ не броят достатъчно добре за професионална употреба и продават скъпо, а в този вид числата от ААП са просто неизползваеми.
Пред такива отблъскващи декори „Дачия“ се осмелиха да се похвалят с
резултатите си, а моделът, за който ще говорим днес, стана и многофункционална кола
на годината в България за 2014-а. Хм, казах си аз, тук има нещо: или вършат
глупост, или са прави - трета възможност няма.
Оказаха се прави: всичките ми по неволя сложни сметки, допускания и есктраполации показаха, че не само Dacia наистина продават най-много, (което не е изненада) но Dokker е и най-продаваният автомобил в България. Е, това вече ми дойде в повече - склоних.
Душата на пристанищния работник
Започвам с произхода на името: то е игра на думи с английското dock worker. Като начало добре, казах си, но въпреки, че ще карам уж най-пригодната за цивилния семеен живот пътническа турбо бензинова версия Laureate май не е лоша идея в духа на най-добрите традиции на тираджийската чест да прибегна до услугите на синия гащеризон и клечката за зъби?
Външният вид на докера обаче ме отказа от подобен код на облеклото: въпреки внушителната височина (размерите са 4.36/1.75/1.81м. съответно дължина/ширина и височина) формите определено са семпли и практични, но излъчват и предразполагаща модерност, особено комбинацията на предните светлини, решетка и обратното скосяване на задното стъкло.
Влизайки в най-оборудваната версия на разположения върху новата платформа М0 румънски домашен прислужник обаче леко съжалих за гащеризона: високата шофьорска седалка и планините от пространство във височина, предлагащи голям рафт за документи, придават автентичното усещане за кабина на камион.
Останалото е познатата от пътническия ван Lodgy проста функционалност, изградена върху съчетани в
два тона твърди, но прилични материали и големи ниши за най-различни неща. Мястото
в това возило е огромно: в между 0.8 и 3 кубика тук можете да пренесете почти
всичко - от имащите свойството да не свършват никога детски джаджи до напълно окомплектования
цирк на любимата тъща, на която винаги махате за довиждане с неподправена
радост. Допълнителната багажна кутия на покрива прави усещането за
производителност още по-натрапчиво, а плъзгащите странични врати и асиметричните
задни с двустепенно отваряне са финалните щрихи на едно возило, чиято душа е в
пренасянето. Да, това определено е расов докер, но там е и проблемът му -
мислех си - става за товарене, но не и за каране.
Да, ама не
Под капака на приятно синята „Дачия“ в пролетния ден заварих 1.2-литров бензин с принудително пълнене, даващ на тежащата само 1205 кг. ламарина 115-те си конски сили и 190 Nm въртящ момент.
Тихият четирицилиндров агрегат с ангренажна верига моментално ме опроверга:
с 90% от силата си още на 1500 оборота и 5-степенна скоростна кутия с добри предавателни
числа (въпреки
дългия ход на лоста и твърдото превключване) докерът показа, че е емоционално същество с охота за
ускорение - дочените дрехи не пречеха на пристанищния работник да се прояви
като склонен към спринтиране трудолюбив палавник.
Работните коли не ставали за каране? Да, ама не. Въпреки липсващата 6-та предавка Dacia Dokker се оказа един сравнително тих и меко возещ работник, при това с напълно приемлива предвид внушителния му ръст странична стабилност. Воланът може и да е тънък, лек и индиректен, но пък колата се води точно и само ритмичното подрънкване на нетапицираните задни врати и шумът от вятъра напомнят, че карате работно возило с висок център на тежестта.
Функционалността вътре е типичната румънска комбинация от липса на претенции и лека чудатост: клаксонът е на лост до волана, а регулирането на височината на фаровете е механично. За сметка на това бутоните за стъклата са мигрирали от таблото във вратите. Въпреки това общото впечатление е, че всичко е мислено да издържи години на безмилостна експлоатация.
Добре де, седалките са си същите къси и плитки пейки, а мултимедията – със скромни възможности, но същото е и с цената – колкото и да се напъвате, не можете да стигнете 30 000 лв. с ДДС и това си е. Получавате обаче круиз контрол (продължавам за не разбирам практическото приложение на включения в комплекта ограничител на скоростта) и адски полезните в случая задни датчици за паркиране.
Вместо епилог
В края на запознанството с най-търсената кола в България си мислех три неща:
Истинската причина да поема по наклонената плоскост на интереса обаче е друга. Често говорим за България като страна, в която колите не се чувстват добре: държавата не знае какво да прави с тях, а на автомобилните хора не ни стига самоуважението да я накараме да разбере. Резултатът е кошмарен от гледна точка на покупателната сила пазар, който никой дори не измерва както трябва: без капка свян КАТ продава първичната информация за регистрираните автомобили, а организацията на автомобилните производители и оторизираните им представители ААП вече 25 години се намира в щастлива безтегловност. Там, макар и посвоему, също броят и месечната справка за вътрешна информация често е обект на закачки за несериозното си съдържание, което в този вид е направо вредно. Разказвам всичко това не за да ви занимавам с лирични отстъпления за безумната ситуация, а защото тя прави употребата на пазарни данни за маркетингови цели невъзможна: КАТ не броят достатъчно добре за професионална употреба и продават скъпо, а в този вид числата от ААП са просто неизползваеми.
 |
|
В двуцветното табло цари
функционален минимализъм
|
Оказаха се прави: всичките ми по неволя сложни сметки, допускания и есктраполации показаха, че не само Dacia наистина продават най-много, (което не е изненада) но Dokker е и най-продаваният автомобил в България. Е, това вече ми дойде в повече - склоних.
Душата на пристанищния работник
Започвам с произхода на името: то е игра на думи с английското dock worker. Като начало добре, казах си, но въпреки, че ще карам уж най-пригодната за цивилния семеен живот пътническа турбо бензинова версия Laureate май не е лоша идея в духа на най-добрите традиции на тираджийската чест да прибегна до услугите на синия гащеризон и клечката за зъби?
Външният вид на докера обаче ме отказа от подобен код на облеклото: въпреки внушителната височина (размерите са 4.36/1.75/1.81м. съответно дължина/ширина и височина) формите определено са семпли и практични, но излъчват и предразполагаща модерност, особено комбинацията на предните светлини, решетка и обратното скосяване на задното стъкло.
Влизайки в най-оборудваната версия на разположения върху новата платформа М0 румънски домашен прислужник обаче леко съжалих за гащеризона: високата шофьорска седалка и планините от пространство във височина, предлагащи голям рафт за документи, придават автентичното усещане за кабина на камион.
Да, ама не
Под капака на приятно синята „Дачия“ в пролетния ден заварих 1.2-литров бензин с принудително пълнене, даващ на тежащата само 1205 кг. ламарина 115-те си конски сили и 190 Nm въртящ момент.
Работните коли не ставали за каране? Да, ама не. Въпреки липсващата 6-та предавка Dacia Dokker се оказа един сравнително тих и меко возещ работник, при това с напълно приемлива предвид внушителния му ръст странична стабилност. Воланът може и да е тънък, лек и индиректен, но пък колата се води точно и само ритмичното подрънкване на нетапицираните задни врати и шумът от вятъра напомнят, че карате работно возило с висок център на тежестта.
Функционалността вътре е типичната румънска комбинация от липса на претенции и лека чудатост: клаксонът е на лост до волана, а регулирането на височината на фаровете е механично. За сметка на това бутоните за стъклата са мигрирали от таблото във вратите. Въпреки това общото впечатление е, че всичко е мислено да издържи години на безмилостна експлоатация.
Добре де, седалките са си същите къси и плитки пейки, а мултимедията – със скромни възможности, но същото е и с цената – колкото и да се напъвате, не можете да стигнете 30 000 лв. с ДДС и това си е. Получавате обаче круиз контрол (продължавам за не разбирам практическото приложение на включения в комплекта ограничител на скоростта) и адски полезните в случая задни датчици за паркиране.
Вместо епилог
В края на запознанството с най-търсената кола в България си мислех три неща:
Първо, комбинацията от функционалност на швейцарско джобно ножче и характер на румънски работник със средно специално образование обясняват пазарните резултати: липсващата ни покупателна сила иска колкото е възможно повече в колкото е възможно по-малко. И в лицето на Dacia Dokker го получава.
Второ, работата и забавлението не се изключват взаимно. Е, цената на палуването с работни дрехи води до разход в порядък 9 л. (6.2 на теория), но за такова челно съпротивление и пъргавина звучат направо добре.
Трето, синият гащеризон е неуместен; клечките за зъби - също.
Сп. "Тема"
