Записки от плевнята на чаровния мошеник
 |
|
За всички останали това са
пет врати, но Mini
броят до 6: задните, тип „плевня“, се отварят и безконтактно – с крак под бронята.
Обърнете внимание на мигащия вечер горен край на навигационната антена – още един детайл от чаровния нрав на мошеника |
Тези, които са наясно с мен, познават
добре отношението ми към MINI:
с 5 врати или John Cooper
Works, оксфордската моторна школа под германско управление има нотариален
акт за парцел от сърцето ми. Вече виждам вдигнатите вежди и въпросителното
изражение на недотам редовните си читатели: този, сърце? Хм…
Истината е, че вече над две
десетилетия под шапката на BMW MINI означава много различни неща за много различни потребители. Да
видим: имаме лудо, но фокусирано (John Cooper Works), напомпано и алтернативно (Countryman, Paceman до
неотдавна), дори
практично (5 врати). Дошло е – по всичко личи – най-сетне време за пораснало, дори малко обикновено.
Mini Clubman има вид на комби версия на премиум мини, но както ще видите, на практика се оказа по-интересно и по-малко нишово (не в България, естествено), отколкото предполагах – това е първият опит на англичаните да прикоткат част от потреблението на 5-местния, семеен хечбек.
От времето на далечната 2001-а,
когато въведе MINI в Новата ера,
марката прави едно и също: чуди се как да приласкае клиентите, надраснали своите
Cooper хечбекове и
кабриолети. И въпреки, че не е точно масово решение, Countryman свърши част от работата.
Но пълноразмерен, петврат, с по-зряла и динамична същност, а все така мошенически закачлив? Мда, това определено би могло. И нещо повече – тъкмо такава е новата самоличност на Clubman. На мястото на странната врата и ограничената приложимост на първото поколение возила през миналата година се появи „зряла и изтънчена“ семейна кола. Според самоопределението им „това е премиум автомобил с първокласни материали, отличен багажен капацитет и невиждан в MINI финес.“
Минито е макси
Ето и днешния въпрос за медитация: по силите ли е на MINI да смекчи емблематичното си картингово поведение, да вдигне комфорта и практичността, запазвайки чара си и така да овладее хечбек сегмента?
По ирония на техниката с асиметричната си задна врата миналата генерация на оксфордското комби можеше да се определи като „петврато“. Две от т.нар. врати ставаха за достъп до символичния багажник и само една – отдясно, за ужас на англичаните – до втория ред седалки.
Второто поколение F54 представлява всъщност
онова, което целият останал автомобилен свят разбира под понятието пет врати.
„Мини“ обаче броят до шест – очевидно в Каули държат на кавичките около думата
обикновен.
Не броят на вратите обаче отличава тази кола, а размерът – минито е станало макси. Казано иначе, с дължина от 4.25 Clubman вече е пълноразмерен транспорт; значително по-голям (почти 30 см. по-дълъг, с по-голямо междуосие и по-широк) от хечбека с два реда врати.
Въпреки порасналия досами психологическата граница на приемливото размер, Оксфорд са свършили отлична работа за запазване на ниската му стойка и отличителен дизайн, така щото това да остане разпознаваемото MINI – далеч по-приемливо от оскърбителния за консерваторите Countryman.
Clubman
Mini Clubman има вид на комби версия на премиум мини, но както ще видите, на практика се оказа по-интересно и по-малко нишово (не в България, естествено), отколкото предполагах – това е първият опит на англичаните да прикоткат част от потреблението на 5-местния, семеен хечбек.
Но пълноразмерен, петврат, с по-зряла и динамична същност, а все така мошенически закачлив? Мда, това определено би могло. И нещо повече – тъкмо такава е новата самоличност на Clubman. На мястото на странната врата и ограничената приложимост на първото поколение возила през миналата година се появи „зряла и изтънчена“ семейна кола. Според самоопределението им „това е премиум автомобил с първокласни материали, отличен багажен капацитет и невиждан в MINI финес.“
Минито е макси
Ето и днешния въпрос за медитация: по силите ли е на MINI да смекчи емблематичното си картингово поведение, да вдигне комфорта и практичността, запазвайки чара си и така да овладее хечбек сегмента?
По ирония на техниката с асиметричната си задна врата миналата генерация на оксфордското комби можеше да се определи като „петврато“. Две от т.нар. врати ставаха за достъп до символичния багажник и само една – отдясно, за ужас на англичаните – до втория ред седалки.
 |
|
Clubman е нисък, което обуславя
по-трудния достъп до
иначе изненадващо просторния и практичен интериор
|
Не броят на вратите обаче отличава тази кола, а размерът – минито е станало макси. Казано иначе, с дължина от 4.25 Clubman вече е пълноразмерен транспорт; значително по-голям (почти 30 см. по-дълъг, с по-голямо междуосие и по-широк) от хечбека с два реда врати.
Въпреки порасналия досами психологическата граница на приемливото размер, Оксфорд са свършили отлична работа за запазване на ниската му стойка и отличителен дизайн, така щото това да остане разпознаваемото MINI – далеч по-приемливо от оскърбителния за консерваторите Countryman.
Clubman
Структуриран върху идентичната с версията 5 врати UKL1 платформа, Clubman е поставен върху изцяло преосмислено окачване – макферсън с алуминиеви шарнири и олекотен мултилинк отзад – да сте подготвени отрано за ниските му неокачени маси.
Силовата гама е съставена от три- и четирицилиндрови мотори с мощност до 231 коня; аз общувах със силния дизел – 190.
Ниско приклякане – вътре сте. Компромисът личи от далеч: няма начин да си истинско MINI и да предлагаш глезотиите на Audi A3 Sportback например. Колата обаче няма никакъв проблем да предложи повече от очакваното: дългите врати дават лесен достъп и въпреки, че сядате в сравнително къси седалки и трябва да се огънете повече от обичайното, пространството вътре е добро, дори с двама по-дълги отзад.
 |
| Изненада: отзад има място за двама |
Отзад ви чака малка, но отлично подредена
360-литрова плевня с всички глезотии на добрата й организация, включителено характерните
за този тип складови пристройки странично окачени врати с дръжки в духа на
вагоните от британските аеродинамични парни влакове в края на 30-те.
Материалите са много убедителни: от едро тъкания, съчетан с алкантара, текстил върху седалките до карираното дъно на нишата в основата на централната конзола – това е един вече не толкова малък, но все така радостен премиум интериор. Нивото на оборудване SD върви със заобикалящото вътрешно осветление и регулируемо силово отдаване на моторите, а нагоре в конфигуратора ви чака и John Cooper Works…
Отличната навигация и многофункционалното й управление между седалките познавате от BMW – приемствеността е пълна. Минито, което карах, беше оборудвано с аудио на Harman/Kardon, което за пореден път ми дари детайлност, мащаб, ясни вокали, достатъчно ниска основа и кадифено черни тихи пасажи в грамотно възпроизвежданите FLAC-ове.
В движение
Дори в ниските си обороти
субективното развъртане на 190-те коня от впряга на Рудолф Дизел е по-бързо от
това на Golf и най-вече
А-класата на Mercedes.
Работата е в това, че изпитва
дефицит на механична гладкост: въпреки добрата си отзивчивост и ламелите в
изпускателната система, двулитровият агрегат е твърд под напрежение – нещо,
което няма да усетите в традиционната фауна от С сегмент. Живият му нрав обаче осигурява
най-важното – безгрижна левитация из градския и извънградски трафик (до 100 за 7.2), съпровождана къде от аплодисментите,
къде от суровите погледи на масовите пътни статисти.
Новият, 8-степенен автоматик от Aisin е бърз, много ефективен и почти неосезаем, дори под натиск. Японците отново са свършили отлична работа: в градски режим е по-икономичен от механичния си еквивалент, а свръхдългата осма забележимо разтоварва високото магистрално темпо.
Добрата новина от окачването е, че благодарение на по-дългата си база и по-еластичната настройка, Clubman не е толкова чувствителен към вкуса на водача и настилката отдолу, колкото по-малките си роднини. Прогресивното му и някак по-нежно поведение ще допадне много на тези които, за разлика от мен, недолюбват нрава на колесния териер. Нещо повече: в режим Comfort активните амортисьори ме свариха неподготвен с нечувана в „Мини“ мекота; вярно, страничният наклон е по-голям отколкото съм свикнал, но в другите режими куфарът завива все така хрускаво и сладко, с типичната за фамилията си моментална реакция.
Това обаче не означава, че масите се местят така ловко, че да не ги предусетите, както е при късото междуосие на лекия John Cooper Works. Натиснете отвъд ежедневното си темпо в няколко поредни завоя – както е обичайно за всеки уважаващ себе си MINI водач – и ще усетите познатата му весела охота за завиване, подправена щедро с отлично сцепление и контрол. Двойното предаване прави всичко възможно да се чувствате неутрално – дори на излизане от хлъзгави завои. Всичко това в контекста на един от все така най-добре настроените, точни и информативни волани в индустрията – няма начин да пропусна.
Би ли могло да е по-добро?
Естествено: липсата на еластичност в окачването го прави много придирчиво към
любимия ми „ефект Павлова“; припомням: серийни
пътни неравности, съчетани с богат избор от незаобиколими дупки с различна
дълбочина в условия на липсваща маркировка и указателни табели за историческа
забележителност. Казано иначе, асфалтовата топография от тракийско време отдолу е изцяло ваша, но
рядко ще изпитате дискомфорт.
Дори вечер: адаптивните LED фарове, освен отличителна графика, осигуряват превъзходна видимост и обхват – както подобава на автомобил с претенции.
Да отсъдим
Голямото предизвикателство пред MINI Clubman Cooper SD ALL 4 по нашите земи е в това, че качествата му, макар и без особени съмнения, са оценими от радикално българско малцинство: освен тестовата кола, до декември 2016-а има само още две продажби.
Използваемостта и практичността му са факт, но – поне тук и заради цената – клиентската му база не подлежи на значително разширяване.
Горното никак не ми пречи да заключа, че мини куфарът действително предлага повече изискана използваемост и, с изключение на достъпа, изненадваща реална практичност. По отношение истинската алтернатива на масовия премиум хечбек обаче Clubman е в ролята на мошеник, макар и адски чаровен.
Днешните записки от плевнята му (продължението им е тук) се изчерпват с това, че колата, която карах е оценена на над 86 000 лв., което в светлината на идващия Countryman я обрича на самота по улиците ни. Тъжен.
Материалите са много убедителни: от едро тъкания, съчетан с алкантара, текстил върху седалките до карираното дъно на нишата в основата на централната конзола – това е един вече не толкова малък, но все така радостен премиум интериор. Нивото на оборудване SD върви със заобикалящото вътрешно осветление и регулируемо силово отдаване на моторите, а нагоре в конфигуратора ви чака и John Cooper Works…
Отличната навигация и многофункционалното й управление между седалките познавате от BMW – приемствеността е пълна. Минито, което карах, беше оборудвано с аудио на Harman/Kardon, което за пореден път ми дари детайлност, мащаб, ясни вокали, достатъчно ниска основа и кадифено черни тихи пасажи в грамотно възпроизвежданите FLAC-ове.
В движение
 |
| Отношението към детайла е в премиум генотипа на Mini |
Новият, 8-степенен автоматик от Aisin е бърз, много ефективен и почти неосезаем, дори под натиск. Японците отново са свършили отлична работа: в градски режим е по-икономичен от механичния си еквивалент, а свръхдългата осма забележимо разтоварва високото магистрално темпо.
Добрата новина от окачването е, че благодарение на по-дългата си база и по-еластичната настройка, Clubman не е толкова чувствителен към вкуса на водача и настилката отдолу, колкото по-малките си роднини. Прогресивното му и някак по-нежно поведение ще допадне много на тези които, за разлика от мен, недолюбват нрава на колесния териер. Нещо повече: в режим Comfort активните амортисьори ме свариха неподготвен с нечувана в „Мини“ мекота; вярно, страничният наклон е по-голям отколкото съм свикнал, но в другите режими куфарът завива все така хрускаво и сладко, с типичната за фамилията си моментална реакция.
Това обаче не означава, че масите се местят така ловко, че да не ги предусетите, както е при късото междуосие на лекия John Cooper Works. Натиснете отвъд ежедневното си темпо в няколко поредни завоя – както е обичайно за всеки уважаващ себе си MINI водач – и ще усетите познатата му весела охота за завиване, подправена щедро с отлично сцепление и контрол. Двойното предаване прави всичко възможно да се чувствате неутрално – дори на излизане от хлъзгави завои. Всичко това в контекста на един от все така най-добре настроените, точни и информативни волани в индустрията – няма начин да пропусна.
 |
| Изненада 2: в спретнатата 360-литрова, складова пристройка има достатъчно място, дори за повече багаж |
Дори вечер: адаптивните LED фарове, освен отличителна графика, осигуряват превъзходна видимост и обхват – както подобава на автомобил с претенции.
Да отсъдим
Голямото предизвикателство пред MINI Clubman Cooper SD ALL 4 по нашите земи е в това, че качествата му, макар и без особени съмнения, са оценими от радикално българско малцинство: освен тестовата кола, до декември 2016-а има само още две продажби.
Използваемостта и практичността му са факт, но – поне тук и заради цената – клиентската му база не подлежи на значително разширяване.
Горното никак не ми пречи да заключа, че мини куфарът действително предлага повече изискана използваемост и, с изключение на достъпа, изненадваща реална практичност. По отношение истинската алтернатива на масовия премиум хечбек обаче Clubman е в ролята на мошеник, макар и адски чаровен.
Днешните записки от плевнята му (продължението им е тук) се изчерпват с това, че колата, която карах е оценена на над 86 000 лв., което в светлината на идващия Countryman я обрича на самота по улиците ни. Тъжен.
 | |
| Както се досещате, видимостта в огледалото за обратно виждане не е цветуща. Проблемът обаче далеч не е така драматичен, както изглежда |
