Показват се публикациите с етикет Mazda 6. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Mazda 6. Показване на всички публикации

вторник, 2 юли 2013 г.

Mazda 6 – в какво се превръщат мечтите

Шестицата изкачи първото стъпало по стръмната стълба от непретенциозна надеждност към самочувствие от висок клас




Още когато миналата година карах новия им CX-5 стана ясно, че положението в „Мазда“ се е променило значително: малкият, но амбициозен производител от Хирошима беше взел дръзкото решение да започне изкачването си по стълбицата на автомобилните ценности.

Когато наскоро седнах в новата шестица, моментално си дадох сметка, че за 12 месеца са направили същата стъпка нагоре в още един сегмент.

В специализираните издания ще откриете цели студии върху техническите новости в Mazda 6: от напълно преосмислената структура през интересното решение за дизел с толкова ниска степен на сгъстяване до базираната на кондензатори микрохибридна система за съхраняване на кинетичната енергия, захранваща системите, новата шестица е дързък опит за преосмисляне на вижданията им в клас D.

Съдете сами: благодарение на широката употреба на стомана с висока якост във версия автоматик с 2.2-литров дизел (175 к.с.) дългата 4.87 метра лимузина със скъсен багажник тежи 1420 килограма тегло на много коли от C сегмент. 

Mazda 6 има нов, значително преосмислен външен вид: това е автомобил с много повече самочувствие от предшественика и то личи от голямата предна решетка, сърдития поглед и атлетичните арки на колелата до 19-цоловите боядисани джанти и красивото, завършено комби. Откъдето и да я гледате това е голяма кола със самочувствие. Висящият през цялото време пред мен въпрос беше дали това дръзко изявление отговаря на реалността.

От технологична гледна точка следващата генерация Mazda 6 е реална крачка напред и малкият японски производител (производство в порядък милион и двеста хиляди през 2012-а) е тръгнал по правилния път: за всеки е ясно, че клиентите на високите германски марки няма да изберат „Мазда“, но няколкото десетки хиляди разколебани под натиска на нямането все пак са добре дошли. Хм, получават червена точка за коварство на първоначалния замисъл…

Проникването в стремителната външност на лимузината минава през звук на затварящи се врати, на който мнозина биха завидели, и сядане в много прилични седалки с типичната за островната ергономия облекчаваща опора в раменете. 

Бързият оглед в интериора обаче показва защо „Мазда“ са изкачили само първото стъпало: в сравнение с предизвикателния външен вид вътре вее лека скука, а в някои отношения и видима икономия на материали. Графиката на уредите е възгрубичка, централният дисплей - малък и с недостатъчна разделителна способност, а интерфейсът за управление на вторичните настройки е усложнена версия на iDrive в BMW с двойно дублирани функции на чувствителния на допир екран. Напоследък ставам все по-докачлив на тема интеграция на смартфон и тук нещата са възтегави: вместо да работи със системен буфер, съдържанието на телефона се синхронизира при всяко запалване – времеемка досада. Навигацията из музикалното ви USB също не е чудо на бързината и интуицията, а BOSE никога не са били част от обществото на аудиото от висок клас и това личи. Не че нещо специално не им е наред, но съм бил в много коли с по-малки претенции и по-убедителна звукова среда. Прекалено придирчив? Възможно, но във времена на жестока конкуренция детайлите имат голямо значение.

Това е и поредната кола с много дисплеи – третият, за вентилационната система, е напълно излишен. Воланът е претрупан с копчета, с чиято обратна функционалност трябва да се свиква, но да кажем, че това е част от японската култура, както са и неосветените бутони в ляво от волана – там пък вечер цари мистичен далекоизточен мрак.

Общото впечатление е за комбинация между японска традиция и колебливи заемки от Германия, но съм сигурен, че усещането ще се промени в следващото поколение на току-що появилия се на пазара модел. Без съмнение премиум репутацията на една емблема се гради с десетилетия труд и постоянство, а японците са в началото на пътя. 

Под предния капак има тих и мек четирицилиндров дизел, чиято мощност не впечатлява (за разлика от техниките за борба с емисиите), но няма и нужда - колата е значително по-лека от преките си конкуренти: разликата с VW Passat например е цели 160 килограма. 

Проблемът тук очевидно не е теглото, а скоростната кутия, която, макар и гладка в повечето режими, е мудна и определено й липсва седма предавка, сваляща оборотите и разхода на дълъг път. Проблемът не уникален за Mazda и се очертава като деликатна линия на неравенството между производителите, разполагащи с гъвкави и енергийно ефективни автоматици, и останалите.

Иначе в компанията на порасналата шестица е забавно: тиха и уверена на магистрала тази голяма кола няма никакви проблеми със завиването и допуска спортно каране заради добрия баланс на масите, точния си електрически усилен волан и добре направения преден макферсън с двойни носачи. Усещането е като в голяма лимузина – мека за поддържане на серотонина и странично стабилна за адреналина. При спортно каране обаче определено ми липсва възможността за втвърдяване на амортисьорите, но вече усещам как започвам да залитам в търсене на пълното щастие и определено имам нужда от усмиряване.

Мазда шест е автомобил, с който преодоляването на средни разстояния е приятно и заради простора вътре - един зад друг без напрежение могат да седнат много удобно хора с ръст над средния. А за багажника по-добре да не започвам: стига ви тая награда да знаете, че, не дай боже, при развод ще побере наведнъж поне 200 чифта от обувките на жена ви, а комбито – дори част от летния й гардероб.

За 600 километра дизелът показа средните 8.8 литра, немалка част от които при високо магистрално темпо и спортно изкачване на планински проход. Всичко това е крайно далеч от теоретичните 4.8, измерени при условия максимално далечни от реалните, но остава отлично постижение предвид размера и показаното от маздата.

За малко да пропусна най-важното – цената и продажбите. Най-голямата надморска височина е около 72 000 лева с ДДС – около средното в сегмента. Така наречените „продажби” (от справката на ААП) до май са 76 - също среден показател, разделени 60/40 между дизел и бензин.


В края на днешното ни пътуване се връщам на въпроса от началото: автентична ли е дръзостта на Mazdа 6?

Както вече казах, в много отношения в западната част на Япония са тръгнали по правилния път: това е автомобил с много технологични и визуални добродетели, обещаващи добро бъдеще. Казано иначе, в много отношения „чавките“ са в правилните квадратчета.

Не е като да няма недостатъци, част от които споделих, но е повече от ясно, че това е само началото и с още дързост и упорство, от което, знаем, имат в излишък, след две-три десетилетия като нищо можем да осъмнем с нов премиум играч. Дотогава обаче предстоят изключителни усилия и последователност, защото изкачването по пирамидата на марковия имидж иска много време, а отличаването от конкуренцията – наистина необикновени постижения.

И да си остане само между нас: с девиз Zoom-Zoom и словообразувателни нововъведения, започващи с I- и SKY-, маркетингът на Mazda е кандидат №1 за преходния приз „Шифърът на Леонардо“.

И да, червеното адски й отива.

Сп. "Тема"