Завръщането на свадливия язовец: MINI John Cooper Works Clubman ALL4

Най-после 

   Язовецът (Meles meles): много агресивен, но лесно се привързва към човека. И обратното…

    Така и не усетих как от последната ни среща с предшественика му се изнизаха близо три години, а от спортното хале John Cooper Works на Mini извадиха фейслифт, на който за миг и не помислих да откажа. Фейслифт ли казах? Мдам, до такава степен съм навикнал с обичайните актуализации на брони, фарове и някой друг външен нюанс или тапицерия, че промените в Mini John Cooper Works Clubman може и да ме отминат. Работата обаче е там, че този път говорим за повече от обичайното – това е сигурно. 

Не че всичките му разновидности не получават тъкмо това: отличителният преден сплитер, както и броня с жадни, набиващи се на очи отвори за студен въздух естествено са в менюто. Този път обаче шестте врати на JCW получиха и съществено по-нажежен ъпгрейд – простете, надграждане – под предния капак. Няма го двулитровият бензин с 231 коня, критикуван за досадната си адекватност; даже инженерите в Mini са съгласни, че свадливият язовец носеше емблемата JCW повече по име, отколкото по съдържание. Не, че колата бе лишена от амбиции, ала очевидно й липсваше подобаващата скорост на последната права по пътя към истинския породисто-безпардонен shooting brake.

    Бърз е животът с такова кръвно под капака

В този ред на мисли под предния капак се е настанила модифицирана версия на 2-литровия, 4-цилиндров бензин от Mini Cooper S. Развитието й се изразява в максимална мобилизация на състезателния опит от гаража на JCW и се състои от усилен колянов вал и основен лагер с разширено напречно сечение, специфични бутала и мотовилки, както и нов вибрационен амортисьор с подобрено охлаждане. По-голям турбокомпресор и последно поколение директно впръскване за максимална отзивчивост; нова охладителна система, както и отделен охладителен кръг за спортната скоростна кутия. Няма начин да пропуснем и разработената специално за модела, спортна изпускателна система с филтър за твърди частици, увенчана с дебелите, хромирани накрайници в задната престилка – инженерите, съвсем на място, са я проектирали с мисъл за „емоционално зареден акустичен дизайн“. 

Резултатът наистина вещае емоционален заряд: мощност от 306 коня (близо 1/3 повече) и 450 нютона въртящ момент (без малко 30% нагоре). Ако всичко това ви звучи познато, то е защото същият двигател е под капака и на новата Серия 1 на BMW (по-конкретно M135i), с която делят и общата платформа с предно/двойно предаване.

И още: нова 8-степенната спортна трансмисия с подобрена динамика на превключване и акустичен комфорт, интегрирана с механичния блокаж на предния диференциал.

Повече от ясно е, че никой не хвърля на пазара 32% добавена мощност просто така: пропорционално развитие са минали двойното предаване, шасито (адаптивно, с електронно контролирани амортисьори, както МНЗ препоръчва) и спирачната система, а всички компоненти на задвижването са със съответно преосмислени точки на закрепване към усилената структура на колата. Вече се досещате, че идеята е да се постигне не просто ново ниво на директна спонтанност в завой, а принципно изостряне на свадливостта на язовеца. Резултатът е много категоричен – тежкото над тон и шестотин „комби“ ускорява до 100 за 4.9 секунди. 

Жега 

    Цялото това изреждане на промените в прессъобщението им има една нескрита цел – да предизвика обилно слюноотделяне от страна на средния ентусиазиран цифроман, а то ще е нужно на Оксфорд, за да укрепят поразклатената репутация на предшественика му, чиято ценова премия над редовия Cooper S бе адски трудна за обосноваване в шоурума.

Не че с покупателната ни сила ще им е по-лесно да защитят вече шестцифреното число, в което по необходимост ще опрете, но подобренията са добре дошли, за да го вкарат в истинската жега на компактния елит и най-вече Mercedes-Benz AMG A35, директно срещу който е позициониран.

      Специфичните му интериорни детайли те превръщат в
изследовател

И докато новите трансмисия и задвижване на всички колела означават изчезване от погледа на околните по познатия и от Volkswagen Golf R, лишен от драматизъм, но безмилостно ефективен метод, то той вече е съпроводен и от подобаващ ритник в гърба на каращия, който много ми липсваше в старата кола. Казано по друг начин, разликата с Cooper S вече е повече от очевидна и много, ама много добре дошла. 

Той вече и звучи доста добре: не, не така брутално като Hyundai i30N, да кажем, но раздразнителността на язовеца е станала много по-разпознаваема. И още по-добре: редно е да се знае кой какъв е на асфалта. Тъкмо звукът ме и подсеща, че усещане за още повече потентност под формата на скорост и обратна връзка би добавила само механичната скоростна кутия, ала липсата й вече се утвърждава като норма в Mini; просто не вярват, че ще се продава, а аз пък ставам нахален.

Независимо от така описаната подробната преработка на техниката върху шасито, очевидната цел на оксфордската инженерна мисъл не е била да променят коренно пътното му поведение; по тази причина старателно подостреният Clubman запазва акцента върху сигурността в нивото на сцепление и контрола за сметка на праволинейния (и крайно неразумен) шофьорски ендорфин. Върху асфалта краката на язовеца превръщат това в усещане за несломим захват: хвърляш го безстрашно в завой и само писъкът на спортните мишлени те подсеща, че завиването ти е много бързо и агресивно, ала борсукът остава безпощадно верен на избраната линия, държейки я здраво в ноктите на механичния диференциал. 

   Багажникът не е голям, но на кого му пука

Внимавайте обаче, защото – заради дръзкия му и отзивчив волан – намирането на тази линия е упражнение по метода „проба/грешка“; с тая му предразположеност към директност, наместо по-плавно отклонение от правата линия, изборът на убедителна траектория е немислим без постоянни, малки корекции. Такава агресивност естествено вдига усещането за спонтанна пъргавина, но подобава повече на лек и малък хечбек с характер, отколкото на уред с дължина от близо 4.30.

Веднъж отделил известно време за запознаване с тази особеност на злостния бозайник, разбирате, че към завиването му има и по-плавен подход, който лесно се преобразява в съкрушителен, четирисезонен кросов талант със съвсем приличния разход в порядъка на 12/100. Въпреки драматизираното подритване при всяко превключване, особено в най-антисоциалния му спортен режим, линейният тласък на ускорението по права линия е някак подвеждащо безгрижен; и тоя звуков съпровод, заради който аудиото днес е без значение…

Единственото, което се питах в сухото време по гладкия асфалт на изтеглените завои, напук на удобния като прегръдка викториански интериор с добре познатите акценти и нова дигитална свързаност, бе дали сегментната конкуренция с предно предаване от рода на Renault Mégane R.S. евентуално не сервира сходен коктейл от ендорфин и адреналин с цената на по-човешки разходи. 

Работата обаче не е само в цената: пред потребителската му всеобхватност има и други препятствия. Първото сред тях е твърдостта: дори с 18-цолови джанти и адаптивни амортисьори, върху гладък асфалт усещането с ниска скорост остава някак напрегнато, а острите по извънземному неравности по секторите, обект на най-внимателна грижа от страна на Пътната агенция, като кой знае защо класифицираната като магистрала Хемус, те подмятат твърдо и безмилостно. Положителната й страна е впечатляващият общ контрол и изглаждането му с нарастване на темпото, когато шасито видимо оживява – още едно доказателство, че язовецът само се нервира от ниските скорости. 

Не ми е съвсем ясно и къде стои в моделния им микс: компактното, шестврато премиум комби определено привлича с различен дизайн и странично окачени врати, ала пространството зад тях е не повече от това в нормален хечбек. Пък и самите врати – определено много забавни при първите няколко отваряния – налагат явен компромис с видимостта назад. 

– 

    Както и да го мерим, теглим и преценяваме, Mini Clubman JCW просто не е създаден, за да покрие обективни, прагматични потребности; практичност, багажник, цена – какви са тия глупости. На тяхно място има външна и вътрешна естетика, и най-вече съдържание, които решително го превръщат в по-добра кола от тази, която наследява. 

Той така и ще си остане нестандартен избор, а новата му спортна версия – свръхрядка екзотика по друмищата на Отечеството, най-вече заради цената си. По дяволите цената: с гадния си характер язовецът е станал още по-неустоим, а Clubman John Cooper Works – достоен за емблемата си. Най-после.

Което днес подминах, ще откриете в сайта.
 

   Да го сбъркаш с нещо друго? Няма начин

Снимки: MINI