Дързостта си има ново име
Когато преди време стана дума за бъдещето пред
Hyundai/Kia, ми направи впечатление, че „червената“ половина от корейската
двойка си поставя цел, сходна с това, което самият аз бих направил на тяхно
място: изграждането на импонираща на потреблението идентичност, която да
мотивира верността му. Това в условия на ясно заявеното намерение за постепенно
повишаване на средните цени на транзакциите. Няма съмнение, че подобни
заявления крият рискове, като този да отблъснат бъдещите покупки на ценово
ориентираните си клиенти – опасност съвсем реална, впрочем. Няма и три години
по-късно и с възприятието на колите им като евтина техника с посредствени качества
изглежда е приключено – дързостта навлезе в шоурума им.
Духът на Gran Turismo
Ония, които ме знаят, са наясно колко ценя хубавото: без значение за какво иде реч – метене на улицата, наука, изкуство или коли – съм съюзник на добре свършената работа. Винаги. Сходна радост преживях и през 2011-а на щанда на KIA във Франкфурт. Причината: концептуалният GT. От пръв поглед му личеше, че е дръзко посегателство върху суверенитета на спортните премиум коли за дълги разстояния.
„КИЯ“ разказват, че тогава повечето хора извън компанията са гледали на GT като на нещо повече и от мечта. И наистина: откъде-накъде марка, позната с продукти на достъпния за пролетариата, масов транспорт се одързостява да посегне към висшите ценности на карането? Добре знам въглените на страстта, запалили сърцата на хората във франкфуртския им офис, а думите на главния дизайнер Грегъри Гийом само я потвърждават: „Автентичният gran turismo е кола за вдъхновено каране на дълги разстояния: нито безапелационна сила, нито остро дефинирана динамика, нито брутален стил, а изящество, комфорт и удоволствие. Stinger не е колата, с която ще пристигнеш пръв; тя е колата, с която ще пътуваш. Страстно.“
Не ще и дума, че този начин на мислене помогна на еврокорейците само за броени години да се преобразят така, че днес червените контури на овала им ограждат едно истински различно съдържание. В главата ми се въртеше словосъчетанието „драматично различно“, ала го спестих – от единия страх за неутралитета си.
Та с дните, в които производството на евтини и лишени от душа хечбекове и SUV-та изчерпваше смисъла на живота им е приключено.
Съществена роля в това решителното репозициониране играе промяната в подхода към дизайна на колите им; промяна, предизвикана от главния дизайнер на марката Петер Шрайер, прекия му подчинен в Европа – Грегъри Гийом и подпомагана от добавената придирчивост към субективното възприятие за качество на крайния продукт.
Поемам към приключването на разтегления увод с думите, че GT-то, за което ще говорим днес, не просто удвоява залога върху тия характеристики, но с архитектурата си, ориентирана около задното предаване, то подсказва недвусмислено желанието да бъде приемано сериозно и като продукт на производител, обслужващ шофьора и карането му.
С толкова много надежди, заложени в успеха на следващата си стъпка напред, Stigner логично се роди след дълга бременност: цели шест години от представянето на концептуалния му предшественик до премиерата на резултата в Детройт през 2017-а.
Ония, които ме знаят, са наясно колко ценя хубавото: без значение за какво иде реч – метене на улицата, наука, изкуство или коли – съм съюзник на добре свършената работа. Винаги. Сходна радост преживях и през 2011-а на щанда на KIA във Франкфурт. Причината: концептуалният GT. От пръв поглед му личеше, че е дръзко посегателство върху суверенитета на спортните премиум коли за дълги разстояния.
„КИЯ“ разказват, че тогава повечето хора извън компанията са гледали на GT като на нещо повече и от мечта. И наистина: откъде-накъде марка, позната с продукти на достъпния за пролетариата, масов транспорт се одързостява да посегне към висшите ценности на карането? Добре знам въглените на страстта, запалили сърцата на хората във франкфуртския им офис, а думите на главния дизайнер Грегъри Гийом само я потвърждават: „Автентичният gran turismo е кола за вдъхновено каране на дълги разстояния: нито безапелационна сила, нито остро дефинирана динамика, нито брутален стил, а изящество, комфорт и удоволствие. Stinger не е колата, с която ще пристигнеш пръв; тя е колата, с която ще пътуваш. Страстно.“
Не ще и дума, че този начин на мислене помогна на еврокорейците само за броени години да се преобразят така, че днес червените контури на овала им ограждат едно истински различно съдържание. В главата ми се въртеше словосъчетанието „драматично различно“, ала го спестих – от единия страх за неутралитета си.
Та с дните, в които производството на евтини и лишени от душа хечбекове и SUV-та изчерпваше смисъла на живота им е приключено.
Съществена роля в това решителното репозициониране играе промяната в подхода към дизайна на колите им; промяна, предизвикана от главния дизайнер на марката Петер Шрайер, прекия му подчинен в Европа – Грегъри Гийом и подпомагана от добавената придирчивост към субективното възприятие за качество на крайния продукт.
Поемам към приключването на разтегления увод с думите, че GT-то, за което ще говорим днес, не просто удвоява залога върху тия характеристики, но с архитектурата си, ориентирана около задното предаване, то подсказва недвусмислено желанието да бъде приемано сериозно и като продукт на производител, обслужващ шофьора и карането му.
С толкова много надежди, заложени в успеха на следващата си стъпка напред, Stigner логично се роди след дълга бременност: цели шест години от представянето на концептуалния му предшественик до премиерата на резултата в Детройт през 2017-а.
В това време KIA наеха една от звездите в BMW M GmbH, Алберт Бирман, чиято основна задача бе да води напрегнатия процес по развитието и критичните тестове из пиещата силите северна дъга на Нюрбургринг.
Спор няма: Stinger е дръзко заявление, чиято острота се подсилва още и от факта, че за първи път корейците вкарват в производство модел с ясното съзнание, че от него най-вероятно няма да се печели.
Формите
Ако питате „КИЯ“ как изглежда, те ще изрецитират горе-долу следното: „От елегантно изтеглената предна решетка, през стройните му предни флангове до мощния ханш, Stinger е мускулесто уверен. Ключът към силното му присъствие са пропорциите на задното предаване: дълга предница с къс преден, удължено междуосие и дълъг заден надвес, силни рамене. Обликът и общото му визуално равновесие са предназначени да придадат на Stinger не агресия, а дух на елегантен атлетизъм.“
Позволявам си да ги допълня само
с наблюдението, че навсякъде, където ни зърнеха, напетите самци-собственици на
возила от благородните германски породи ни гледаха с оная безпогрешно разпознаваема
завист на мъжкаря, ненадейно осъзнал, че широкият свят е обитаван от женски,
по-привлекателни от неговата. И още по-лошо – принадлежащи другиму. Истинската
наслада обаче идва с шока от реакцията им, когато откриват емблемата…
Иначе казано, с цялостните
пропорции на четиривратото купе за трансконтинентални авантюри и оригиналната
си предна и задна светлинна графика Stinger е категоричният флагман на „тигровия нос“ в гамата. С
дължина от 4.83 той e по-дълъг
от тевтонските еквиваленти, с които корейците се мерят, а сякаш е и по-елегантният.
Интериорът
Хващам бика за рогата: отличната
екстериорна работа, свършена по издигането на имиджа, не е прехвърлена изцяло
вътре. Отварянето на шофьорската врата несъмнено разкрива оборудване, в което не
липсва почти нищо. От гледна точка избора на материали и субективното
възприятие за качество обаче се натъкнах на разлика в класите.
Тя обаче не непременно е проблем,
тъй като сходно оборудваните аудита и беемвета са с между 20 и 30% над спиращия
някъде в подножието на 118 000 Stinger. Колегите от продуктовия мениджмънт сигурно ще ме
допълнят, че жертвата на материално разточителство в името на относителната
достъпност представлява приемлив компромис за мнозина. Като добавим, че едва
7-10% от продажбите се очакват в най-придирчивата Европа (останалото са Щатите и Далечният изток), логиката е ясна.
Само да не останете с
впечатлението, че усилията в създаването на увлекателна кабина са отишли на
вятъра: трите кръгли вентилационни дюзи в централната конзола са пряка отпратка
към Mercedes-Benz, а
покритието на арматурното табло придава с прилична убедителност усещането за
кожа.
Вентилираните, електрически седалки
са удобни, както подобава, с достатъчна странична опора; воланът се настройва
също електрически, така че правилното наместване е просто и бързо. Заел
веднъж ниската и дълбока позиция с поглед над таблото, откриваш, че основните
елементи на управлението хармонират добре – упражнение, в което дори традиционният
германски истаблишмънт понякога се губи.
Качеството на инфоразвлечението, графиката
и общата сложност на навигацията из менютата в 8-инчовия дисплей (управлявана само с докосване) обаче
не впечатляват. Същото и с най-високия клас аудио от Harman-Kardon: да, звукът е наситен и
балансиран, но мерен по летвата на конкуренцията, не се отличава.
Инак вътре е широко и за моя изненада – с достатъчно пространство за главите в така ниска кола. Прибавяйки напълно достатъчния багажник, мигом осъзнавам, че освен всичко друго, Stinger е пълноценен транспорт за четирима.
Движението
Стартер. Под предния капак се буди надлъжният, 3.3-литров, V-образен турбо бензин, чийто 370 коня се предават на четирите водещи колела (с механичен блокиращ диференциал дори) през 8-степенен автоматик, лишен от изцяло ръчен режим.
Инак вътре е широко и за моя изненада – с достатъчно пространство за главите в така ниска кола. Прибавяйки напълно достатъчния багажник, мигом осъзнавам, че освен всичко друго, Stinger е пълноценен транспорт за четирима.
Движението
Стартер. Под предния капак се буди надлъжният, 3.3-литров, V-образен турбо бензин, чийто 370 коня се предават на четирите водещи колела (с механичен блокиращ диференциал дори) през 8-степенен автоматик, лишен от изцяло ръчен режим.
Три дни след първото настъпване на десния педал осъзнавам, че Stinger страда от нещо, което мога да формулирам като „синдром на пренасищането“. Той се изразява във възможността да избирам измежду цели пет настройки на реактивността на газта, променливата тежест и предавателно число на волана, твърдостта на адаптивното окачване, реактивността на трансмисията и (частично) изкуствено генерирания звук на мотора. Промените в характера му обаче далеч не са така категорични, както при германците. Прекарах доста време в режим Sport, борейки се с прецизния и тежък волан, в името на винаги готовия за скок агрегат и стегнат контрол на торса.
Е и? Хм, изненада, при
това приятна.
Не ти трябва дълго време, за да
схванеш, че очарователната хармония между сцепление и скорост, присъщ на
желязото от старата школа, е не просто търсен, а постигнат. Балансът на шасито
се справя с критичната задача да маскира близо 1.9-те тона, без да те лиши от
сведения за текущите взаимоотношения между колелата и асфалта. Да, по добре
познатите на обитаващите тия земи серийни неравности показва известна склонност
към плавателно люлеене, но то е добре владяно, каквото е положението и със
страничния наклон, чиято амплитуда е много далеч под очакванията за возило в
тая категория.
Спирачките от Brembo не блестят с маслено меката
прецизност на част от другите емблеми, но мисълта, че накладките им не са направени от
шоколад е истински облекчаваща. Това само ако планирате да шпорите Stinger, де...
А, да, „шпорите“ казах. Натиснат
до пода, първият корейски GT
в историята реагира с известно трансмисионно замисляне. Последващият жаден
порив напред обаче е внушителен: дължи се на ниските обороти на въртящия му
момент и практически липсващата „дупка“. Чевръстото оживление на стрелките и на
двата уреда в таблото е съпроводено с рев, чийто тембър е обаче попресилен:
няма я копринената работа на елитната германска (да не забравяме и японската) механика, съпроводена от
добре премерен звук – ладът на усещанията е с октава по-висок.
Хидротрансформаторът показва склонност към сваляне на предавките, дори в частичен ръчен режим, което обуславя високия (прехвърлих 15) разход на гориво. Дължи се на липсата на класически ръчен; така електрониката е свободна да решава от мое име, че искам да сваля предавка, дори когато не съм го и помислял.
Хидротрансформаторът показва склонност към сваляне на предавките, дори в частичен ръчен режим, което обуславя високия (прехвърлих 15) разход на гориво. Дължи се на липсата на класически ръчен; така електрониката е свободна да решава от мое име, че искам да сваля предавка, дори когато не съм го и помислял.
Не желая да пълня главите ви с повече баласт, затова ще пробвам да го синтезирам така:
Ако
се надявате Stinger да
ви дари с добродетелите на ориентирания към задното предаване седан, няма да останете разочаровани. В него има
от всичко, придаващо смисъл на карането – и сцепление, и точен волан, и чувство
за естествен баланс, и стръв в завоите. Нито едно от всички не е доставено с
блясък, ала колата е намерила raison
d'être в чистия си и безапелационно
заявен спортен манталитет.
Да обобщим
Самото поставяне на Stinger върху конвейера е
действие, за което KIA заслужават аплодисменти. Това е не обикновен инструмент за градене на брандов
имидж, а истински похвален опит в жанра на класически конфигурирания, средноразмерен спортен седан.
Този факт съвсем не го прави лишен от
компромиси (качеството
на интериора и мисловните процеси в скоростната кутия, например), ала Stinger е ясно изявление за предстоящото
след него и трябва да бъде приеман напълно сериозно.
И как иначе, когато в душата на тая амбициозна кола гори вечно живият въглен на мечтата по карането…
Колкото много говорих, толкова и пропуснах. Ще наваксате в сайта им.
И как иначе, когато в душата на тая амбициозна кола гори вечно живият въглен на мечтата по карането…
Колкото много говорих, толкова и пропуснах. Ще наваксате в сайта им.