Японската автомобилна наука създава класик със спортно сърце
Въведение
Всяко научно съчинение обикновено започва с кратко въведение в понятията.
В издадената през 2007 г. и
чудесно илюстрирана книга „Светът на
най-добрите GT автомобили 1953-1973“ социологът Сам Доусън определя този
класически автомобилен сегмент така: „Идеалът за кола, способна да пресече
бързо и удобно континент, предоставяйки и тръпка от шофирането при поискване“.
Дефиницията на сухарите от ФИА естествено
е трудна за преглъщане: „Открит или закрит автомобил с не повече от една врата
от всяка страна и минимум две седалки, разположени от всяка страна спрямо
надлъжната ос на колата; тези две седалки трябва да бъдат разположени и в една
и съща напречна равнина. Автомобилът трябва да може да се използва напълно
легално по обществените пътища и да подлежи на адаптация за състезания на писта
или по затворени маршрути“.
Автомобилите от класа Gran Turismo улавят с особена
емоция Zeitgeist-а от втората половина на ХХ век, а идеалният GT автомобил според Доусън
трябва:
- Да бъде заченат от създателите си с гените на GT;
- Да бъде заченат от създателите си с гените на GT;
- Да е в състояние да пренася поне двама и багажа
им в достатъчно пространство;
- Двигателят му - да осигурява висока крейсерска скорост по континенталната пътна мрежа без усилие и загуба на полезна мощ;
- Външният и вътрешен дизайн - да бъдат изцяло ориентирани към пълен контрол от водача;
- Шасито и окачването - да осигуряват подходящо пътно поведение по всички пътища.
- Двигателят му - да осигурява висока крейсерска скорост по континенталната пътна мрежа без усилие и загуба на полезна мощ;
- Външният и вътрешен дизайн - да бъдат изцяло ориентирани към пълен контрол от водача;
- Шасито и окачването - да осигуряват подходящо пътно поведение по всички пътища.
370Z Nismo
Същото навява и гледката отзад |
Е опитът в гамата на „Нисан“ за
доближаване до така описания идеал: това е къс (4.41), нисък (1.32) и широк (1.87 м) двуместен спортен автомобил с късо междуосие (2.55). В най-високата си Nismo версия двуместното
японско GT има много
грамотен вид: дълга предница, атлетични арки на широките задни колела (285/35 R19), малка
пътническа клетка с разположени пред задния мост Recaro седалки и оптично-аеродинамичен Nismo кит, състоящ се от
преден сплитер, прагове, заден дифузьор и напълно достатъчен заден спойлер.
Целта е, заедно с почти идеалното разпределение на масите (53/47%), тежащият 1535 кг. спортен метал да разпределя оптимално силите
на аеродинамично притискане, които са ключови при висока скорост, за която ще
стане дума след малко.
Всичко това е опаковано с червени акценти и поставено на предизвикващи обилно слюноотделяне 19-цолови джанти, зад които надничат червените усилени 4-бутални предни спирачни апарати.
Вътре цари среда, доминирана от червените спортни седалки на Recaro, а духът на GT-то е пресъздаден през щедро обогатен с алкантара интериор, ориентиран изцяло към водача. Усещането за кокпит от самолетен тип е водено от разположения отляво на скоростомера и регулируем по височина заедно с волана бордкомпютър. Много бързо осъзнавате, че ако сте попаднали в тази кола с намерението да се возите, сте в дълбока грешка. При ниски скорости директният волан е тежък, смяната на скоростите – взискателна и изискваща физическо усилие. Педалите са някак близо един до друг, а опората за левия крак е проектирана така, че да го държите най-често върху съединителя.
Летите алуминиеви предни двойни носачи и заден мултилинк подсказват, че, без да са нечовешки твърди, настройките тук са направени за каране по гладък асфалт. Поемете ли по пътя към къщи, дори в най-спретнатия по софийските стандарти район, разбирате, че с това темпо за нормализиране на праисторическата вътрешноквартална инфраструктура няма да стигнат още два кметски мандата. Иначе казано, всичко в града е ориентирано към това да ви откаже: паркирайте, където сварите и дим да ви няма – тази кола не е за вас.
Изкарайте я по спънат от остри завои с обратен вираж второстепенен път с дупки и бабуни, и моментално разбирате, че това не е истинска спортна кола: 370Z Nismo бъхти ядно лошия асфалт с дигиталните си юмруци, вместо да се плъзга еластично над него.
Всичко това е опаковано с червени акценти и поставено на предизвикващи обилно слюноотделяне 19-цолови джанти, зад които надничат червените усилени 4-бутални предни спирачни апарати.
Вътре цари среда, доминирана от червените спортни седалки на Recaro, а духът на GT-то е пресъздаден през щедро обогатен с алкантара интериор, ориентиран изцяло към водача. Усещането за кокпит от самолетен тип е водено от разположения отляво на скоростомера и регулируем по височина заедно с волана бордкомпютър. Много бързо осъзнавате, че ако сте попаднали в тази кола с намерението да се возите, сте в дълбока грешка. При ниски скорости директният волан е тежък, смяната на скоростите – взискателна и изискваща физическо усилие. Педалите са някак близо един до друг, а опората за левия крак е проектирана така, че да го държите най-често върху съединителя.
Летите алуминиеви предни двойни носачи и заден мултилинк подсказват, че, без да са нечовешки твърди, настройките тук са направени за каране по гладък асфалт. Поемете ли по пътя към къщи, дори в най-спретнатия по софийските стандарти район, разбирате, че с това темпо за нормализиране на праисторическата вътрешноквартална инфраструктура няма да стигнат още два кметски мандата. Иначе казано, всичко в града е ориентирано към това да ви откаже: паркирайте, където сварите и дим да ви няма – тази кола не е за вас.
Изкарайте я по спънат от остри завои с обратен вираж второстепенен път с дупки и бабуни, и моментално разбирате, че това не е истинска спортна кола: 370Z Nismo бъхти ядно лошия асфалт с дигиталните си юмруци, вместо да се плъзга еластично над него.
Яхнете някоя от по-добрите новоасфалтирани отсечки в топло време обаче и моментално си давате сметка, че
настроеното за презавиване шаси е много повече от демонстративно влизащия с
вратите напред нощен ловец по токийските дрифтове, който си представяте. Дори
на мокро, с ботушите си от Bridgestone, нисанът сменя посоката много добре за
кола с тегло над тон и половина, владеейки отлично високите напречни натоварвания.
Окачването със сигурност е твърдо, с вродена алергия към страничен наклон, но
не му липсва и дълбочина по грапавите участъци. Натискайки газта след върха на
завоя, все пак усещате щастливата му склонност към лесно за предизвикване и
контрол игриво свръхзавиване, докато 3.7-литровият атмосферен шестак с 344 коня
- възпитаник на старата школа, но с последно поколение система за променливо
газоразпределение - ви изтегля с устрем по правата към следващия завой. Ако
имате късмета да е достатъчно дълга, ще усетите специфичния свистящ звук и
гневни вибрации на шестте злобни бутала, докато се катерите по дългите предавки
на скоростната кутия. Плавното им сваляне е улеснено от джаджа с името Synchro Rev Control, чиято
задача е да синхронизира оборотите на двигателя с намеренията ви с оглед гладкост.
Подлежи на изключване, но автоматичната междинна газ работи толкова добре, че я
забравих на on.
Както при много други направени за каране коли, 370Z Nismo се радва най-много точно на тази среда – гладък асфалт с изтеглени завои. В нея той разгръща истинския си характер на GT, с което ще покриете произволни разстояния без грам напрежение и с усмивка на уста. Като казах без грам напрежение, се сещам, че два от напрегнатите интериорни моменти с тази кола са свързани с пълната липса на естествена задна видимост (добре, че е камерата) и оскъдните настройки на иначе отличните монолитни спортни седалки.
Така както иска пълната ви концентрация по завоите, на магистрала - особено във високо темпо - нисанът се залепва послушно за земята, отдавайки се на кротко и неусетно поглъщане на асфалт в неограничени количества. Подобрената звукова изолация в бомбетата на задните колела дори дава възможността да нададете ухо на озвучаването, за което се грижат Bose – в режим сте на заслужена почивка.
Както при много други направени за каране коли, 370Z Nismo се радва най-много точно на тази среда – гладък асфалт с изтеглени завои. В нея той разгръща истинския си характер на GT, с което ще покриете произволни разстояния без грам напрежение и с усмивка на уста. Като казах без грам напрежение, се сещам, че два от напрегнатите интериорни моменти с тази кола са свързани с пълната липса на естествена задна видимост (добре, че е камерата) и оскъдните настройки на иначе отличните монолитни спортни седалки.
Така както иска пълната ви концентрация по завоите, на магистрала - особено във високо темпо - нисанът се залепва послушно за земята, отдавайки се на кротко и неусетно поглъщане на асфалт в неограничени количества. Подобрената звукова изолация в бомбетата на задните колела дори дава възможността да нададете ухо на озвучаването, за което се грижат Bose – в режим сте на заслужена почивка.
Пространството вътре е
ориентирано изцяло към водача и е подчинено
на контрола
|
Всичко, за което разказвам днес, не е лишено от недостатъци.
На първо място са вибрациите – опуснете газта при високи обороти на коляновия вал и ако дясната ръка е вече на волана, ще усетите изпадащите едно по едно винтчета от верижката на часовника си, докато сърдитият мотор се опитва да изостави бремето на шасито и некадърника зад волана, поемайки волно напред (с тях на гръб набира до 100 за 5.2 сек.).
Давам си сметка и че с цена, надхвърляща 100 000 лв., Nissan 370 Z Nismo навлиза в подножието на Porsche Boxster S и това вероятно е сред причините до септември да няма продажби в България, а до август в Европа да са регистрирани едва 565.
Сигурно ви прави впечатление, че не казвам и дума разхода. От мен да мине: 370Z се отчете с 14, което във времена на пълно недоверие към тестовите цикли не е много над лабораторния динамометър с бездушните му 10.6 л/100км.
С нисък просвет, твърдо окачване и управление, изискващо сериозно усилие при ниска скорост, той е кошмарът на градското каране, особено ако сте виждали гири главно по филмите.
На приятен асфалт със завои обаче веднага разбирате, че дългите безсънни нощи в лабораториите на спортния отдел на Nissan са прекарани не с мисълта за наточена като самурайски меч, заемаща върха на хранителната верига огнена колесница (името й в случая е GTR); японската инженерна наука е подходила в духа на идеалите от манифеста на Gran Turismo – класическите коли за спортно каране с голямо сърце.
Техническите данни тук.